ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Чибаовци
 

Общ изглед на ЧибаовциЧибаовци е село в Западна България. Намира се в Община Костинброд, Софийска област. Отстои на 40 км северно от столицата София, на 24 км в същата посока от общинския център град Костинброд и 14 км западно На влизане в селотоот най-близкия град – Своге. Селото е отдалечено само на 5 км западно от главен път №81 за прохода Петрохан и Северозападна България. Чибаовци граничи със селата: Искрец (на север), Свидня (на изток), Царичина и Церецел (на юг – югоизток) и Дръмша (на запад).

Една от чибаовските махалиСело Чибаовци е от пръснатия тип селища – състои се от множество махали, разположени по склоновете на Мала планина (дял от Стара планина), на 890 м ср. надм. вис. Махалите са: Село (първите заселници), Плашеовци, Пльочковци, Краище, Слана Бара, Ребровци, Шалавардинци (заселници, пристигнали облечени с шалвари, Марковци, Зайците, Биковци, Ширината, Вити кръст, Гръцка ливада, Гяволете, Войнишкият паметник в центъра на ЧибаовциВирове, Църно равнище и Мината. Центърът на селото се намира на кръстопът - „разкръскье“, където през 1926 г. е изграден паметник в памет на загиналите герои от Чибаовци и околните села по време на Сръбско-българската, Балканската и Първата световна война. От "разкръскье" тръгват пет пътя, които свързват селото с околните селища.
Типичен пейзаж от ЧибаовциНай-личният връх край селото е Братьов камик, извисяващ се северно на 1131 м надм. равн. Околните хълмове са покрити с букови, дъбови и борови гори, живописно разредени на места с тучни поляни и пасища. Климатът е умереноконтинентален с изразено планинско влияние, характеризиращ се със студена зима, прохладно лято и по-ранно настъпваща есен, в сравнение с други части на страната.
Красивата природа и чистия въздух в околността предоставят възможност за целогодишно практикуване на различни видове туризъм. Поради тази причина селото е предпочитано място за почивка с много вили (предимно на софиянци).
Вилна зона в южното подножие на връх Братьов камикВ района на Чибаовци, дълбоко в земните недра, има залежи на антрацитни въглища, принадлежащи към Свогенския басейн. Край селото има минни галерии и не случайно една от махалите се нарича Мината. До неотдавна голяма част от местното население се препитава от въгледобива. Иначе, съобразно природните условия, от незапомнени времена традиционен поминък на тукашните хора е животновъдството и слабо земеделие.
Населението на селото към 2017 г. наброява около 150 жители (по настоящ и постоянен адрес).

История:
Село Чибаовци има многовековна история. Ако се съди по старинния произход на някои имена на местности, близостта до един от главните пътища, прекосяващи Балкана (през Петрохан), местонахождението му в рудодобивен район и други податки, то възникването му трябва да се търси през средновековието, а може би и по-рано.
Едно от ранните писмени сведения за селото намираме в регистър за бащини (освободени от данъци поземлени имоти) за Софийска каза от 1606 г., в който е записано под името Чибавче. В този документ се споменава за 15 бащинѝ към селото, като 12 от тях са празни, а собствениците на останалите три плащат по 825 акчета „под формата на макту“ (данъчно задължение към централната власт): „Бащина на Драган Йован, под формата на макту - 825 акчета; бащина на Радул Петре, под формата на макту - 825 акчета; бащина на Драган Стале, под Вековен дъб - ням свидетел на повратностите в историята на селотоформата на макту - 825 акчета, изпълнил службата си; бащини, празни 12.“
От това сведение се разбира важната подробност, че Чибаовци е войнушко село, в което пребиват войнуци – българи, натоварени да служат в поддържащи части на османската войска. Поради тази причина селото се е ползвало с особен статут, като войнуците са облекчават от някои данъчни задължения.
Самотна къща в отдалечена махала на ЧибаовциОсманските документи разкриват, че през турското робство в село Чибаовци живеят изключително българи - християни („неверници“). Турци в него не се задържат. Една от причините за това може да се търси в привилегирования статут на селището, който да известна степен го съхранява от посегателствата на турците. Неминуемо това обстоятелство се отразяват благоприятно за запазването и утвърждаването на българския дух.
Селската черква "Св.Св. Кирил и Методий"Наличието на привилегирована прослойка в лицето на войнуците, които бивайки освободени от някои данъчни задължения (за разлика от раята), предоставя възможност за акумулирана на средства и влагане на част от тях в изграждане и поддържане на културни институции (манастири, църкви. Тази зависимост се потвърждава от значителния брой християнски култови паметници в района. Според предание селската черква „Св.Св. Кирил и Методий“ е построена на мястото на по-стар храм, съществувал преди османската власт и вероятно поддържан от по-заможните селяни през първите векове на робството. Над черквата има кладенче със светена вода, която никога не пресъхва и хората я използвали за изцеление.
Един от многото оброчни кръстове на Чибаовци, поставен до вековен дъбЗа отколешната национална принадлежност на местните хора и дълбоко застъпените християнски традиции в техния бит свидетелстват множеството оброци и оброчища (общо 18 на брой), пръснати из всички краища на селското землище. По време на османското робство, когато строежът на черкви е забранен, много често християните поддържат оброци, които по своята функционалност представляват своебразни черкви на открито. Обикновено кръстът се поставя до голямо дърво, за да не бие на очи. Всяка фамилия си има свой светия - закрилник, на който е наречен съответен оброчен кръст. При него на определен ден от годината или на големите християнски празници се прави курбан и принасят дарове (обредни питки, жито и др.). Счита се, че ако ритуалът не се спазва, това ще донесе нещастие в семейството.
Към оброците на Чибаовци принадлежат следните:

- Оброк (вероятно "Св. арханг. Михаил") - оброчният кръст е поставен до сами южната стена на селската черква;
- Оброк „Св.Св. Петър и Павел“ - намира се в централната част на селото, югозападно от черквата;
- Оброк – в североизточния край на селото, под пътя за вр. Братьов камик;
- Оброк - в източния край на селото, до пътя за мах. Преслап на с. Свидня;
- Оброк – източно от селото, над пътя за мах. Преслап на с. Свидня;
- Оброк – в североизточния край на мах. Ширината, над самия път за с. Свидня;
- Оброк „Св. Георги“ - при мах. Марковци;
- Оброк – в северозападния край на мах. Мината;
- Оброк – западно от мах. Шалавардинци;

Местна архитектураСлед Освобождението (1878 г.) село Чибаовци е включено към обширната Искрецка околия с център съседното село Искрец. Според първото преброяване на населението в Княжество България от 1881 г. в селото живеят 344 души. През 1900 г. Чибаовци е причислено към селска  община Церецел, като по това време има 414 жители, а по-късно влиза в община Дръмша. Най-голямата си численост през следосвобожденския период достига в 1934 г., с 681 жители.


Чибаовският храм "Св.св. Кирил и Методий"Селото се сдобива със собствен храм през 1889 г., когато местността „Улицата“ е изградена и днес действащата черква „Св.св. Кирил и Методий“. Преданието че на нейно място е имало храм преди османското нашествие и наличието на света вода (аязмо) в близост, дават основание да се предположи, за съществуването на средновековен манастир.

 

Селската кръчма, най-посещаванато обществено място в ЧибаовциПрез социалистическия период Чибаовци претърпява прелом в развитието си. С разработването на залежите от антрацитно въглища в района край селото е открит рудник. Обособява се нов квартал за миньори – т.нар. махала Мината. Вследствие на динамичния механичен прираст населението на селото достига до 1084 ж. (през 1965 г.). Правят се значителни стъпки в благоустрояването на селището: електрификация, водоснабдяване, изграждат се обществени сгради, сред които културен дом с театрален салон и пр. След спирането на въгледобива селото започва постепенно да запада и обезлюдява. Красноречив показател са данните от преброяването на населението – от 1084  до 150 жители (2017 г.).
Днес село Чибаовци не прави изключение от общата картина на страната, описваща изключителен превес на селата със затихващи функции. Наличните природните дадености и множеството културни паметници отварят добри перспективи за развитието на селището, но ....




Източници:
1. Турски извори за българската история. Том V, София, 1974 г., стр.230.
2. Списъкъ на населените места (по преброяваньето от 1 януарий 1881 г.), издава Княжество България - Статистическо бюро, София, 1885 г.
3. Списъкъ на населените места въ Княжество България споредъ преброяването на 31 декемврий 1900 г., издава Княжество България – Дирекция статистика, София, 1902 г.
4. Списъкъ на населените места въ Царство България споредъ преброяването на 31 декемврий 1920 год., издава Царство България – Главна дирекция на статистиката, София, 1924 г.
5. Списъкъ на населените места въ Царството (преброяване на 31 декемврий 1934), издава Царство България – Главна дирекция на статистиката, София, 1939 г.
6. Списък на населените места в НР България по административно деление към 1 ноември 1973 г., с население от преброяванията през 1934, 1946, 1956, и 1965 г. и изчислено население за 1973 г., издава Министерство на информацията и съобщенията, София, 1973 г.
7. Сайт на Национален статистически институт: www.nsi.bg


Оброк - с. Чибаовци

Оброкът се намира на около 3 км североизточно от центъра на село Чибаовци. Разположен е непосредствено над черния път за махалата Преслап на с. Свидня, на 910 м надм. вис. На святото място рас...
» виж детайли

Оброк - с. Чибаовци

Оброкът се намира на около 1 км североизточно от центъра на село Чибаовци. Разположен е край пътя за махалата Преслап на с. Свидня, на 900 м надм. вис. На мястото се извисява вековен дъб, до ч...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"