ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Русе
 

Русе e голям пристанищен град по поречието на река Дунав, намира се в Североизточна България, и е административен и стопански център на едноименните община Русе и област Русе. Отстои на 310 км североизточно от София, на 195 км северозападно от Варна, на 106 км североизточно от Велико Търново и на 122 км югозападно от Силистра.
Град Русе е разположен на високия десен бряг на Дунав, на 496 км от устието ѝ. Градът се намира в най-източната част на крайдунавската низина, североизточно от мястото, където река Русенски Лом се влива в Дунав. Русе се разпростира по продължение на р. Дунав с обща дължина около 11 км. Южно от града е разположен хълмът Саръбаир с връх Левента, висок 159 м. Върху него се намира най-високата телевизионна кула на Балканите - 210 м с антената.
Русе е петото по големина населено място в страната, към 2010 г. населението му брои 165 208 жители.
Русе е селище с многовековна и богата история .Първите известни поселения в района са от преди 5000 години. В чертите на съвременния град се намира известната Русенска селищна могила.
През античността на територията на днешния град е съществувало тракийско селище, в периода от ІІІ век пр. Хр. до идването на римляните. Забележително наследство, което древните обитатели са ни оставили е Тракийският ямен комплекс, в който траките са извършвали непознати за днешната наука обреди и култови практики. Останки от тази дейност са стотици ями, от които засега са проучени около 50, датирани са в периода І в. пр. Хр.– І в. сл.Хр.
През римската епоха на мястото на тракийското селище е изградена укрепена пътна станция, като част от укрепителната система по северната дунавска граница на римската провинция Мизия. Крепостта била разположена на главния път от Сингидиум (днешен Белград), през Нове (дн.Свищов) до делтата на Дунава.Наричала се е "Сексагинта Приста” ,което се превежда като “Пристанище на 60-те кораба”.Установено е, че кастелът получава името си във връзка с събития от края на І век, а именно Дакийските войни на император Домициан (85-89 г.).Тогава през р. Дунав, при устието на р. Русенски Лом е прехвърлен един римски легион, състоящ се приблизително от 6000 човека. Точно 60 кораба от типа пристис са били необходими за тази акция. В чест на победата над даките кастелът получава новото си име. При разкопки, извършени през 2006 година на територията на кастела, са открити и останки от римски военен щаб, вероятно използван през първата четвърт на IV век до първото десетилетие на V век.
Първите известни сега епиграфски и писменни извори са Сексагинта Приста са от началото на ІІ век.
Сексагинта Приста споделя съдбата на останалите крепости по десния бряг на Долния Дунав. Тя загива под ударите на авари и славяни в края на VI и началото на VII век.
Руините на Сексагинта Приста се намират в непосредствена близост до брега Дунав, като всички достигнали до нашето съвремие артефакти и останки от римското селище, са обединени в експозицията на открито “Сексагинта Приста”, която е отворена за посещение.
По време на Първата българска държава на територията на днешния град е съществувал известен поселищен живот, засвидетелстван е от оскъден за периода археологически материал - монети и фрагментирана керамика.
През езическия период поселението носи името Русе (може би – Русинград), по названието на празника Русалии.
След покръстването през ІХ век за всебългарски войнски покровител бил приет Свети Георги. Така градът се сдобил с нов патрон и се назовавал Гюргевград.
В края на ХІІІ век се изгражда предмостие на левия бряг на реката,заради което в изворите се появяват две названия на града – Голямо и Малко Гюргево, понякога Русе и Гюргево ,както е упоменат в различни карти от ХІV-ХV век. В итинерарий (пътеводител), съставен между 1380 и 1388 се споменават “Роси и Йорго”.
Още по време на Втората българска държава Русе се утвърждава като значимо средище за търговия с отвъддунавските земи. Но все остава в сянката на големия български средновековен град Червен, който е един от най-значимите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове през XII-XIV в. Развалините му, намиращи се до едноименното село Червен, на 35 км южно от Русе,и днес удивляват грандиозната архитектура на някогашната твърдина, с величието на средновековнтите му църкви.
Периодът на Второто българско царство е и времето през което, в близост до Русе, по долината на река Русенски Лом и нейните притоци, израства един мощен духовен център - Ивановските скални манастири, представляващи обширен комплекс от стотиците издялани в скалите църкви, скитове и отделни отшелнически килии. Днес, Ивановските скални църкви са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и са един от 9-те такива обекта в България.  
Русе е завзет от османските турци през 1388 г. В грамота на влашкия войвода Мирчо Стари от 11.05.1409 г. градът е назован “Гюрговя градя”.
В средата на ХV век влашкият войвода Влад ІІІ превзема Русе и го освобождава от османците. Тук Влад ІІІ за пръв път проявява нечувана жестокост по отношение на пленените войници, тъй като ги нацепва - побива ги на кол. Заради това му деяние в Русе войводата Влад ІІІ придобива псевдонима Цепеш. Неговата мрачна слава по-късно става известна на европейците с името Дракула.
В османския регистър на Никополския санджак от 1479/80 г., градът се споменава като “Йоргьоги, а на отсамния бряг е известен с наименованието "Русе”. Като “Гюргево и Русе” е споменат и в мирния договор между унгарския крал Владислав II и турския султан Баязид II, от 20.08.1503 г.
По време на похода от 1596-1598 г. влашкият войвода Михай Витязул Храбри съсипва крепостта Червен, което дава начало на развитието на Русе.
