Стара Загора е град в Южна България, център е на област и община Стара Загора. Отстои на 231 км източно от София, на 90 км североизточно от Пловдив, на 70 км югозападно от Сливен и на 176 км от Бургас.
Град Стара Загора е разположен в северната част на Горнотракийската низина, непосредствено под югоизточните склонове на Сърнена Средна гора, на 190 м н.в.
Стара Загора един от основните икономически центрове в България. Той е шестият по големина град в страната, населението му към 2010 г. е 150 081.
Стара Загора e един от най-древните градове в България и Югоизточна Европа. Свидетелство за неговото дълголетие са многобройните имена, с които се е назовавал града - Берое, Августа Траяна, Иринополис, Боруй,Верея, Ески Заара, Железник и Стара Загора.
Благоприятните природо-географски условия стимулират възникването на първите уседнали селища тук още през новокаменната епоха (VI-IV хилядолетие прeди Христа). Много са регистрираните праисторически поселения в региона, три от тях, които са локализирани в чертите на съвременния град, имат световно значение: Берекетската селищна могила(най-голямата в България, била е висока 17 м и е имала диаметър при основата си 250 м.); Азамашката могила и Могилата при окръжна болница. На 8 км северозапад от град Стара Загора, в местността "Мечи кладенец",са открити най-старите експлоатирани медни рудници в Европа (V хилядолетие преди Христа).
Счита се,че в района на днешния гр. Стара Загора е основано селище от траките под името Берое което на тракийски вероятно означава желязо, тъй като още в древността се е добивало желязо от мини до Стара Загора. До днес остава дискусионен въпросът около възникването, съществуването, местонахождението и историческата съдба на тракийското селище.
Не дълго след завладяването на тези земи от римляните тук е изграден град (около 107 година след Христа). Наречен е Улпия (на латински: VLPIA•AVGVSTA•TRAIANA), име което му дава неговият основател-император Марк Улпий Траян (98-117 година). С площ от 484 декара, ограден с мощни укрепителни съоръжения, той е бил втори по големина в провинция Тракия след Филипопол.
Според известният римски историк от IV век Амиан Марцелин, Августа Траяна заедно с Филипопол "красят провинция Тракия", а местните жители го наричали "най-блестящ град".
В рамките на Римската империя градът е център на административна област с права на муниципия,с основни управленски структури буле (градски съвет) и демос (народно събрание).
От император Марк Аврелий (161-180 година) до император Галиен (253-268 година) Августа Траяна сече собствени бронзови монети, които са били в обръщение почти на целия Балкански полуостров. Да секат собствени монети ,са имали право само най-големите търговски и икономически центрове на империята.
В днешно време от античния град са проучени отделни сектори: части от укрепителната система, Южната и Западната порта, форума, аудиториума, термите, обществени и частни сгради с цветни подови мозайки, уличната мрежа и некрополи.
След разделянето на Римската империя на Източна и Западна през IV в., градът попаднал в пределите на Византийската (Източната) империя, като запазил значението си и дори се превърнал във важен християнски център.
В края на VI и първите години на VII в. следва ново разрушение на града в резултат на опустошителните аваро-славянски нашествия. Те бележат края на богатите антични традиции на града и началото на средновековното му развитие. След VI в. градът е известен под името Верея или Вероя.
Градът заедно с Областта Загоре влиза за първи път в границите на България след обсадата на Константинопол от арабите през 717 година, при която кан Тервел оказва помощ на империята с конница и пехота и разбива 30 хилядна арабска армия.За благодарност Византия отстъпва на България стратегическата област Загоре с център Берое.Българите наричат града Боруй (видоизменена форма на Берое или от старобългарската дума 'бору' - крепост).След това градът многократно преминава ту във Византия,ту в България.
За кратко време през VIII век (784 г.), градът е завладян от византийците и наречен на името на императрицата - Иринополис, която дава средства за възстановяване на укрепителните му съоръжения.
През IX век Боруй става административен и духовен център на обширна територия.
