ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Силистра
 

Силистра е град на река Дунав,намира се в Североизточна България,административен и стопански център е на община Силистра и област Силистра. Отстои на 430 км североизточно от столицата София, на 122 км източно от Русе и на 142 км северозападно от Варна.
Град Силистра е разположен на десния бряг на река Дунав, на 375-я км от устието ѝ, от където реката влиза в румънска територия и започва сухопътната граница между България и Румъния.
През Силистра минава европейски транспортен коридор №7. Градът е свързан с намиращия се на отсрещния румънски бряг - град Кълъраш, посредством ферибот.
Населението на Силистра към 2011 г. е 34 988 жители, той е измежду градовете с най-голям отрицателен прираст, за сравнение - през 1975 г., тук са живеели 58 197 души.
Силистра е един от българските градове с най-богата история. Първоначално градът е възникнал като укрепено тракийско селище, известно с името Дуросторум (в превод "яка, силна крепост").
През римската епоха Дуросторум се превръща в един от най-мощните фортпостове на империята, преграждайки пътя на варварските нашествия от север.
Първото писмено известие за града е в заповедта на император Траян от 106 г. за преместването на XI Клавдиев легион от Панония в Дуросторум. Това става след края на войните, които Траян води срещу даките в периода 101-102 г. сл. Хр.
През 169 г., по времето на император Марк Аврелий, Дуросторум става муниципия - самостоятелен град. По това време, градът като,административно и стопанско средище и важна митническа станция е в своя разцвет. Издигат се големи и хубави обществени здания,храмове, бани и частни домове в града;мраморни статуи и барелефи по площадите,изградени са водопроводи и т.нат.
Най–известният и добре запазен античен паметник на Дуросторум е Силистренската гробница, построена към втората четвърт на ІV в. като заупокойно жилище на римски патриций – езичник от Дуросторум.
За първи път е разорен през 238 г., когато карпите превземат града, ограбват го и отвеждат жителите му в робство. Впоследствие Дуросторум бива многократно опустошаван и след това възстановяван.
Градът бил едно от ранните средища на разпостранение на християнството, в периода IV-VI в. е епископски център.
В Дуросторум през 390 г. е роден големият римски пълководец Флавий Аеций, разгромил страшилището на Рим ("бич божий") - хунският вожд Атила.
По времето на  император Юстиниян I Велики (527-565 г.) градът, който често страдал от нашествията на сармати, готи, хуни, авари, българи, славяни, е възстановен от разрушенията за пореден път и е преименуван в Доростол.
През 586 г. градът е превзет от аварите, но скоро Византия го възстановява. В 594 г. византийският стратег Приск превръща Доростол във военна база за действия против славяните.
С трайното заселване на славяните по тези земи в края на VI - началото на VII в., градът приема славянското име Дръстър.
Дръстър е една от първите големи византийски крепости, които Аспаруховите българи завзели и още от 681 г. преминали в границите на Първата българска държава, като редом със столиците Плиска и Преслав, градът става един от най-значимите в новообразуваната държава. От това време Дръстър е известен още със славяно-българските имена - Дистра, Дристра, Дристрон.
През 895 г. цар Симеон Велики удържал обсадата на маджарите в добре укрепения град,и от тук предприел разгромителния си поход срещу тях.
През 969 г.  Дръстър е превзет от  киевският княз Светослав , а в 972 г. в резултат на развилата се край стените на града битката, между киевския княз и император Йоан Цимисхи, българската крепост влиза във владение на Византия, като е наречена Теодорупол.
В 976 г. цар Самуил освобождава отново Дръстър и за кратко време градът става българско владение, до края на хилядолетието. След повторното му завладяване от император Василий II Българоубиец,се превръща в средище на византийската тема Паристрион-Подунавието, обхващаща почти цяла Северна България.
През 1070 г. Дръстър фактически е столица на една самостоятелна държава начело с печенежкия вожд Татуш, който не признава властта на Константинопол. В 1088 г. император Алексий Комнин решава да го възвърне на империята, като това ства окончателно през 1091 г.
През 1186 г.,след успешното въстание на Асеневци, Дръстър преминал във владение на Втората българска държава, заедно с цяла Североизточна България.
