ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Плиска
 

Плиска е град в Североизточна България, намира се в Община Каспичан, Област Шумен.Отстои на 7 км северозападно от Каспичан и на 29 км североизточно от Шумен.
Градчето е разположено в източната част на Дунавската равнина, сред ниски хълмисти възвишения.
Населението на Плиска към 2010 г. е 1 019 жители.
Плиска е първата столица на българската държава на Балканския полуостров. В продължение на повече от два века (от основаването на българската държава през 681 до 893 г.,когато столицата е преместена в Преслав) градът е главното политическо, военно, културно, икономическо средище и един от най-богатите и развити градове в Европа.
Предполага се, че по тези земи е имало славянско селище, върху чиито останки в 681 г. кан Аспарух поставя основите на първата столица. Основание за това дава един апокрифен летопис от XI в. - "Видение на Пророк Исая", където се казва:  "... Испор прие българското царство. И този цар създаде градове велики: на Дунава Дръстър град; създаде велик презид от Дунава до морето; създаде и Плюска град...". В случая "Испор" е форма на Аспарух, Дръстър е днешният град Силистра, а "презид" означава стена и вероятно се отнася до Аспаруховия вал.
Плиска е построена в хълмисто поле, което се пресича от няколко малки рекички и е заемала смайваща за времето си площ от 23 кв. км. Поради липсата на естествена защита градът имал три концентрични отбранителни пояса: първият е бил дълбок земен ров с висок насип (ограждал е Външния град, очертавал цялата територия на столицата), вторият е бил направен от големи каменни блокове (очертавал вътрешения град) и третият пояс е бил тухлено укрепление (защитавал дворцовия комплекс - Цитаделата).
Външният град обхващал площ с форма на неправилен четириъгълник с дължина  7 км., а ширината - 3.9 км. на северната страна и 2.7 км. на южната. Изграден е като първо е бил изкопан ров с ширина до 10 м. и дълбочина до 6 м., като изкопаната пръст е насипвана от вътрешната страна така, че да образува насип с ширина до 15 м. и височина - до 6 м. На четирите стени на вала е имало проходи.
Откритите находки показват, че във Външният град е имало отделни малки селища,обитавини от селяни и занаятчии.След приемането на християнството през 865 г. по цялата му територия се строят и малки каменни църкви.
Вътрешният град представлява крепост със стени от блокове варовик и се намира почти в центъра на Плиска. Дебелината на зидовете достига до 2.6 м., а предполагаемата височина е 10-12 м. Четирите ъгъла на крепостната стена са били защитени с кръгли кули, а между ъгловите кули и портата на всяка стена е имало и по две петоъгълни кули.
Цитаделата се намира приблизително в центъра на Вътрешния град и има форма на несъвършен правоъгълник.Най-ранните следи от постройки са от дървени сгради, върху които по-късно са били построени каменни. Близо до южната порта са открити останки от дървена сграда, за която се предполага, че е била най-ранният дворец на хана, построен в началото на VIII в.
В средата на цитаделата е разположен дворцовият комплекс, чието ядро първоначално е бил Крумовият дворец, като върху неговите останки, след разрушаването му е била построена от кан Омуртаг т.нар Тронна палата, в която се намирал символът на властта – тронът,  използвала се е за тържествени приеми и пиршества.
Изследователите на древната българска столица са отбелязали три етапа в нейното изграждане.Крумовият дворец,с площта си от 500 кв. м.,с лабиринта от подземни тайни входове,водохранилището(което осигурявало автономност на града при дълга вражеска обсада),както и тоалетните и баните му,всичко това го прави най-забележителният архитектурен паметник от първия етап на Плиска.
Истински архитектурен разцвет Плиска преживява при управлението на кан Омуртаг (814 – 831 г.), който разширява границите на града и издига някои от най-внушителните сгради. Това са Малък дворец (най-красивата и богато украсена постройка в комплекс „Плиска“), в който живеели ханът и семейството му, Големият дворец (който е най-добре запазената сграда към днешно време), Тронната палата (построена в центъра на Големия дворец). Във Вътрешния град се намират още храмовете в чест на езическите божества, басейните и стопанските постройки.
Третият строителен етап, обхващащ времето след покръстването на българите в 865 г. от цар Борис I, е характерен с усиленото строителство на християнски култови сгради.
Най-забележителният архитектурен паметник от това време и средище на духовно-религиозния живот на столицата и ранно-средновековна България, е Голямата базилика. Със своите изумителни размери - дълга 99 м и широка 29.5 м , тя е била най-големият християнски храм на Балканския полуостров. Базиликата е била и главния храм на автокефалната българска архиепископия. Впоследсвие около нея е обособен религиозен комплекс. Построен като резиденция на българските архиепископи, след преместването на столицата във Велики Преслав, комплексът около Голямата базилика се превръща в един от най-големите старобългарски манастири.     
Макар и да отстъпва първенствуващото си място след преместването на столицата в Преслва в 893 г., Плиска продължава да бъде важно стопанско и духовно средище до края на Първата българска държава.
Селището, на което пряк наследник е днешният град, е основано от турците през XVIII в., на 2 км южно от руините на средновековния град, именувало се е Абоба. Това име запазва до 1925 г., когато е преименувана на Плисков, а от 1947 г. възвръща първоначалното си название - Плиска.
Голяма част от останките на средновековна Плиска, от незнайни времена, са били използвани за строителен материал в изграждането на къщи в днешния град (преди село Абоба) и околните селища (масова и повсеместна практика на населението в България, живеещо в близост до археологически обекти).
За първи път руините на Плиска се споменават от датския пътешественик Карстен Нибур през 1767 г., като "останки от древни времена".
По-добро описание се намира в записките на пътешественика Феликс Каниц от 1878 г., според които крепостта до с. Абоба "има голямо историческо- рхеологическо значение".
Най-верни са заключенията на Константин Иречек, който през 1884 г. посещава руините и заключава, че това вероятно е крепостта "Плисков", споменавана от византийските хронисти Ана Комнина и Лъв Дякон. Според тяхното описание тя се намирала между Дръстър и Преслав.
За науката Плиска става известна в края на XIX век благодарение на чешкия историк Карел Шкорпил, който с помощта на Министерството на просвещението извършва през 1897 - 1898 г. първите разкопки. Те са проведени с помощта на Руския архиологически инситут в Истанбул с директор Фьодор Успенски. 3а науката дотогава първата столица е Преслав, но не така е мислил Шкорпил, за него именно тук е първата българска престолнина от езическо време. Впоследствие разкопките доказват тезата му. Проучванията първоначално са съсредоточени в местността "Сарай ери", където по-късно се установява, че е открит ханският дворец и "Клисе ери", което се оказва Голямата базилика.
Името на откритото селище не е било твърдо установено до 1905 г., когато до с. Цар Крум (преди Чаталар) е открита колоната с надпис от времето на Омуртаг (ок. 851 г.). Част от надписът гласи: "...кан сюбиги Омуртаг е от бога владетел на земята, където се е родил. Обитавайки стана на Плиска, той направи крепост на река Тича....".
Днес цялата площ на старопрестолния град е включена в историко-археологически резерват "Плиска". Разкритите останки са консервирани и са обособени в музей на открито. От есента на 2006 г. резерватът има нова музейна сграда и нова експозиция.
В близост до музея е и гробът на Карел Шкорпил - откривателят на Плиска.


СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"