От ХI-ХII век датират най-значимите средновековни паметници открити в района на града, сред които се открояват петте каменни релефа със стилизирани изображения на животни. Един от тях - лъвицата с лъвчето, става централен мотив в герба на град Стара Загора. През този период в околността на Боруй са издигнати много манастири, които образували Мала Света гора.
След падането на България под византийско владичество градът е прекръстен на Верея.
По време на Втората българска държава (ХІІ-ХІV век) градът си връща името Боруй. Тогава той е бил административен център на Боруйската хора ,която е била една от деветте области (хори) в средновековна България.
През 1364 година градът е превзет от османските турците, които го преименуват на Ески Загра (в превеод от турски-старо Загора).
През османското робство градът отново е водещо културено и икономическо средище,бил е административен център на Ескизаарската каза, обхващала до 109 села.
През Възраждането Ески Заара е значителен стопански център с преобладаващо българско население. Той е първият български град преименуван с българско име още преди Освобождението, през 1854 година се взема решение от старозагорския български елит(по инициатива на старозагорския учител Тодор Шишков ) градът да се прекръсти на Железник. Този акт е една проява на българската национална идея и реакция срещу турския гнет и гръцката църковна експанзия. Заражда се общинското самоуправление.
Новото име не се налага задълго и през 1870 г. при учредяването на Старозагорската епархия на църковния събор в Цариград се взема решение в официалните документи на Османската империя градът да фигурира с преведеното на български турско име Стара Загора.
През 1858 година градът е с пет мъжки и три девически училища, създадено е българско читалище. В петокласното училище от 1859 г. учители са били Неофит Рилски,Иван Богоров,П. Р. Славейков,а са се учили Васил Левски,Райна Попгеоргиева и др.
Д-р Иван Богоров в своята книга „Няколко дена разходка по българските места“ отбелязва,че Ескизаарското поле е едно от най-плодородните в цяла Румелия и че Ески Заара е един от най-населените с българи градове в Румелия.
През 1875 година,преди Старозагорското въстание, Стара Загора има 4 419 дома с 25 550 жители, което го прави по това време най-многолюдния град на територията на днешна България. В останалите български земи още 4 града са били около и над 25 000 жители - Солун, Одрин, Битоля и Скопие.
През 1869 година Васил Левски основава един от първите тайни революционни комитети. Ярка проява на революционните борби срещу османския поробител е Старозагорското въстание от 1875 година, ръководено от Колю Ганчев.
През време на Освободителната война градът на няколко пъти е изгарян от турските башибозуци. Сведенията за загиналите по време на Освободителната война българи са различни. След героичната Битка при Стара Загора на българските опълченците и ген. Гурко с десетократно превъзхождащия ги противник, освободителните войски се укрепяват на Шипка, a турците завземат града.
На 19, 20 и 21 юли 1877 г. от 48 000 редовна турска армия командвана от Сюлейман паша (евреин по произход - Соломон Леви Явиш) са изклани с невероятни садистични практики и между 5 000 и 15 000 българи,други към 1200 загиват от глад и преживените ужаси.Хиляди млади момчета,девойки и жени са отвлечени към азиатската част на империята. Само в църквата "Св. Тройца" са изклани 2500 души. Изколват и събралите се в църквите „Св. Богородица" и „Св. Николай". Храмовете са обстрелвани с артилерия и изгорени.
Това е може би най-голямото документирано клане в българската история и най-трагичният момент за Стара Загора.
Стара Загора е изгорена до основи и обезлюдена.Единствената оцеляла обществена сграда е Ески джамия.Хиляди напускат и не се завръщат повече.
Днес на мястото на най-кръвопролитните сражения се издига Мемориаленият комплекс "Бранителите на Стара Загора 1877 година".
Градът е освободен от руските войски на 23 януари 1878 година,но съгласно Берлинския договор остава в пределите на Източна Румелия до Съединението през 1885 година.