През пролетта на 1279 г. в крепостта на града устиява тримесечна обсада българския цар Ивайло, от войските на византийския пълководец Михаил Глава.
Дръстър влиза в пределите на Османската империя след завладяването му през 1391 г. През първите векове на робството градът е административен център на обширния Силистренски санджак (окръг), бил е третият по големина в българските земи, в границите му влизали 9 града (в днешна България) - Русокастро, Анхиало, Месемврия, Айтос, Карнобат, Варна, Силистра и Хърсово и 2 отвъд Дунав - Аккерман и Килия.
Оценили стартегическите достойнствата на старата крепост Дръстър, турците я превръщат в своя основна твърдина. Те разширяват и допълнително укрепват града, като впоследствие, на двата хълма над него изграждат така известните крепости - "Меджидитабия" и "Арабтабия". По този начин Силистра става част от големия отбранителен четириъгълник на турската империя (Русчук - Силистра - Варна - Шумен).
Като ключово селище,Силистра попада в обсега на полесраженията по време на серията от Руско-турски войни в края ХVIII и първата половина на ХIХ век, в покрайнините на града са водили боеве войските на големите руски пълководци Румянцев,Суворов,Багратион,Кутузов,Дибич Забалкански.
През 1829 г., след 44-дневна обсада силистренската крепост е превзета от войските на ген. Дибич Забалкански. До 1836 г. градът остава руско владение, като комендант и негов кмет е капитан Георги Мамарчев - българин, родом от Котел, участва в няколко войни на страната на руската армия, в която, поради храбростта си е произведен в чин капитан.
Малко е известен фактът, че в края на XVII в., в Силистра е роден един от предвестниците на Българското възраждане - книжовникът Партений Павлович. Светлинката на просветлението тук е междукала далеч преди да бъде написана паисиевата "История славянобългарска", за да дойде XIX-ят век, когато с пълна сила се разгаря пламъкът на българската култура и просвета. През 1848 г. българите от квартал 'Волна' откриват свое българско училище, а в 1858 г. гръцкото училище в Силистра е разделено-  обособява се самостоятелно българско училище. В периода 1864 - 1866 г. в града учителства учителят-реформатор и революционер Тодор Пеев. 1870 г. пък е годината, в която е сновано  девическото училище в Силистра от учителката революционерка Евлампия Стоева Векилова, съратничка на В. Левски. В Силистра учителства и големият възрожденски обществен деец и просветител Сава Доброплодни, който основава първото читалище и театрално дружество в града.
Силистра не остава настрана и в национално-освободителното движение. Тук е роден Гено А. Чолаков, съратник на В. Левски водач на национално-революционните борби на българите в Силистренския край. През 1867 г. край близкия до Силистра-Тутракан минава четата на Панайот Хитов със знаменосец В. Левски.В 1871 г. българите в Силистра се готвят за въстание,а Филип Тотю е избран за военен ръководител.
На 10 февруари 1878 година, Силистра става част от Свободна България.
От 1913 до 1940 г. градът заедно с цяла Южна Добруджа са откъснати от България и са предоставени на Румъния, а заедно с това населението от тази територия, което е почти изцяло българско е подложено на нечовешка асимилация.
След 1945 г. Силситра се развива главно като земеделски център на Крайдунавска Добруджа, а след 1970 г. навлиза и промишлеността.
Днес, с богатото си културно-историческо наслество, крайдунавският град заема своето достойно място в съкровищницата на България. Ето и някои от уникалните му забележителности:
- Градски исторически музей - основан още през 1898 г., той е един от първите в страната. Основният му фонд включва над 42 000 инвентарни единици.
- Етнографски музей-представя бита и културата на добруджанското население от Силистренския регион от средата на XIX до началото на XX век.
- Национален архитектурно-археологически резерват „Дуросторум-Дръстър - Силистра" - границите му днес заемат 90 процента от територията на гр. Силистра. Сред многобройните обекти на резервата влизат:Римската гробница, Раннохристиянска базилика и резиденция, Средновековна епископска базилика и резиденция и др.   
- Тракийски скални светилища-намират се на около 10 км югоизточно от Силистра по поречието на р. Малък Канагьол (Табан).Те са единствените досега документирани тракийски скални светилища в Добруджа и на север от Балкана.
