ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Драгоил
 

Местоположение и географска характеристика:

Изглед на село Драгоил

Драгоил е село в Западна България. Намира се в Община Драгоман, Софийска област. То отстои на 50 км северозападно от столицата София, на 6 км същата посока от град Драгоман и на 12 км югоизточно от ГКПП Калотина (границата с Поглед към източния част на драгоилското землище, с пътя от към Драгоман и жп линиятаРепублика Сърбия). В близост до селото преминава международен път Е-80 и жп-линията, свързващи Западна Европа и Близкия изток. Драгоил е заобиколено от следните села: Ново бърдо (от северозапад), Летница (от изток), Чорул (от юг) и Владиславци (от югозапад).

Поглед към западна част на областта Бурел, продължаваща и в Сърбия (в дъното)Село Драгоил принадлежи на историко-географската област Бурел. Разположено е в планински район, сред най-южните възвишения на Западна Стара планина, на 710 м надм. вис. Селото е от пръснатия тип селища - състои се от пет махали (Крива бара, Гердина, Додан, Златкова и Долна махала), отстоящи на известно разстояние една от друга. Те са пръснати в горния край на широка долина, между хълмовете Голишавица (от север) и Лагатерица (от юг). Други по-лични височини в околността на Драгоил са: Видим (най-високият връх – 965 м.), Пейзаж от Драгоил, северният склон на рида ЛагатерицаМърка, Зуботин дел, Голем камък и Остра чука. В горната си част възвишенията са голи, а склоновете им са покрити с широколистни и иглолистни гори, като последните са изкуствено засадени. Особено красива е широколистната смесена гора в Вековната гора в Манастирски дол, в която е скътан Драгоилският манастир "Св. Троица"Манастирски дол (по северния усоен склон на Видим), която е съставена предимно от вековни дървета (клен, бук, габер и липа).
Източно и северно от селското землище, което се простира на площ от 13,484 км², тече река Ежовица (ляв приток на река Нишава). Районът на селото е богат на извори. Всяка махала има поне по един естествен водоизточник, около който преди много години е възникнала.
Радваща окото разорана ниваКлиматът е умерен континентален, отличаващ се с горещи лета и много студени зими (в Драгоманската котловина се измерват едни от най-ниските температури в България).
Съобразно местните природни условия, от незапомнени времена поминъкът на населението е бил свързан със скотовъдство (овцевъдство, говедовъдство) и слабо земеделие (зърнопроизводство и овощарство), задоволяващо основно личните нужди на домакинствата.
Населението на Драгоил към 2015 г. наброява около 30 души (с постоянен и настоящ адрес). Селото оживява през топлите месеци, когато в родовите къщи и няколко вили пребивават изселили се из градовете драгоилци (или техни наследници) и някои пришълци, избрали за почивка този чуден, но и див край.

За името на селото:
Наименованието на селото - „Драгоил“ е образувано от личното име Драго и наставката „ил“, по модела на Борил, Момчил, Стоил и др. Вероятно то произлиза от името на местен феодален собственик или заселник. Не се изключват и други тълкования, но тъй като не се останали писмени източници, които да дадат пояснения около възникването на селото и неговото име, то те остават на заден план, в сферата на хипотетичното.

