Шумен е град в Североизточна България,административен и стопански център на община Шумен и област Шумен. Отстои на 363 км североизточно от София, на 115 км югоизточно от Русе и на 90 км западно от Варна.
Град Шумен е разположен в източното подножие на Шуменското плато, по двата бряга на река Поройна (Боклуджа).
Шумен е важен транспортен възел,тук се пресичат главни пътни коридори по направленията изток-запад (Варна-София; Варна-Русе) и север-юг (Силистра-Ямбол; Русе-Бургас).
Населението на Шумен към 2011 г. е 82 557 жители.

Шумен е селище с богата хилядолетна истотия, която почти изцяло е свързана с местността "Хисарлъка", намираща се в източната част на Шуменското плато, известна още и като "Шуменската крепост". Тук са открити селищни останки още от ранножелязната епоха — XII в. пр. Хр.
Първите жители, които създават тук укрепено поселение са траките, вероятно от племето гети. Около 1200 г. пр. Хр. те изграждат крепостна стена, обграждаща достъпните части на твърдината, а през V век пр. Хр. е построена втора стена (пред първата).
През I в. сл. Хр., когато  римляните завладяват днешните земи на Дунавската равнина крепостта става римско владение. Има предположения, че името на крепостта по това време е било "Даусдава". Римляните разширяват крепостта - градят нова стена, със спойка от хоросан и с кули, като към кастела се оформя и добре уреден малък град.
Около 250 г. готите разрушават крепостта, но скоро тя е възстановена.
В края на IV в., след като Римската империя е разделена на Западна и Източна, тези земи влизат в пределите на Византия (Източната Римса империя). През IV-V век целият хълм е укрепен с нова стена и по нея са изградени 9 петоъгълни кули.
През ранновизантийския период Шуменската крепост вече е с статут на град развит производителен и търговски център, многобройните монетни находки свидетелстват за търговския обмен на обитателите на града с отдалечените краища на империята.
Наличието на две раннохристиянски базилики в крепостта, наслоени една над друга,подсказват, че през този период в града е имало и духовно-религиозен живот.
Нападенията на българи и хуни през втората половина на V в., както и аваро-славянските нашествия в края на VI началото на VII в., допринесли за западането на античния град.
След създаването  на Аспарухова България през 680-681 г. българите построили землено укрепление на 300м. западно от потъналия в руини византийски град.
Крепостта е възстановена, вероятно през VIII в., устройството на стените е запазено, променени са само кулите - триъгълни. Поради стратегическото си положение и близостта до българските столици Плиска и Велики Преслав, крепостта е играла важна военна роля по времето на Първата българска държава.
 Особен икономически и културен подем ,разрасналата се вече в град крепост,достига през IX в. - "Златния век" на България. Има предположение, че тогава градът се е наричал Симеонис(в чест на цар Симеон Велики),от което име произлиза днешното-Шумен.
През 1001 г. градът-крепост е завладян от византийците, а през 30-те или 40-те години на XI век е бил разрушен при печенежките нашествия, но по-късно отново е възстановен.
За първи път селището се споменава като Симеонис (Шимеонис) през 1153 г. от арабския пътешественик Ал-Идриси в неговото обемно призведение "Географията на Ал-Идриси".
По време на Второто българско царство (XII-XIV в.), Шумен се превръща в един от най-развитите градове в Средновековна България. През този период градът е значителен военен, административен и икономически център, измествайки дори старата столица Велики Преслав. Развиват  се занаятите - грънчарството (графито-керамикате), каменоделството, металообработването, а при управлението на цар Иван Александър тук е имало и монетарница.
Средновековният Шумен се изявявал и с активния си духовен живот, потвърждение за това дават останките от множество църкви, разкрити в чертите на крепостта (седем на брой) и извън нея.
През 1388 г. Шумен е превзет от войските на османския военноначалник Али паша, след което е превърнат в силно укрепен военен град с голям гарнизон в крепостта.
Шуменската крепост е превзета от войските на крал Владислав III Ягело по време на кръстоносния поход през 1444 г. Твърдината паднала след тридневна ожесточена съпротива от страна на тукашния османски гарнизон. Това довело до нейното опожаряване и разрушаване, след което е изоставена завинаги. 
Впоследствие градът се премества на днешното си място, в подножието на Илчов скат. През следващите столетия продължава да се развива като важен военно-административен център.
Днес добре запазени паметници от османския период на града са Безистена (1529 г.), Часовниковата кула и Томбул джамия (1774 г.).
