Силистра е град на река Дунав,намира се в Североизточна България,административен и стопански център е на община Силистра и област Силистра. Отстои на 430 км североизточно от столицата София, на 122 км източно от Русе и на 142 км северозападно от Варна.
Град Силистра е разположен на десния бряг на река Дунав, на 375-я км от устието ѝ, от където реката влиза в румънска територия и започва сухопътната граница между България и Румъния.
През Силистра минава европейски транспортен коридор №7. Градът е свързан с намиращия се на отсрещния румънски бряг - град Кълъраш, посредством ферибот.
Населението на Силистра към 2011 г. е 34 988 жители, той е измежду градовете с най-голям отрицателен прираст, за сравнение - през 1975 г., тук са живеели 58 197 души.
Силистра е един от българските градове с най-богата история. Първоначално градът е възникнал като укрепено тракийско селище, известно с името Дуросторум (в превод "яка, силна крепост").
През римската епоха Дуросторум се превръща в един от най-мощните фортпостове на империята, преграждайки пътя на варварските нашествия от север.
Първото писмено известие за града е в заповедта на император Траян от 106 г. за преместването на XI Клавдиев легион от Панония в Дуросторум. Това става след края на войните, които Траян води срещу даките в периода 101-102 г. сл. Хр.
През 169 г., по времето на император Марк Аврелий, Дуросторум става муниципия - самостоятелен град. По това време, градът като,административно и стопанско средище и важна митническа станция е в своя разцвет. Издигат се големи и хубави обществени здания,храмове, бани и частни домове в града;мраморни статуи и барелефи по площадите,изградени са водопроводи и т.нат.
Най–известният и добре запазен античен паметник на Дуросторум е Силистренската гробница, построена към втората четвърт на ІV в. като заупокойно жилище на римски патриций – езичник от Дуросторум.
За първи път е разорен през 238 г., когато карпите превземат града, ограбват го и отвеждат жителите му в робство. Впоследствие Дуросторум бива многократно опустошаван и след това възстановяван.
Градът бил едно от ранните средища на разпостранение на християнството, в периода IV-VI в. е епископски център.
В Дуросторум през 390 г. е роден големият римски пълководец Флавий Аеций, разгромил страшилището на Рим ("бич божий") - хунският вожд Атила.
По времето на  император Юстиниян I Велики (527-565 г.) градът, който често страдал от нашествията на сармати, готи, хуни, авари, българи, славяни, е възстановен от разрушенията за пореден път и е преименуван в Доростол.
През 586 г. градът е превзет от аварите, но скоро Византия го възстановява. В 594 г. византийският стратег Приск превръща Доростол във военна база за действия против славяните.
С трайното заселване на славяните по тези земи в края на VI - началото на VII в., градът приема славянското име Дръстър.
Дръстър е една от първите големи византийски крепости, които Аспаруховите българи завзели и още от 681 г. преминали в границите на Първата българска държава, като редом със столиците Плиска и Преслав, градът става един от най-значимите в новообразуваната държава. От това време Дръстър е известен още със славяно-българските имена - Дистра, Дристра, Дристрон.
През 895 г. цар Симеон Велики удържал обсадата на маджарите в добре укрепения град,и от тук предприел разгромителния си поход срещу тях.
През 969 г.  Дръстър е превзет от  киевският княз Светослав , а в 972 г. в резултат на развилата се край стените на града битката, между киевския княз и император Йоан Цимисхи, българската крепост влиза във владение на Византия, като е наречена Теодорупол.
В 976 г. цар Самуил освобождава отново Дръстър и за кратко време градът става българско владение, до края на хилядолетието. След повторното му завладяване от император Василий II Българоубиец,се превръща в средище на византийската тема Паристрион-Подунавието, обхващаща почти цяла Северна България.
През 1070 г. Дръстър фактически е столица на една самостоятелна държава начело с печенежкия вожд Татуш, който не признава властта на Константинопол. В 1088 г. император Алексий Комнин решава да го възвърне на империята, като това ства окончателно през 1091 г.
През 1186 г.,след успешното въстание на Асеневци, Дръстър преминал във владение на Втората българска държава, заедно с цяла Североизточна България.
