ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Своге
 

Град Своге,общ изгледСвоге е град в Западна България.Той се намира в Софийска област и е административен център на Община Своге,най-голямата по площ в България.Градът е отдалечен на 41 км северно от София.
Своге е разположен в Искърското дефиле при устието на река Искрецка (Искрец). На това място се събират границите на три планини: Мала планина, Голема планина и Понор.
Населението на града към 2010 г. е 8 314 жители.
Едно от предположенията за произхода на името на града е,че то произлиза от славянските думи "свод", "свождам", поради географското му положение - като свод, където се събират р.Искър и р.Искрецка, а оттам свод, своде и сегашното Своге.Стара планина и Своге
Град Своге има богата многовековна история.Първите заселници в този район,за които има някакви доказателства, са траките от племето Трибали.Данните от намерени артефакти,потвърждават до известна степен твърденията, за съществуването на тракийско селище в района и то не едно а няколко,както и връзките на района с други райони, дори и с гръцкия свят(от монетните находки).В тази връзка трябва да се спомене откритата монета на речния бог Истър, която е уникална сама по себе си, и може би единствена в България.
В намиращите се в общината останки от тракийски укрепления,трябва да спомене крепостта "Метериза",намиращо се до село Заселе,не са за подценяване и трите тракийски могили,които днес са разрушени.
В района на общината се смята, че е станала битката между трибалите и Филип II, бащата на Александър Македонски,в която той претърпява тотален разгром и едва се спасява,и дори губи едното си око.
По време на римската епоха в близост до Своге,макар и не главен,е минавал един от пътищата свързвали северните части на днешна България и егейското крайбрежие.
Изграденото от римлянито било утвърдено и разширено от техните наследници-византийците.В подножието на връх Грохотен над Своге са намерени монети от късноримския и ранновизантийския период (IV-V в.).Открити са и 13 укрепления,построени или поправени през същия период,особено при царуването на Юстиниан I Велики(527-565 г.),като са имали за цел да спират нашествията на варварите.
Земите около днешния Своге са включени в пределите на Първата Българска държава в началото на ІХ век, когато войските на хан Крум преминават оттук, за да превземат важният стратегически център Средец. Съществуват легенди, които разказват, че войските на хана са разбили отряди от византийската войска на императора Никифор І Геник в района на село Губислав, от където и селото носи названието си.
За съществуването на селище в региона на града по време на Втората българска държава и за наличието на духовен живот,напомня Свогевския манастир "Св.Петка",за който се предполага,че е основан през XII-XIV в.От същия период са и близките манастири: Желенският "Св.Кирик", Искрецкият "Успение Богородично" и манастирът "Св.Спас" край с. Брезе.
След падането на България под османска власт, населението в района се увеличава значително. Това е обусловено от стремежа на българите да се отдалечат от турските административни центрове.
Първи сведения за селището научаваме от турски документ /кадийски дефтери/, от 1683 г. под името "Сводие".
Вековно дърво и оброчен кръстВ по-голяма част от селищата по това време са регистрирани църкви,строени през ХVI-ХVІI в.,такива са средновековните църкви в с. Меча поляна (дн. махала на Добърчин),с. Добравица,с. Миланово,с. Реброво и др.
През годините на тъмното турско робство гордите балканджии от Своге не прекланяли глава пред завоевателите,народната памет е съхранила легенди за хайдутите-защитници на народа,най-известни от които са поп Мартин и Вълчан войвода.
 През 1871 година от тук минава Апостола на свободата - Васил Левски със задача да основе революционен комитет,но до крайната цел не се и достига.
Освобождението на България заварва Свогенският район сравнително изостанал в икономическо отношение. Основното занимание на населението е било примитивното земеделие, животновъдство и дърводобив.
С прокарването на  жп линията София - Роман в края на ХІХ век,настСвогевският храм "Св. Апостоли Петър и Павел"ъпва прелом в развитието на селището,Своге става гара и около нея се образува събран тип селище, което преди това е било разпокъсано. До 1900 година административен център на този район е село Искрец, но постепенно в такъв се превръща Своге, поради по-добрите си икономически и стратегически позиции.
Наред с икономическия си подем,Своге израства и в културно-просветната сфера-основано е училище,а през 1907 год. е създадено читалище "Градище".Работи се и в духовно направление,през 1927 г. до стария храм "Св.Петка" е издигната  църквата "Св. Св. Петър и Павел".
Своге е обявено за град през 1965 г.   


Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита"

Манастирът "Свети Кирик и Юлита" се намира в живописна местност на десния бряг на река Искър,между гр. Своге и село Желен,скътан е в планинския склон,именуван от местното население "...
» виж детайли

Свогевски манастир "Св. Петка"

Свогевският манастир "Света Петка" се намира  в Искърския пролом, в североизточния край на Своге.До него може да се стигне най-лесно,като се остави колата в дясно на пътя за Мездра,н...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненския манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"