През XVIII и особено XIX век градът се развива като крупен занаятчийски център, което от своя страна е една от предпоставките за активен културен живот. На 22.V.1813 г. тук се е състояло първото в България гражданско честване на деня на светите братя Кирил и Методий и първото театрално представление. През 1828 г. е създадено първото килийно училище за девойки, а по-късно, през 1856 г. и първото класно Девическо училище и читалище. През 1846 г. са основани първите училищни самодейни колективи (класно училище).
След разгрома на Унгарската революция (1848 г.) в Шумен емигрират много унгарски революционери начело с Лайош Кошут, които се включват активно в културния живот на града. Именно те са причината за създаването през 1851 г. на първия у нас симфоничен оркестър, ръководен от Шафран.
В Шумен е написано едно от първите драматични произведения- побългарената комедия “Михал” (1853 г.) от Сава Доброплодни и се играят едни от първите театрални представления (1856 г.) у нас. Тук е написана и първата оригинална българска повест “Нещастна фамилия” (1860 г.) от шуменеца Васил Друмев, основоположник на българския театър, и “Училищно театро - Чорбаджията” (1864 г.) от Добри Войников, също родом от тук.
По време на борбите за независима българска църква, в които шуменци активно участват, средища на духовността и българщината са православните храмове:
- Храм "Св. Възнесение" - настоящата сграда е издигната през 1829 г. на мястото на многократно разрушавана средновековна църква. Иконостасът и владишкият трон са дело на тревненски зографи и марангози. В църквата са служили митрополитите на Преславска епархия, а от 1872 дo 1882 г. тя е ceдалище и на Варненско-Преславския митрополит. В двора на храма са погребани князете: Димитър Мурузи (1812 г.) и Валериан Мадатов (1829 г.).
- Храм "Св. Три Светители" - изграден е през 1857 г. с финансовата подкрепа на местната еснафска задруга върху старо християнско гробище. По време на втората световна война (1944 г.) храмът е опожарен, възстановен е отново през пролетта на 1948 г. Понастоящем към храма действащо неделното училище с близо 50 възпитаници. През 2004 г. е изграден и църковен музей, в който са изложени много образци на местното ювелирно, дърворезбарско и художествено църковно изкуство.
Шумен дава своя принос и в национално-освободителното движение.Роденият тук Панайот Волов е един от главните апостоли на Четвърти революционен окръг по време на Априлското въстание (1876 г.). Загива на 25.V.1876 г. край Бяла (Русенско).
След Освобождението първоначално градът запада поради загубата на пазарите в Османската империя, но постепенно се съвзема, превръща се в административен и стопански център.
 Тук, през 1882 г. с чешки капитали е създадена първата в България пивоварна (бирена фабрика), чието производство “Шуменско пиво” и днес е едно от най- търсените в страната.
Богатото културно-историческо наследство и природни дадености, нареждат Шумен в едно от най-предпочитаните места за посещение в България. Сред многото забележителности в града и околностите му, могат да се посочат:

- Регионалният исторически музей - началото му е поставено от 1857 г., свързано с името на възрожденския учител Сава Доброплодни. Богатият му фонд съдържа 150 000 движимими паметника на културата, от които 15 000 са показани в 8 експозиционни зали. В структурата си обединява музеите от Шуменска и Търговишка област.
- Археологически резерват "Шуменска крепост" - намира се на 3 км западно от Шумен. Днес крепостта е един от най-добре проучените археологически обекти в България, експонирана е като музей на открито.
- Комплекс от възрожденски къщи - част от тях са превърнати в музеи: къща- музей "Панайот Волов"; къща-музей "Добри Войников"; къща-музей "Лайош Кошут" и музеен комплекс "Панчо Владигеров". Възстановена е и Казанджийската улица, напомняща за някогашните 50 занаятчийски бранша.
- Комплекс "Създатели на българската държава" - изграден в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Със средствата на архитектурата и скулптурата е пресъздадена историята на Първото българско царство от кан Аспарух до цар Симеон Велики.
- Скалните манастири над селата Хан Крум, Троица и Осмар - изградени са в скалните венци на Шуменското плато. Представляват комплекс от разпръснати средновековни скални манастири, църкви и монашески килии,които са били обитавани от монаси исихасти през XII–XIV в.    
- Археологически паметник "Мадарски конник" - намира се на 20 км източно от Шумен. Скалният релеф е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.