През пролетта на 1279 г. в крепостта на града устиява тримесечна обсада българския цар Ивайло, от войските на византийския пълководец Михаил Глава.
Дръстър влиза в пределите на Османската империя след завладяването му през 1391 г. През първите векове на робството градът е административен център на обширния Силистренски санджак (окръг), бил е третият по големина в българските земи, в границите му влизали 9 града (в днешна България) - Русокастро, Анхиало, Месемврия, Айтос, Карнобат, Варна, Силистра и Хърсово и 2 отвъд Дунав - Аккерман и Килия.
Оценили стартегическите достойнствата на старата крепост Дръстър, турците я превръщат в своя основна твърдина. Те разширяват и допълнително укрепват града, като впоследствие, на двата хълма над него изграждат така известните крепости - "Меджидитабия" и "Арабтабия". По този начин Силистра става част от големия отбранителен четириъгълник на турската империя (Русчук - Силистра - Варна - Шумен).
Като ключово селище,Силистра попада в обсега на полесраженията по време на серията от Руско-турски войни в края ХVIII и първата половина на ХIХ век, в покрайнините на града са водили боеве войските на големите руски пълководци Румянцев,Суворов,Багратион,Кутузов,Дибич Забалкански.
През 1829 г., след 44-дневна обсада силистренската крепост е превзета от войските на ген. Дибич Забалкански. До 1836 г. градът остава руско владение, като комендант и негов кмет е капитан Георги Мамарчев - българин, родом от Котел, участва в няколко войни на страната на руската армия, в която, поради храбростта си е произведен в чин капитан.
Малко е известен фактът, че в края на XVII в., в Силистра е роден един от предвестниците на Българското възраждане - книжовникът Партений Павлович. Светлинката на просветлението тук е междукала далеч преди да бъде написана паисиевата "История славянобългарска", за да дойде XIX-ят век, когато с пълна сила се разгаря пламъкът на българската култура и просвета. През 1848 г. българите от квартал 'Волна' откриват свое българско училище, а в 1858 г. гръцкото училище в Силистра е разделено-  обособява се самостоятелно българско училище. В периода 1864 - 1866 г. в града учителства учителят-реформатор и революционер Тодор Пеев. 1870 г. пък е годината, в която е сновано  девическото училище в Силистра от учителката революционерка Евлампия Стоева Векилова, съратничка на В. Левски. В Силистра учителства и големият възрожденски обществен деец и просветител Сава Доброплодни, който основава първото читалище и театрално дружество в града.
Силистра не остава настрана и в национално-освободителното движение. Тук е роден Гено А. Чолаков, съратник на В. Левски водач на национално-революционните борби на българите в Силистренския край. През 1867 г. край близкия до Силистра-Тутракан минава четата на Панайот Хитов със знаменосец В. Левски.В 1871 г. българите в Силистра се готвят за въстание,а Филип Тотю е избран за военен ръководител.
На 10 февруари 1878 година, Силистра става част от Свободна България.
От 1913 до 1940 г. градът заедно с цяла Южна Добруджа са откъснати от България и са предоставени на Румъния, а заедно с това населението от тази територия, което е почти изцяло българско е подложено на нечовешка асимилация.
След 1945 г. Силситра се развива главно като земеделски център на Крайдунавска Добруджа, а след 1970 г. навлиза и промишлеността.
Днес, с богатото си културно-историческо наслество, крайдунавският град заема своето достойно място в съкровищницата на България. Ето и някои от уникалните му забележителности:
- Градски исторически музей - основан още през 1898 г., той е един от първите в страната. Основният му фонд включва над 42 000 инвентарни единици.
- Етнографски музей-представя бита и културата на добруджанското население от Силистренския регион от средата на XIX до началото на XX век.
- Национален архитектурно-археологически резерват „Дуросторум-Дръстър - Силистра" - границите му днес заемат 90 процента от територията на гр. Силистра. Сред многобройните обекти на резервата влизат:Римската гробница, Раннохристиянска базилика и резиденция, Средновековна епископска базилика и резиденция и др.   
- Тракийски скални светилища-намират се на около 10 км югоизточно от Силистра по поречието на р. Малък Канагьол (Табан).Те са единствените досега документирани тракийски скални светилища в Добруджа и на север от Балкана.
