ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Синеморец
 

Местоположение и географска характеристика:
Изглед на Синеморец от север с р. ВелекаСинемо̀рец е село в Югоизточна България. Намира се в община Царево, Област Бургас. То е предпоследното селище по направление юг на българското черноморско крайбрежие - отдалечено е на 12 км северозападно от Мостът над р. Велека преди Синеморецбългаро-турската граница (при с. Резово). Отстои на 465 км югоизточно от столицата София и на 84 км и 20 км в същата посока, съответно от гр. Бургас и гр. Царево. Най-близкото населено място до Синеморец е гр. Ахтопол – на 5 км северозападно.

Устието на река Велека с "косата"Село Синеморец е разположено върху своебразен полуостров, на високия южен бряг на р. Велека, в близост до нейното живописно устие. Ландшафтът по бреговете около с. Синеморец е уникален по рода си, най-вече с това, че с нагледни примери предоставя идеална възможност за проследяване (изучаване) на възникването и развитието на релефа. За тази цел са изградени две крайбрежни екопътеки: едната северно от Синеморец – започва от устието на р. Велека и завършва в Ахтопол; другата тръгва от устието на р. Бутомята и завършва при плажа „Силистар“.
"Сфинксът"Разположеното северно от селото устие на р. Велека образува широк залив и красива пясъчна коса (дълга около 500 м), която представлява плажна ивица „Косата“ или северния плаж на Синеморец - "Устието на р. Велека". В южния край на плажа има причудливо скално образование, наподобаващо на полегнал индианец или сфинкс. Някои дори го свързват с гробницата на египетската богиня Бастет край гр. Малко Търново. В долното си течение р. Велека е плавателна и може да се разгледа с лодка в протежение на 8 км в западна посока, до т.нар „Царско кладенче“, където според местният фолклор цар Борис III обичал да се усамотява по време на 19-майския преврат от 1934 г.
Жълти водни рози по р. Велека (снимка: Маргарита Варадинова)Устието и долната част от водосборния басейн на реката са включени в защитена местност “Устие на р. Велека”. Според оценката на ландшафтните показатели, устието на Велека, макар и в конкуренцията на Ропотамо и Камчия, е несъмнено най-живописното кътче по българското черноморско крайбрежие. Тук се срещат интересни редки видове като морски отантус, приморски ранилист, морски морков, крайморско чадърче, а застрашената жълта водна роза (бърдуче), се среща единствено тук за територията на Природния парк. Над защитената местност преминава големият миграционен път Via Pontica. Извън гнездовия период тук се срещат птици, които я използват за презимуване или за почивка по време на прелета – малък и голям гмурец, обикновен корморан, дяволица (световно застрашен вид), ням лебед. Само в морето, в близост до брега – черноврат гмурец, качулат корморан, червеноклюна потапница, бял ангъч, няколко вида чайки и др. От всички установени в р. Велека риби, 7 са включени в Червената книга на България – змиорка, шаран, лупавец, атерина, триигла бодливка и др. По прилежащото Черноморско крайбрежие могат да се видят и морските бозайници – трите вида делфини, описани за Черно море и тюленът монах (световно застрашен).
Североизточно от селото се намират заливът „Свети Яни“, където има рибарски пристан, и скалистата местност „Корабите“, за която има легенда, че там някога са разбивали старите и ненужни кораби.
Заливът Бутамята с едноименния плажИзточно от Синеморец, във високата част на полуострова, е разположена застроената с нови хотели местност „Поляните“. Южно от нея е залив „Бутамята“ (Потамя), където се простира южният плаж на селото. Той заема централно място сред близките плажни ивици и е единственият охраняем плаж край Синеморец. Тук се намира устието на р. Бутамята и едноименният нос, където вероятно е имало антично светилище и тракийска крепост. Името „Бутамя/ Потамя“ идва от гръцкото „потамос“ - река.
Плажът "Липите"На около 600 м южно от „Бутамята“ е разположен пленителният залив с едноименен плаж „Липите“, където причудливите стволове на дърветата достигат до самата пясъчна ивица. Още по на юг, по тясна пътека, минавайки през местност „Каньона“, където са характерните скални образувания „Скалата на Сизиф“, „Пещерата на Девственият залив Листигълъбите“ и „Разделената канара“, може да се отиде до нос Листи (от гръцкото „листес“ - разбойник) и залива „Листи“ с третия плаж на Синеморец - „Листите“. Южно от „Листи“ или около 7 км от Синеморец се намира най-южният и един от най-чистите плажове по българското Черноморие - „Силистар“ (в буквален превод от гръцки – приразбойническия). Плажът се простира в едноименния приказен залив, в който р. Силистар среща морето.
