Русе e голям пристанищен град по поречието на река Дунав, намира се в Североизточна България, и е административен и стопански център на едноименните община Русе и област Русе. Отстои на 310 км североизточно от София, на 195 км северозападно от Варна, на 106 км североизточно от Велико Търново и на 122 км югозападно от Силистра.
Град Русе е разположен на високия десен бряг на Дунав, на 496 км от устието ѝ. Градът се намира в най-източната част на крайдунавската низина, североизточно от мястото, където река Русенски Лом се влива в Дунав. Русе се разпростира по продължение на р. Дунав с обща дължина около 11 км. Южно от града е разположен хълмът Саръбаир с връх Левента, висок 159 м. Върху него се намира най-високата телевизионна кула на Балканите - 210 м с антената.
Русе е петото по големина населено място в страната, към 2010 г. населението му брои 165 208 жители.
Русе е селище с многовековна и богата история .Първите известни поселения в района са от преди 5000 години. В чертите на съвременния град се намира известната Русенска селищна могила.
През античността на територията на днешния град е съществувало тракийско селище, в периода от ІІІ век пр. Хр. до идването на римляните. Забележително наследство, което древните обитатели са ни оставили е Тракийският ямен комплекс, в който траките са извършвали непознати за днешната наука обреди и култови практики. Останки от тази дейност са стотици ями, от които засега са проучени около 50, датирани са в периода І в. пр. Хр.– І в. сл.Хр.
През римската епоха на мястото на тракийското селище е изградена укрепена пътна станция, като част от укрепителната система по северната дунавска граница на римската провинция Мизия. Крепостта била разположена на главния път от Сингидиум (днешен Белград), през Нове (дн.Свищов) до делтата на Дунава.Наричала се е "Сексагинта Приста” ,което се превежда като “Пристанище на 60-те кораба”.Установено е, че кастелът получава името си във връзка с събития от края на І век, а именно Дакийските войни на император Домициан (85-89 г.).Тогава през р. Дунав, при устието на р. Русенски Лом е прехвърлен един римски легион, състоящ се приблизително от 6000 човека. Точно 60 кораба от типа пристис са били необходими за тази акция. В чест на победата над даките кастелът получава новото си име. При разкопки, извършени през 2006 година на територията на кастела, са открити и останки от римски военен щаб, вероятно използван през първата четвърт на IV век до първото десетилетие на V век.
Първите известни сега епиграфски и писменни извори са Сексагинта Приста са от началото на ІІ век.
Сексагинта Приста споделя съдбата на останалите крепости по десния бряг на Долния Дунав. Тя загива под ударите на авари и славяни в края на VI и началото на VII век.
Руините на Сексагинта Приста се намират в непосредствена близост до брега Дунав, като всички достигнали до нашето съвремие артефакти и останки от римското селище, са обединени в експозицията на открито “Сексагинта Приста”, която е отворена за посещение.
По време на Първата българска държава на територията на днешния град е съществувал известен поселищен живот, засвидетелстван е от оскъден за периода археологически материал - монети и фрагментирана керамика.
През езическия период поселението носи името Русе (може би – Русинград), по названието на празника Русалии.
След покръстването през ІХ век за всебългарски войнски покровител бил приет Свети Георги. Така градът се сдобил с нов патрон и се назовавал Гюргевград.
В края на ХІІІ век се изгражда предмостие на левия бряг на реката,заради което в изворите се появяват две названия на града – Голямо и Малко Гюргево, понякога Русе и Гюргево ,както е упоменат в различни карти от ХІV-ХV век. В итинерарий (пътеводител), съставен между 1380 и 1388 се споменават “Роси и Йорго”.
Още по време на Втората българска държава Русе се утвърждава като значимо средище за търговия с отвъддунавските земи. Но все остава в сянката на големия български средновековен град Червен, който е един от най-значимите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове през XII-XIV в. Развалините му, намиращи се до едноименното село Червен, на 35 км южно от Русе,и днес удивляват грандиозната архитектура на някогашната твърдина, с величието на средновековнтите му църкви.
Периодът на Второто българско царство е и времето през което, в близост до Русе, по долината на река Русенски Лом и нейните притоци, израства един мощен духовен център - Ивановските скални манастири, представляващи обширен комплекс от стотиците издялани в скалите църкви, скитове и отделни отшелнически килии. Днес, Ивановските скални църкви са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и са един от 9-те такива обекта в България.
Русе е завзет от османските турци през 1388 г. В грамота на влашкия войвода Мирчо Стари от 11.05.1409 г. градът е назован “Гюрговя градя”.
В средата на ХV век влашкият войвода Влад ІІІ превзема Русе и го освобождава от османците. Тук Влад ІІІ за пръв път проявява нечувана жестокост по отношение на пленените войници, тъй като ги нацепва - побива ги на кол. Заради това му деяние в Русе войводата Влад ІІІ придобива псевдонима Цепеш. Неговата мрачна слава по-късно става известна на европейците с името Дракула.
В османския регистър на Никополския санджак от 1479/80 г., градът се споменава като “Йоргьоги, а на отсамния бряг е известен с наименованието "Русе”. Като “Гюргево и Русе” е споменат и в мирния договор между унгарския крал Владислав II и турския султан Баязид II, от 20.08.1503 г.
По време на похода от 1596-1598 г. влашкият войвода Михай Витязул Храбри съсипва крепостта Червен, което дава начало на развитието на Русе.
