ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Габер
 

Местоположение и географска характеристика:
Изглед на село ГаберГа̀бер е село в Западна България. Намира се в Община Драгоман, Софийска област. Отстои на 50 км северозападно от столицата София и на 7 км югозападно от общинския център град Драгоман, през който минава главен път Е80, свързващ Близкия Изток и България със Западна Центърът на селотоЕвропа. Селото е отдалечено на около 10 км по права линия от държавната граница със Сърбия (ГКПП Калотина се намира на 20 км в северозападна посока). Габер граничи със селата: Чорул (на север); Камбелевци (на изток); Цацаровци, Яблотина и Начево (на юг – югозапад); Неделище (на запад) и Владиславци (на северозапад).

Източната част на Бурелската котловина със село Габер и възвишението Габерски камик (в дъното)Село Габер принадлежи към историко-географската област Бурел. Разположено е в източния край на Бурелската (Габерската) котловина на 550 м надм. вис. През селото тече поток, идващ от с. Чорул, който в южния край на селището, заедно с малката рекичка Камбелевска, се влива в Габерска река (водосборна река на покрайнината и ляв приток на р. Нишава). По-голямата част (западната) от Габер е застроена на десния равнинен бряг на потока, а източната и по-стара част е разположена по стръмния склон на хълма Папуша. В долния си, югоизточен, край селото завива към изхода на долината на р. Камбелевска (Табанска), сгушена между Папуша и рида Габерски камик, който се явява най-личното възвишени в близката околност, със своите 835 м. Къщите в тази част лежат както по южния склон на Папуша, така и отсреща под Габерски камик.
Открит рудник на мина "Бели брег"Околните хълмове са изградени от юрски варовици, горнокредни андезити, пясъчници и туфити, а долинните дъна са заети от езерни утайки с находища на лигнитни въглища. В близост до село Габер (южно) се намира мина „Бели брег“, пусната в експлоатация в началото на XX век, а към средата на същия век (тогава под името „Болшевик“) се превръща в един от най-големите рудници в България за добив на въглища. До него е прокарана жп линия от Сливница. Недалеч в западна посока е разположена мина „Неделище“. За жалост тукашният добив се провежда по открития способ (за първи път в страната), което променя до неузнаваемост естествения ландшафт и превръща долината на Бурелска река (в тази ѝ част) в лунен пейзаж. Вследствие на въгледобива е заличено най-голямото някога и средищно селище на Бурел – Неделище (днес от селото е останала една махала – Класина, вече обезлюдена).
Поради карстовия си характер околните хълмове Папуша и Габерски камик са оголени в по-голямата си част и покрити с тревна растителност, което предразполага развитието на пасищно животновъдство. В тревната покривка има голямо разнообразие от цветя и билки, сред които се срещат и някои по-редки видове, включени в “Червената книга” на България. Северният склон на Габерски камик е обрасъл със смесена гора (габер, дрян, глог). Тук-там има и изкуствено засадени борови гори.
Климатът е с ясно изразен континентален характер - студена зима и сравнително топло лято. Почвите са кафяви горски и чернозем-смолници. В котловината има благоприятни условия за земеделие (предимно студоустойчиви култури).
Освен с традиционното селско стопанство и въгледобива, местната икономика е представена и от фабрика за преработка на стари автомобилни гуми - „Гуми еко“.
Населението на село Габер към 2017 г. наброява около 400 жители (по настоящ и постоянен адрес). По този показател се нарежда на второ място сред селищата в община Драгоман, след общинския център.

За името на селото:
Най-вероятно името на селото произхожда от дървесния вид габър (Carpinus betulus), който в миналото е бил широко разпространен в района и днес все още расте на хълма Габерски камик.

