ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Пирдоп
 

Изглед на град ПирдопПирдоп е град в Западна България,намира се в Софийска област и е административен център на Община Пирдоп.Градът се намира на 80 km от София,на 3,8 км от гр.Златица и на 8 km от с.Антон по Подбалканския път.
Разположен е в югоизточния край на Златишко-пирдопската котловина, на около 2 км от полите на Стара планина и в подножието на Баира, една гънка от Средна гора.
Населението на града към 2010 година е 7 835 жители.
Името Пирдоп е едно от онези неизвестни названия, чийто произход историята пази в тайна. Много са легендите, опитващи се да дадат обяснение, но и досега нито една не се е наложила напълно.
Наличието на множество археологически паметници в района на Пирдоп,доказват че той е бил населен от най-дълбока древност.На около 6 км. североизточно от града,недалеч от Еленската базилика има следи от обширно антично селище, съществувало и по-късно.Според преданията това е изчезналият древно тракийски град Бурдана.Информация за това селище дава и намерената преди няколко години каменна плоча с изображение на гладиатор.Надгробните могили около Пирдоп са още едно доказателство,че траките са имали утвърдено присъствие тук.
Трябва да се отбележи и,че само на 500 метра от днешния град е имало друго голямо селище от III век сл.Хр., за съществуването на което свидетелстват много материални доказателства.
През землището на Пирдоп е преминавал старият римски път от Сердика (София) към Аугуста Траяна (Стара Загора), следи от който могат да се открият в Средна гора над с. Душанци.
След големите варварски нашествия през IV-V век обаче, живота в тези антични селища окончателно прекъсва.
През ранното средновековие има няколко поселения в полите на Балкана близо до закрилата на изградените от император Юстиниян I крепости,за тях споменава византийския хронописец Прокопий.От този период е градчето около Еленската базилика,явно наследник на античното село намиращо се на 1 км. южно от църквата.При направените теренни проучвания тук е намерена монета от император Ираклий (610-641 г.),което доказва,че селището е съществувало поне до средата на VII в.След това има един близо 300 годишен хиатус, след който живота е възстановен, но в много по-малки граници.
Селището се обособява на мястото на днешния град,около  църква,по времето на Второто българско царство.Инцидентните находки, намирани при строителни работи говорят, че живот на това място имало до времето, за което вече има писменни извори за града.
Останките на Еленския манастир и базиликатаПървите сведения за Пирдоп датират от XIII век, когато бил написан Пирдопският апостол - ценен писмен паметник, съхраняван в Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”.Приблизително в същия период (XIII-XIV в.),на мястото на раннохристиянската Еленска базилика,е издигнат Еленският манастир "Св.пророк Илия",който бил голям книживен център(голяма е вероятността Пирдопският апостол да е писан в него).Манастирът е един от малкото оцелели след османското нашествие,успял да просъществува до края на през XV в.,когато бил разорен от освирепелите орди на Яя паша(зет на султан Баязид II).
За първи път селището се появява в писмените извори в османски регистър от 1430 г. под името Протопопинци. То е доказателство, че в него е резидирал най-старшият по длъжност свещеник в района - протопопът. Топонимът Пирдоп е известен от 1727 г., за първи път записан в един поменик на Гложенския манастир.
В ранната османска епоха селището е най-голямото в района.Тук е регистрирано значително присъствие на население със специални задължения - войнуци, отделни представители на което има до средата на XIX в.
За наличието на църква в Пирдоп може да се говори от 1618 г.,когато настоятелят на пирдопската църква поп Янчо купува от поп Никола от Етрополе за нуждите на богослужението ръкописен Номоканон.През 1698 г. 53 дарители закупуват за нуждите на същата църква известния Протопопински дамаскин - книжовен паметник на Етрополската школа.
