ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Добравица
 

Местоположение и географска характеристика:
Изглед на село ДобравицаДобравица (до 1954 г. Загъжене) е село в Западна България. Намира се в Община Своге, Софийска област. То отстои на 57 км северно от столицата София и на 18 км северозападно от град Своге. Селото е отдалечено на равно разстояние (само на около 20 км) от Искърския пролом, през който минава второкласен път №16 и от Петруханския проход (второкласен път №81). Добравица е заобиколено от следните села: Брезе (на запад), Зимевица (на североизток), Меча поляна (на изток), което сега е обезлюдено и е причислено като махала към с. Добърчин и с. Искрец (на юг).

Скалните венци над махала Топилата и СульовциСело Добравица е разположено в планински район, сред изключително красива и живописна природа. То е от пръснатия тип селища – състои се от множеството махали (днес повечето обезлюдени), пръснати по южния склон на Понор планина (дял от Западна Стара планина). Надморската височина на стъпаловидно разположените махали варира от 700 м до 1100 м, като средната за селото е 993 м. Местният релеф е силно изразен скалист, представен от варовикови скали, с характерните карстови форми (от тях идва и името Понор): валози, въртопи, пропасти, пещери, слепи долини и Сипеят с каменни въглищадр. От север и изток селото е оградено със скални венци, чиито величествени снаги, извисяващи отвесно на десетки метри, а на някои места и над 100 м, се явяват естествени защитници от студените северни ветрове. Скалният комплекс е известен сред местните хора като "Църнио камик", тъй като в отвесните скали има черни ивици (жили), които представляват залежи на каменни въглища. На места под скалните венци (над Вкаменено безгръбначно на милиони годинимахала Сульовци) се срещат сипеи от камъни с черен цвят (каменни въглища), получени вследствие на тектонски движения и ерозивни процеси. Най-близките върхове над Добравица, които привличат вниманието са Лупова глава (Столът) и Препасница. Някога, територията, която обхваща селското землище е била дъно на море. И сега на отделни места се намират вкаменелости на морски безгръбначни животни (фосили) отпреди 250 млн. години.
Друга характерна забележителност, свързана с местния ландшафт, се открива в лицето на множество карстови извори. Около тях в миналото са възникнали махалите на селото. Два от тези извори са каптирани и захранват с питейна вода част от съседното село Брезе, а водите от друг образуват живописния водопад „Добравишка скакля“.
Пейзаж от ДобравицаКлиматът е умереноконтинентален, със сравнително студена зима и прохладно лято. Почвите са кафяви горски и рендзини. В тази част планината е почти напълно обезлесена, като тук-таме, предимно около изворите, са запазени дъбови гори (от благун и цер) и по-рядко букови, обикновено примесени с келяв габър. Широко развити са тревните и храстовити формации. Обширни пасища над махалата ТопилатаПо билото (чаловете) има обширни пасища.
Съобразно планинския релеф, обработваемите земи заемат изключително ограничени площи, което предопределя оскъдно земеделие. Но за сметка на това има благоприятни и дори отлични условия за пасищно животновъдство. Последното е било основен поминък на местното население, Един от малкото жители на Добравица. Упражнявайки занаята на своите деди - пастирството, тази достойна жена поддържа духа на селото живкато в единични случаи, продължава да бъде и днес (едно семейство отглежда крави).
Населението на село Добравица към 2015 г. наброява 5 жители (постоянно живеещи). Селото оживява за кратко през топлите месеци, когато в родовите си къщи престояват някои все още живи стари добравчани или техни наследници.


За името на селото:
Вероятно старото име на селото – Загъжене идва от географските особености на скалните венци, ограждащи селището от север и изток. Към това предположение навеждат различните наименования на селото, под които се среща в османските документи: "Жагизани", "Загражани", "Загожани". Тяхната морфология (етимология) спомага да бъдат смислено свързани с думата „ЗАГРАДЕНИ“.
Според местно знание селището е преименувано в средата на XX в. поради лошото (неприятно) звучение на думата „Загъжене“, която била погрешно разтълкувана от тогавашната власт като упадъчното „Загъзени“. И тъй като това значение противоречало на социалистическия морал, името било сменено с ново, в което е вложен противоположен, позитивен смисъл – използвана е производна на думата „добро“ (добро и светло социалистическо бъдеще) - „Добравица“.