История:
Наличните данни от района село Габер свидетелстват за отколешен поселищен живот, водещ началото си далеч назад във времето. През римската епоха в близост е минавал един от главните военни пътища на империята – Диагоналният път (Via Diagonalis), което допуска съществуването и възникването на селища край него. Множеството старини, намирани през годините из геберското землище, дават основание едно от тези селища да бъде локализирано в границите на днешното село. В горния (северен) край на селото са разкривани дебели стари зидове от постройки, от които местното население вадело добре изпечени тухли, слепени с хоросан. Такива зидове са намирани и Изглед на "Градището" от западна други места из селото, както и една зидана гробница. На 500 м южно от Габер има  “Градище" -  останки от крепост. Фортификационното съоръжението е разположено върху терасовидна издатка от Габерски камик, завършваща със стръмни скали при ждрелото на Бурелска река. Горната част на тази тераса е била осеяна с останки от зидове, тухли и фрагмента от глинени съдове. В скалите под градището има пещера, която е имала тунел (отдавна затрупан), водещ до към средата на височината, така че е изпълнявал функцията на скрит изход на крепостта към реката. Най-вероятно укреплението е било свързано охраната на един от многото второстепенни пътища, отбиващи се от главния Диагонален път (в случая към Завалска планина и Трънско, където през античността и средновековието има развит рудодобив).
От района на днешното село произхождат и множество движими културни ценности, сред които жертвеник с надпис на гръцки език, съхраняван в Националния археологическия музей в София, бронзова статуйка на жена, монети и др. Всички тези податки свидетелстват, че на това място е имало голямо старо селище, вероятно съществувало още в предримско, тракийско време.
Не е ясно дали тукашното антично (или късноантично) селище има свой пряк приемник – средновековно селище, което да е просъществувало на мястото на по-ранното, но несъмнено такова е имало, макар и да не се знае точното му местоположение. Тази хипотеза се подкрепя от наличието на църквище (останки от стара църква) със стари гробища в южния край на хълма Папуша, които местното население наричало „латински“ (т.е. доста стари, от времето преди османското завоевание).

Първото писмено сведение за село Габер е в турски документ от средата на XVI в., където под наименованието Габере селището се споменава като войнушко (населено е с християни, служещи в поддържащи части на османската войска, в замяна на което ползват определени привилегии). Наличието на тази привилегирована прослойка играе значителна роля в запазването на българския характер на селището през османското робство. Отколешната етническа и верска принадлежност на тукашните хора е засвидетелствана и с големия брой Оброчни кръстове в двора на селската черква "Св. Троица"християнски култови паметници (оброчища), някога опасвали селото от всички страни, така че да защитават сакралното му пространство. Днес по-голяма част от оброчните кръстове (общо 13 на брой) се намират в двора на селската черква „Св. Троица“ (издигната през ХХ в. на мястото на старо оброчище), където са събрани след образуването ТКЗС. Това донякъде ги спасява от поругаване и унищожение, както се случва с тези паметници на други места.
Почти през целия период на османското робство, както в повечето бурелски села, така и в Габер, не се заселват турци. Изключение правят няколко турци – чифликчии, които след разпадане на спахийската ленна система (края на  XVIII – началото на ХIХ в.) създават свои стопанства в покрайнината. В османски данъчен регистър от XVII в. село Габер е посочено с три незаети бащини (наследствена земя на войнуци), което ще рече, че по това време селището е било обезлюдено, вероятно след някакъв катаклизъм (чумна епидемия или др.) или размирици. По всяка вероятност по-късно на негово място е възникнал турски чифлик, край който постепенно започнали да се заселват българи от различни краища на Западните български земи (Граово, Трънско, Моравско и др.). Според преданията най-стари местни родове (мещане) са Гьоргови, Митини и Тавралиини. Първоначално селото лежало на излаза на река Табанска, поради което в тази си част носи името Селска. Впоследствие започнало да се разраства на север, като първо заело левия бряг на Чорулския поток, а от средата на ХIХ в. и неговия десен бряг.Възстановеният Неделишки манастир
Духовния живот на  село Габер, както и на цялата покрайнина през османското робство гравитира около Неделишкия манастир „Св. Атанасий Александрийски“. В последния е изградена първата възрожденска черква и първото и единствено килийно училище в Бурел. Габер има съществен принос във възраждането на манастира, най-вече в лицето на неговия виден селянин Кала чорбаджия, който е основен дарител за изграждането на манастирския храм в 1846 г.
Кръст от оброчището "Св. Пресвета", впоследствие преместен в двора на черкватаПоради липсва на свой храм (селската черква „Св. Троица“ е построена едва през 30-те години на ХХ в.) в продължение на векове габерци задоволяват религиозните си нужни на оброчищата. Изключение са редките случаи (обикновено на големите християнски празници), когато ходят да се черкуват в недалечния Неделишки манастир. Оброчищата представляват своебразни черкви на открито, при които отрудените селяни се уповават на Бога. Всяка фамилия си има свой светия - закрилник, на който е  наречен съответен оброчен кръст. При него на определен ден от годината или на големите християнски празници се събира цялата фамилия и се прави курбан и принасят дарове (обредни питки, жито и др.), като от светеца – покровител се измолва здраве и берекет.

