ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Свидня
 

Местоположение и географска характеристика:
Част от Свидня с град Своге (в дъното)Свидня е село в Западна България. Намира се в Община Своге, Софийска област. Отстои на 45 км северно от столицата София и на 5 км западно от град Своге и Искърския пролом. Свидня граничи със селата: Искрец (на северозапад и запад, отдалечено е на по-малко от 1 км), Добърчин (на север), Церецел (на юг) и Чибаовци (на югозапад).

Мала планина с долината на р. СвидненскаСело Свидня е разположено в планински район, на двата бряга на река Искрец (ляв приток на Искър, влива се при Своге), която разделя Мала от Понор планина, и от двете страни на нейния десен приток Свидненска река. Свидня е от пръснатия тип селища – състои се общо от 25 махали, като една - „Реката“ заема средищно положение (лежи в края на долината, разсечена от Свиденска река) и в нея са съсредоточени административните, търговски и културни учреждения на селището, а останалите са пръснати основно по северните гънки на Мала планина: Циганка, Дебели рът, Падеш, Бокинци, Преслап, Горно село, Поглед към най-отдалечената свидненска махала - Усрана плоча (в средата)Песоко, Чечка бара, Круша, Гераковци, Дашовци, Петровци, Пръчовци, Биовица, Гръгоровци, Дръндарете, Илковци, Герова леска, Вловица, Правец, Кръстници, Колибище, Усрана плоча и една махала в южното подножие на Понор – Стоевци. Някои махали са напълно обезлюдени (Циганка, Дебели рът, Кръстници, Песоко, Круша) поради концентриране на селото около административния център на мах. Реката.
Свидня е обгърната с изумително красива природа. Нови вили в махалата ПреслапОколните хълмове са покрити с букови, дъбови и борови гори, живописно разредени на места с тучни поляни и пасища. Климатът е умереноконтинентален с изразено планинско влияние, характеризиращ се със студена зима, прохладно лято и по-ранно настъпваща есен, в сравнение с други части на страната. 
Географското положение и природните дадености са предпоставка за превръщането на селото в предпочитано място за почивка. Свидня се оформя като една от най-големите вилни зони на столицата. Вече броят на вилите двукратно надвишава местните къщи.
Икономическият профил на селото, освен от традиционните животновъдство и слабо земеделие, е представен и от няколко промишлени предприятия: завод за метало-керамични изделия, предприятие за пластмасови изделия (чинийки, кутии, опаковки и др.), дърводелски цех, бетонов възел и др. Една част от местните жители са заети в споменатите производства, а друга работи в общинския център Своге или в столицата София.
Населението на Свидня към 2017 г. наброява около 800 жители (по настоящ и постоянен адрес).

За името на селото:
Съществуват няколко обяснения за произхода на селищното име, сред които най-правдоподобно е това на езиковедката Димитрина Михайлова от Института за български език към БАН. Направеното от нея етимологично проучване установява, че името Свидня произлиза от СВИД, което е изчезнало нарицателно име и принадлежи към старите славянски думи. Запазено е и в други славянски езици: в руски - свид - ина, сърбохарватски - свибан, словенски - sviba, чешки - svid, словашки - svid, полски - swid-wa,  в които има различни значения. Старинността на селищното име, както на други топоними от района на селското землище, недвусмислено говорят за средновековен произход село Свидня.

История:
Наличните данни сочат за отколешен поселищен живот. Село Свидня е разположено в близост до старото селище Искрец с древни крепости и пътища около него и най-вече в рудодобивен район, при което възникването на неговия предшественик (селище или селища) трябва да се търси доста назад във времето. Запазените до наши дни имена на местности със средновековен произход (Батул, Биовица, Бехчерица, Вловица и др.) са сигурно свидетелство за съществуване на уседнал живот по тези места през средните векове.
В местността „Влашко село“ (днес квартал на Свидня) в миналото имало останки от старинно гробище, вероятно принадлежало на някое от селищата предшественици на Свидня. В м. „Звънил“, намираща се западно от махалата Дебели рът в Мала планина, има останки от старо градище.

Стара къща в една от махалите на СвидняПървото писмено сведение за селото намираме в османски данъчен регистър за тимари (ленни владения) в нахия Знепол (с център дн. гр. Трън) от 1451 г., в който е записано под същото име: „село Свидня: домакинства – 7, вдовици - 1, приход приблизително – 350 акчета.“ По-късно, в средата на XVI в. селото се среща в опис за тимари от Софийско с името Исвидне, спадащо към нахия Кючюк планина (Мала планина), според който осигурява приход на определения спахия 269 акчета.
Споменаването на селото само половин век след покоряването на тези земи, макар и малобройно (7 домакинства се приблизително 40 – 50 души, като това са само тези които обработват тимара), подсказва че то е съществувало и през предосманския период. Османските документи разкриват и, че Свидня е населявана само от българи, турци по тези места не се задържат.

