ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Манастирище
 

Местоположение и географска характеристика:
Изглед на село Манастирище (на Войнишка махала)Манастирище е село в Западна България и е едно от двете села в страната, носещи това име (другото се намира в Северозападна България, област Враца). Тукашното Манастирище е съставно селище на община Своге, Софийска област. Отстои на 43 км северозападно от столицата София и на 24 км западно от град Своге. Селото е разположено в близост (източно) до главния път за Северозападна България, минаващ през прохода Петрохан. Манастирище граничи със землищата на селата: Гинци и Бракьовци (на север), Брезе (на изток), Завидовци и Бучин проход (на юг) и Шума (на запад). До селото няма асфалтов път и до него се стига по множество черни пътища, тръгващи от съседните села Брезе и Завидовци, както и от главния път за прохода Петрохан.

Планината Манастирище (Мали Понор), изглед от югСело Манастирище е разположено по южните склонове на планината Мали Понор или Манастирище (дял от Стара планина) на 900 – 1000 м надм. вис. То е от пръснатия тип селища - състои се от три основни махали: Брегалница (западната), Раецка (заема централно място) и Войнишка Раецка махала с училището(източната), всяка от които има отделени махалички (подмахали). Махалите лежат върху няколко съседни рида с ориентация север-юг и са ограничени от дълбоки долове, в чиито дъна текат малки потоци, вливащи се в река Козле или Реката, както е известна в горното течение (приток на р. Искрец, която от своя страна е ляв приток на р. Искър).
Поглед към билото на Мали ПонорНа север от селото се извисява плешивото било на Мали Понор със заемащия централно място връх Белио камик (1330 м) и връх Попова могила (1305 м) на запад. Зад това било се простира обширно плато с един огромен понор (дълъг около 5 км) и множество по-малки понори (карстови образувания, представляващи шахти, които обикновено поглъщат надземните води и водят към подземни реки). Хълмовете сред които е разположено Манастирище са обрасли с широколистни и иглолистни гори (предимно Пейзаж от Манастирищеот дъб и бор) и храстовидна растителност, които все повече заемат мястото на просторни пасища и обработвани в миналото земи. Из тези хълмове се срещат скали с причудливи форми, някои от които вероятно използвани в далечното минало за светилища.
Климатът е умереноконтинентален със силно изразено планинско влияние. Характерни са продължителните и сурови зими и прохладни лета.
Рушащата се сграда на училището във Войнишка махала, превърната впоследствие в хижа - "Родни балкани", а след това и в свърталище на ловджии Местните природни условия са изключително подходящи за развитието на пасищно животновъдство, което всъщност е било основен поминък на тукашните хора от незапомнени времена.
Манастирище е най-малкото по брой жители село в община Своге. Населението му към 2016 г. наброява едва 4 души, всичките обитаващи махалата Брегалница. Останалите две махали са напълно обезлюдени, с изключение на няколко виладжии, които навестяват имотите си все по-рядко.


За името на селото:
Името на селото, а и на планината, в която се намира, произхожда от съществувал през средновековието по тези места голям манастир или манастирски комплекс от по-малко манастири (скитове). Освен името, за наличие на значителна  християнска обител напомнят множество останки от каменни зидове, камъните от които са преизползвани впоследствие за други нужди. Тукашното население е запазило спомена за манастирите като е превърнало местата им в оброчища с поставяне на каменни оброчни кръстове, каквито в планината Манастирище има много.