История:
"Дупна могила"Районът на село Драгоил е населяван от дълбока древност. Доказателство за това дават множество артефакти, разкрити в границите на селското землище. Най-стари са останките от тракийската култура. Вероятно от тракийско време е намиращата се западно от селото надгробна могила, наричана от местните „Дупна могила“, по изкопаната в нея дупка.
Долината на река Ежовица, по която е минавал и минава най-важният балкански път - "Диагоналният"Не малко са следите, останали от Римската и Византийската епоха. В античността, а и след това, през землището на село Драгоил минава главният римски път "Via militaris" (известен е още и като "Виа Диагоналис"), който прекосява диагонално Балканския полуостров, като минава през Белград, Ниш, София, Одрин и стига до Константинопол. В горната част на прохода на р. Ежовица, върху възвишение над днешната жп линия, се личат стари градежи, Останки от античен градежпредставляващи навярно останки от крепост (охранителен пост), която е била свързана с охраната на пътя. Покрай този път и поддържащите го пътни станции и охранителни пунктове възникват редица селища. Наличието на значителен брой антични архитектурни елементи (части от колони, капители, строителна керамика и др.), срещащи се в различни краища на селото, дават основание да се предположи, че и в драгоилско е имало римско селище, вероятно възникнало в близост до по-старо тракийско.
Драгоилският манастир "Св. Троица"Дали на мястото на днешното село или из неговата околност е съществувало средновековно селище: на този въпрос не може да се отговори с положителност, тъй като до нас не са достигнали писмени извори от предосманския период, не са и провеждани археологически разкопки. Но въпреки оскъдността на изворовия материал, някои данни подсказват за съществуването на по-ранно селище, предшественик на днешното. Като свидетелство за тукашен живот през средновековието може да се вземат предвид откъслечните сведения за древен манастир, днес известен като Драгоилски манастир "Св. Троица", върху чиито основи в ново време е изграден параклис. Друго потвърждение за старинният произход на Драгоил намираме в местната топонимия, в която присъстват имена на местности със старобългарска форма.
Стара драгоилска къщаЗа съществуването на селището през втория век на османското робство (XVI в.) разбираме от османски документ, който всъщност представлява първото писмено сведение за него. Селото е записано в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. под името Дирагуил, влизащо в казата Шекир кьой (Пирот). Прави впечатление, че за разлика от някои околни селища, Драгоил не се среща често в преведените османски документи от XV - XVII век. Този факт може да се изтълкува с възможността селото да е претърпяло разорение, при което съществуването му е прекъснато (или населението му е сведено до незначителен брой домакинства), а след дълго време отново да се е възродило. Поради тази причина днешното селище се причислява към многобройната група села от Бурел Изглед на Драгоил от югозапад, на преден план най-старата част на селото - "Сред село"възникнали през периода XVIII - XIX в. Най-вероятно Драгоил се установява на днешното си място след създаването на турски чифлик, около който започва постепенно да се разраства. За подобен развой на тукашните исторически събития говорят и местните предания, според които на мястото на сегашното село и в околността му по-рано растели хубави гори, в които преди много години дошли от неизвестни места първите заселници. За времето на възникване на селото и за неговите основатели преданието мълчи. Първоначално селото заемало падината под махалите Гердина и Додан, която и сега носи името „Сред село“. Но когато селото нараснало и населението му се увеличило, селяни започнали да се изместват из околността и образували днешните махали. Това разпръсване на селото става някъде около средата на XIX в.
След Кримската война (1853 – 1856 г.) в селото били настанени няколко семейства татари - бежанци от Русия. Те престояли около година и половина, държали се добре с местното население и не оставили такива лоши спомени, както по-късно надошлите черкези.

Старинен оброчен кръст (от 1794 г.) при оброчището "Св. Спас"Силно изразеният български характер на селото и отколешната верска - християнска принадлежност на местното население са засвидетелствани с множество християнски култови обекти. Драгоил се отличава с големия си брой оброци и оброчища - цели 17. Разположени са така, че описват кръг, закрилящ сакралното пространство на селото. Обикновено оброчните кръстове са поставени при вековно дърво, на възвишение, близо или върху руините на стара църковна постройка. Тези свети места се появяват с цел да се измоли помощ свише, да се поиска закрила при беда и т.нат. Дълбоко застъпен в Драгоил е семейно-фамилният принцип на обричане. Оброците се обслужват от отделни фамилии и са посветени на светеца покровител на фамилията, при което повечето се намират в частен имот. На оброчният кръст се гледа като неразделна част от землището, селото и семейството. Възприема се като неделима част от родовата памет. Поради тези обстоятелства драгоилските оброци са добре стопанисвани (при нужда обновявани) и запазени.
Оброчният кръст на Свети Георги, типичен представител на Гинската каменоделска школаТукашните оброчни кръстове са изработвани в каменоделските центрове Пирот и Ниш, а след прокарването на границата през 1878 г., когато тези български краища са подарени на Сърбия, и в село Гинци. За направата на всеки кръст се е заплащало с по няколко овце. Майсторите-каменоделци, които извършвали тази услуга са били наричани "кръстарье". Изваяните от техните ръце кръстове (и чешми, черкви, къщи) са истински шедьоври, представляващи българското възрожденско пластично изкуство.
Светите места в Драгоил са следните:

1. Оброк "Св. Богородица" (Голяма) - Успение на Св. Богородица (15 август) - намира се в края на Калина махала, в двора на Милан Гигин.
2. Оброк "Св. Богородица" (Малка) - Рождество на Св. Богородица (8 септември) - намира се в Здравкова махала, в местността "Ортачка ливада"
3. Оброк "Св. пророк Илия" - разположен е на хълм срещу центъра на селото, в м. "Брестне".
4. Оброк "Св. св. апостоли Петър и Павел" - до Здравкова махала, в м. "Душмановица".
5. Оброк "Св. Мария Магдалена" - в м. "Душманица".
6. Оброк "Св. св. Кирик и Юлита" - в м. "Вълковица".
7. Оброчище на неизвестен светец – намирало се е в м. "Вълковица". Днес е заличено.
8. Оброк "Св. Спас" - Възнесение Господне (Спасовден) - в м. "Йосина ливада".
9. Оброк "Св. Герман" – на връх Голишавица, чества се на 12 май.
10. Оброк "Св. Никола" (Летни) - Пренасяне мощите на Св. Николай (9 май) - в м. "Кошарище".
11. Оброк "Св. Никола" (Летни) - в м. "Терзийски връх".
12. Оброк "Св. Троица" - в двора на Драгоилския манастир.
13. Оброк "Вси Светии" (Св. Пресвета) - м. "Свинска Гърбина".
14. Оброк "Св. Георги" - намира се на 100 м от училището, на малкото възвишение "Гялин връх"
15. Оброк „Св. Петка“ - на северния склон на "Гялин връх" в частен имот, до оброка „Св. Георги“.
16. Оброк „Св. Дух“ - в центъра на селото, до училището.
17. Оброчище с неизвестно име - под горните гробища, в м. 'Могилата", върху руините на стар християнски храм
18. Света вода в м. "Самовиляк".
Църквата "Св. Георги"19. Храм "Св. Георги Победоносец" - намира са в м. "Църквище", построен е на мястото на ранновизантийска църква. В олтара на църквата и източно от нея и днес могат да се видят части от антични колони и бази. До възстановяването му от дядо Боре Църкваря през 1975-77 г., храмът е представлявал малка паянтова сграда изградена от камъни и плет. Църквата е в днешния си вид от 2002 г., когато е обновена със средствата и труда на драгоилци.

Из селотоЖивотът на драгоилци остава непроменен след Освобождението (1878 г.). Техен основен поминък продължава да бъде скотовъдството и земеделието. Първото е представено предимно с отглеждането на овце и говеда и по-малко свине, кокошки и др. В началото на XX в. в селото навлиза пчеларството (през 1910 г. в Драгоил има 144 пчелни кошери). Въпреки че Драгоил се нарежда сред едно от първите села в Бурел по площ на обработваема земя (над 5 000 дка за 1908 г.), земеделието е бедно и неговата продукция едва успява да задоволи личните нужди на домакинствата. Обработваемата земя се засява предимно със зърнени храни (пшеница, ръж, овес, царевица), а от началото на XX в. получава развитие овощарството (сливи, круши).
Трудните условия на живот не попречват на постоянното разрастване на селището, за което свидетелстват данните от преброяването на населението: 1880 г. - 478 жители; 1900 г. - 556 ж; 1910 г. - 630 ж; 1920 г. - 579 ж. Прави впечатление, че темповете на растеж са малки, а към 1920 г. е засвидетелствано и Тази нивица някога е осигурявала прехрана вероятно на многолюдно семействонамаляване на жителите. Причини за това могат да се търсят главно в недостига на обработваема земя, при което много селяни търсят препитание навън, както и в негативните последствия от трите последователни войни (1912 – 1918 г.), в които селото дава жертви. С развитието на железопътния транспорт в страната, извънредно много драгоилци започват работа по железниците, в различни краища на България. Няма род в селото, който да не е дал един или няколко железничари. Голяма част от напусналите не се завръщат в родното си село.
Улица в село ДрагоилСлед Освобождението Драгоил запазва административната си принадлежност към Брезнишка околия (през турско време – Брезнишка каза), Трънски окръг. През 1886 г. то е причислено към Царибродска околия, но след престъпният Ньойски договор от 1919 г., който отнема на България в полза на Сърбия Западните покрайнини, селото влиза в Годечка околия. Така, селото е откъснато от естествения център Цариброд, както и преди това, с Берлинския договор (1878 г.) и прокараната съгласно неговите клаузи граница, е било откъснато от стопанския център Пирот, служещ векове наред за основен пазар на селскостопанската продукция от Бурел. Прекъсването на органичните връзки със селищата от Царибродско и Пиротско нарушават стопанското равновесие на цялата покрайнина. След прокарването на жп линията София – Ниш – Белград (1888 г.), нововъзникналото селище Гара Драгоман постепенно се утвърждава като новия стопански, а по-късно и административен център на Бурел.
В годините между двете световни войни Драгоил се задържа на едно ниво, без съществени промени в числеността на населението му: 1926 г. - 644 ж. (максималният брой, достиган някога); 1934 г. - 640 ж.