- Биосферният резерват “Сребърна" - намира се на 16 км западно от Силистра, край едноименното село. Обитава се от богат и разнообразен птичи свят - около 150 защитени вида блатни птици, като къдроглави пеликани (единствена колония в България).

Силистра и християнството:
Дорусторум е и едно от местата,в които християнството прониква още в първите години на разпространението си. След официалното признаване на Христовата вяра в Римската империя от император Константин Велики (с Миланския едикт от 313 г.), утвърденият върху кръвта на мъчениците град се превръща в епископски център. По време на диоклециановото гонение в Дуросторум пострадали 12 светци-мъченици - епископ Дасий (20 ноември 303 г.), св.Максим, св. Дада, Св. Квинтилиан, св. Юлий, св.Валентиниан, св. Пасикрат, св. Маркиан, св. Никандър, св. Калиник, св. Исихий  и св. Емилиан, изгорен на 18 юли 362 г.
За първи епископ на раннохристиянския Дуросторум се счита Авксентий (Меркуриян) - арианин,ученик на просветителя на готите Улфила, който приел християнството в арианската му форма. Авксентий застава начело на катедрата в Дуросторум около 383 година. По-късно бяга заради убежденията си в Медиолан (дн. Милано), където също оглавява епископската катедра. По това време Милано е център на Западната Римска империя, а борбата между православни и ариани е в зенита си.
Има сведения,че през V-VI в. епископи на Дуросторум са  Яков, Монофил, Йоан и Дулцисим, които участвали на Вселенските събори.
При археологически разкопки е разкрита резиденцията на тези доростолски епископи, непосредствено до раннохристиянската епископска базилика, и двата обекта се намират в централната част на днешния град.
През раннохристиянската епоха в скалите югоизточно от Дорусторум били изградени и първите монашески обители. Днес те са най-ранните запазени скални манастири в българските земи.
През VII в. с идването на славяните и българите Доростолската епархия временно е закрита.
След покръстването на българите през 865 г.  Дръстър е един от първите епархийски центрове на българската православна църква. През 870 г. в града е регистрирана катедрата на епископ Николай, а на брега на р. Дунав, върху лобното място на св. Емилиан, е издигната епископска базилика и епископска резиденция.
В 927 г. дръстърският епископ Дамян е обявен за пръв български патриарх, канонично признат от останалите поместни православни църкви.
През ІХ-Х в. монашеският живот в скалните манастири бил отново възстановен, като южно от Дръстър били изградени нови такива. Монасите живяли в тях до средата на XI в., когато печенежките нашествия ги принудили да се изтеглят на юг и запад , основавайки нови монашески общежития по поречията на реките Провадийска, Бели, Черни и Русенски Лом.
С падането на Североизточна България под византийска власт през 971 г. Дръстър е понижен в епископска катедра, а след 1020 г. е под скиптъра на Охридския архиепископ (първият и последният архийерей бил българинът Йоан). От средата на XI в. дръстърският епископ Леонтий е ръкоположен за митрополит и преминава под юрисдикцията на Константинополския (гръцки) патриарх.
След възобновяването на българската държава от Асеневци Дръстър е митрополитска катедра на Българкста Търновска патриаршия.
След падането на България под османско робство в края на XIV в., Дръстър-Силистра става митрополия към Константинополската(гръцка) патриаршия, каквато ще бъде през почти петте века на робство. Българският народ е лишен от политическа и духовна независимост, оставен е без светски и духовен глава, и обединителен център за сплотяване.
Българското възраждане слага край на дългото духовно подтисничество и в Силистра. През 1862 г. е построена  българската църква "Св. Св. Петър и Павел", която се превръща в средище на организираната борба на българите против гръцкия владика Дионисий.
През 1871 г., след признаването на Българската екзархия, Доростолска епархия е обединена с Червенската (Русенската).
Доростолската катедра е канонично възстановена, като самостоятелна епархия към Българската патриаршия едва през 2001 г., след почти 600 години прекъсване.

Източници:
Интернет сайт на Исторически музей Силистра: http://www.museumsilistra.net1.cc   



СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"