История:
Районът на село Манастирище има богата многовековна история. Досега не са правени почти никакви проучвания, но наличните данни са достатъчни за да се разбере, че тези места са приютявали обитатели през различни исторически периоди. Минаващите в близост древни пътища, наличието на старо селище в лицето на Искрец с рудни находища около него и множество културни останки са все податки, които дават основание да се предположи за съществуването на отколешни поселища, възникнали далеч назад във времето.
Скален комплекс на север от Раецка махала до гробището, вероятно тракийско светилищеКато най-старо свидетелство за културен живот би могло да се разпознае в група от няколко скали на север от Раецка махала, които вероятно са били използвани от траките за култови нужди - като светилища. Друг старинен паметник намираме на височината Градището на север от Войнишка махала, където се личат основите на крепостна стена с правоъгълна форма и Останки от градищеторазмери 30 х 15 м. Възможно е това да са останките от късноантично укрепление, свързано с охраната на минаващия в близост стар път или с местния рудодобив. Преди години на мястото е имало оброчен кръст, което навява на мисълта на по-късен етап (вероятно през средновековието) укреплението да е било преустроено в манастир, за да може след още няколко века сред руините му да се обособи оброчище, което да Оградният зид на училището при Войнишка махала, вероятно изграден с камъните от древен манастирнапомня за някогашната обител. Подобни оброчища възникват и на други места из Манастирище, където според преданията имало манастири, които след османското нашествие в края на XIV в. били унищожени от турците. Съществено доказателство за съществувалото по тези места духовно средище е и запазеното и до днес селищно име Манастирище.
Почти няма сведения за ранната история на селото и времето на неговото възникване. Не се изключва възможността то да е съществувало още в предосманския период, когато тукашните обители Изворът "Старо село"са били все още действащи, а местното население е било обвързано с обработването на манастирските земи и гледане на добитъка. Вероятно първоначално селището се е намирало край извора „Старо село“ на около 1 км северно от Войнишка махала, където и днес продължава да блика бистра студена вода. Според местни предания някакво селище е имало в м. „Клисура“ при някогашните манастиришки кошари, северозападно от селото в западния край на м. „Равнището“.
Старинният произход на селото се потвърждава и от множество имена на местности със средновековни (български) езикови форми (Гламен, Груйно бранище, Змиянец, Плачковица, Клюнча и др.). Топонимът „Ульов дол“ (източно под училището на Войнишка махала), който също е със старинен произход, вероятно произхожда от „Угльов“, чието значение се свързва с добива на дървени въглища (подобен пример е с. Углярци, Радомирско).
Стара къща във Войнишка махалаПървите писмени сведения за селото намираме в османски данъчен регистър за тимари (ленни владения) в Софийско от средата на XVI в., в който е записано към нахия Кючук планина (Мала планина) на две места под същото име - в тимара на Окчи Хъзър, сераскер на спахии и войнуци: „село Манастирище: домакинства – 5, вдовици - 1, приход  – 350 акчета.“ и към тимара на спахия от Планина-и кючук: „село Манастирище: домакинства – 6, вдовици - 2, приход – 602.“. По-късно селото се среща в регистър за бащинѝ (освободени от данъци поземлени имоти) за Софийска каза от 1606 г., в който отново е записано под същото име. В този документ се споменава за 3 бащинѝ към Манастирище, като собствениците им плащат по 825 акчета „под формата на макту“ (данъчно задължение към централната власт): „Бащина на Стале Йонкин, под формата на макту - 825 акчета; бащина на Тото, син на Съйо, под формата на макту - 825 акчета; бащина на Стойне Йонкин, под формата на макту - 825 акчета, изпълнил службата си.“
Последното сведение разкрива важната подробност, че Манастирище е войнушко село, в което пребиват войнуци – българи, натоварени да служат в поддържащи части на османската войска. Поради тази причина селото се е ползвало с особен статут, като войнуците са облекчават от някои данъчни задължения. Най-вероятно войнуците дават името на Войнишка махала, а работещите в тимара на спахията (раята) на Раецка махала.Самотна манастиришка къща, днес огаснало огнище, превзето от гората
Османските документи разкриват, че през турското робство в село Манастирище живеят само българи - християни. Турци в него не се задържат. Причини за това могат да се търсят, както в отдалечеността и трудната достъпност на селището, така и в неговия привилегирования статут, което да голяма степен го съхранява от посегателствата на турците. Неминуемо тези обстоятелства се отразяват благоприятно за запазването на българския дух.
Оброк "Старио кръс" при училището на Войнишка махалаПоддържаната вяра и национална принадлежност през вековете на османско робство са засвидетелствани с множество оброци и оброчища с каменни кръстове, някои от които, според преданията, поставени сред руините на разрушени манастири. Не е известно дали през османското робство в Манастирище е имало действащ храм, но се знае, че местните селяни задоволявали своите духовни потребности на оброците, с изключение на редки случаи, при които ходели в недалечния Искрецки манастир. Оброците и оброчищата представлявали своебразни храмове на открито и именно при тях отрудените планинци се уповавали на бога. Всяка махала и род си имали свой оброк – оброчен кръст, който се посвещавал на определен светец или християнски празник и при него на патронния празник се събирала цялата фамилия, за да измоли здраве, спасение от природните стихии и берекет. В землището на село Манастирище са известни следните оброци:
- Оброк „Старио кръст“ - намира се във Войнишка махала, до сами западния ограден зид на училището;
- Оброк -  във Войнишка махала, в ляво от пътя за шосето към Петроханския проход, на разклона за м. „Старо село“, докъдето пътя вече е заличен;
- Оброк – северно от Войнишка махала, в м. „Старо село“ над едноименния извор;
- Оброк – намирал се е северно от Войнишка махала на възвишението Градище (кръста липсва);
- Оброк – в центъра на Раецка махала, под училището (южно);
- Оброк – в Раецка махала, източно от училището;
- Оброк – северно от Раецка махала, до гробището.