Отдавна неработещото училищеКоренен поврат в развитието на селото настъпва след преврата от 9 септември 1944 г., с възкачването на социалистическата власт. Частната собственост се иззема и включва в ТКЗС, при което една част от драгоилци започват работа в кооператива, а друга, много по-голяма търси препитание в близките по-големи селища и София. Този процес съвпада с индустриализацията на националната икономика, което още повече засилва Угаснало огнищевече започнала мощна изселническа вълна. Отливът на жители от селото и намаляването на неговото население продължава през целия социалистически период, не са спрели и до днес. Недвусмислено свидетелство на гореописаната картина отново се явяват статистическите данни от преброяване на населението: 1946 г. - 576 ж; 1956 г. - 495 ж; 1965 г. - 331 ж; 1985 г. - 141 ж; 1992 г. - 102 ж.
В административно отношение, от 1955 г. село Драгоил е причислено към Сливнишка околия, Софийски окръг, а от 1959 г., съгласно ново административни деление, то влиза в състава на община Гара Драгоман (дн. Драгоман), към която принадлежи и днес.
Драгоилки пред входа на кметствотоДнес, със своите около 30 постоянно живеещи жители, Драгоил върви към почти сигурно замиране. Но въпреки необнадеждаващите прогнози, съществува и лъч надежда за по-добро бъдеще. С наличието на уникално красива природа и множество културно-исторически паметници, перспективи за спасяването на селото се откриват в съживяване на традиционното животновъдство и земеделие и разработване на разнороден туризъм (селски, планински, поклоннически и т.н.).
 


Източници:
1. Дрончилов, Крум. Бурел, антропогеографски изучавания., ГСУ-ИФФ, т. XIX, кн. 2, София, 1923 г.
2. Милчич, Светолик. – Храмове и Манастири в Сливнишко - пътеводител, изд. „Албатрос”, София, 2004 г.
3. Петрунова, Б; Григоров, В; Манолова-Николова, Н. Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско, МЦПМКВ, София, 2001 г.
4. Турски извори за българската история. том III, изд. БАН, София, 1972 г.
5. Местни осведомители: Николина Стоянова Петкова (р. 1953 г.); Даниела Благоева Маноилова (р. 1963 г.).


