ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Лясковец
 

Местоположение и географска характеристика:
Изглед на село ЛясковецЛясковец е село в Южна България. Намира се в община Стамболово, Област Хасково. Отстои на 264 км югоизточно от столицата София, на 35 км в същата посока от гр. Хасково, на 41 км североизточно от Кърджали и на 27 км северозападно от най-близкия град – Маджарово. Селото се намира недалеч (южно) от главния диагонален път Калотина - София – Капитан Андреево и в близост до държавната граница с Гърция и Турция – отдалечено е на 54 км западно от гр. Свиленград. Лясковец е заобиколено от селата: Долно Ботево (от север), Долно Съдиево (от изток), Силен и Воденци (от юг), Зимовина (от запад) и Кладенец (от северозапад).

Изглед на селото от запад, с възвишения от рида ГоратаСело Лясковец е разположено върху северния склон на източнородопския рид Гората, на 316 м надм. вис. Южно от селото се извисява най-високият връх в тази част (западната) на рида – Маята (560 м). Селското землище, заемащо площ от 10,326 km², на север се простира до възвишения от Хасковската хълмиста Изглед на селото от юг с хълмове на Хасковската хълмиста областобласт, до малката рекичка Домуздере. Северната му част е равнинна и там се намират обработваемите земи на селото, докато южният му край е зает от хълмист релеф. Именно там се разработва кариера за добив на един от традиционните за района скални материали – варовик, който е важна суровина за строителната промишленост. Североизточно от селото е изграден микро язовир за напоителни цели.
Кестенова гора край ЛясковецПоради богатата природна среда и липса на големи промишлени замърсители, районът се характеризира като екологически чист. В околността на Лясковец се Вековно кестеново дървосреща голямо разнообразие на растителните и животински  видове. Хълмовете са обрасли предимно с гъсти дъбови гори, които са база за развитие на горско стопанство. Тук има и находище на сладък кестен (Castanea sativa), в което някои дървета са на възраст над 100 години.
Плантация с чушки между Лясковец и ЗимовинаКлиматът в община Стамболово е умерено континентален. Зимата е сравнително мека, а лятото е слънчево и горещо.
Описаните природни дадености предопределят селскостопанска насоченост на местния икономически профил. Традиционен поминък на населението е тютюнопроизводство, както и животновъдство (едър рогат добитък), но има успешно практика и в развитие на зеленчукопроизводство, зърнопроизводство и др.
Нова къща на едно от завърналите се от Турция семействаНаселението на село Лясковец към 2014 г. наброява около 270 жители (на постоянен и настоящ адрес), докато регистрираните само на постоянен адрес са около 1000. Голямата разлика може да се обясни с двойното гражданство на голяма част от жителите, които след 1989 г. се изселват в Турция и реално днес живеят там, но периодично идват в родното си село. В етническо отношение населението на Лясковец е представено изцяло от етнически турци, изповядващи исляма (казълбаши).

