ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Стара Загора
 

Изглед на град Стара ЗагораСтара Загора е град в Южна България, център е на област и община Стара Загора. Отстои на 231 км източно от София, на 90 км североизточно от Пловдив, на 70 км югозападно от Сливен и на 176 км от Бургас.
Град Стара Загора е разположен в северната част на Горнотракийската низина, непосредствено под югоизточните склонове на Сърнена Средна гора, на 190 м н.в.
Стара Загора един от основните икономически центрове в България. Той е шестият по големина град в страната, населението му към 2010 г. е 150 081.
Стара Загора e един от най-древните градове в България и Югоизточна Европа. Свидетелство за неговото дълголетие са многобройните имена, с които се е назовавал града - Берое, Августа Траяна, Иринополис, Боруй,Верея, Ески Заара, Железник и Стара Загора.
Неолитно жилище от селищната могила при Окръжна болницаБлагоприятните природо-географски условия стимулират възникването на първите уседнали селища тук още през новокаменната епоха (VI-IV хилядолетие прeди Христа). Много са регистрираните праисторически поселения в региона, три от тях, които са локализирани в чертите на съвременния град, имат световно значение: Берекетската селищна могила(най-голямата в България, била е висока 17 м и е имала диаметър при основата си 250 м.); Азамашката могила и Могилата при окръжна болница. На 8 км северозапад от град Стара Загора, в местността "Мечи кладенец",са открити най-старите експлоатирани медни рудници в Европа (V хилядолетие преди Христа).Тракийска колесница открита в околността на Стара Загора
Счита се,че в района на днешния гр. Стара Загора е основано селище от траките под името Берое което на тракийски вероятно означава желязо, тъй като още в древността се е добивало желязо от мини до Стара Загора. До днес остава дискусионен въпросът около възникването, съществуването, местонахождението и историческата съдба на тракийското селище.
Артефакти от римската епохаНе дълго след завладяването на тези земи от римляните тук е изграден град (около 107 година след Христа). Наречен е Улпия (на латински: VLPIA•AVGVSTA•TRAIANA), име което му дава неговият основател-император Марк Улпий Траян (98-117 година). С площ от 484 декара, ограден с мощни укрепителни съоръжения, той е бил втори по големина в провинция Тракия след Филипопол.
Според известният римски историк от IV век Амиан Марцелин, Августа Траяна заедно с Филипопол "красят провинция Тракия", а местните жители го наричали "най-блестящ град".
Антична улицаВ рамките на Римската империя градът е център на административна област с права на муниципия,с основни управленски структури буле (градски съвет) и демос (народно събрание).
От император Марк Аврелий (161-180 година) до император Галиен (253-268 година) Августа Траяна сече собствени бронзови монети, които са били в обръщение почти на целия Балкански полуостров. Да секат собствени монети ,са имали право само най-големите търговски и икономически центрове на империята.
ФорумътВ днешно време от античния град са проучени отделни сектори: части от укрепителната система, Южната и Западната порта, форума, аудиториума, термите, обществени и частни сгради с цветни подови мозайки, уличната мрежа и некрополи.
След разделянето на Римската империя на Източна и Западна през IV в., градът попаднал в пределите на Византийската (Източната) империя, като запазил значението си и дори се превърнал във важен християнски център.
В края на VI и първите години на VII в. следва ново разрушение на града в резултат на опустошителните аваро-славянски нашествия. Те бележат края на богатите антични традиции на града и началото на средновековното му развитие. След VI в. градът е известен под името Верея или Вероя.
Градът заедно с Областта Загоре влиза за първи път в границите на България след обсадата на Константинопол от арабите през 717 година, при която кан Тервел оказва помощ на империята с конница и пехота и разбива 30 хилядна арабска армия.За благодарност Византия отстъпва на България стратегическата област Загоре с център Берое.Българите наричат града Боруй (видоизменена форма на Берое или от старобългарската дума 'бору' - крепост).След това градът многократно преминава ту във Византия,ту в България.
За кратко време през VIII век (784 г.), градът е завладян от византийците и наречен на името на императрицата - Иринополис, която дава средства за възстановяване на укрепителните му съоръжения.
През IX век Боруй става административен и духовен център на обширна територия.
Каменен релеф открит в местността "Аязмото"От ХI-ХII век датират най-значимите средновековни паметници открити в района на града, сред които се открояват петте каменни релефа със стилизирани изображения на животни. Един от тях - лъвицата с лъвчето, става централен мотив в герба на град Стара Загора. През този период в околността на Боруй са издигнати много манастири, които образували Мала Света гора.