Заливът СилистарЦялата територия южно от Синеморец до село Резово представлява защитена местност „Силистар“, която е част от Природен парк „Странджа“. Това късче земя е най-богатото по отношение броя на растителни видове за единица площ в България. Тук се намират едни от последните оцелели бели понтийски дюни по нашето Черноморие. Край залива Силистар е разположено най-южното находище на пясъчната лилия у нас. Разпространени в защитената местност са редките за България морски ветрогон, дива смокиня, гмелинова гърлица, българската круша и други.
“Силистар”, заедно със защитената местност  “Устие на р. Велека”, е част от комплекса Велека-Резовска, описан като приоритетна влажна зона с национално значение в България. Включени са в списъка на най-значимите влажни зони в България, с изразено значение за опазване на водолюбивите птици.
С наличието на уникалните си природни дадености, с уединените плажове в Един от хотелите в Синеморецзакътани заливи, днес Синеморец е предпочитано място за почитателите на спокойствието и прекия досег с природата, далеч от големите бетонни курорти.
През по-голяма част от годината Синеморец е слабо населено, за разлика от летния сезон, когато селището и околността му се изпълват с няколко хиляди туристи. Към 2014 г. регистрираните в селото с постоянен и настоящ адрес са около 260 жители.

За името на селото:
През многовековното си съществуване селището е носило различни наименования. Гръцкото му название е Галазьо (светло, небесносиньо), което турците преосмислили на Калънджа, чийто  български вариант е Дебелец. За това през 1934 г. то е преименувано на Дебелец, но още същата година е сменено на Соньоморец, а през 1966 г. на днешното Синеморец.

История:
Наличните данни сочат за човешко присъствие в района на днешното село от дълбока древност. Макар да не са провеждани по-задълбочени проучвания, наличието на скални образования като т.нар. „Сфинкса“ при устието на р. Велека, в чието извайване се допуска да има участие на човешка ръка, дават основание да се предположи, че тези земи са били населени в твърде отколешни времена, хилядолетия преди Христа.
Тракийската надгробна могилаРазкритите в северозападния край на Синеморец тракийска надгробна могила и укрепен владетелски дом свидетелстват за за тукашно селище през трако-еленистичния период. Могилата се намира в местността „Градената нива“ и е разкопана през лятото Накит от златното съкровище разкрито в могилатана 2006 г. от екип на археоложката Даниела Агре, при което е разкрито златно съкровище с общо 160 предмети, блестящи произведения на античното ювелирно изкуство. По-късно, на около 50 м западно от могилата е проучен и дворецът, принадлежал вероятно на погребаната в могилата знатна особа. От намерените изящни и скъпи накити, специалистите Изглед на възвишението с тракийския укрепен дом при устието на р. Велекасъдят, че погребението е на жрица с аристократично положение. Тракийският укрепен дом е разположен в м. „Голата нива“ на естествено възвишение, непосредствено над устието на р. Велека. Той е обхващал площ от 200 кв. м и е бил обграден със солидна крепостна стена, градена с камъни и спойка от кал. Намерените парчета от овъглена мазилка, доказват че домът е бил опожарен. Изграждането му се отнася към периода от края на III – началото на II в. пр. Хр. и се свързва с еленистичните традиции, характерни за подобен род сгради – избор на високо и недостъпно място, наличие на крепостна стена и кула, ориентирани спрямо четирите посоки на света. При разкопките са открити фрагменти от гръцки съдове – амфори, дръжка от амфорна тара, върху която е запазен печата на производителя, както и две монети на тракийския цар Котис I Разкритото монетно съкровище, in situ(383-360 г. пр. Хр.). По време на редовни археологически разкопки през 2012 г., до кулата на укрепения дом, в глинен съд, е разкрито сребърно монетно съкровище от 199 тетрадрахми. Монетите са датирани към втората половина на II в. пр. Хр. и са емитирани от Одесос, Месамбрия, Кизик, както сред тях присъстват и такива на витинските царе (Селевкт и Никомет), на тракийския цар Мостис и Лизимахови типове, отсечени в Бизантион.