От ХVІ век насетне градът на десния бряг на река Дунав (днешният Русе) е познат с османското си название Русчук. Пристанището и добрите условия за зимуване на кораби поддържат развитието на града и през късното Средновековие, в Русе е бил разположен и османският дунавски флот. През XVIII век тук е разположена голяма крепост, която е част от укрепения четириъгълник Русе-Шумен-Варна-Силистра.
През късното средновековие, наред със стопанския подем, в Русе се зараждат наченки на известен духвен живот, който се развивива около двата православни храма на града. При своето посещение в Русе през 1640 г. католическият архиепископ Петър Богдан Бакшев отбелязва, че в града има две дървени български църкви. Вероятно става дума за църквите „Свети Троица“ и „Свети Георги“. Първата, днес катедралният храм “Св. Троица”, построена през 1632 г., се приема, че е най-старата църква в Русе.
През XVII в., недалеч от Русе, в близост до Ивановските манастири, духовно средище за района се превръща Бесарбовският скалният манастир , с негов обитател и вечен игумен Св. Димитрий Басарбовски.След смъртта на светеца мощите му са били пренесени тук и дали изцеление на мнозина.Понастоящем Басарбовският манастир „Свети Димитрий Басарбовски“ е единственият действащ скален манастир в България.
Постепенно Русе израства като един от най-големите дунавски османски градове и след Кримската война от XIX век е избран за административно средище на Дунавския вилает на Османската империя, простиращ се от Варна и Тулча до София и Ниш.
В Русе се извършват редица нововъведения, целящи осъвременяването на Османската империя. През 1867 е построена първата ЖП линия (Русе-Варна). Тук било създадено първото модерно земеделско стопанство Нумине (Образцов чифлик). Основано е и Речно управление, като за кратък период са закупени 7 парахода и 15 шлепа.
Като входна врата към Европа най-напред в Русе проникват съвременните културни идеи на Стария континент. През 1864 е открива първата съвременна печатница в българските земи, а покрай това се издва и вестник.
Русе е един от най-големите центрове на българското Възраждане, остава в историята с огромния си принос в борбите за духовно и национално освобождение.
Русенци се включват в движението за царковна независимост още през 40-те год.на ХІХ в., когато е даден сериозен отпор срещу тогавашния гръцкия владика Синесий, който открито се обявявил срещу извършването на богослужения на български език и изучаването му в училищата.
След официалното провъзгласяване на фермана от Високата порта през февруари 1870 г. и създаването на автономна българска църква, е имало предложения за установяване на Екзархията в Русе. В крайна сметка градът ства седелище на Доростоло-Червенската митрополия, образувана след обединението на Русенска и Силистренска епархии, за духовен глава е избран митрополит Григорий (1872 г.).
Средища на тази епична борба за независима българска църква се били русенските православни храмове:
- Храм "Св. Троица" - построен през 1632 г.,предполага се че е издигнат на мястото раннохристиянска църква(катакомба) от V в. или върху по-стара средновековна църква. В сегашния си вид на храмът е от след Освобождението.
- Храм "Св. Георги" - играден е на мястото на дървена църква,изгорена по време на Руско-турската война от 1806-1812 г. През 1837 г. настоятелството на храм “Св. Троица” отпуснало заем, за да започне строителството на днешния храм, който бил осветен на 30. 01. 1843 г. В църквата са запазени иконите от стария иконостас, рисувани от Захарий Цанюв и Йоаникий папа Витанов от Тревненската живописна школа през 1842 г.
- Храм “Св. Николай” - изграждането му е пряко свързано с борбата за църковна независимост.
През Възраждане Русе е и важно средище на българското национално-освободително движение. Русенският революционен комитет два пъти е определян за централен за вътрешността на страната. Освободителните борби в Русе се свързват с имената на Баба Тонка,Никола Обретенов, Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Георги Икономов, Иларион Драгостинов и др.
Градът е освободен на 20 февруари 1878 г., когато руските войски на генерал Тотлебен влизат в града и слагат край на близо петвековния период на османско владичество. Като единствено официално име е установено паралелното на Русчук - българско "Русе".
След Освобождението Русе е водещият български стопански и културен център и най-голям град в Княжеството. Интензивното строителство променя архитектурния му облик и го доближава до средноевропейските градове. И през този период градът продължава да бъде входната врата на Европа към България. Неслучайно Русе е пионер в редица нововъведения: през 1878 Русе става първият град в България с градоустройствен план, изработен от руските военни инженери Ожио и Копиткин; през 1879 е създадена Дунавската флотилия; през 1881 е създадена първата частна банка „Гирдап“; през 1897 г. тук за пръв път в България се прожектира кино и др.
Нов тласък в развитието Русе дава построяването на Дунав мост през 1954 г.
Днес Русе е известен с многото запазени сгради от края на XIX и началото на ХХ век, които му придават неповторима атмосфера. Към съкровищницата на града принадлежат и:
- Регионалният исторически музей - фондът на музея съдържа 130 000 бр. паметници на културата,сред експонатите му се отличават находките от археологическите разкопки на древните дунавски кастели Ятрус и Сексагинта Приста,на средновековния български град Червен, етнографски колекции и др.
- Русенска художествена галерия - разполага с постоянна експозиция, но провежда и временни изложби на български и чужди художници.

Източници:
Исторически музей - Русе
 
    

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"