Мъглиж е град в Централна Южна България,намира се в Област Стара Загора и е административен център на Община Мъглиж. Отстои на 15 км източно от гр. Казанлък и на 25 км северно от областния център Стара Загора.
Мъглиж е разположен в източната част на Казанлъжката котловина ( влиза в т. нар. Подбалкански полета), върху Южните склонове на Шипченско-Тревненската част на Стара планина по двата бряга на река Мъглижка.
Населението на Мъглиж към 2010 г. е 3 509 жители.
Територията на днешната Община Мъглиш е била населена от най-дълбока древност. И тук, както около Казанлък, има достатъчно артефакти, подсказващи за съществуването на поселищен живот през праисторическата, а след това и в трако-римската епоха. Множество са тракийските надгробни могили в околността на Мъглиж: Мъглижка, Туловска, Трънливата, Нанина и др.
Района на Мъглиж е осеян и с крепости, по-голяма част от които са изградени през късната античност и ранното средновековие (тогава тези земи са влизали в пределите на Византия) и са продължили да функционират до падането на Второто българско царство под османско робство в края на XIV в. Към тези крепости влизат: "Горненски град", "Доленски град", укреплението в местността "Грамада" и до вр. "Панагюра", както и тези при селата Ветрен и Дъбово, крепостта "Тиле" (смятана за столица на келтите, при пребиваването им на Балканския п-в, в III в. пр.Хр.) и др.
Средновековната крепост "Мъглиж" или "Горненски град", намираща се северно от града, е играела ключова роля тук, особено по времето на Втората българска държава (XII-XIV в.). Крепостта е преграждала Мъглижкия проход, през който е минавал античния и средновековен път от Търновград за Боруй (Стара Загора). Височината Горненски град е била опасана от крепостна стена, която е следвала конфигурацията на местността. Втора крепостна стена в северозападния край на височината е обграждала цитаделата на крепостта. Общата площ на крепостта е 18 дка. Днес са запазени останки от външната крепостна стена на височина 1 м.
Твърдината "Мъглиж" е била главен опорен пункт на укрепен възел, в който са влизали още две крепости: "Долненски град" - намира се на 4 км. източно от Мъглиж върху огромна скала, надвесена над р. Габровица, заемала е площ от 2 дка (днес на мястото все още стоят дебели зидове и пръсната из тях керамика); другата крепост се е намирала в днешната махала Грамада в Мъглиж, близо до Стара река са открити незначителни останки от крепостни стени, дебели 2 м., изградени от ломени камъни, споени с хоросан.
Градът-крепост "Мъглиж" се споменава от византийския писател Мануил Фил във връзка с похода на византийските войски в българските земи през 1278 г. Крепостта е превзета и разрушена от Михаил Глава Тарханиот, наред всички значими крепости от морето към Верея (Стара Загора), в похода му към Търново и в битка срещу отрядите на българския цар Ивайло.
Със средновековния период от историята на градчето е свързан и Мъглижкият манастир "Св.Никола". Възникването му се свързва с името на българския цар Калоян (1197-1207г.), който дал средства за построяването на обителта през 1197г., след разбиването на латинците в околностите на Мъглиж.
Сведенията за живота на Мъглиж през османското робство са оскъдни.
Мъглижката църква „Свети великомъченик Димитър“ е построена след Освобождението, през 1891 г.
Интересен обект свързан с християнството е природозащитеният обект „Винишки камък“, където в скалите е изсечена иконата „Света троица“. В близост се намира върхът, наречен "Попък",според легендите там е имало параклис „Света Марина“, днес в скалите на самият връх все още има изворче. Друга Света вода в района се намира недалеч от крепостта "Горненски град" - по пътя от м. „Барите“ за с. Селце, на първия обратен десен завой, вляво започва широк черен път, който отвежда право до целебния извор, а оттам и на крепостта.
През 1923 г. жителите на Мъглиж първи запалват огъня на Септемврийското въстание. В памет на загиналите е издигнат монумент, извисяващ се високо над града.
Мъглиж разполага с една от най-богатите сбирки от минерали в България. Дарена е на града от академик Йовчев, родом от Мъглиж. Сбирката е изложена в сградата на читалището.