Местоположение и географска характеристика:

Драгоил е село в Западна България. Намира се в Община Драгоман, Софийска област. То отстои на 50 км северозападно от столицата София, на 6 км същата посока от град Драгоман и на 12 км югоизточно от ГКПП Калотина (границата с Република Сърбия). В близост до селото преминава международен път Е-80 и жп-линията, свързващи Западна Европа и Близкия изток. Драгоил е заобиколено от следните села: Ново бърдо (от северозапад), Летница (от изток), Чорул (от юг) и Владиславци (от югозапад).

Село Драгоил принадлежи на историко-географската област Бурел. Разположено е в планински район, сред най-южните възвишения на Западна Стара планина, на 710 м надм. вис. Селото е от пръснатия тип селища - състои се от пет махали (Крива бара, Гердина, Додан, Златкова и Долна махала), отстоящи на известно разстояние една от друга. Те са пръснати в горния край на широка долина, между хълмовете Голишавица (от север) и Лагатерица (от юг). Други по-лични височини в околността на Драгоил са: Видим (най-високият връх – 965 м.), Мърка, Зуботин дел, Голем камък и Остра чука. В горната си част възвишенията са голи, а склоновете им са покрити с широколистни и иглолистни гори, като последните са изкуствено засадени. Особено красива е широколистната смесена гора в Манастирски дол (по северния усоен склон на Видим), която е съставена предимно от вековни дървета (клен, бук, габер и липа).
Източно и северно от селското землище, което се простира на площ от 13,484 км², тече река Ежовица (ляв приток на река Нишава). Районът на селото е богат на извори. Всяка махала има поне по един естествен водоизточник, около който преди много години е възникнала.
Климатът е умерен континентален, отличаващ се с горещи лета и много студени зими (в Драгоманската котловина се измерват едни от най-ниските температури в България).
Съобразно местните природни условия, от незапомнени времена поминъкът на населението е бил свързан със скотовъдство (овцевъдство, говедовъдство) и слабо земеделие (зърнопроизводство и овощарство), задоволяващо основно личните нужди на домакинствата.
Населението на Драгоил към 2015 г. наброява около 30 души (с постоянен и настоящ адрес). Селото оживява през топлите месеци, когато в родовите къщи и няколко вили пребивават изселили се из градовете драгоилци (или техни наследници) и някои пришълци, избрали за почивка този чуден, но и див край.

За името на селото:
Наименованието на селото - „Драгоил“ е образувано от личното име Драго и наставката „ил“, по модела на Борил, Момчил, Стоил и др. Вероятно то произлиза от името на местен феодален собственик или заселник. Не се изключват и други тълкования, но тъй като не се останали писмени източници, които да дадат пояснения около възникването на селото и неговото име, то те остават на заден план, в сферата на хипотетичното.

История:
Районът на село Драгоил е населяван от дълбока древност. Доказателство за това дават множество артефакти, разкрити в границите на селското землище. Най-стари са останките от тракийската култура. Вероятно от тракийско време е намиращата се западно от селото надгробна могила, наричана от местните „Дупна могила“, по изкопаната в нея дупка.
Не малко са следите, останали от Римската и Византийската епоха. В античността, а и след това, през землището на село Драгоил минава главният римски път "Via militaris" (известен е още и като "Виа Диагоналис"), който прекосява диагонално Балканския полуостров, като минава през Белград, Ниш, София, Одрин и стига до Константинопол. В горната част на прохода на р. Ежовица, върху възвишение над днешната жп линия, се личат стари градежи, представляващи навярно останки от крепост (охранителен пост), която е била свързана с охраната на пътя. Покрай този път и поддържащите го пътни станции и охранителни пунктове възникват редица селища. Наличието на значителен брой антични архитектурни елементи (части от колони, капители, строителна керамика и др.), срещащи се в различни краища на селото, дават основание да се предположи, че и в драгоилско е имало римско селище, вероятно възникнало в близост до по-старо тракийско.
Дали на мястото на днешното село или из неговата околност е съществувало средновековно селище: на този въпрос не може да се отговори с положителност, тъй като до нас не са достигнали писмени извори от предосманския период, не са и провеждани археологически разкопки. Но въпреки оскъдността на изворовия материал, някои данни подсказват за съществуването на по-ранно селище, предшественик на днешното. Като свидетелство за тукашен живот през средновековието може да се вземат предвид откъслечните сведения за древен манастир, днес известен като Драгоилски манастир "Св. Троица", върху чиито основи в ново време е изграден параклис. Друго потвърждение за старинният произход на Драгоил намираме в местната топонимия, в която присъстват имена на местности със старобългарска форма.
За съществуването на селището през втория век на османското робство (XVI в.) разбираме от османски документ, който всъщност представлява първото писмено сведение за него. Селото е записано в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. под името Дирагуил, влизащо в казата Шекир кьой (Пирот). Прави впечатление, че за разлика от някои околни селища, Драгоил не се среща често в преведените османски документи от XV - XVII век. Този факт може да се изтълкува с възможността селото да е претърпяло разорение, при което съществуването му е прекъснато (или населението му е сведено до незначителен брой домакинства), а след дълго време отново да се е възродило. Поради тази причина днешното селище се причислява към многобройната група села от Бурел възникнали през периода XVIII - XIX в. Най-вероятно Драгоил се установява на днешното си място след създаването на турски чифлик, около който започва постепенно да се разраства. За подобен развой на тукашните исторически събития говорят и местните предания, според които на мястото на сегашното село и в околността му по-рано растели хубави гори, в които преди много години дошли от неизвестни места първите заселници. За времето на възникване на селото и за неговите основатели преданието мълчи. Първоначално селото заемало падината под махалите Гердина и Додан, която и сега носи името „Сред село“. Но когато селото нараснало и населението му се увеличило, селяни започнали да се изместват из околността и образували днешните махали. Това разпръсване на селото става някъде около средата на XIX в.
След Кримската война (1853 – 1856 г.) в селото били настанени няколко семейства татари - бежанци от Русия. Те престояли около година и половина, държали се добре с местното население и не оставили такива лоши спомени, както по-късно надошлите черкези.