- Биосферният резерват “Сребърна" - намира се на 16 км западно от Силистра, край едноименното село. Обитава се от богат и разнообразен птичи свят - около 150 защитени вида блатни птици, като къдроглави пеликани (единствена колония в България).

Силистра и християнството:
Дорусторум е и едно от местата,в които християнството прониква още в първите години на разпространението си. След официалното признаване на Христовата вяра в Римската империя от император Константин Велики (с Миланския едикт от 313 г.), утвърденият върху кръвта на мъчениците град се превръща в епископски център. По време на диоклециановото гонение в Дуросторум пострадали 12 светци-мъченици - епископ Дасий (20 ноември 303 г.), св.Максим, св. Дада, Св. Квинтилиан, св. Юлий, св.Валентиниан, св. Пасикрат, св. Маркиан, св. Никандър, св. Калиник, св. Исихий  и св. Емилиан, изгорен на 18 юли 362 г.
За първи епископ на раннохристиянския Дуросторум се счита Авксентий (Меркуриян) - арианин,ученик на просветителя на готите Улфила, който приел християнството в арианската му форма. Авксентий застава начело на катедрата в Дуросторум около 383 година. По-късно бяга заради убежденията си в Медиолан (дн. Милано), където също оглавява епископската катедра. По това време Милано е център на Западната Римска империя, а борбата между православни и ариани е в зенита си.
Има сведения,че през V-VI в. епископи на Дуросторум са  Яков, Монофил, Йоан и Дулцисим, които участвали на Вселенските събори.
При археологически разкопки е разкрита резиденцията на тези доростолски епископи, непосредствено до раннохристиянската епископска базилика, и двата обекта се намират в централната част на днешния град.
През раннохристиянската епоха в скалите югоизточно от Дорусторум били изградени и първите монашески обители. Днес те са най-ранните запазени скални манастири в българските земи.
През VII в. с идването на славяните и българите Доростолската епархия временно е закрита.
След покръстването на българите през 865 г.  Дръстър е един от първите епархийски центрове на българската православна църква. През 870 г. в града е регистрирана катедрата на епископ Николай, а на брега на р. Дунав, върху лобното място на св. Емилиан, е издигната епископска базилика и епископска резиденция.
В 927 г. дръстърският епископ Дамян е обявен за пръв български патриарх, канонично признат от останалите поместни православни църкви.
През ІХ-Х в. монашеският живот в скалните манастири бил отново възстановен, като южно от Дръстър били изградени нови такива. Монасите живяли в тях до средата на XI в., когато печенежките нашествия ги принудили да се изтеглят на юг и запад , основавайки нови монашески общежития по поречията на реките Провадийска, Бели, Черни и Русенски Лом.
С падането на Североизточна България под византийска власт през 971 г. Дръстър е понижен в епископска катедра, а след 1020 г. е под скиптъра на Охридския архиепископ (първият и последният архийерей бил българинът Йоан). От средата на XI в. дръстърският епископ Леонтий е ръкоположен за митрополит и преминава под юрисдикцията на Константинополския (гръцки) патриарх.
След възобновяването на българската държава от Асеневци Дръстър е митрополитска катедра на Българкста Търновска патриаршия.
След падането на България под османско робство в края на XIV в., Дръстър-Силистра става митрополия към Константинополската(гръцка) патриаршия, каквато ще бъде през почти петте века на робство. Българският народ е лишен от политическа и духовна независимост, оставен е без светски и духовен глава, и обединителен център за сплотяване.
Българското възраждане слага край на дългото духовно подтисничество и в Силистра. През 1862 г. е построена  българската църква "Св. Св. Петър и Павел", която се превръща в средище на организираната борба на българите против гръцкия владика Дионисий.
През 1871 г., след признаването на Българската екзархия, Доростолска епархия е обединена с Червенската (Русенската).
Доростолската катедра е канонично възстановена, като самостоятелна епархия към Българската патриаршия едва през 2001 г., след почти 600 години прекъсване.

Източници:
Интернет сайт на Исторически музей Силистра: http://www.museumsilistra.net1.cc