Изглед от укреплението към устието на р. ВелекаСпоред археоложката Даниела Агре, която изхожда от надпис върху златна плочка от погребалния инвентар в могилата, къщата принадлежи на тракийския владетел Кортодзунтос. Погребението датира от последната четвърт на III в. пр. Хр. и се смята, че е било на съпругата на въпросния владетел. Аристократичното семейство е било заможно и потомствено е владеело територии от вътрешна Странджа, управлявайки износа на мед – основна суровина, с която се е търгувало в този период. Тукашният владетелски дом намира аналог с друг подобен, намиращ се край близкото село Бродилово. И двата дома са били на много богати и влиятелни владетели. Те са синхронни по време на живот и също така са загинали вероятно при едно и също военно събитие. Вероятно това са събитията около войните между Рим и Митридат VI, които се водят в тази част на Балканите. По това време се сформира и едно от най-мощните тракийски царства – това на астите, чиято история без съмнение е свързана и с двата владетелски дома.
Оловна отливка намерена в залива Силистар, експонат от Обществена сбирка "История на котвата", гр. АхтополИнтензивен живот през античността в района на тукашното Странджанско крайбрежие е засвидетелстван и от подводни проучвания, проведени в синеморската акватория (в заливите Силистар и Бутамята). Открити са керамични фрагменти, които са датирани в широкия времеви диапазон от V-IV в. пр. Хр. до XIX в. От водата са извадени и множество оловни и железни котви, останки от потънали древни кораби, оловни обшивки и други находки, голяма част от които могат да се видят в Обществената сбирка „Музей на котвата“ в гр. Ахтопол.
Разкрити градежи от кулатаТукашното укрепление – кула съществува и в по-късен период, за което научаваме от един писмен източник – моряшкото навигационно помагало (периплос), съставено от управителя на римската провинция Кападокия Флавий Ариан около 131 г. сл. Хр. Там е записано, че „...от Херсонес до Аюлеутейхос са двеста и петдесет стадии (около 45 км). От тук до Тинеада (дн. полуостров Инеада в Турция) има сто и двадесет стадии (21 км)...“ Много е вероятно Аюлеутейхос, чието двусъставно трако-гръцко име в буквален превод означава „оградената кула“ - център на тракийско имение, да е именно гореописаният тракийски владетелски дом, по това време вече преустроен и вероятно с друга функционалност. Съществува възможност въпросният  Аюлеутейхос да е късноантичната крепост „Пирга“ (от гръцкото „пиргос“ - кула), намираща се в южния край на залива Бутамята и високо на десния бряг  на едноименната река. Но тя не е проучвана и всичко свързано с нея може да бъде в сферата на догадките.
Животът в района на Синеморец продължава да съществува и през средновековието. За това свидетелстват, както разкритите находки от този период (на сушата и в морето), така и по-късното, средновековно функциониране на двете крепости – при устието на Велека и в м. „Бутамята“.
Най-старият писмен извор за селото е един османски документ за търговия със сол от 1498 г., в който то се споменава под турското име Каланджа и са изброени 19 семейства. Сред универсалните православни имена няколко пъти се среща и характерното българско и гръцко име Манол. През XVII век селото присъства в данъчен регистър на кааза (окръг) Анхиало, отново в състава на нахия (околия) Агатопол. Според описание на крайбрежието, направено от австрийския офицер Венцел фон Броняр през 1786 г., селцето броило 17 къщи, чиито жители той нарича продавачи на строителен материал. Името му фигурира в картата на Турската империя от немския географ Кристиян Готлиб Райнхард, отпечатана в 1821 г. А руският офицер и картограф Енехолм през 1829 г. дава кратки сведения за селището, като съобщава, че то се е намирало на около 4 км западно в горите, в местността „Юртя“ и наброявало тридесетина къщи. Друг юрт (колибарско селище) е имало и между Резово и Синеморец в м. „Силистар“, където до недалечно минало са стояли развалини от селски воденици. Тези малки селца свидетелстват за периодично изселване на селището към вътрешността на Странджа, предизвикано от нападенията на лазите - кавказките пирати, за които се говори в местните предания.
Сатар тип архитектураПоминъкът на местното население е бил свързан основно с дърводобив и производство на дървени, които високо се ценели на цариградския пазар.