История:
Според наличните данни землището на днешното село е било обитавано още от древността. Съгласно контекста на историята на района по тези земи са преминавали или отсядали, за кратко или Връх Столът, а под него извор (сега каптиран), в лизост до който е възникнал поселищен живот още през тракийско времепо-продължително време, различни народи: траки (вероятно от племето трибали), римляни (византийци), славяни, българи, кръстоносци, кумани, турци и други. Всички те, повече или по-малко, са оставили трайни следи – в лицето на: материални културни паметници, имена на местности (топоними), народна памет и други.
Тракийското присъствие е засвидетелствано с останки от селище, както и с наличие на тракийско светилище, което по сведения на братята Х. и К. Шкорпил се намира на близкия скален връх Столът.
Поглед към крепостта "Градището" от Долната махалаПряк свидетел на отколешния живот на селото е крепостта "Градището", където през древността е било разположено тракийското селище. Укреплението е продължило съществуването си и през римо-византийската епоха като военен гарнизон, който охранявал минавал в близост път (един от Трасе на римски път (и днес използван) над Добравица, водещ към Зимевишкия превалпътищата прекосявали Стара планина). Към този период е датиран случайно открит глинен водопровод, захранвал "Градището" с питейна вода. Намирани са и множество парчета керамика, предмети от бита, бойни оръжия и др. Наличието в близост на каменни въглища предполага крепостта да е била обвързана и с местния рудодобив.
Руини от градежи в местността "Църквище"За сега не са известни сведения, които да докажат: дали през развитото средновековие, когато тукашните земи са неразделна част от българската държава (от началото на IX до началото на XI в. и през XII - XIV в.), на мястото на днешното село е имало по-старо селище, средновековен предшественик на сегашното Добравица. Не са и провеждани археологически проучвания, които биха могли да дадат повече яснота в тази насока. Първите писмени извори, свидетелстващи за съществуването на селище с имена сходни на Загъжене са от времето след падането на България под османско робство (края на XIV в.). Те представляват османски данъчни документи, които дават сравнително ясна картина за живота на селото през този период.
Стара, необитаема загъженска къщаВ данъчен регистър за Софийско от средата на XVI в. селото е записано под името Загожани, към нахия (община) Кючук планина, спадаща към Софийски санджак (окръг). По това време в него живеят: 1 мюсюлманско домакинство, 16 домакинства на неверници (българи), 2-ма неженени и 5 вдовици, които дават на спахията Мустафа бей Диване данък на обща стойност от 2156 акчета. От тези данни се разбира, че населението на селището, което е почти изцяло българско, наброява около 100 души, а данъкът който плаща е сравнително малък, спрямо други селища в нахията. Селото се среща и в опис на бащинѝ (освободени от данъци поземлени имоти) за Софийско от 1606 г., в който се споменава под името „Загражани, спадащо към казата София“. В този документ са описани 12 бащинѝ към селото, като собствениците им плащат по 1225 акчета „под формата на макту“ (данъчно задължение към централната власт). От това сведение се разбира важната подробност, че Загъжене е войнушко село, в което пребиват войнуци – българи, натоварени да служат в специални части на османската войска. Поради тази причина селото се е ползвало с особен статут, като войнуците са облекчават от някои данъчни задължения. Войнуклъка се предава по наследство, за което свидетелства споменаването на имената на войнуците: „бащина на Цветко, син на Михне под формата на макту – 1225 [акчета], изпълнил службата си; бащина на Вело, син на Бошко....; бащина на Петре Йон...., изпълнил службата си; бащина на Радослав Драгоин ....; бащина на Станислав Неделко......; бащина на Стоян Новак......; бащина на Хранчо Душко...., изпълнил службата си; бащина на Спас Куин...; бащина на Стоян Драган...., изпълнил службата си; бащина на Вельо, син на Тодор....; бащина на Радивой Влайко ...., изпълнил службата си; бащина на Стойке Новак ...., изпълнил службата си.“ В същия документ е записано и, че жителите на Загражани плащат данък, отново под формата на макту - 1225, за намираща се в близкото село Брайкьофче (дн. Бракьовци) „бащина на Пенчо, син на Дойкин“
Старинната черква на Загъжене, с неизвестно име, строена незнайно когаОсманските документи разкриват, че през петте века турско робство в село Загъжене живеят българи - християни (неверници). Турци в него не се задържат. За запазването на българщината неминуемо допринася Два твърде стари оброчни кръстатруднодостъпният и суров за живот планински район, в който се намира селото. Като друга причина може да се изтъкне привилегированият статут на селището, който да известна степен го е съхранило от посегателствата на турците. Силно изразеният християнски характер на селото е засвидетелстван и от големия брой християнски култови обекти (църкви и много оброчища), намиращи се в селското землище. В това число могат да се посочат:
- Средновековна църква с неизвестен патрон – намира се в старите селски гробища.
- Руини от църква в местността „Църквище“ - югозападно от махала Мановци.
- Оброк „Св. Св. Константин и Елена“ - намира се в северния край на Долна махала, в м. „Шуглата“.
- Оброк на неизвестен светец - в северния край на Долна махала, в местността „Шуглата“, на около 50 м от оброка „Св. Св. Константин и Елена“.
- Оброк „Св. Спас“ - намира се на около 500 м югозападно от селото, от махала Цветковци.
- Оброк при махалата Мановци
- Оброк „Пресвета“ - намира се в махала Топилата.
- Оброк на неизвестен светец – намира се северозападно от селото, в м. „Барата“.
- Оброк на неизвестен светец – северно над махалата Топилата.