След падането на България под византийско владичество градът е прекръстен на Верея.
По време на Втората българска държава (ХІІ-ХІV век) градът си връща името Боруй. Тогава той е бил административен център на Боруйската хора ,която е била една от деветте области (хори) в средновековна БългариЕски джамия - спомен от робското минало на градая.
През 1364 година градът е превзет от османските турците, които го преименуват на Ески Загра (в превеод от турски-старо Загора).
През османското робство градът отново е водещо културено и икономическо средище,бил е административен център на Ескизаарската каза, обхващала до 109 села.
През Възраждането Ески Заара е значителен стопански център с преобладаващо българско население. Той е първият български град преименуван с българско име още преди Освобождението, през 1854 година се взема решение от старозагорския български елит(по инициатива на старозагорския учител Тодор Шишков ) градът да се прекръсти на Железник. Този акт е една проява на българската национална идея и реакция срещу турския гнет и гръцката църковна експанзия. Заражда се общинското самоуправление.
Новото име не се налага задълго и през 1870 г. при учредяването на Старозагорската епархия на църковния събор в Цариград се взема решение в официалните документи на Османската империя градът да фигурира с преведеното на български турско име Стара Загора.
През 1858 година градът е с пет мъжки и три девически училища, създадено е българско читалище. В петокласното училище от 1859 г. учители са били Неофит Рилски,Иван Богоров,П. Р. Славейков,а са се учили Васил Левски,Райна Попгеоргиева и др.
Д-р Иван Богоров в своята книга „Няколко дена разходка по българските места“ отбелязва,че Ескизаарското поле е едно от най-плодородните в цяла Румелия и че Ески Заара е един от най-населените с българи градове в Румелия.
През 1875 година,преди Старозагорското въстание, Стара Загора има 4 419 дома с 25 550 жители, което го прави по това време най-многолюдния град на територията на днешна България. В останалите български земи още 4 града са били около и над 25 000 жители - Солун, Одрин, Битоля и Скопие.
През 1869 година Васил Левски основава един от първите тайни революционни комитети. Ярка проява на революционните борби срещу османския поробител е Старозагорското въстание от 1875 година, ръководено от Колю Ганчев.
През време на Освободителната война градът на няколко пъти е изгарян от турските башибозуци. Сведенията за загиналите по време на Освободителната война българи са различни. След героичната Битка при Стара Загора на българските опълченците и ген. Гурко с десетократно превъзхождащия ги противник, освободителните войски се укрепяват на Шипка, a турците завземат града.
Историческият храм "Св. Троица"На 19, 20 и 21 юли 1877 г. от 48 000 редовна турска армия командвана от Сюлейман паша (евреин по произход - Соломон Леви Явиш) са изклани с невероятни садистични практики и между 5 000 и 15 000 българи,други към 1200 загиват от глад и преживените ужаси.Хиляди млади момчета,девойки и жени са отвлечени към азиатската част на империята. Само в църквата "Св. Тройца" са изклани 2500 души. Изколват и събралите се в църквите „Св. Богородица" и „Св. Николай". Храмовете са обстрелвани с артилерия и изгорени.
Това е може би най-голямото документирано клане в българската история и най-трагичният момент за Стара Загора.
Стара Загора е изгорена до основи и обезлюдена.Единствената оцеляла обществена сграда е Ески джамия.Хиляди напускат и не се завръщат повече.
Днес на мястото на най-кръвопролитните сражения се издига Мемориаленият комплекс "Бранителите на Стара Загора 1877 година".
Градът е освободен от руските войски на 23 януари 1878 година,но съгласно Берлинския договор остава в пределите на Източна Румелия до Съединението през 1885 година.
Стара градска къщаСлед Освобождението градът е планиран и застроен наново по строго геометрична система - с прави, перпендикулярно пресичащи се улици( правоъгълна шахматна планировка). Автор на плана е чешкият градостроител Лубор Байер. Това се спазва и при по-нататъшното му застрояване, което го прави уникален за БългаТеатърътрия. Не случайно днес Стара Загора е известна и като градът на правите улици.
Трябва да се отбележи, че Стара загора е родно място е на поетите Кирил Христов, Николай Лилиев, Веселин Ханчев, на певицата Христина Морфова,на художниците Антон и Георги Митови, Атанас Михов, Марио Жеков. Известен е още като градът на липите и поетите.
Рагионален исторически музей - Стара ЗагораИзключително богатство за Стара Загора представлява Регоналния исторически музей. Той е сред най-старите музеи в България и сред големите в Европа, съхранява над 120 000 паметника на културата, чрез които може да се проследи историята на Старозагорския край от неолита до най-ново време.