След Освобождението (1878 г.) Габер става център на селска община като запазва административната си принадлежност към Брезнишка околия (през турско време Брезнишка каза), Трънски окръг, а през 1886 г. е причислено към Царибродска околия, същия окръг. Селото остава в тази административна зависимост и след 1919 г., когато несправедливият Ньойски договор отнема на България (в полза на Сърбия) Западните покрайнини, при което нейния център – с. Цариброд остава зад граница. Така, селото бива откъснато от естествения център, както преди това, с Берлинския договор (1878 г.) и прокараната съгласно неговите клаузи граница, е било откъснато от стопанския център Пирот, служещ векове наред за основен пазар на селскостопанската продукция от Бурел. Прекъсването на органичните връзки със селищата от Царибродско и Пиротско нарушават стопанското равновесие на цялата покрайнина. След прокарването на жп линията София – Ниш – Белград (1888 г.), нововъзникналото селище Гара Драгоман постепенно се утвърждава като новия стопански, а по-късно и административен център на Бурел. След първата световна война Габер е причислено към община Драгоман, Царибродска околия, Софийски окръг.
Първият кмет на Габерска община след Освобождението е Сокол Матеев, сочен за най-богатият човек в Бурела. Той подарява парцел за построяване на училището. След години кметското място е заето неговият син - Петър Соколов Матеев /1881-1965 г./, избран за кмет на Габер през 1919 г. По-късно синът на Петър Матеев и внук на Сокол Матеев – Евтим Петров Соколов /1914-1997 г./ също става кмет на община Габер.
По време на сръбско-българската война през 1885 г. щабът на сръбската армия и предводителят ѝ крал Милан се настаняват в Габер, в единствения двуетажен дом по онова време в Бурел, който е бил собстеност на Магдалена Соколова, по прякор Мака, вдовица на Матей Соколов. Според преданията пред нея крал Милан, изрекъл прословутата си фраза: „Хайде, Магдалена, сега на черно кафе, а утре в София ще пием бяло кафе“.
През следосвобожденския период основният поминък на местното население продължава да бъде свързан със земеделието и скотовъдството. Според статистика от 1908 г. основни земеделски култури, при обработваема площ от 3797 дка в Габер, са зърнените: пшеница, овес, царевица, ечемик, лимец (общо 2891 дка) и фуражните (804 дка). Овощарството и зеленчукопроизводството са много слабо Ръчен добив на лиглитни въглища в мина "Бели брег", по открития способ, въведен за първи път тукзастъпени. Животновъдството е представено предимно с отглеждане на овце, говеда и свине. Статистика от 1910 г. показва следната картина на местното скотовъдство: овце – 1414 глави ; говеда – 156; свине – 180; коне – 58; кокошки – 968; кошери с пчели - 66 и т.нат.
След започване на експлоатацията на открития рудник на близката мина „Бели брег“ през 1919 г., не малко мъже от селото зарязват недоходната селскостопанска работа и изкарват прехрана си като миньори.
От Освобождението до средата на ХХ в. населението на Габер нараства тенденциозно, първоначално относително с бързи темпове: 1880 г. - 318 ж; 1893 г. - 411 ж; 1900 г. - 444 ж; 1910 г. - 503 ж; а в периода между двете световни войни, умерено: 1920 г. - 547 ж; 1926 г. - 578 ж.; 1934 г. - 654 ж.; 1946 г. - 695 ж. Първоначалното бързо нарастване на населението се дължи както на естествения, така и на механичния прираст, идващ от заселването на пришълци, чиито родни места са били откъснати от България. За разлика от някои бурелски села, разположени в по-високите части на покрайнината, в Габер не се наблюдава голям отлив на жители, което донякъде се дължи на нарастващата нужда от работна ръка с разработването на мина „Бели брег“.Габерската черква "Св. Троица"