След Освобождението градът е планиран и застроен наново по строго геометрична система - с прави, перпендикулярно пресичащи се улици( правоъгълна шахматна планировка). Автор на плана е чешкият градостроител Лубор Байер. Това се спазва и при по-нататъшното му застрояване, което го прави уникален за България. Не случайно днес Стара Загора е известна и като градът на правите улици.
Трябва да се отбележи, че Стара загора е родно място е на поетите Кирил Христов, Николай Лилиев, Веселин Ханчев, на певицата Христина Морфова,на художниците Антон и Георги Митови, Атанас Михов, Марио Жеков. Известен е още като градът на липите и поетите.
Изключително богатство за Стара Загора представлява Регоналния исторически музей. Той е сред най-старите музеи в България и сред големите в Европа, съхранява над 120 000 паметника на културата, чрез които може да се проследи историята на Старозагорския край от неолита до най-ново време.

 

Стара Загора и християнството:
Стара Загора е един от първите градове на Балканския полуостров, в които се създава християнска община. Според църковните предания пръв тук въвежда християнството Св. апостол Карп - един от 70-те апостоли на Иисуса Христа, бил сътрудник на Св. апостол Павел.
През периодът на късната античност (ІV-VІ в.), в  Стара Загора, известна тогава под името Берое, настъпва едно ново духовно и културно развитие,свързано с масовото християнизиране на местното население, особено след известния Милански едикт от 313 г.В в началото на IV в. градът вече е едно от активните средища на ранното християнство. Става седалище на епископия, а по-късно и на архиепископия.
През 344 г. се споменава за беройски епископ,който участва в църковния събор в Сердика,а през 370 г. епископът на Берое Демофил, е ръкоположен за цариградски патриарх.
На това време (ІV-VІ в.) принадлежат значителен брой християнски култови обекти, открити в града и неговата околност, към тях може да се причислят:
- Раннохристиянски манастирски комплекс в днешния жилищен квартал "Трите чучура" - останките му са разкрити през 1970-1971 г.
- Християнски комплекс с четириконхална църква - в центъра на Стара Загора,на кръстовището на улиците "Ген.Столетов" и "Кольо Ганчев".Обектът е експониран.
- Старохристиянска църква при античния форум на града - край западната порта на Августа Траяна.
- Раннохристиянска трикорабна базилика - разкрита е на ул. "Железни врата", между улиците "В. Левски" и "Боруйград".
- Старохристиянски църкви в местността "Чаталка" - на 18 км западно от Стара Загора.
След опустошителните аваро-славянски нашествия в края на VI и VII в., християнската култура в Берое е почти унищожена.
Християнският живот в града се съживява след покръстването на българите в средата на IX в. от българския владетел цар Борис I, с християнско име Михаил. Не след дълго северно от Боруй се оформя един мощен и значим религиозен център - Малка Света Гора, съставляващ множество манастири и скитове. Според някои изследователи( Иван Танев Иванов), там се е намирал градът Потука, чието местоположение все още не е определено със сигурност. Известно е, че в този град е роден Св. Михаил Войн по произход българин. Отличавал се с храбростта си и със слово храбро се е сражавал с противниците на Христовата вяра.Починал в 867 година, след което Бог го прославил с мощи нетленни, чудотворни.
Днес съществуват много археологически доказателства доказващи Боруйското Светогорие, в подкрепа на това са следните обекти:
- Манастирски комплекс (лавра) "Св.Теодор Тирон" - северно от Стара Загора,в района на лековития извор "Аязмото".
- Манастир в землището на с. Змейово
- Манастир при с. Борилово
- Манастир край с. Колена
Част от манастирите вероятно са се запазили до първите години на османското владичество. Индикации за това дава турското наименование на днешното село Змейово - в османските данъчни регистри от от 1626 г. се среща под името Килисанджа дербент (в превод от турски - църковен проход).
Названието Килисанджа дервент отразява историческия факт, че в навечерието и в първите години на турското владичество в Змеевския проход е имало голям брой манастири, за които стана дума по-горе.
