ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Енина
 

Изглед на село Енина Ѐнина е село в Южна България, намира се намира в община Казанлък, Област Стара Загора. Отстои на 5 км северно от Казанлък и на 40 км северозападно от Стара Загора.
Селото е разположено в северната част на Казанлъшката котловина, на около 350 м над.Кметството на село Енина  височина, в южното подножие на Стара планина. През селището протича Енинска рака (Стара река), която разделя Стара планина на Шипченски и Тревненски дял. В миналото водите на реката са били използвани за двигателна сила на много воденици и тепавици, а в началото на XX в. и за първата ВЕЦ в района - "Енина", функционираща и днес.
Село Енина е едно от най-големите села в областта, населението му към 2012 г. е около 2300 жители.

На влизане в селото ни посреща козарката ЯнаПроизхода на името на селото се обяснява от една легенда, според която хубавата козарка Яна от село Копринка (5 км западно от Казанлък), идвала на паша с козите в подножието на планината, по течението Стара река. Козарката била запленена от красивото място, направила си кошара, а скоро и семейството ѝ се преселило при нея. Не след дълго Яна привлекла близки и роднини, които също се заселили край нейната кошара, и така се образувало селище, което впоследствие се разраснало в голямо село. От името на основателката му, селото получило името Янина, което през годините се видоизменило на Енина. Турското наименование на селото - Кечи дере (Козя река), също е свързано с основателката - козарката Яна.
В подкрепа на това легендарно обяснение за основаването на днешното село е обстоятелството, че и днес много енинци имат наследствени имоти в землището на село Копринка.

Районът на село Енина има богата история, която започва далеч преди основаването на днешното село. Първите известни заселници тук били траките, свидетелство за тяхната култура са 5-те надгробни могили.
Поради стратегическото си местоположение, намиращо се на един от проходите на Стара планина, мястото е било избрано за строеж на крепости още през късната античност (IV-VI в.). Ранновизантийска крепост е издигната в местността "Чилечито", където са открити монети от император Теодосий II (405 – 450 г.).
Крепостта "Чилечито" е преизградена през средновековието, когато продължавала да функционира във връзка охраната на пътя Енина - Трявна -Руините на крепостта "Чилечито" Търново. Съществуват предположения, че в крепостта е намирало убежище населението на близкото средновековно селище Потука.
Според местни легенди, през средните векове в околността на селото е имало два манастира - "Св. Никола" (Летни) и "Св. Троица", като последният бил много прочут. На тези свети места населението от незапомнени времена правило молебен и събор.
За старинността на селището свидетелства и средновековната църква "Св. Параскева", която според преданието била построена през XIII в., на място, където по време на шествието (за Търново) пренощували мощите на Св. Параскева Епиватска (Българска).
Пейзаж от ЕнинаПървите писмени сведения за село Енина са турските данъчни регистри от 1477 г., където се споменава под името Кечи Дереси Кюберал. В един ферман, който разрешава възстановяване на църква, издаден от султан Сюлейман II в 1691 г., се узнава, че село Кечи дереси (Енина) е чисто християнско селище.
Знае се, че по време на кърджалийските размирици (края на XVIII началото на XIX в.) селото е опустошавано на три пъти. До началото на XIX в. тук е имало две действащи църкви ("Св. Параскева" и "Св. Георги") с шестима свещеника, които "книга знаяха, тѪй пѣнiе просто и умилително". Кърджалиите изгорили и двете църкви около 1804 г., като "Св. Параскева" е възстановена (в днешния си вид) през 1814 г., а "Св. Георги" едва през 1837 г.
Жителите на Енина запазили будно българското си самосъзнание през тъмните векове на османско робство. Свидетелство за това са, както двете функциониращи тогава църкви, в една от които ("Св. Параскева") е открит един от най-старите старобългарски писмени паметници - Енинският апостол от XI в., така и ранно основаното училищноАрхимандрит Онуфрий Хилендарски дело. Първото училище в Енина е основано през 1814 г. в дома на Хаджи поп Иван, като последният и неговият син Богдан, който по-късно станал известен с името архимандрит Онуфрий Хилендарски, били първите учители. Архимандрит Онуфрий Хилендарски е най-известната и просветена личност раждала се някога в Енина, той заема видно място сред духовните будители на само за Казанлъшкия край, но и за цяла България. Друг благодеятел и радетел за просветното дело в Енина е роденият тук монах Хрисант, който възражда в 1833 г. унищоженото от кърджалиите училище.
В 1850 г. в Енина се открива и девическо училище с 30 ученички, а през 1869 г. е създадено читалище „Братство”.
Енинска къщаПоради стратегическото си местоположение и красивата природа, село Енина е привличало вниманието на множество пътешественици, историци, географи, които при посещението си на Казанлък са идвали и в китното селце. Кечи дере (Енина) е посетено през XVI в. от турския пътешественик Евлия Челеби, който го описва като турско-българско село с джамия.
В 1878 г. селото е посетено от Петко Р. Славейков, по негово описание крепостта „Чилечито” е имала „двойни зидове”, каквито днес не се виждат.
През 1837 г. , по време на строежа на църквата „Св. Георги”, селото е имало около 450-500 къщи, като турското население било 4-5 пъти по-малко от българското. В навечерието на Освобождението (1878 г.) село Енина наброявало около 650 къщи, от които само 60 били турски.
Според преданията, по време на Руско-турската война (1877-78 г.) тук сеЕнина в началото на XX в. (от retrobulgaria.com) подвизавал един опълченец на има „Иваното”, който организирал народна милиция от енинци, с помощта на която той избивал турското мъжко население на селото. В резултат на това след края на войната останалата част от турското население се изселила по околните села. От тогава и до днес село Енина си е останало чисто българско.
От край време енинци са били известни с трудолюбието си и напредничавото мислене, ето каква харектиристика им дава Чудомир през 30-те години на XX в.:

"Енинци са предприемчиви, ловки, упорити, будни и много трудолюбиви. След като приберат плода от земята си, изорат и посеят през есента, по-голямата част от околните селяни забучват ръцете си в пояса и почват да бистрят политиката , като почнеш от октомврий, та до март. Енинецът това не прави. Той си уреди всичката работа с нивите и след това грабва торбата и тръгва на друга печалба. През лятото е земеделец, а през зимата е или абаджия, или воденичар, или търговец на всевъзможни стоки, или е контрабандист, ала празен не стои. ...той бързо се култивира, "отраква се" и се издига над общото селско ниво".

Часовниковата кула в центъра на селото

Като, че ли и днес енинци потвърждават това описание, селцето им е чисто и спретнато. Още с влизането те посреща добре подържаната сграда на кметството и новоизградената часовникова кула в старинен стил, превърнала се в символ на селото.
Освен гореописаните забележителности ЕнинаКомплекс "Пъстървата" може да се похвали и с чудесният хотелски комплекс "Пъстървата", където по всяко време се предлага прясна и вкусна пъстърва.
Празникът на селото се провежда на Петковден (14 октомври), когато задължително се прави и празничен курбан, около който се вие весело всеобщо хоро.



Източници:
1. Пюскюлев, Н., Стогодишнината на църковата "Св.вмч.Георги", с.Енина, Казанлъшко, Казанлък, 1937 г.
2. Енциклопедия на България, т. 2, изд. БАН, 1981 г.


"Света Параскева" - с. Енина

  Църквата "Св. Параскева" се намира в самия северен край на село Енина, Казанлъшко, в подножието на Стара планина. До наши дни не са достигнали точни сведения, или поне ням...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"