ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Шумен
 

Изглед на град ШуменШумен е град в Североизточна България,административен и стопански център на община Шумен и област Шумен. Отстои на 363 км североизточно от София, на 115 км югоизточно от Русе и на 90 км западно от Варна.
Град Шумен е разположен в източното подножиеИзглед от центъра на Шумен на Шуменското плато, по двата бряга на река Поройна (Боклуджа).
Шумен е важен транспортен възел,тук се пресичат главни пътни коридори по направленията изток-запад (Варна-София; Варна-Русе) и север-юг (Силистра-Ямбол; Русе-Бургас).
Населението на Шумен към 2011 г. е 82 557 жители.


Шумен е селище с богата хилядолетна истотия, която почти изцяло е свързана с местността "Хисарлъка", намираща се в източната част на Шуменското плато, известна още и като "Шуменската крепост". Тук са открити селищни останки още от ранножелязната епоха — XII в. пр. Хр.
Първите жители, които създават тук укрепено поселение са траките, вероятно от племето гети. Около 1200 г. пр. Хр. те изграждат крепостна стена, обграждаща достъпните части на твърдината, а през V век пр. Хр. е построена втора стена (пред първата).
Шуменската крепостПрез I в. сл. Хр., когато  римляните завладяват днешните земи на Дунавската равнина крепостта става римско владение. Има предположения, че името на крепостта по това време е било "Даусдава". Римляните разширяват крепостта - градят нова стена, със спойка от хоросан и с кули, като към кастела се оформя и добре уреден малък град.
Около 250 г. готите разрушават крепостта, но скоро тя е възстановена.
В края на IV в., след като Римската империя е разделена на Западна и Източна, тези земи влизат в пределите на Византия (Източната Римса империя). През IV-V век целият хълм е укрепен с нова стена и по нея са изградени 9 петоъгълни кули.
През ранновизантийския период Шуменската крепост вече е с статут на град развит производителен и търговски център, многобройните монетни находки свидетелстват за търговския обмен на обитателите на града с отдалечените краища на империята.
Основите на четири църкви, надграждани една над друга през различни епохи (от IV до XIV в.)Наличието на две раннохристиянски базилики в крепостта, наслоени една над друга,подсказват, че през този период в града е имало и духовно-религиозен живот.
Нападенията на българи и хуни през втората половина на V в., както и аваро-славянските нашествия в края на VI началото на VII в., допринесли за западането на античния град.
След създаването  на Аспарухова България през 680-681 г. българите построили землено укрепление на 300м. западно от потъналия в руини византийски град.
Крепостта е възстановена, вероятно през VIII в., устройството на стените е запазено, променени са само кулите - триъгълни. Поради стратегическото си положение и близостта до българските столици Плиска и Велики Преслав, крепостта е играла важна военна роля по времето на Първата българска държава.
 Особен икономически и културен подем ,разрасналата се вече в град крепост,достига през IX в. - "Златния век" на България. Има предположение, че тогава градът се е наричал Симеонис(в чест на цар Симеон Велики),от което име произлиза днешното-Шумен.
През 1001 г. градът-крепост е завладян от византийците, а през 30-те или 40-те години на XI век е бил разрушен при печенежките нашествия, но по-късно отново е възстановен.
За първи път селището се споменава като Симеонис (Шимеонис) през 1153 г. от арабския пътешественик Ал-Идриси в неговото обемно призведение "Географията на Ал-Идриси".
По време на Второто българско царство (XII-XIV в.), Шумен се превръща в един от най-развитите градове в Средновековна България. През този период градът е значителен военен, административен и икономически център, измествайки дори старата столица Велики Преслав. Развиват  се занаятите - грънчарството (графито-керамикате), каменоделството, металообработването, а при управлението на цар Иван Александър тук е имало и монетарница.
Средновековният Шумен се изявявал и с активния си духовен живот, потвърждение за това дават останките от множество църкви, разкрити в чертите на крепостта (седем на брой) и извън нея.
През 1388 г. Шумен е превзет от войските на османския военноначалник Али паша, след което е превърнат в силно укрепен военен град с голям гарнизон в крепостта.
Томбул джамия - най-голямата в БългарияШуменската крепост е превзета от войските на крал Владислав III Ягело по време на кръстоносния поход през 1444 г. Твърдината паднала след тридневна ожесточена съпротива от страна на тукашния османски гарнизон. Това довело до нейното опожаряване и разрушаване, след което е изоставена завинаги. 
Впоследствие градът се премества на днешното сиБезистенът - турски закрит пазар от XVI в. място, в подножието на Илчов скат. През следващите столетия продължава да се развива като важен военно-административен център.
Днес добре запазени паметници от османския период на града са Безистена (1529 г.), Часовниковата кула и Томбул джамия (1774 г.).
Шуменска възрожденска къщаПрез XVIII и особено XIX век градът се развива като крупен занаятчийски център, което от своя страна е една от предпоставките за активен културен живот. На 22.V.1813 г. тук се е състояло първото в България гражданско честване на деня на светите братя Кирил и Методий и първото театрално представление. През 1828 г. е създадено първото килийно училище за девойки, а по-късно, през 1856 г. и първото класно Девическо училище и читалище. През 1846 г. са основани първите училищни самодейни колективи (класно училище).
Паметникът на Лайош Кошут в центъра на градаСлед разгрома на Унгарската революция (1848 г.)Къщата-музей "Лайош Кошут" в Шумен емигрират много унгарски революционери начело с Лайош Кошут, които се включват активно в културния живот на града. Именно те са причината за създаването през 1851 г. на първия у нас симфоничен оркестър, ръководен от Шафран.
В Шумен е написано едно от първите драматични произведения-Паметникът на големия дарител и общественик от Шумен - Нанчо Попович, на фона на читалище „Добри Войников“ побългарената комедия “Михал” (1853 г.) от Сава Доброплодни и се играят едни от първите театрални представления (1856 г.) у нас. Тук е написана и първата оригинална българска повест “Нещастна фамилия” (1860 г.) от шуменеца Васил Друмев, основоположник на българския театър, и “Училищно театро - Чорбаджията” (1864 г.) от Добри Войников, също родом от тук.
По време на борбите за независима българска църква, в които шуменци активно участват, средища на духовността и българщината са православните храмове:
Църквата "Св. Възнесение Господне"- Храм "Св. Възнесение" - настоящата сграда е издигната през 1829 г. на мястото на многократно разрушавана средновековна църква. Иконостасът и владишкият трон са дело на тревненски зографи и марангози. В църквата са служили митрополитите на Преславска епархия, а от 1872 дo 1882 г. тя е ceдалище и на Варненско-Преславския митрополит. В двора на храма са погребани князете: Димитър Мурузи (1812 г.) и Валериан Мадатов (1829 г.).
- Храм "Св. Три Светители" - изграден е през 1857 г. с финансовата подкрепаЦърквата "Св. Три Светители" на местната еснафска задруга върху старо християнско гробище. По време на втората световна война (1944 г.) храмът е опожарен, възстановен е отново през пролетта на 1948 г. Понастоящем към храма действащо неделното училище с близо 50 възпитаници. През 2004 г. е изграден и църковен музей, в който са изложени много образци на местното ювелирно, дърворезбарско и художествено църковно изкуство.
Един от паметниците на Панайот Волов в градаШумен дава своя принос и в национално-освободителното движение.Роденият тук Панайот Волов е един от главните апостоли на Четвърти революционен окръг по време на Априлското въстание (1876 г.). Загива на 25.V.1876 г. край Бяла (Русенско).
След Освобождението първоначално градът запада поради загубата на пазарите в Османската империя, но постепенно се съвзема, превръща се в административен и стопански център.
 Тук, през 1882 г. с чешки капитали е създадена първата в България пивоварна (бирена фабрика), чието производство “Шуменско пиво” и днес е едно от най-Старинна къща на старата Арастянска улица (дн. ул. "Цар Освободител") търсените в страната.
Богатото културно-историческо наследство и природни дадености, нареждат Шумен в едно от най-предпочитаните места за посещение в България. Сред многото забележителности в града и околностите му, могат да се посочат:

Сградата на Регионалния исторически музей - гр. Шумен
- Регионалният исторически музей - началото му е поставено от 1857 г., свързано с името на възрожденския учител Сава Доброплодни. Богатият му фонд съдържа 150 000 движимими паметника на културата, от които 15 000 са показани в 8 експозиционни зали. В структурата си обединява музеите от Шуменска и Търговишка област.
- Археологически резерват "Шуменска крепост" - намира се на 3 км западно от Шумен. Днес крепостта е един от най-добре проучените археологически обекти в България, експонирана е като музей на открито.
- Комплекс от възрожденски къщи - част от тях са превърнати в музеи: къща-Музеен комплекс "Панчо Владигеров" музей "Панайот Волов"; къща-музей "Добри Войников"; къща-музей "Лайош Кошут" и музеен комплекс "Панчо Владигеров". Възстановена е и Казанджийската улица, напомняща за някогашните 50 занаятчийски бранша.
- Комплекс "Създатели на българската държава" - изграден в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Със средствата на архитектурата и скулптурата е пресъздадена историята на Първото българско царство от кан Аспарух до цар Симеон Велики.
- Скалните манастири над селата Хан Крум, Троица и Осмар - изградени са в скалните венци на Шуменското плато. Представляват комплекс от разпръснати средновековни скални манастири, църкви и монашески килии,които са били обитавани от монаси исихасти през XII–XIV в.    
- Археологически паметник "Мадарски конник" - намира се на 20 км източно от Шумен. Скалният релеф е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
 



Раннохристиянски църкви в Шуменската крепост

Шуменската крепост, изградена първоначално като укрепено тракийско селище, има хилядолетна история, просъществувала е през римската и ранновизантийската епохи, и през средновековието. В и извън кре...
» виж детайли


Средновековни църкви в Шуменската крепост

През средновековието, особено по времето на Второто българско царство (XII-XIV в.), Шуменската крепост е възобновена и разширена, и се оформя като голям градски център с важно военно и стопанско зн...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"