Окончателното унищожаване на манастирите със сигурност е станало през първите векове на османското робство. Въпреки това,споменът за религиозния център е останал през вековете, и дори в не много далечното минало, ежегодно денят на светеца (който е бил патрон на един от манастирите) е празнуван на Тодоровден като главен празник на град Стара Загора (тогава Ески Заара).
Днес, единственият оцелял средновековен паметник в Стара Згора е Ески джамия. При разкопки в молитвения ѝ салон през 2001 г. археолозите откриват основите  на средновековна църква от втората половина на ХI и началото на ХII век.
През времето на османското робство, Стара Загора и принадлежащите ѝ административно села (в Ескизаарска каза), били включени в структурите на Цариградската патриаршия. През по-голямата част от този период са служили гръцки духовници, а в храмовете се е проповядвало на гръцки език.
През Възраждането старозагорци вземат дейно участие в борбите за църковна свобода. Това е и периодът в който са изградени множество православни храмове, които за жалост, при опожаряването на града през Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), били сринати из основи. Това са храмовете:
- Катедрален храм "Свети Димитър" - съграден през 1859-1861 г., той е най-старият християнски храм в града.По време на турското робство е известен с името попската къща или „Папаз еви”, тъй като се е ползвал едновременно и за църковен храм, и за училище. Постепенно около храма се образувала цяла махала, а ”Свети Димитър” сплотил около себе си старозагорци. С църквата са свързани и всички събития, които са оставили отпечатък в историята на града. Стенописи са рисувани по време на реставрацията на храма през 1959-1960 г. и противоречат на църковните догми (представят светски личности и важни за Стара Загора исторически събития).В храма има обособен престол ”Свети Игнатий Старозагорски”, а също и отделен параклис ”Свети Великомъченик Мина”.
- Храм „Света Троица“ - построен е през 1863 година. Кварталът в който се намира църквата, по времето на построяването ѝ, е бил най-новият и краен в града, под парк "Аязмото". Тук по време на Руско-турската война от 1877-78 г.,са избити около 2500 старозагорци. Турските войски са били разположени на височините на парк Аязмото и от там подложили църквата на артелерийски обстрел. При тази атака от храмът остават само стените й,а куполът е изцяло разрушен. По-късно, за да се помнят тези събития, старозагорци зазидват три от гюлетата на западната фасада. Възстановяването на църквата е започнало скоро след като била разрушена, с помощта на родолюбиви граждани. Храмът известен с чудотворната си икона “Света Богородица Троеручица”. 

- Храм „Свето Въведение Богородично“ - един от четирите енорийски храма. В него на 5/18 октомври 1912 г. цар Фердинант прочита манифеста за обявяването на Балканската война. Днес към храма е открит православен учебен център.

- Храм „Свети Николай Чудотворец“ - построен е в началото на XX в. на мястото на разрушена църва по време на опустошаването на града в 1877 г. Намира се в центъра на Стара Загора.

 
Малко след Освобождението Стара Загора става център на епархия, към която са включени части от Пловдивска, Търновска, Сливенска и Одринска епархии.
През 1896 г. пръв Старозагорски митрополит става  Величкият епископ Методий (Кусев). Останал в историята на града с голямата си всеотдайност към патството си и широката благотворителна дейност. Митрополит Методий оглавява Старозагорска епархия до блажената си кончина - 1 ноември 1922 г.Погребан е в парк "Аязмото" непосредствено до храм "Св. Теодор Тирон".
За огромните му заслуги към град Стара Загора и неговите граждани, в края на 2000г г. митрополит Методий (Кусев) посмъртно е удостоен от клуб "Отворено общество" със званието "Личност на хилядолетието" - едно заслужено звание за един неизмерим принос.
Освен горепосочените православни храмове,в Стара Загора има още няколко,построиени в по-късен период,към тях се числят: „Св. Теодор Тирон”, „Св. мчци Галактион и Епистима”, „Св. преп. Паисий Хилендарски” (в кв. "Зора") и др.