Силно изразеният български характер на селото и отколешната верска - християнска принадлежност на местното население са засвидетелствани с множество християнски култови обекти. Драгоил се отличава с големия си брой оброци и оброчища - цели 17. Разположени са така, че описват кръг, закрилящ сакралното пространство на селото. Обикновено оброчните кръстове са поставени при вековно дърво, на възвишение, близо или върху руините на стара църковна постройка. Тези свети места се появяват с цел да се измоли помощ свише, да се поиска закрила при беда и т.нат. Дълбоко застъпен в Драгоил е семейно-фамилният принцип на обричане. Оброците се обслужват от отделни фамилии и са посветени на светеца покровител на фамилията, при което повечето се намират в частен имот. На оброчният кръст се гледа като неразделна част от землището, селото и семейството. Възприема се като неделима част от родовата памет. Поради тези обстоятелства драгоилските оброци са добре стопанисвани (при нужда обновявани) и запазени.
Тукашните оброчни кръстове са изработвани в каменоделските центрове Пирот и Ниш, а след прокарването на границата през 1878 г., когато тези български краища са подарени на Сърбия, и в село Гинци. За направата на всеки кръст се е заплащало с по няколко овце. Майсторите-каменоделци, които извършвали тази услуга са били наричани "кръстарье". Изваяните от техните ръце кръстове (и чешми, черкви, къщи) са истински шедьоври, представляващи българското възрожденско пластично изкуство.
Светите места в Драгоил са следните:

1. Оброк "Св. Богородица" (Голяма) - Успение на Св. Богородица (15 август) - намира се в края на Калина махала, в двора на Милан Гигин.
2. Оброк "Св. Богородица" (Малка) - Рождество на Св. Богородица (8 септември) - намира се в Здравкова махала, в местността "Ортачка ливада"
3. Оброк "Св. пророк Илия" - разположен е на хълм срещу центъра на селото, в м. "Брестне".
4. Оброк "Св. св. апостоли Петър и Павел" - до Здравкова махала, в м. "Душмановица".
5. Оброк "Св. Мария Магдалена" - в м. "Душманица".
6. Оброк "Св. св. Кирик и Юлита" - в м. "Вълковица".
7. Оброчище на неизвестен светец – намирало се е в м. "Вълковица". Днес е заличено.
8. Оброк "Св. Спас" - Възнесение Господне (Спасовден) - в м. "Йосина ливада".
9. Оброк "Св. Герман" – на връх Голишавица, чества се на 12 май.
10. Оброк "Св. Никола" (Летни) - Пренасяне мощите на Св. Николай (9 май) - в м. "Кошарище".
11. Оброк "Св. Никола" (Летни) - в м. "Терзийски връх".
12. Оброк "Св. Троица" - в двора на Драгоилския манастир.
13. Оброк "Вси Светии" (Св. Пресвета) - м. "Свинска Гърбина".
14. Оброк "Св. Георги" - намира се на 100 м от училището, на малкото възвишение "Гялин връх"
15. Оброк „Св. Петка“ - на северния склон на "Гялин връх" в частен имот, до оброка „Св. Георги“.
16. Оброк „Св. Дух“ - в центъра на селото, до училището.
17. Оброчище с неизвестно име - под горните гробища, в м. 'Могилата", върху руините на стар християнски храм
18. Света вода в м. "Самовиляк".
19. Храм "Св. Георги Победоносец" - намира са в м. "Църквище", построен е на мястото на ранновизантийска църква. В олтара на църквата и източно от нея и днес могат да се видят части от антични колони и бази. До възстановяването му от дядо Боре Църкваря през 1975-77 г., храмът е представлявал малка паянтова сграда изградена от камъни и плет. Църквата е в днешния си вид от 2002 г., когато е обновена със средствата и труда на драгоилци.