В годините на Българското възраждане Пирдоп се развива като голям икономически център. В града работят над 700 чарка за производство на гайтан, развити са още килимарството, платнарството, абаджийството, папукчийския, сапунджийския и златарския занаяти, овцевъдството, търговията и джелепчийството. През 60-те и 70-те години на XIX в. местни търговци, джелепи и бегликчии предлагат стоки на Узунджовския и Ескиджумайския панаири, в Цариград, Бурса, Смирна, Щип, Белград, Букурещ и други селища в Османската империя и извън нея. В стопанско отношение си съперничи с такива икономически развити центрове от българските земи като Габрово, Карлово, Калофер, Котел и др. Тук е регистрирано едно от първите акционерни дружества в страната - 8-те производители и търговци имат кантори из цялата Османска империя и над 2.5 млн. гроша оборот годишно.
Солидната икономическа база и традиционно будния средногорски дух скоро издигат Пирдоп и като значително културно средище. Първото килийно училище в града датира от 1698 година, взаимното училище - от 1840 година, девическото училище - от 1863 година, а читалище било открито през 1869 година.
Дълги години в Пирдоп работи една от известните преписвачешки школи през Възраждането - школата на даскал Тодор Пирдопски.Той е оставил на българската литература седемнадесет дамаскина и един великолепен препис на История славянобългарска от Паисий Хилендарски.
Църквата "Успение Богородично"От възрожденския период е и църквата "Св.Успение Богородично" - построена е върху основите на стара църква през 1819 г.Уникат е резбованият ѝ орехов иконостас, дело на майстори от Дебърската школа – един от двата запазени до днес в страната и общо четири за Балканите. Най-старите икони в храма са от 1823 г. на тревненския зограф Йоаникий папа Витанов.Църквата е обновявана през 1887 г. и основно реставрирана през 1997-2002 г.
Като стожер на духовността и българщината в района, в църквата "Св.Успение Богородично" служат само български свещеници. А да се черкуват идват хора от цялата околия, свидетелстват записки в един поменик, съхраняващ се в Църковно-историческия и архивен институт. Многократно ловешките владици Дионисий и Милетий (средата на XIX в.) правят опит да въведат в практиката на свещениците службите да се произнасят на гръцки език, но местната община и населението не позволяват това да се случи. Върху гръцка книга от това време е запазена приписка, в която се отбелязва, че тя никога не е използвана в богослужението.
Наред с другите селища в България и Пирдоп се включва активно в борбите за нацинална свобода и обединение.През 1870 г. Васил Левски учредява тук революционен комитет.В навечерието на Априлското въстание (март 1876 г.) друг апостол - Тодор Каблешков от Копривщица, подновява съществуването му.
След Освобождението Пирдоп е център на околия. Сериозно развитие бележи млекопроизводството и преработката на млякото в кашкавал и сирене. Тук е разкрито първото на Балканите училище в отрасъла.
Благоприятно за развитието на града се оказва преминаването на под-балканската железопътна линия София–Карлово–Бургас.
Пирдоп е родно място и на известния участник в борбите за освобождение на Македония и войвода на чета в Илинденско-Преображенското въстание Никола Пушкаров, който работи за укрепването на българщината в областта като учител в Скопие и редактор на нелегалния вестник "Освобождение".Днес родната му къще е превърната в музей.
Лукановата къщаДруга къща-музей е "Лукановата къща"-изградена в периода 1870-1872 година. Тя е била предназначена за възрожденския книжовник на име Лука Павлов, живял от 1828 година до 1884 година.В нея е поместена музейна сбирка отразяваща историята на град Пирдоп и околността от античността до XX век.  
В последните 40-50 години Пирдоп се обособява като център на медодобивното производство в България и с основание е определян като медната столица.
В периода 1978 – 1991 г. Пирдоп е обединен със Златица в град Средногорие.


Използвана литература:
1.Методи Стоянов,Град Пирдоп в миналото и сега, София, 1941 г.
2.Георги Ковачев, Иван Русев, "Света гора Сливенска",В. Търново. Изд. "Фабер", 2001 г, стр. 148.
 


Еленска базилика

Еленската базилика e раннохристиянски храм, разположен на около 5-6 km североизточно от град Пирдоп, на десния бряг на Еленска река. Местността Еленско, в която е разположен храмът, в древността ...
» виж детайли


Еленски манастир "Св. Пророк Илия"

Святото място се намира на около 3.5 км. североизточно от град Пирдоп. Местността и реката, която протича през нея, се наричат "Еленско" и "Еленска река", а развалините на ранно...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"