История:
Според наличните данни най-ранното човешко присъствие в районът на село Лясковец се отнася към късната античност (IV – VI в.). Но изхождайки от факта, че на територията на селското землище не са провеждани по-обстойни археологически проучвания, както и от наличието на следи от тракийската епоха в близост, то вероятността тук да е имало значително по-ранно поселение е твърде голяма. В землището на съседното село Долно Ботево са намират: останки от праисторическо селище, тракийски могилен некропол, селище от римската епоха и средновековен некропол (IX – X в.), а край недалечното с. Долно Черковище се среща изобилие от Тракийски култови ниши в м. "Кован кая"паметници, в това число: тракийските скални ниши (над 80 на брой) и гробници в местностите край р. Арда: "Хамбар кая", "Кован кая“, "Аул кая" и „Саръ кая“, като в последната местност се намира забележителната старотракийска скална гробница „Попмартиновата дупка“ (в землището на с. Орешари); тракийско селище от римската епоха, намиращо се в съседство на римски път, който идва от Одринското поле, през с. Тополово, с. Долни Главанак и т.н., все по левия бряг на р. Арда; две средновековни крепости – едната на връх Картал кая (Св. Георги), а другата на вр. Сарлъка (Св. Илия), известна като „Хисарлъка“, в чието западно подножие личат основите на средновековна църква.
Възвишението Чалъбаир с намиращата се на него крепост "Парпадар"Най-старият известен исторически паметник в района на Лясковец е крепостта „Парпадар“. Последната отстои на около 3 км източно от селото (вляво от пътя за р. Арда) и е разположена на естествено защитената височина Чалъбаир. Твърдината е изградена през римската епоха, като просъществува през късната античност (IV – VI в.) и средновековието. Вероятно първоначално крепостта е била изградена за да охранява локален път, който е свързвал главният Диагонален път (Via Diagonalis) с този по течението на р. Арда. По-късно, през късната античност, когато тези земи влизат в границите на Източната Римска империя (Византия) и биват подложени на заплаха от нахлуващи от север племена (готи, хуни, славяни), като част от фортификационната система на Северните Бронзова украса намерена в крепостта "Парпадар"Родопи, тя е преизградена и подсилена. Навярно това се е случило по време на мащабното крепостно строителство, проведено от император Юстиниан Велики (527- 565). С изграждането на мощна укрепителна система на юг от Дунавския бряг, Родопите са включени в третата преградна линия пред Константинопол.
Датировката на крепостта се подкрепя и от множество находки. Между останките вътре в крепостта са открити римски сребърни и медни монети от II и III в., както и византийски - от VI до Х в. (Фаустина Старата, Юлия Домна, Галиен, Юстин II, Роман Диоген и др.).
Мястото на средновековен некропол, намиращ се южно от селотоВ „Парпадар“ и нейната околност са намерени много находки от средновековието, което свидетелства за интензивен живот в района и през тази епоха. В крепостта са открити битови железни и бронзови Разкрит гроб от некрополапредмети като огрибки, токи, няколко изящни коланни апликации и обковки от IХ-ХI в., някои с врязани християнски знаци, както и кръстове, един от които с надпис (около Х в.). Друг средновековен кръст е намерен на повърхността в местността "Джевизлик", североизточно от селото, на 1 км от автобусната спирка.
Стар път, водещ към м. "Маята"Потвърждение за съществуването на поселищен живот на територията на лясковското землище през средновековието дават и останките от средновековно селище и некропол в местността “Бончуклук” (южно от селото), както и такива от средновековна църква в Вероятните останки от църквата в м. "Маята"местността „Маята“, на едноименния връх. Може да се предположи, че споменатото селище е било свързано с крепостта „Парпадар“. Известна е практиката, през онези несигурни времена, по време на вражески нападения, населението да се укрива в намиращо се в близост укрепено място, каквото в случая е „Парпадар“.
Гроб от средновековния некропол, разкриващ погребение по християнския обредКакто показват намираните днес находки, жителите на средновековното селище – предшественик на днешното Лясковец са били българи – християни. Този факт се обяснява и от историческите сведения за района, според които българската народност в Родопите се  формира още през IX век, в резултат на продължителното съжителство на траки и славяни, и не без участието на българите, които играят обединяваща роля. През 837 г. славянското племе смоляни вдига въстание против византийската власт (дотогава Родопите влизат в границите на Византийската империя) и на помощ се притичат български войски, начело с кавхан Исбул.
