ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Кричим
 

Местоположение и географска характеристика:
Изглед на гр. Кричим с р. ВъчаКричим е град в Южна България и се намира в Област Пловдив. Градчето е център и единствено населено място в Община Кричим. Отстои на 147 км югоизточно от столицата София и на 20 км югозападно от областния център град Пловдив. Най-близкият град – Перущица е отдалечен на 8 км в източна посока.
Община Кричим се намира в югозападната част на Област Пловдив в географската област “Родопска яка”. Северният ѝ край се простира в Пазарджишко-пловдивското поле, а на юг от града (разположен е в самото подножие на планината) се разгръща по-голямата част от територията ѝ, в изцяло планински терен – севернородопските възвишения. През гр. Кричим тече река Въча, която разделя планинските дялове Чернатица (на изток) и Баташка планина (на запад). Реката е оформила естествен пролом, спомогнал за изграждане на пътната артерия за родопския град Девин, свързваща три области – Смолянска, Пловдивска и Пазарджишка. На юг от града река Въча пълни язовирите Въча и Кричим, чиято вода се използва за производство на електроенергия във ВЕЦ „Кричим“ и ВЕЦ „Въча“.
Центърът на градаИкономиката на гр. Кричим е много слабо развита. Нивото на безработица в Общината е едно от най-високите за Пловдивска област.
Населението на Кричим към 2014 г. наброява около 8 500 жители. То има разнообразен етнически  състав: българи, български турци и цигани. В градчето съжителстват мирно представителите на две религиозни общности – християни и мюсюлмани. Православният храм и джамията са разположени от двете страни на реката.