 


Стара Загора и християнството:
Стара Загора е един от първите градове на Балканския полуостров, в които се създава християнска община. Според църковните предания пръв тук въвежда християнството Св. апостол Карп - един от 70-те апостоли на Иисуса Христа, бил сътрудник на Св. апостол Павел.Раннохристиянската четириконхална църква
През периодът на късната античност (ІV-VІ в.), в  Стара Загора, известна тогава под името Берое, настъпва едно ново духовно и културно развитие,свързано с масовото християнизиране на местното население, особено след известния Милански едикт от 313 г.В в началото на IV в. градът вече е едно от активните средища на ранното християнство. Става седалище на епископия, а по-късно и на архиепископия.
През 344 г. се споменава за беройски епископ,който участва в църковния събор в Сердика,а през 370 г. епископът на Берое Демофил, е ръкоположен за цариградски патриарх.
На това време (ІV-VІ в.) принадлежат значителен брой християнски култови обекти, открити в града и неговата околност, към тях може да се причислят:
- Раннохристиянски манастирски комплекс в днешния жилищен квартал "Трите чучура" - останките му са разкрити през 1970-1971 г.
- Християнски комплекс с четириконхална църква - в центъра на Стара Загора,на кръстовището на улиците "Ген.Столетов" и "Кольо Ганчев".Обектът е експониран.
- Старохристиянска църква при античния форум на града - край западната порта на Августа Траяна.
- Раннохристиянска трикорабна базилика - разкрита е на ул. "Железни врата", между улиците "В. Левски" и "Боруйград".
- Старохристиянски църкви в местността "Чаталка" - на 18 км западно от Стара Загора.
След опустошителните аваро-славянски нашествия в края на VI и VII в., християнската култура в Берое е почти унищожена.
Средновековни бронзови кръстове - енколпиониХристиянският живот в града се съживява след покръстването на българите в средата на IX в. от българския владетел цар Борис I, с християнско име Михаил. Не след дълго северно от Боруй се оформя един мощен и значим религиозен център - Малка Света Гора, съставляващ множество манастири и скитове. Според някои изследователи( Иван Танев Иванов), там се е намирал градът Потука, чието местоположение все още не е определено със сигурност. Известно е, че в този град е роден Св. Михаил Войн по произход българин. Отличавал се с храбростта си и със слово храбро се е сражавал с противниците на Христовата вяра.Починал в 867 година, след което Бог го прославил с мощи нетленни, чудотворни.
Днес съществуват много археологически доказателства доказващи Боруйското Светогорие, в подкрепа на това са следните обекти:
- Манастирски комплекс (лавра) "Св.Теодор Тирон" - северно от Стара Загора,в района на лековития извор "Аязмото".
- Манастир в землището на с. Змейово
- Манастир при с. Борилово
- Манастир край с. Колена
Част от манастирите вероятно са се запазили до първите години на османското владичество. Индикации за това дава турското наименование на днешното село Змейово - в османските данъчни регистри от от 1626 г. се среща под името Килисанджа дербент (в превод от турски - църковен проход).
Названието Килисанджа дервент отразява историческия факт, че в навечерието и в първите години на турското владичество в Змеевския проход е имало голям брой манастири, за които стана дума по-горе.
Окончателното унищожаване на манастирите със сигурност е станало през първите векове на османското робство. Въпреки това,споменът за религиозния център е останал през вековете, и дори в не много далечното минало, ежегодно денят на светеца (който е бил патрон на един от манастирите) е празнуван на Тодоровден като главен празник на град Стара Загора (тогава Ески Заара).
Днес, единственият оцелял средновековен паметник в Стара Згора е Ески джамия. При разкопки в молитвения ѝ салон през 2001 г. археолозите откриват основите  на средновековна църква от втората половина на ХI и началото на ХII век.
През времето на османското робство, Стара Загора и принадлежащите ѝ административно села (в Ескизаарска каза), били включени в структурите на Цариградската патриаршия. През по-голямата част от този период са служили гръцки духовници, а в храмовете се е проповядвало на гръцки език.
През Възраждането старозагорци вземат дейно участие в борбите за църковна свобода. Това е и периодът в който са изградени множество православни храмове, които за жалост, при опожаряването на града през Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), били сринати из основи. Това са храмовете:
- Катедрален храм "Свети Димитър" - съграден през 1859-1861 г., той е най-старият християнски храм в града.По време на турското робство е известен с името попската къща или „Папаз еви”, тъй като се е ползвал едноврКатедралният храм "Св. Димитър"еменно и за църковен храм, и за училище. Постепенно около храма се образувала цяла махала, а ”Свети Димитър” сплотил около себе си старозагорци. С църквата са свързани и всички събития, които са оставили отпечатък в историята на града. Стенописи са рисувани по време на реставрацията на храма през 1959-1960 г. и противоречат на църковните догми (представят светски личности и важни за Стара Загора исторически събития).В храма има обособен престол ”Свети Игнатий Старозагорски”, а също и отделен параклис ”Свети Великомъченик Мина”.
Храм "Св. Троица"- Храм „Света Троица“ - построен е през 1863 година. Кварталът в който се намира църквата, по времето на построяването ѝ, е бил най-новият и краен в града, под парк "Аязмото". Тук по време на Руско-турската война от 1877-78 г.,са избити около 2500 старозагорци. Турските войски са били разположени на височините на парк Аязмото и от там подложили църквата на артелерийски обстрел. При тази атака от храмът остават само стените й,а куполът е изцяло разрушен. По-късно, за да се помнят тези събития, старозагорци зазидват три от гюлетата на западната фасада. Възстановяването на църквата е започнало скоро след като била разрушена, с помощта на родолюбиви граждани. Храмът известен с чудотворната си икона “Света Богородица Троеручица”. 