Животът на драгоилци остава непроменен след Освобождението (1878 г.). Техен основен поминък продължава да бъде скотовъдството и земеделието. Първото е представено предимно с отглеждането на овце и говеда и по-малко свине, кокошки и др. В началото на XX в. в селото навлиза пчеларството (през 1910 г. в Драгоил има 144 пчелни кошери). Въпреки че Драгоил се нарежда сред едно от първите села в Бурел по площ на обработваема земя (над 5 000 дка за 1908 г.), земеделието е бедно и неговата продукция едва успява да задоволи личните нужди на домакинствата. Обработваемата земя се засява предимно със зърнени храни (пшеница, ръж, овес, царевица), а от началото на XX в. получава развитие овощарството (сливи, круши).
Трудните условия на живот не попречват на постоянното разрастване на селището, за което свидетелстват данните от преброяването на населението: 1880 г. - 478 жители; 1900 г. - 556 ж; 1910 г. - 630 ж; 1920 г. - 579 ж. Прави впечатление, че темповете на растеж са малки, а към 1920 г. е засвидетелствано и намаляване на жителите. Причини за това могат да се търсят главно в недостига на обработваема земя, при което много селяни търсят препитание навън, както и в негативните последствия от трите последователни войни (1912 – 1918 г.), в които селото дава жертви. С развитието на железопътния транспорт в страната, извънредно много драгоилци започват работа по железниците, в различни краища на България. Няма род в селото, който да не е дал един или няколко железничари. Голяма част от напусналите не се завръщат в родното си село.
След Освобождението Драгоил запазва административната си принадлежност към Брезнишка околия (през турско време – Брезнишка каза), Трънски окръг. През 1886 г. то е причислено към Царибродска околия, но след престъпният Ньойски договор от 1919 г., който отнема на България в полза на Сърбия Западните покрайнини, селото влиза в Годечка околия. Така, селото е откъснато от естествения център Цариброд, както и преди това, с Берлинския договор (1878 г.) и прокараната съгласно неговите клаузи граница, е било откъснато от стопанския център Пирот, служещ векове наред за основен пазар на селскостопанската продукция от Бурел. Прекъсването на органичните връзки със селищата от Царибродско и Пиротско нарушават стопанското равновесие на цялата покрайнина. След прокарването на жп линията София – Ниш – Белград (1888 г.), нововъзникналото селище Гара Драгоман постепенно се утвърждава като новия стопански, а по-късно и административен център на Бурел.
В годините между двете световни войни Драгоил се задържа на едно ниво, без съществени промени в числеността на населението му: 1926 г. - 644 ж. (максималният брой, достиган някога); 1934 г. - 640 ж.

Коренен поврат в развитието на селото настъпва след преврата от 9 септември 1944 г., с възкачването на социалистическата власт. Частната собственост се иззема и включва в ТКЗС, при което една част от драгоилци започват работа в кооператива, а друга, много по-голяма търси препитание в близките по-големи селища и София. Този процес съвпада с индустриализацията на националната икономика, което още повече засилва вече започнала мощна изселническа вълна. Отливът на жители от селото и намаляването на неговото население продължава през целия социалистически период, не са спрели и до днес. Недвусмислено свидетелство на гореописаната картина отново се явяват статистическите данни от преброяване на населението: 1946 г. - 576 ж; 1956 г. - 495 ж; 1965 г. - 331 ж; 1985 г. - 141 ж; 1992 г. - 102 ж.
В административно отношение, от 1955 г. село Драгоил е причислено към Сливнишка околия, Софийски окръг, а от 1959 г., съгласно ново административни деление, то влиза в състава на община Гара Драгоман (дн. Драгоман), към която принадлежи и днес.
Днес, със своите около 30 постоянно живеещи жители, Драгоил върви към почти сигурно замиране. Но въпреки необнадеждаващите прогнози, съществува и лъч надежда за по-добро бъдеще. С наличието на уникално красива природа и множество културно-исторически паметници, перспективи за спасяването на селото се откриват в съживяване на традиционното животновъдство и земеделие и разработване на разнороден туризъм (селски, планински, поклоннически и т.н.).
 

Източници:
1. Дрончилов, Крум. Бурел, антропогеографски изучавания., ГСУ-ИФФ, т. XIX, кн. 2, София, 1923 г.
2. Милчич, Светолик. – Храмове и Манастири в Сливнишко - пътеводител, изд. „Албатрос”, София, 2004 г.
3. Петрунова, Б; Григоров, В; Манолова-Николова, Н. Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско, МЦПМКВ, София, 2001 г.
4. Турски извори за българската история. том III, изд. БАН, София, 1972 г.
5. Местни осведомители: Николина Стоянова Петкова (р. 1953 г.); Даниела Благоева Маноилова (р. 1963 г.).