Угаснало огнищеЖивотът на гордите загъженци, пригодени да оцеляват в суровите планински условия, остава непроменен векове на наред. И след Освобождението (1878 г.), до 1944 г., техен основен поминък продължава да бъде скотовъдството. Този естествен, идиличен ритъм на живот е нарушен след преврата от 9 септември, с възкачването на социалистическата власт. Частната собственост на селяните е иззета, при което част от тях са принудени да работят в ТКЗС, а друга - много по-голяма част (предимно млади хора) търси препитание в близките по-големи селища или в София, където се установяват трайно. Така село Загъжене, Една добравичанка - баба Райнапроменено вече на Добравица (1954 г.), започва бързо да обезлюдява (от 739 ж. през 1946 до 50 ж. - 1985 г.), а след идването на „демокрацията“ - дори съвсем да затихне. В резултат, някогашното китно балканско селце, днес е на крачка съвсем да загине. Животът му се поддържа от 2-3 постоянно живеещи домакинства, от пребиваващи през лятото „виладжии“ и от дошлите да нагледат бащините си къщи потомци на загъженци. 
А картината би могла да бъде коренно различна. С една умела политика на местната и държавната власт, които да насърчат собствениците в селото да използват рационално уникалните природни дадености, в съчетание с културно-историческите паметници, така че да се развива екологично животновъдство и разнороден туризъм (планински, селски, поклоннически и т.н.).




Източници:
1. Василиев, Асен. Църкви и манастири от Западна България. В: Разкопки и проучвания, т. IV, 1950 г., стр. 63.
2. Прекрутов, Людмил. Топоними, диалектни думи и родови имена oт поречието на река Искрец и Годечко, Второ преработено и допълнено издание, София, 2009 г.
3. Турски извори за българската история. Том V, София, 1974 г., стр. 136, 225, 227.
4. Местни осведомители: Антон Радков Янакиев (р. 1961 г.); Димитър Гълов (р. 1936 г.)
 


Оброк "Пресвета" - с. Добравица

Оброчището „Пресвета“ (Пресвета Богородица) се намира в махалата Топилата на село Добравица. Разположено е вляво до сами пътя за с. Зимевица, на 1073 м надм. вис. Оброчището е озна...
» виж детайли

Оброк "Св. Св. Константин и Елена" - с. Добравица

Оброчището „Св. Св. Константин и Елена“ се намира в Долната махала на село Добравица. Разположено в частен имот, в местността „Шуглата“. Оброчището е означено с каменен...
» виж детайли

Оброк "Св. Спас" - с. Добравица

Оброчището „Св. Спас“ се намира на около 500 м югозападно от махала Цветковци на село Добравица. Разположено е върху южен склон на възвишение от Понор планина, на 823 м надм. вис. ...
» виж детайли

Оброк на неизвестен светец - с. Добравица

Оброчището на неизвестен светец се намира край Долна махала на село Добравица, в местността „Шуглата“. Скътано е сред храсталак, на около 50 м югоизточно от оброка „Св. Св. Конста...
» виж детайли

Оброк на неизвестен светец - с. Добравица

Оброчището на неизвестен светец се намира над махалата Топилата на село Добравица. То е скътано в храсталак, намиращ се в дясно от пътя (съвпада със стар римски път) за с. Зимевица, в подножието на...
» виж детайли

Оброк на неизвестен светец - с. Добравица

Оброчището на неизвестен светец се намира на около 1 км северозападно от махалата Топилата на село Добравица, в местността „Барата“. То е разположено върху естествена могила на 1112 м н...
» виж детайли


Средновековна църква - с. Добравица

Средновековната църква се намира в старите гробища на село Добравица. Разположена е високо на ръба на дълбок дол, между махалите Долна и Цветковци. Днес този старинен храм се намира в развалин...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"