Икономическото замогване на селото неминуемо довежда до развитие на културния живот. Първото училище в Габер е открито скоро след Освобождението – през 1879 г., а местното читалище „Христо Ботев“ през 1926 г. Селото се сдобива със собствен храм през 1932 г. Черквата „Св. Троица“ е изградена на мястото на старо оброчище, изцяло с даренията и пожертвуванията на габерци.

След преврата от 9 септември 1944 г. и идването на социалистическата власт село Габер навлиза в нов период на развитие. Частната собственост на селските стопани е иззета и включена в ТКЗС (в повечето случаи по насилствен път), при което една част от тях започват работа в кооператива срещу нищожно заплащане, а друга, много по-голяма, търси препитание в близките по-големи селища и София. Въпреки  задействаната миграционна вълна, Габер не последва съдбата на повечето бурелски села, при които протича постоянен процес на обезлюдяване, а тъкмо обратното – през първите две десетилетия от периода населението му нараства с драстично бързи темпове: 1946 г. - 695 ж; 1956 г. - 1012 ж; 1965 г. - 1121 ж (максимумът); 1975 г. - 954 ж; 1985 г. - 904 ж. Това до голяма степен се дължи на разширяването на мина „Бели брег“ след национализацията (вече „Болшевик“), когато се въвежда механизиран способ и добивите се увеличават многократно, вследствие на което се отварят много работни места. Тогава в Габер се заселват не само хора от околните села, но и от други места.Тъжна картина с пустеещото основно училище "Кирил и Методий"
През социалистическия период се правят и редица стъпки за благоустрояването на селището. Изграждат се нови обществени сгради, селото е електрифицирано и водоснабдено, главните улици са асфалтирани, обновен е жилищният фонд и т.нат. От 1949 г. до 1983 г. Габер е отново център на община, след което е включено в община Драгоман.

След настъпването на т,нар. демократични промени (1989 г.) селото не прави изключение от общата картина за страната. С приватизацията на мината много работни места са съкратени и така започналият преди това миграционен процес се засилва още повече. Показателни са данните от преброяването на населението през годините: 1992 г. - 756 ж; 2001 г. - 641 ж; 2011 г. - 541 ж.
В настоящето статукво, въпреки че е най-голямото село в община Драгоман, Габер е обречено на бавно и тенденциозно обезлюдяване. Перспективи за развитието му се разкриват в усъвършенстване на традиционното селско стопанство и разработването на разнороден туризъм.



Източници:
1. Дрончилов, Крум. Бурел, антропогеографски изучавания., ГСУ-ИФФ, т. XIX, кн. 2, София, 1923 г.
2. Милчич, Светолик. – Храмове и Манастири в Сливнишко - пътеводител, изд. „Албатрос”, София, 2004 г.
3. Петрунова, Б; Григоров, В; Манолова-Николова, Н. Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско, МЦПМКВ, София, 2001 г.
4. Аначков, Ас.; Василев, В.; Желев, К. Характерни моменти от историята на открития рудник „Бели брег“, В: Годишник на МГУ, т. 46, II, София, 2003, стр.51-58.
5. Интернет страница за с. Габер в Уикипедия



 


"Св. Троица" - с. Габер

Черквата „Св. Троица“ се намира на около 1 км югоизточно от центъра на село Габер. Разположена е на хълма Папуша. История: Черквата е издигната през 30-те години на ХХ в. на мяст...
» виж детайли


Оброчни кръстове в двора на черквата "Св. Троица" - с. Габер

Както повечето селища в историко-географската област Бурел и въобще в западните български земи, така и в село Габер в миналото е имало много оброчища. Те възникват във време, когато селото не е има...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"