От ХVІ век насетне градът на десния бряг на река Дунав (днешният Русе) е познат с османското си название Русчук. Пристанището и добрите условия за зимуване на кораби поддържат развитието на града и през късното Средновековие, в Русе е бил разположен и османският дунавски флот. През XVIII век тук е разположена голяма крепост, която е част от укрепения четириъгълник Русе-Шумен-Варна-Силистра.
През късното средновековие, наред със стопанския подем, в Русе се зараждат наченки на известен духвен живот, който се развивива около двата православни храма на града. При своето посещение в Русе през 1640 г. католическият архиепископ Петър Богдан Бакшев отбелязва, че в града има две дървени български църкви. Вероятно става дума за църквите „Свети Троица“ и „Свети Георги“. Първата, днес катедралният храм “Св. Троица”, построена през 1632 г., се приема, че е най-старата църква в Русе.
През XVII в., недалеч от Русе, в близост до Ивановските манастири, духовно средище за района се превръща Бесарбовският скалният манастир , с негов обитател и вечен игумен Св. Димитрий Басарбовски.След смъртта на светеца мощите му са били пренесени тук и дали изцеление на мнозина.Понастоящем Басарбовският манастир „Свети Димитрий Басарбовски“ е единственият действащ скален манастир в България.
Постепенно Русе израства като един от най-големите дунавски османски градове и след Кримската война от XIX век е избран за административно средище на Дунавския вилает на Османската империя, простиращ се от Варна и Тулча до София и Ниш.
В Русе се извършват редица нововъведения, целящи осъвременяването на Османската империя. През 1867 е построена първата ЖП линия (Русе-Варна). Тук било създадено първото модерно земеделско стопанство Нумине (Образцов чифлик). Основано е и Речно управление, като за кратък период са закупени 7 парахода и 15 шлепа.
Като входна врата към Европа най-напред в Русе проникват съвременните културни идеи на Стария континент. През 1864 е открива първата съвременна печатница в българските земи, а покрай това се издва и вестник.
Русе е един от най-големите центрове на българското Възраждане, остава в историята с огромния си принос в борбите за духовно и национално освобождение.
Русенци се включват в движението за царковна независимост още през 40-те год.на ХІХ в., когато е даден сериозен отпор срещу тогавашния гръцкия владика Синесий, който открито се обявявил срещу извършването на богослужения на български език и изучаването му в училищата.
След официалното провъзгласяване на фермана от Високата порта през февруари 1870 г. и създаването на автономна българска църква, е имало предложения за установяване на Екзархията в Русе. В крайна сметка градът ства седелище на Доростоло-Червенската митрополия, образувана след обединението на Русенска и Силистренска епархии, за духовен глава е избран митрополит Григорий (1872 г.).
Средища на тази епична борба за независима българска църква се били русенските православни храмове:
- Храм "Св. Троица" - построен през 1632 г.,предполага се че е издигнат на мястото раннохристиянска църква(катакомба) от V в. или върху по-стара средновековна църква. В сегашния си вид на храмът е от след Освобождението.
- Храм "Св. Георги" - играден е на мястото на дървена църква,изгорена по време на Руско-турската война от 1806-1812 г. През 1837 г. настоятелството на храм “Св. Троица” отпуснало заем, за да започне строителството на днешния храм, който бил осветен на 30. 01. 1843 г. В църквата са запазени иконите от стария иконостас, рисувани от Захарий Цанюв и Йоаникий папа Витанов от Тревненската живописна школа през 1842 г.
- Храм “Св. Николай” - изграждането му е пряко свързано с борбата за църковна независимост.
През Възраждане Русе е и важно средище на българското национално-освободително движение. Русенският революционен комитет два пъти е определян за централен за вътрешността на страната. Освободителните борби в Русе се свързват с имената на Баба Тонка,Никола Обретенов, Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Георги Икономов, Иларион Драгостинов и др.
Градът е освободен на 20 февруари 1878 г., когато руските войски на генерал Тотлебен влизат в града и слагат край на близо петвековния период на османско владичество. Като единствено официално име е установено паралелното на Русчук - българско "Русе".
След Освобождението Русе е водещият български стопански и културен център и най-голям град в Княжеството. Интензивното строителство променя архитектурния му облик и го доближава до средноевропейските градове. И през този период градът продължава да бъде входната врата на Европа към България. Неслучайно Русе е пионер в редица нововъведения: през 1878 Русе става първият град в България с градоустройствен план, изработен от руските военни инженери Ожио и Копиткин; през 1879 е създадена Дунавската флотилия; през 1881 е създадена първата частна банка „Гирдап“; през 1897 г. тук за пръв път в България се прожектира кино и др.
Нов тласък в развитието Русе дава построяването на Дунав мост през 1954 г.
Днес Русе е известен с многото запазени сгради от края на XIX и началото на ХХ век, които му придават неповторима атмосфера. Към съкровищницата на града принадлежат и:
- Регионалният исторически музей - фондът на музея съдържа 130 000 бр. паметници на културата,сред експонатите му се отличават находките от археологическите разкопки на древните дунавски кастели Ятрус и Сексагинта Приста,на средновековния български град Червен, етнографски колекции и др.
- Русенска художествена галерия - разполага с постоянна експозиция, но провежда и временни изложби на български и чужди художници.
Източници:
Исторически музей - Русе