ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Костенец
 

Село Костенец,изглед от северКостенец е село в Югозападна България,намира се в Община Костенец, Софийска област.Село Костенец е разположено в подножието на Рила, на 63 километра югоизточно от София, на около 6 км южно от град Костенец и 35 км източно от Боровец. Надморската височина варира от 650 м в северната до 725 м в южната част.
С население от близо 4000 души с. Костенец е едно от най-големите села в България.Изглед от юг
Района на село костенец е наситен с богата хилядолетна история.Открити са следи от праисторическо селище в Костенец от желязната епоха,до селото - в Желавкина могила, са намерени няколко железни копия и стрели. Обитаването на костенското землище през бронзовия и железния период се потвърждава и от наличните в него гробни могили от 1300 – 1100 г. пр.Хр.Предполага се, че местността  е била заселена от тракийското племе беси.
Най-добре запазени са останките от късноримския и ранновизантийския Костенец, датиращи от края на V и началото на VI в. след Хр.Открити са останки от стар калдръмен римски път от курорта "Вили Костенец" водещ към Помоченица,предполага се ,че това е част от пътя- крепостта Гиген на Дунав до Солун.
Църквата "Успение Богородично",изградена върху раннохристиянската базиликаПри направените архиологически проучвания на хълма "Горна черква" на запад от селото са намерени останки от стара крепост и са разкрити очертания на раннохристиянска базилика,датирана от V-VI век.За нея в дописка от 1882 г. се знае, че на хълма над селото имало стара развалена черква с название „Успение Пресвятия Богородица” и кръстат камък с надпис 1253 г. Костенската базилика е била голяма култова сграда,по своя общ план тя се причислява към т.нар. латински тип, характерен за Юстиниановата епоха.
Предполага се ,че тази базилика е била главен храм на Костенечката епископия,просъществувала до 1666 г.,след което територията която обхващала влезнала в границите на Самоковска епархия.
Останки от крепостта при "Горна черква"Около базиликата е имало солидна стена-кале. Крепостта е била много дълга. Източната и южната й страна имали форма на кръг, а стените й откъм западната и северната страна били разположени на успоредни линии. Именно това кале спряло настъплението на османците в района. През 1372 г. многобройна османска армия, начело с Гази Балабан , обсажда крепостта на "Горна черква".Защитата бола ръководена от деспота на Костенец войводата Караоглу Янул,известен още и като Янкул Черньо.
Легендите разказват как защитниците на калето, осигурени с храна и вода, в продължение на няколко дни оказвали упорита съпротива.Но битката била изгубена, а калето разрушено до основи,част от които и днес все още се личат.Костенец е наричан от турците Гебрен Кюстендже,което ще рече,че при завземането му паднали убити много турци,даже и някакъв техен голем главатар,и в следствие от това в поробителите имало голяма омраза  към костенчани.В някои турски документи Костенец се споменава като Кяфир Кюстендже-Безверен Костенец.
Селската черква "Св. Архангел Михаил"Отново според преданието,след превземането на крепостта при Горна черква,българите избягали на местността,днес известна като „Гарванова ливада“,така е наречена,защото един ден като обядвали,върху софрата им паднало гарваново изпражнение,което било лоша поличба,тогава веднага прекъснали обяда и забелязали,че турците ги обграждат от всички страни.От там прибегнали към укреплението Бунара,но част от тях не успели да се спасят и били хванати при реката в плен,за това името на тази река останало Пленщица.И в Бунара българите  не могли да устоят на освирепелите турски пълчища,та най-накрая те се установили в Градището,където били на сигурно място и цели седем години се защитавали.Тогава османците прибегнали до хитрост. Три дни хранели едно магаре, без да му дават да пие вода. После го пуснали над Градището. Зажаднялото животно започнало да бие с крак по земята на това място, където минавали водопроводните тръби. Османците прекъснали водоснабдяването, а костенчани били принудени да излязат от крепостта и да се бият открито с тях.Но поради голямото числено превъзходство на турците,битката била загубена,а оцелелите български борци   се укрепили в една друга крепост,над с.Баня(днешно гр.Долна Баня),в близост до Долнобанския манастир „Възнесение Господне“.    
В източната част на селото се намира местността "Кръстите",където всяка година се организира голям събор на Гергьовден.Според стара легенда, там били покръстени костенчани.Друго преданието  свързва местността с Константин Костенечки,и че тук е имало голям книжовно-културен център.Константин Костенечки е една от най-забележителните личности на българската литература и книжовност,живее и твори в съседна славянска Сърбия по покана на сръбския деспот Стефан Лазаревич. Костенечки допринася много за развитието на знаменитата южнославянска Ресавска книжовна школа, съхранила и продължила литературното дело на Евтимий Търновски.
Други места свързани с миналото на село Костенец може да се посочат:старинният кладенец в местността "Бунара", над Костенския водопад,както и големият камък,известен сред местните като "Писан камък",върху него имало стари надписи,но за жалост преди години бил взривен от иманяри.
Къща в курорта "Вили Костенец"Характерни за района са хипертермалните минерални извори с температура 46 – 73°C и дебит около 12 литра за секунда. Те са слабо радиоктивни и съдържат натрий, флуор, хидрокарбонати и сулфати.
Тези дадености са допринесли за създаванео на престижния в миналото курорт с минерални бани “Костенец баня” или още “Вили Костенец” е притегателен център за голям брой туристи от цялата страна. И дори разрухата, която осезаемо е засегналаХотелският комплекс "Езерото" и това райско кътче, не успява да разколебае любителите на природата, чистия въздух и минералните бани.
Културна забележителност в курорта, от периода след Освобождението са писателските къщи и вили.
В сърцето на курорта,на път за водопада, се намира хотелски комплекс “Езерото” - истински оазис за почивка и възстановяване.
Костенският водопадНа около 3 km южно от село Костенец се намира Костенският водопад, описан от Иван Вазов в стихосбирката „Какво пее планината“ и пътеписа „Костенец — пътни бележки“.

 

 



Използвана литература:
1.Семерджиев.Хр,Самоков и околностите му,София,1913 г.,стр.103-105
2.Смоленски епископ Нестор,Годишник на СУ“Климент Охридски“,т.94,2004 г.,стр.223



 


Костенска базилика - с. Костенец

Костенската базилика се намира югозападно от село Костенец,на височина,известна като "Горна черква". Допреди построяването на днешната черква "Успение Богородично" през 1997 г...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Неделишки манастир "Св. Атанасий Велики" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненския манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанас" - с. Новаково "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Добравица Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в местността "Маята" - с. Лясковец Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Кричимски манастир "Св.Св. безсребреници Козма и Дамян” Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кричимски манастир "Св. Архангел Михаил" Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир "Възнесение Господне"- с.Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс в крепостта "Аневско кале" Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Неделишки манастир "Св. Атанасий Велики" Новаченски манастир "Преображение Господне" Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненския манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"