Oброк "Св. Троица" - с. Драгоил

Оброкът „Св. Троица“ се намира в двора на Драгоилския манастир „Св. Троица“, който от своя страна е отдалечен на около 3 км северозападно от село Драгоил. Разположен е до ве...
» виж детайли

Oрок "Св. Дух" - с. Драгоил

Оброкът „Св. Дух“ се намира в центъра на село Драгоил, до училището. На мястото има каменен оброчен кръст. Последният е равнораменен с трапецовидни рамене. В ъглите между странични...
» виж детайли

Оброк "Вси Светии" (Пресвета) - с. Драгоил

Оброкът „Вси Светии“ или „Пресвета“, както още е известен, се намира на около 1 км североизточно от центъра на село Драгоил, край Златкова махала. Разположен е върху малък х...
» виж детайли

Оброк "Св. Богородица" (Голяма) - с. Драгоил

Оброкът „Св. Богородица – Голяма“ (Успение Богородично) се намира на около 1,2 км югозападно от центъра на село Драгоил, в края на Калина махала. Разположен е в частен имот, до ве...
» виж детайли

Оброк "Св. Богородица" (Малка) - с. Драгоил

Оброкът „Св. Богородица – Малка“ (Рождество Богородично) се намира на около 1 км югозападно от центъра на село Драгоил, в Здравкова махала (по-малка съствана махала на махалата Кр...
» виж детайли

Оброк "Св. Георги" - с. Драгоил

Оброкът „Св. Георги“ се намира в центъра на село Драгоил, на около 100 м източно от училището. То е разположено на малката височина Гялин връх, на 800 м н. в. Този оброк заема цент...
» виж детайли

Оброк "Св. Герман" - с. Драгоил

Оброкът „Св. Джерман“ (Св. Герман Цариградски) се намира на 750 м северно по права линия от центъра село Драгоил. Разположен е на връх Голишавица, на 948 м н. в. На мястото има съв...
» виж детайли

Оброк "Св. Илия" - с. Драгоил

Oброкът „Св. Илия“ се намира на 400 м югозападно по права линия от центъра на село Драгоил, от училището. Разположен е върху малък хълм в местността „Брестне“, на 766 м н. в...
» виж детайли

Оброк "Св. Мария Магдалена" - с. Драгоил

Оброкът „Св. Мария Магдалена“ се намира на около 1,7 км югозападно от центъра на село Драгоил, от училището. Разположен е в местността „Горна Душмановица“, на 821 м н. в. ...
» виж детайли

Оброк "Св. Никола - Летни" - с. Драгоил

Оброкът „Св. Никола – Летни“ се намира на около 300 м южно от училището на село Драгоил, в близост до стопанския двор. Разположен е върху малкото хълмче Терзийски връх, на 763 м н...
» виж детайли

Оброк "Св. Петка" - с. Драгоил

Оброкът „Св. Петка“ се намира в центъра на село Драгоил, на около 100 м източно от училището. Разположен от северната страна на малкото възвишение Гялин връх (в близост до оброка &bdquo...
» виж детайли

Оброк "Св. Св. апостоли Петър и Павел" - с. Драгоил

Оброкът „Св. Св. Апостоли Петър и Павел“ се намира на около 1,3 км югозападно от центъра на село Драгоил. Разположено е над махалата Крива бара (Здравкова махала) в местността „Ду...
» виж детайли

Оброк "Св. Св. Кирик и Юлита" - с. Драгоил

Оброкът „Св. Кирик“ (Св. Св. Кирик и Юлита) се намира на около 2 км югозападно от центъра на село Драгоил, от училището. Разположен е върху хълм от рида Лагатерица, в местността „...
» виж детайли

Оброк "Св. Спас" - с. Драгоил

Оброкът „Св. Спас“ (Възнесение Господне) се намира на около 1 км североизточно от центъра на село Драгоил. Разположен е в местността „Йосина поляна“, върху гърбовидно възвиш...
» виж детайли

Оброчище на неизвестен светец - с. Драгоил

Оброкът на неизвестен светец се намира около 2 км югозападно от центъра на село Драгоил, от училището. Разположен е в малка седловина между две възвишения на рида Лагатерица, до местността „В...
» виж детайли


Драгоилски манастир "Св. Троица"

Драгоилският манастир "Св. Троица" са намира на около 3 км северозападно от село Драгоил, в местността „Манастирище“. Той е скътан в дълбок дол (Манастирски дол) от северния с...
» виж детайли


Света вода в м. "Самовиляк" - с. Драгоил

Светата вода в местността "Самовиляк" се намира на около 2 км източно от с. Драгоил. Скътана е в гъст храсталак, южно от жп линията София - Калотина, срещу стария кантон и местността &quo...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"