Карта на владените от България земи през IX в.Този край влиза за първи път в пределите на българската държава по време на управлението на кан Пресиян (836-852 г.). Вследствие, цялата Родопска област и Беломорието са присъединени към България, където остават до към последната четвърт на X век, когато започва покоряването на българските земи от Византия. По-късно, след възстановяването на българската държава по време на Второто българско царство (края на XII в.), Родопите преминават ту във византийски, ту в български ръце, тъй като битката за надмощие между българи и ромеи се води с променлив успех. Но независимо от коя държава са владени тези зами, в тях живеят компактни български маси.
Стара лясковска къща, останала от българите и днес изоставенаРодопската област, включително и тукашното селище, пада под османска власт след битката при Черномен през 1371 г., няколко десетилетия преди окончателното завладяване на България. Каква е станало със селището под връх Маята не е известно, но вероятността, то да е споделило участта на многото разорени български селища, е голяма.
През османското робство селото – наследник на средновековното селище носи името Пъндъджик. Забележително е, че през по-голяма част от османския период селото запазва българския си облик, за разлика от някои околни селища, чието население приема исляма или напълно се турцизира.
Старият център на селотоПъндъджик е освободено от османска власт през 1878 г. (съгласно Санстефанския мирен договор от 3 март 1878), но само няколко месеца по-късно Берлинският договор го придава към автономната област Източна Румелия, към Османската империя. Селото окончателно влиза в пределите на Княжество България през 1885 г., след Съединението.
След подписването на Топханенския акт (24 март 1886 г.), съгласно който България отстъпва на Османската империя Кърджалийско, границата минава непосредствено южно от селото. Днес в местността „Маята“ могат да се видят руини от погранични постове.
През 1906 г. селото е преименувано на Лесковец, а през 1966 г. е променено на Лясковец.
След попадането на селото в пределите на свободна България местното население продължава да се препитава с отколешните си занимания. Основни източници на поминък са земеделието – предимно тютюнопроизводство, по-малко лозарство и овощарство и животновъдство.
През 1928 г. в Лесковец, както и в околните села, се заселват българи - бежанци от Беломорска Тракия. В периода 1957 – 1960 г. в селото са настанени жители Изоставена църква в близкото село Рудина (днес турцизирано)(етнически турци) от останалите под водите на язовир „Студен кладенец“ села: Петлите, Крояци, Османово и махали на съществуващите села: Гняздово, Калоянци и Перперек. Впоследствие цялото дотогавашно население на Лясковец, представено от 60 български семейства, се преселва в Харманли, Хасково, Кърджали и др. Така, от изцяло българско село, Лясковец се превръща в турско село. Днес в него живее само едно българско семейство (сем. Димитрови).
Завърналият се от гурбет бай Юсеин (Попето)По време на социалистическото тоталитарно управление на държавата, заради турското си население, селото е засегнато от т.нар. „Възродителен процес“ и най-вече от предизвиканата от него „Голяма екскурзия“ (лятото на 1989 г.), при която голяма част от жителите на Лясковец се изселват в Турция. След това една съвсем малка част от тях се завръщат, като повечето остават да живеят там постоянно, но запазват българското си гражданство и връзка с роднините си. Днес някои от тях идват за кратко време в родното си село, обикновено на големите мюсюлмански празници и през отпуските.

Тюрбето "Демир баба" до свещения изворПонастоящем, освен неразличими останки от средновековната църква в м. „Маята“, в Лясковец няма християнски култови обекти. В селото има джамия и едно тюрбе „Демир баба“, което се намира в района на средновековното селище непосредствено под средновековния некропол, до чешма – свещен извор. Тази факти дават основание да се предположи, че то е приемник на старо християнско оброчище.
 


Източници:
1. Аладжов, Д. Селища, паметници, находки от Хасковския край, Хасково, 1997 г.
2. Официален сайт на община Стамболово - www.stambolovo.org
3. Осведомители: Исмаил Халил Ахмед (р. 1955 г., бивш кмет на с. Лясковец), Юсеин Мехмед Али (Попето)


Църква в местността "Маята" - с. Лясковец

Средновековната църква се намира на около 3 км южно от с. Лясковец, в местността „Маята“. Разположена е някъде в района на обраслия с дъбова гора връх Маята (560 м), който е един от най...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"