Смолян е град, разположен в Южна България. Той е административен център на община Смолян и областен център на област Смолян.Отстои на 246 км от София,на 104 км южно от Пловдив и на 98 км западно от Кърджали.
Град Смолян е разположен в централната част на Родопите,на около 1000 м надморска височина.С дължина повече от 20 км,Смолян е най-дългия град в България.Квартали на града са - Езерово, Каптажа, Невястата, Нов Център, Райково,Стар Център,Устово,Горно Влахово и Средок.
Природна забележителност са прочутите Смолянски езера, "изумрудените очи на Родопите", са в непосредствена близост до Смолян. Някога са били около двадесет, но сега са останали само седем от тях.
Смолян е в близост до един от най-големите зимни курорти в България-Пампорово.Курортът предоставя прекрасни възможности за практикуването на ски спорта,с неговите 30 километра ски-писти и 11 километра въжени линии и влекове.
Населението на Смолян към 2010 г. е 32 139 жители.
Районът на днешния град Смолян е бил населен от дълбока древност.Най-ранните археологически свидетелства  датират от края на бронзовата епоха (XIII в. пр.Хр.).През следващите две хилядолетия античните автори възприемат Родопите като свещена тракийска планина, родно място на Орфей. От тази епоха са проучени светилища (вр. Ком), могилни некрополи (с. Гела) и уникален плосък некропол (с. Стойките).
Тракийските крепости около днешния град са едни от последните твърдини на Балканския полуостров,паднали по време на римската инвазия в I в. сл.Хр.Останките на една от тези крепости  днес могат да се видят над село Гела.
Византийската епоха (IV-VI в.) е времето,когато родопските траки приемат християнството, за което свидетелстват многото раннохристиянски базилики в района.Това са: Ранновизатийска базилика в местността "Могилата",базиликата край с. Гела и базиликата в местността "Долна Бартина"(с. Барутин).По-голяма част от раннохристиянските храмове са били изградени върху стари тракийски светилища и след разрушавенто им в края на VI в. при варварските нашествия,по-късно,през средновековието,те са използвани-преизграждани,макар и в изменен вид,но отново за християнски култови цели.Такъв е случаят и с базиликата в м. "Могилата".
През VI-VII в. по тези земи се заселват славянското племе смоляни,на които е кръстено днешното име на селищет- Смолян.През 1936 година в около запазените развалини на старата крепост над Смолян „Аетос“ (Орел) били направени разкопки, разкрили крепостни зидове от камък и хоросан, дебели близо два метра и старо славянско селище „Могилата“.
Съществуването на поселищен живот през средновековието,особено по времето на Втората българска държава, е доказано от наличието на доста крепости около Смолян,по-голяма част от които са надграждани върху по-стари византийски.Такива са: крепостта "Калето" в м."Турлук"" край Смолян, крепостта "Подвис" при с. Подвис,"Момчиловата крепост" над с. Градът и др.
След падането на българската държава под турска власт със султански ферман от 1519 година Среднородопието е предоставено на придворния лекар Ахъ Челеби, поради което тези земи са известни с името Ахъчелеби.
В османо-турски документи от XVII в. селището се споменава като Езерово, преименувано по-късно в Башмаклъ. Впоследствие транскрипцията го променя в Пашмаклъ и Пашмакли.С това име остава до 1934 г.
В периода между 1871 – 1872 година, казата Ахъ Челеби с централно селище Пашмакли (Смолян) включвала 14 села с общо 4191 домакинства: 2961 на българи мохамедани, 1500 на българи християни и 240 на цигани.
През Възраждането Смолян е просветен и стопански център,село Езерово се намирало сред Смолянските езера, Райково било занаятчийски център,а Устово — търговски.Това е и периода на усилено църковно строителство,само през 1836 г. в селата образували днешния Смолян са построени три църкви,а през 1865 г. още една:
Църква ”Свети Никола” –с. Устово(дн.кв. Устово),построена през 1836 г. със султански ферман.Трикорабна, с петостенна апсида и нартик пред западната фасада.В края на XIX в. са пристроени два купола.
Църква ”Св.Неделя” - с. Райково(дн.кв. Райково),построена през 1836 г. със султански ферман. Трикорабна базилика.Изографисана през 1882 г. от стенописците Д. Христов и Г.Хрисаф от Асеновград.
Църква ”Св.Теодор Стратилат” -с. Райково(дн.кв. Райково),построена през 1836 г. със султански ферман.Църковният комплекс се състои от пет сгради: храмът, костница, параклис, камбанария и едноетажна църковна сграда.
Църква ”Успение Богородично” - с. Устово(дн. кв. Устово),построена през 1865 г.Трикорабна с петостенна апсида. Църковният ансамбъл се състои от: църква, костница и килийно училище. Изографисана през 1866 г.
По-късно,през 1882 г. в с. Райково(дн.кв. Райково), м. "Варадил", върху стар параклис е изграден Райковският манастир ”Свети Атанас”,свързан  с църковно–националните борби против гъркоманството.
През 1884 г. върху старо култово място е построен параклисът "Св.Дух",а през 1937 г. параклис „Свети Спас”.
На 17 януари 1878 г. казашката кавалерийска бригада на генерал Черевин влиза победоносно в града. Седем месеца по-късно Берлинският договор (1.VIII.1878 г.) ликвидира Санстефанска България. Смолянският край остава в пределите на Османската империя до 1912 година. 34 години след Освобождението, по време на първата Балканска война през 1912 г., е освободен и Смолянският край. На 13 октомври 1912 г. 21-ви пехотен средногорски полк начело с полк. Владимир Серафимов освобождава Смолян, а на 21 октомври се водят боевете на вр. Кавгаджик (дн. Средногорец), които са решаващи за победоносния край на военните действия в този регион.
През 1913 г. се създава Пашмаклийска (Смолянска) околия, която влиза в новообразувания Гюмюрджински окръг. След Първата световна война - през 1920 г., се формира Пашмаклийски окръг с 3 околии - Пашмаклийска (Смолянска), Даръдеренска (Златоградска) и Дьовленска (Девинска).
През 1934 г. градът от Пашмакли се преименува в Смолян.В новото административно делене през 1959 г. се създава Смолянски окръг.
Като обединен град Смолян е създаден през 1960 г. чрез сливането на гр. Смолян, селата Езерово, Райково и гр. Устово.
Центрове на съхранени традиции и културен живот в Смолян са Родопският драматичен театър „Николай Хайтов“, Историческият музей „Стою Шишков“,Художествената галерия, притежаваща платна на най-големите български художници.

Регионалният исторически музей в Смолян е създаден през 1935 г. Той е най-старият и най-големият в Средните Родопи,богатият му фонд наброява близо 150 000 музейни единици.В музейната експозиция на площ от 2000 кв. м. са изложени предмети от археологията, историята, бита и културата на родопчани, оригинални произведения на изкуството с културно-историческо значение.Постоянната експозиция „Културно-историческото наследство от древността до наши дни“ е представена в два раздела: археология, включваща „Праистория“, „Траки“ и „Средновековие“, и "Етнография".
Други забележителности в Смолян са: Мерамовата, Сариевата и много други възрожденски къщи, художествената галерия, Али-Бейският конак, Пангаловата къща, медникарската чаршия и др.

Източници:

Използвани са материали от сайта Изгубената България: www.lostbulgaria.com