ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Мърчаево
 

Изглед на село Мърчаево и Пернишката котловинаМърчаево е село в Западна България, намира се в район Витоша на Столична община, Област София-град. Отдалечено е на около 17 км югозападно от София, отляво на пътя София - Перник, между Владая и Рударци. До Мърчаево пътува автобус № 59 от Софийски градски транспорт.
Село Мърчаево, с многото си махали е разположено в живописното северозападно подножие на Витоша, на 850-950 м надморска височина. То е единственото софийско село разположено по горното поречие на р. Струма и в Пернишката котловина. В източния край на селото минава вододелното било между Черноморския и Беломорския воден басейн. Това било стига до Владайския проход, през който минава международният път Е 79 и жп линията София - Кулата.
Мърчаево е от пръснатия тип села с общо 18 махали, това са: Бурновска, Тулумска, Шиларска, Базицка, Шилорска, Гърците, Кокошкарете, Сулиманьете, Пашите, Барутчиите, Казаците, Мусинци, Пуряците, Японците, Бързаците, Балканите, Доло и Турците.
Днес (2011 г.) Мърчаево наброява около 300 къщи и към 1200 жители.
Има няколко предположения относно призхода на името на селото. Първото е, че името му идва от мрак, тъй като извисяващите се над селото два върха - Калето и Орлов камък, са причина слънцето тук да изгрява сравнително късно, а и в някои махали залезът настъпва по-рано. В резултат на това селото до късно на деня остава мрачно, а вечерният здрач настъпва рано. Именно поради това, преданието говори, че кираджиите от Дупница на път за софия нарекли това селище Мърчаево. Второто предположение е свързно с някогашната дейност на местното население - въглищарството. Мърчаевци добивали дървени въглища и ги доставяли в съседното село Владая, където били използвани в металодобива. Във връзка с това, хората които добивали въглища били винаги мрачни, черни като "мърчове" (дума с неизяснен произход). Третата версия за името и като, че ли най-правдоподобна, е , че то е свързано с личното име Мърчай. Подобен произход на имената имат и други селища в околността - Драгичево от Драгия, Райлово от Райло и т. нат.
Мърчаево има многовековна и интересна история, землището му е било населявано още в древността. Сведетелстсво за това са останките от тракийска крепост в местността "Калето" или "Градището". Намира се на най-високата част на едноименния хребет, от където се открива добра видимост към Софийското поле и Пернишката котловина. По форма е почти кръгла с диаметър около 30 и с площ от 800 кв. м., оградена е с непрекъснат ров. Крепостта е възникнала във връзка с рудодобива, който бил добре развит по склоновете на Витоша. По всяка вероятност крепостта е възобновена през късната античност (IV-VI в.), когато е била част фортификационната система охраняваща постъпъте към Сердика. Възможно е укреплението да е просъществувало и през средновековието, подобно на близката Кладнишка крепост и други твърдини по горното течение на Струма, играели важна роля във военната история както на Средец, така и на цяла България, преди падането ѝ под османска власт. Правдоподобно е да се приеме, че през различните етапи от живота на крапостта "Калето" да е имало и прилежащо към нея селище. В такъв случай то ще да е първият предшественик на Мърчаево.
Според местните предания, днешното село първоначално е възникнало в най-ниската част на полето - около река Рударска, в местността "Чаворница", която старите хора на селото я знаят като "Старо село". Това становище е подкрепено и от намерените тук много артефакти - сечива, битова керамика и др. Същото се потвърждава и от разкрития в близост, в местността "Манастирчето", при строежа на Мърчаевския манастир "Св. Троица" средновековен некропол, който несъмнено е принадлежал към селото. По-късно, през турското робство, селото постепенно се разраснало и са образувани другите махали, нагоре в планината.
За първи път Мърчаево се споменава в един турски документ от 1454 г., от където се разбира, че селото е регистрирано като владение на двама българи, единият от които се казва Драгой. Селото е записано под същото име - Мирчаива към Софийска кааза, нахия Грахова и в османските списъци на джелепкешаните от 1576 г. Името на селото, като Мърчай, се среща и в два списъка от 1749 и 1776 г. за събирането на суми за издръжката на охрана срещу появили се хайдути.
Тясно свързан с историята на селото и голяма негова забележителност е Мърчаевският девически манастир "Св. Троица".
Църквата "Св. Георги"Друг духовен център на селото е построиена прз 1908 г. църква "Св. Георги". Храмът е бил осветен на Томина неделя (първата неделя след Великден), а ктиторите му - братя Рoкоманови, са българи бежанци от Македония, дошли в Софийско след разгрома на Илинденско-преображенското въстание през 1903 г. Според легендата братята намерили сред останките на старата крепост "Градището" златно имане и първата им работа била с него да построят храм. Знаменателна е историята с изображението на Св. Георги в патронната ниша над водната врата на църквата, върху което и днес личат дупките от 9 куршума. Светотатството е извършено преди доста години и всички, които вдигнали ръка срещу иконата, били наказани свише. Един от стрелците починал наскоро в страшни мъки, други осакатяли след нелепи инциденти, всички останали без потомство. Днес мърчаевската църква е обновена и благоустроена, а в двора ѝ се изгражда постройка, в която ще се помещава неделно училище. Новият млад и енергичен свещеник е превърнал храма в място за събиране на местната младеж.
Вековният дъб, най-голямото дърво в СофийскоЗабележителност за Мърчаево и неми свидетели на вековната му история са двата дъба великани. По-младият дъб се намира в местността "Ливадьето", непосредствено до пътя свързващ Марчаево със селата Рударци и Драгалевци. Дебелината на ствола до земята е 5 м, висок е 15-16 м, предполагаемата му възраст е около 400 г. Истинки исполин и голяма природна рядкост представлява по-старият дъб, който се намира в селските гробища. Обиколката на ствола му на 30 см над земята е 8 м, а на височина 1,5 м над земята, тя е 6 м. За сравнение, на същата височина обиколката на гранитския дъб (Старозагорско) е само 1,45 м по-голяма. Много е вероятно мърчаевският дъб да е хилядолетник като него. Той е дървото с най-голяма обиколка на ствола в София и близките й околности. В миналото на негов клон връзвали люлка с дебели синджири. Впоследствие клонът изсъхнал и рухнал, а на мястото на откъртването се образувала хралупа, която, наблюдаКъщата в която е живял Петър Дъноввана от 50 м, наподобява икона с изображение на светец.
За отбелязване е и фактът, че в Мърчаево, последните си години живее водачът на Бялото братство Беинса Дуно - Петър Дънов. Малко преди да издъхне в местна къща, Учителя посочил, че доброто слиза от астралния свят именно през витошкото селце и се влива в България.
 


Източници:
Георгиев,Георги - Какво знаем за Мърчаево, София, 2005 г.


Мърчаевски манастир "Св. Троица"

Мърчаевският манастир "Св. Троица" се намира в местността "Манастирище" (Манастирчето), разположен е на около 1,5 км югозападно  от с. Мърчаево, за него се отбива в ляво от...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"