Изглед от околността на МанастирищеСлед Освобождението (1878 г.) Манастирище е включено към обширната Искрецка околия с център съседното село Искрец. Според първото преброяване на населението в Княжество България през 1881 г. в него живеят 372 души. През 1900 г. Манастирище е причислено към селска община Бучино - дервент, като по това време има 404 жители, а в следващи години, както следва: 1910 г. - 484 ж; 1920 г. - 491 ж., 1934 г. - 638 ж. Статистиката разкрива застой на естествения прираст в периода 1910 – 1920 г., което се дължи на големия брой загинали юнаци от селото по време на войните за национално обединение (Първата световна и Балканските войни). Дори съществува версия, че Войнишка махала носи името си от многото загинали войници, нейни жители.
Тучно пасище с изобилие на билката ЕньовчеПрез следосвобожденския период местното население продължава да се препитава с традиционното скотовъдство (предимно овцевъдство и козарство). Обширните тучни пасища в района на Манастирище, изобилстващи с билки, дават богата паша, а от там и висококачествени млечни продукти, високо ценени на тогавашния пазар.
Селището не остава назад и в културно отношение. Тогавашните две махали на селото (Раецка и Войнишка) имат отделни училища, в които се обучават стотици деца.

Изтърбушената сграда на училището в Раецка махалаСлед преврата на 9.09.1944 г. и идването на социалистическата власт село Манастирище претърпява коренен поврат в развитието си. При образуването на ТКЗС (50-те години) по насилствен път на стопаните е отнета живата стока, при което местните селяни – скотовъди на практика остават без препитание. Лишени са от най-съкровеното, от това което са правили в продължение на векове и дори османската власт не си позволява да стори. При това положение манастирци са принудени да напуснат родните си къщи и да търсят прехрана в близките градове. Така селото започва да обезлюдява с драстично бързи темпове – от 667 жители през 1946 г., когато достига своя максимум по населеност, до 101 ж. през 1965 г. (за по-малко от 20 години населението му се стопява с 566 жители, остават едва 15 %). Както показва статистиката, тази тенденция продължава и през следващите години: 1975 г. - 55 ж., 1985 г. - 25 ж., 1992 г. - 13 ж., 2001 г. – 10 ж., 2011 г. - 7 ж.
Днес Манастирище е село на призраците. Двете му основни махали - Раецка и Войнишка са напълно обезлюдени, като няколкото жители на селото обитават по-късно образувалата се махала Брегалница. Напуснатите и рушещи се къщи на някогашното процъфтяващо селище представляват покъртителна гледка, а природата е все така красива и дивна, но и взимаща своето. Отвоюваното в продължение на векове и с много усилия от трудолюбивите планинци сега се превзема от пустошта.




Източници:
1. Турски извори за българската история. Том V, София, 1974 г., стр.140, 141, 227;
2. Прекрутов, Людмил. Топоними, диалектни думи и родови имена oт поречието на река Искрец и Годечко, Второ преработено и допълнено издание, София, 2009 г.
3. Списъкъ на населените места (по преброяваньето от 1 януарий 1881 г.), издава Княжество България - Статистическо бюро, София, 1885 г.
4. Списъкъ на населените места въ Княжество България споредъ преброяването на 31 декемврий 1900 г., издава Княжество България – Дирекция статистика, София, 1902 г.
5. Списъкъ на населените места въ Царство България споредъ преброяването на 31 декемврий 1910 год., издава Царство България – Главна дирекция на статистиката, София, 1912 г.
6. Списъкъ на населените места въ Царство България споредъ преброяването на 31 декемврий 1920 год., издава Царство България – Главна дирекция на статистиката, София, 1924 г.
7. Списъкъ на населените места въ Царството (преброяване на 31 декемврий 1934), издава Царство България – Главна дирекция на статистиката, София, 1939 г.
8. Списък на населените места в НР България по административно деление към 1 ноември 1973 г., с население от преброяванията през 1934, 1946, 1956, и 1965 г. и изчислено население за 1973 г., издава Министерство на информацията и съобщенията, София, 1973 г.
9. Сайт на Национален статистически институт – регистър на населените места: www.nsi.bg
10. Използвани са снимки от личния архив на Димитър Тонин и от блога „Планините на България“
 


Оброк - с. Манастирище

Оброкът се намира на около 50 м южно от училището на Раецка махала към село Манастирище. Разположен е вляво от черния път за село Завидовци. На мястото има каменен оброчен кръст тип „мал...
» виж детайли

Оброк - с. Манастирище

Оброкът се намира на около 50 м североизточно от училището на Раецка махала към село Манастирище. Разположен е до някогашната помощна постройка към училището (сега ловен заслон „Бай Йосо) и в...
» виж детайли

Оброк - с. Манастирище

Оброкът се намира на около 200 м северно от училището на Раецка махала на село Манастирище, до селските гробища. Разположен е в средата на възвишение, оградено със скали. На мястото е побит ст...
» виж детайли

Оброк "Старио кръст" - с. Манастирище

Оброкът, известен като „Старио кръст“, се намира до училището на Войнишка махала към село Манастирище, Софийска област. Разположен е до западния ограден зид на училището на 1000 м надм....
» виж детайли

Оброк в м. „Градището“ - с. Манастирище

Оброкът в местността „Градището“ се намира на около 1 км северно от Войнишка махала на село Манастирище. Разположен е на малко възвишение от планината Манастирище над черния път, водещ ...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"