Цръклевци е село в Западна България, намира се в Община Драгоман, Софийска област. Отстои на 6 км западно от главния път 81, който по-на север преминава през Петроханския проход, на 17 км източно от гр. Драгоман и на 40 км северозападно от столицата София. Цръклевци е в съседство със следните села: Шума (северно), Бучин проход (източно), Понор (югоизточно) и Василовци (западно).
Село Цръклевци е разположено в южното подножие на Чепън планина (дял от Западна Стара планина), на 853 м н. в. Селското землище заема площ от 11,067 km², като северната му половина е с планински релеф - обхваща редуващи се залесени и голи хълмове, а южната му част е равнинна.
Населението на Цръклевци към 2013 г. е около 50 жители.

В районът на Цръклевци досега не са правени археологически изследвания, но по всичко личи, че тук е имало отколешен поселищен живот. Северно от селото могат да се видят останките от античен римски път, трасето на който може да се проследи на около 1 км в източна посока. Вероятно той е бил един от пътищата свързвали Мизия (дн. Северна България) и р. Дунав с Тракия и пресичалият я главен римски път – Виа Диагоналис (Via Diagonalis)). Може да се предположи, че тук, под или в близост до днешното село е съществувало още тогава селище.
Според местни предания старото селище се е намирало в местността „Магурата” (на около 1 км югоизточно), там в миналото се е провеждал голям пазар.
Първите писмени сведения за с. Цръклевци черпим от османските данъчни регистри, в които то се среща под същото име.
Съществуването на селището през средновековието е засвидетелствано и от разкритите при строежа на селската черква „Св. Петка” (1923 г.) основи на стар средновековен манастир.
Застъпените от незапомнени времена сред местното население здрави християнски традиции се потвърждават от наличието на няколко оброчища с оброчни кръстове, намиращи се около селото.
През тъмните години на османското робство голям духовен и културен център за региона е бил Маломаловският манастир „Св. Николай”, в него са се черкували селяните от Цръклевци преди да си изградят свой собствен храм.
За развитието на духовния живот в селото, трябва да се отбележат заслугите на дългогодишния местен духовен пастир – отец Любомир Ленков, който служил в църквата „Св. Петка” повече от половин век, при положение, че по-голяма част от това време влиза в годините на атеистичния социализъм.
Допреди няколко десетилетия, макар и не голямо по размери и население, селото е било добре устроено, имало е собствени училище и читалище, за жалост, днес са рухнали и унищожени.