История:
Историята на Кричим започва далеч назад във времето. Началото на селището се свързва възникването на двете ранновизантийски крепости (IV-VI в.), разположени на двата бряга на р. Въча, в началото на пролома. Това предположение е уместно да подлежи на ревизия, имайки се предвид локализацията на античния град, намиращ се в близост до Кричим (в източна посока), който след заселването на славяните тук приема името Драговец.
Поглед към пролома на р. Въча с "Малкото кале" (в ляво)Над двата бряга на река Въча, там където тя напуска "прегръдките" на Родопите са се издигали две взаимосвързани крепости, пазили подстъпите към планината. Първата се нарича "Малко кале" и е разположена на десния бряг на Въча, а втората - на Крепостта "Кричим" (Голямото кале), изглед от грададесния и носи имената "Кричим", "Голямото кале" и "Иванковото кале". Крепостта "Кричим" е строена през два периода -  ранновизантийски (V-VІ век) и български (от времето на хан Крум). Разрушена е през ХV век, когато загубила стратегическото си значение. Запазени са стени с височина до 3 м, както и водохранилище (щерна).
Старините в община Кричим съвсем не се изчерпват с  двете крепости, градът попада и в една силно наситена с раннохристиянски паметници зона. Освен така наречената „Червена църква” - раннохристиянски комплекс с манастир близо до Перущица, църкви от този период има и в Исперихово, Стамболийски, Брестовица, отстоящи на броени километри. В тази връзка трябва да се спомене и неотдавна разкритата старохристиянска базилика в местността "Гергевец", намираща се непосредствено до гр. Кричим, на около километър по пътя за село Устина. Някои изследователи предполагат, че тук в местността "Гергевец" някога се е намирал древният град Драговец.
Гореописаните храмове, както и една интересна находка - синтронът открит при разкопките на църквата в м. "Гергевец", недвусмислено доказват, че поне в първите години от съществуването тукашното селище най-вероятно е било епископско седалище. Правдоподобно е да се мисли, че районът на Кричим е бил част от една стройна и добре функционираща църковна организация,  още от първите години на признаването на християнството в Римската империя, след Миланския едикт от 313 г.
Крепостта "Иванково кале" (Асеновата)Двете ранновизантийски крепости били възстановени и функционирали и през средновековието.
През 1198 г. Кричимската крепост е превзета и възстановена от болярина Иванко (братовчед на цар Иван Асен I и негов убиец), който за кратко откъснал под свое управление почти цялата Родопска област. Още през същата година крепостта е превзета от византийския севастократор Георги Палеолог, който пада мъртъв, след като преодолява крепостната стена със стълба.
За историята на крепостта (селището) през тази епоха говори един интересен паметик - "Асеновият надпис". Намира се в околността на крепостта "Кричим", изсечен върху голяма риолитова скала и гласи: "На този камък седя цар Асен, Асеновият надпискогато превзе Кричим". Смята се, че става въпрос за Цар Иван Асен II, който е завладял крепостта през 1230 г. и е имал обичай да ознаменува своите победоносни походи срещу византийците с надписи върху камък за вечни времена. Подобен надпис има и в Асеновата крепост край Асеновград. След победата от 1230 г. цар Иван Асен II дарява щедро монашеските обители на Света Гора, за което свидетелства патриарх Евтимий в „Житие на Петка Търновска“. От златопечатните грамоти издадени от името на Иван Асен II за тези манастири е запазена само тази за Ватопед („Ватопедска грамота“).
По-късно, до падането Родопите под османска власт (1371-1373 г.), Кричимската крепост и принадлежащото ѝ селище, попадат ту в български, ту във византийски ръце.
В околностите на Кричим се намират три манастира, за които се предполага, че са основани в периода XII-XIV в. Това са:
- Манастир "Рождество Богородично" - намира се на левия бряг на река Въча, на около 6 км южно от самия град Кричим. Понастоящем действащ.
- Манастир "Св. Св. безсребърници Козма и Дамян” - намира се на левия бряг на р. Въча,на около 2 км от Кричим. Днес в руини.
- Манастир "Св. Архангел Михаил" - разположен на левия бряг на Въча, на около 3 км южно от Кричим. За съжаление, днес от него не са останали почти никакви видими следи и само с помощта на археологията той може да бъде локализиран.
Първите два манастира са разрушени при погрома на Арилското въстание в 1876 г., като само "Рождество Богородично " е бил въздигнат. За третият (средния) манастир не се знае почти нищо, но имайки се предвид състоянието му, то той трябва де е бил разрушен много по-рано от другите два.
След падането на България под Османска власт, Кричим се споменава за първи път в 1451 г., когато е записано като село в регистрацията на Филибе санджак (Пловдивски окръг). По заповед на султан Мехмед II, на Чандарлъзаде Халил Хареттин Паша, внука му Халил Паша очертал границите на селото, която била определена по имена на дървета и околни пътища. Споменават се имената: Ески Хисар (Стар крепост), Кова (кофа) юзу или юзлу и др.

Кричимската църква "Св. Св. Козма и Дамян"През Възраждането важна роля в просветното дело и за повдигане на българщината сред местното население, са играли двата кричимски манастира - „Св. Богородица” и „Св.Св. безсребърници Козма и Дамян”. Манастирите са и основно средище в подготовката на Априлското въстание.
В Кричимския манастир "Рождество Богородично" самият Левски създава средищен революционен комитет с председател игумена Нафталим. През 1876 година Бенковски довежда тук Волов, след което последния тръгва към Батак.
След потушаването на Априлското въстание населението на Кричим е заточено в Пловдив. Това е вероятно една от причините народностното предание да бъде прекъснато и местното население да няма дълбок жив спомен за миналите събития в региона.
През вековете народните лечители Козма и Дамян, наричани Свети Врачове и Свети Безсребърници, са тачени за покровители на Кричим. На тях е кръстена и кричимската църква "Св. Св. Козма и Дамян". Първоначално тя е била с паянтов градеж от дървен плет (1879 г.), като неин строител е бил майстор Гавраил от село Върбово. Храмът е завършен в днешния си вид през 1896 г. от майстор Манол от Широка Лъка, след което е осветен от митрополит Натанаил.
Друга културно-историческа забележителност в Кричим е намиращият се в махалата „Мараша” (на ул. „Трайко Китанчиев” №17) метох на Кричимския манастир „Св. Врач” ("Св.Св. безсребърници Козма и Дамян" ). Някога в него са се укривали апостолите на българската свобода – Левски и Бенковски. Малкото му скривалище е запазено и досега.
 



СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"