Един от многото оброчни кръстове в Свидня - оброкът "Петровден" в махалата Преслап
Отколешната национална принадлежност на местното население и дълбоко застъпените християнски традиции в неговия бит са засвидетелствани от множество оброци и оброчища, срещащи се из всички краища на обширното селско землище. В това число могат да се посочат следните:


- Оброк – намира се между мах. Дашовци и мах. Гераковци, край пътя за мах. Преслап;
- Оброк „Малка Богородица“ – в центъра на мах. Преслап;
- Оброк „Св. Николай Летни“ - на около 200 м източно от мах. Преслап;
- Оброк „Петровден“ - в мах. Преслап“, при рода Петрови;
- Оброк „Св. Димитър“ - в мини махалата Рупчовци към Преслап;
- Оброк „Голема Богородица“ - източно под пътя Преслап – Чибаовци;
- Оброк „Св. Еремия“ - в м. „Ланско гувно“;
- Оброк „Илинден“ - в м. „Турски прелог“;
- Оброк – южно над мах. Правец;
- Оброк „Св.св. Петър и Павел“ - в северния край на мах. Воловица;
- Оброк – северно над мах. Бокинци, край пътя за мах. Падеш;
- Оброк – югоизточно над мах. Дебели рът, край пътя за с. Церецел;
- Оброк - южно над мах. Батул в м. „Кръстина Беленица“ (днес не съществува);

През османското робство, а и след това, в Свидня няма храм и свидняни Нов оброчен кръст, поставен в частен имот на мястото на стар оброк, поддържан и днес от една фамилизадоволяват своите духовни потребности на оброците, с изключение на редки случаи, при които ходят в близкия Искрецки манастир. Оброците и оброчищата са своебразни храмове на открито и при тях отрудените планинци се уповават на бога. Всяка махала и род си има свой оброк – оброчен кръст, който се посвещава на определен светец или християнски празник и при него на патронния празник се събира цялата фамилия, за да измоли здраве, спасение от природните стихии и берекет.

След Освобождението Свидня е едно от 60-те села на обширната Искрецка околия. При първото преброяване на населението на Княжество България през 1881 г. селото има 520 жители, а през 1900 г., когато е причислено към Свогенска селска община – 660 ж. През следващи години населението на Свидня има следната численост: 1920 г. - 785 ж.; 1934 г. - 1014 ж.; 1946 г. - 1119 ж.
Забележително е, че през социалистическия период (1944 – 1989), за разлика от голямата част български села, Свидня продължава да се разраства, като през първите 30 години числеността на неговите жители върви по възходяща линия – от 1119 жители през 1946 г. до 1276 ж. през 1975 г., когато достига максималната си населеност. Селото се запазва живо вследствие на превръщането му във вилна зона и откриването на предприятия в разрастващия се град Своге, където работят голяма част от свидняни.

Днес Свидня представлява едно привлекателно и добре устроено селище. В него има: частична водоснабдителна и електропреносна мрежа, покритие на всички Новоизградената черква "Св. Георги"мобилни оператори, автоматична телефонна централа, кабелна телевизия и интернет. В населеното място функционират основно училище "Отец Паисий", читалище "Никола Йонков Вапцаров", целодневна детска градина, медицинска служба.
През 2007 г. селото се сдобива за пръв път с храм – черквата „Св. Георги Победоносец“, изградена изцяло с дарения от местните жители. На патронния ѝ празник – Гергьовден (6 май) се провежда общоселския събор.
Поради уникалната си природа, близостта до София и лесния достъп, Свидня става все по-предпочитано място за отдих през почивните дни. Нейните околностите предлагат редица културно-исторически и природни забележителности, но за жалост потенциалът им е слабо разгърнат.




Източници:
1. Турски извори за българската история. Серия XV – XVI в., Том II, София, 1966 г., стр.375.
2. Турски извори за българската история. Том V, София, 1974 г., стр.141.
3. Прекрутов, Людмил. Топоними, диалектни думи и родови имена oт поречието на река Искрец и Годечко, Второ преработено и допълнено издание, София, 2009 г.
4. Списъкъ на населените места (по преброяваньето от 1 януарий 1881 г.), издава Княжество България - Статистическо бюро, София, 1885 г.
5. Списъкъ на населените места въ Княжество България споредъ преброяването на 31 декемврий 1900 г., издава Княжество България – Дирекция статистика, София, 1902 г.
6. Списъкъ на населените места въ Царство България споредъ преброяването на 31 декемврий 1920 год., издава Царство България – Главна дирекция на статистиката, София, 1924 г.
7. Списъкъ на населените места въ Царството (преброяване на 31 декемврий 1934), издава Царство България – Главна дирекция на статистиката, София, 1939 г.
8. Списък на населените места в НР България по административно деление към 1 ноември 1973 г., с население от преброяванията през 1934, 1946, 1956, и 1965 г. и изчислено население за 1973 г., издава Министерство на информацията и съобщенията, София, 1973 г.
9. Сайт на Национален статистически институт: www.nsi.bg
10. Местен осведомител – Григор Борисов Григоров (р. 1945 г. в мах. Преслап).
 


Оброк „Петровден“ - с. Свидня

Оброкът „Петровден“ (Св.св. Петър и Павел) се намира в южната част на махалата Преслап на село Свидня. Разположен е в частен имот на 928 м надм. вис. На място има вековен дъб и до ...
» виж детайли

Оброк "Малка Богородица" - с. Свидня

Оброкът „Малка Богородица“ (Рождество Богородично) се намира в централната част на махалата Преслап на село Свидня. Разположен е на общинско място, сега присвоено и оградено към частен ...
» виж детайли

Оброк "Св. Димитър" - с. Свидня

Оброкът „Св. Димитър“ се намира в подмахалата Рупците към мах. Преслап на село Свидня. Разположен е в частен имот, на 975 м надм. вис. На мястото има вековна дива слива (джанка) и ...
» виж детайли

Оброк "Св. Николай Летни" - с. Свидня

Оброкът „Св. Николай Летни“ се намира на около 200 м източно от центъра на махалата Преслап на село Свидня. Разположен е на малка полянка сред борова гора, на 901 м надм. вис. Свят...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"