Общо прието е становището, че старото население на Каланджа (до 1914 г.), наред с това на близките села Бродилово и Кости, е било съставено от гърци. Това се проличава и от стария тип архитектура на селището, от която днес почти няма следи. Т.нар. „гръцки къщи“ са били твърде просторни по размери, двукатни – отдолу с обор, обковани с груби дъбови дъски, с широки одъри, но без прозорци, за което били тъмни и нехигиенични. Оскъдното осветление се осигурявало от покрива с Една от малкото запазени стари къщи„подвижна керемида“. Тези къщи са имали голямо характерно за Странджа огнище с фурна отстрана, помещение за „натурия“, в което е съхранявана храната, и „стобор“. „Гръцките“ къщи всъщност представляват междинен тип странджанска архитектура и определянето на техния произход и етническа принадлежност, без да са проведени по-задълбочени проучвания, е неоснователно.
Селската църква "Св. Георги"Днес най-старата запазена сграда в Синеморец е тази на селският храм „Св. Георги“, изградена в края на XIX в. (1894 г.). Той  се намира в североизточната част на селото, където някога е бил центърът на селището. В разрез на скромната си архитектура, църквата съхранява няколко интересни икони, сред които особено впечатление прави тази на Свети Модест - покровител на земеделците и овчарите.
Съгласно Берлинския договор от юли 1878 г. село Каланджа остава в границите на Османската империя. То попада окончателно в пределите на България след Междусъюзническата война, с подписването на Букурещкия мирен договор от 1913 г. По това време населението на селцето е представено от 14 гръцки семейства.
След изселването на „гърците“ в 1914 г. в селото са настанени българи – бежанци от Източна Тракия, предимно от с. Блаца и по няколко семейства от с. Маджура и с. Сереген. Тогава остават и 2-3 семейства кореняци гърци. Главен поминък на преселниците е земеделие, скотовъдство и въглищарство, като десетина семейства се препитават с риболов в морето и по р. Велека. През тридесетте години въглищарите са обединени в горската кооперация „Въглен“. Според данни от 1914 г. в района на Синеморец има 190 000 дка гори, голяма част от които нискостеблени дъбови, подходящи за приготвяне на дървени въглища. През 1926 г в селото брои 59 къщи и 260 жители, от които 174 преселници от Блаца.
Преобразена сграда от соцвреметоСлед идването на социалистическата власт в България през 1944 г. село Синьоморец попада в граничната зона, достъпът до него е ограничен, и се превръща в затънтено селце със затихващи функции, чиито малко останали жители се препитават със слабо земеделие и риболов. През 50-те години селището брои 80 къщи.
С настъпването на т.нар. „демократични промени“, в началото на 90-те години, след отварянето на граничните зони, Синеморец се превръща в предпочитана лятната дестинация за мнозина българи, на които комерсиалните и пренаселени курорти по Българското Черноморие са омръзнали. В последвалите години потокът от летовници към селцето продължава с все по-нарастващи темпове и то придобива облика в малко курортно селище, не много различаващо се от други подобни по българското черноморско крайбрежие.
Мащабно строителство край плажа "Бутамята"Днес Синеморец е почти загубило предишното си очарование. Малките спретнати къщи за гости и семейни хотелчета се конкурират с няколко големи хотелски комплекса в покрайнините му, които натрапват убеждение, че времето за старите къщурки с кокошарници е вече отминало. Но въпреки това природата наоколо е запазила своята прелест, при което все още могат да се намерят закътани места за уединение и сливане с неописуема красота.



Източници:
1. Георги п. Аянов – Странджа –етнографски, географски и исторически проучвания, изд. Тракийски научен институт, гр. София, 1938 г.
2. Георги п. Аянов – Малко Търново и неговата покрайнина, изд. „Странджански край”, гр. Бургас, 1939 г.
3. Асен Василиев, Васил Захариев, Георги Стойков - Комплексна научна Странджанска експедиция, София, изд. БАН, 1957 г.
4. Горо Горов - Селища и население на Странджа, Бургас, 1968 г.
5. Иванова, Ек.; Николов, Вал.; Иванова, Ив. Странджа /пътеводител/, изд. ТАНГРА ТанНакРа, София, 2010 г.
6. Орачев, Ат. Чудесата на Южното Черноморие /пътеводител/, изд. „Световна библиотека“, София, 2012 г.


СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"