Храм "Въведение Богородично"
- Храм „Свето Въведение Богородично“ - един от четирите енорийски храма. В него на 5/18 октомври 1912 г. цар Фердинант прочита манифеста за обявяването на Балканската война. Днес към храма е открит православен учебен център.

Храм "Св. Николай Мирликийски - Чудотворец"
- Храм „Свети Николай Чудотворец“ - построен е в началото на XX в. на мястото на разрушена църва по време на опустошаването на града в 1877 г. Намира се в центъра на Стара Загора.

 
Старозагорската митрополияМалко след Освобождението Стара Загора става център на епархия, към която са включени части от Пловдивска, Търновска, Сливенска и Одринска епархии.
През 1896 г. пръв Старозагорски митрополит става  Величкият епископ Методий (Кусев). Останал в историята на града с голямата си всеотдайност към патството си и широката благотворителна дейност. Митрополит Методий оглавява Старозагорска епархия до блажената си кончина - 1 ноПаметникът на Митрополит Методи Кусев на входа на парка "Аязмото"ември 1922 г.Погребан е в парк "Аязмото" непосредствено до храм "Св. Теодор Тирон".
За огромните му заслуги към град Стара Загора и неговите граждани, в края на 2000г г. митрополит Методий (Кусев) посмъртно е удостоен от клуб "Отворено общество" със званието "Личност на хилядолетието" - едно заслужено звание за един неизмерим принос.
Освен горепосочените православни храмове,в Стара Загора има още няколко,построиени в по-късен период,към тях се числят: „Св. Теодор Тирон”, „Св. мчци Галактион и Епистима”, „Св. преп. Паисий Хилендарски” (в кв. "Зора") и др.
 
 


Раннохристиянските храмове на Августа Траяна - гр. Стара Загора

Августа Траяна е един от най-големите римски градове по българските земи, който след приемането на християнството като официална религия в Римската империя, става и епископско средище. Във връзка с...
» виж детайли


Централен манастир-лавра "Св.Теодор Тирон"

Средновековният манастир-лавра „Св. Теодор Тирон” се е намирал в района на днешния парк „Аязмото”, простиращ се в северния край на гр. Стара Загора. Много са доводите и...
» виж детайли


СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена” - с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Георги" - с. Мирково "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"