ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Пловдив
 

Пловдив е град в Южна България,той е административен център на Област Пловдив,Община Пловдив,Община Марица и Община Родопи.
Отстои на 150 км югоизточно от столицата София,на 270 км западно от Бургас,на 140 км северозападно от Свиленград,на 19 км северозападно от Асеновград,и на 90 км югозападно от Стара Загора.
Град Пловдив е разположен в централната част на Горнотракийската низина,по двата бряга на най-пълноводната река,извираща в България-Марица.Отстои на 15 км северно от Родопите и на 50 км южно от Стара планина.Градът е застроен в подножията на шест сиенитни хълма(тепета),поради което често е наричан „Градът на тепетата“.До началото на ХХ век те са седем,но едно от тях-Марково тепе,е разрушено за направа на павета,с които са били павирани пловдивските улици.Традиционните имена на хълмовете са: Джендем тепе,Бунарджик,Сахат тепе,Небет тепе,Джамбаз тепе и Таксим тепе.Последните три възвишения образуват Трихълмието (Стария град) в централната част на Пловдив.
Пловдив е вторият по население и площ град в България след София,населението му към 2010 г. е 371 686 жители.
Пловдив е един от най-старите градове не само в България,но и в Европа.Той е съвременник на  древна Троя и е по-стар от Рим,Атина или Константинопол.Ранното възникване на селищен живот тук до голяма степен е обусловено от стратегическото местоположение на мястото,разположено на кръстовище на пътища от Западна и Средна Европа за Близкия изток,от Балтика за Средиземноморието и от Черноморието за Адриатика.
Най-старите обитатели на тези земи са от новокаменната,каменно-медната и бронзовата епоха,или просто казано- около 4000 хиляди години преди Христа.Все още няма окончателен отговор на въпроса за възрастта на града.През 1975 г. са разкрити останки от религиозна постройка от периода на Критско-Микенската култура,сравнима само с находката на остров Кносос.Предполагаемо древно име на Пловдив е „Кендрисос“,реконструирано от епитета на главното божество на града през римската епоха Аполон Кендрисос.
Около 1200 г. пр. Хр. траките създават върху Трихълмието укрепено селище,наречено от тях „Евмолпиас“.Историята на Пловдив е тясно свързана с две тракийски племена­одрисите и бесите.Те населявали поречието на р. Марица и Родопите.Царството на одрисите,основано около 480-460 г. пр. н. е., е най-ранният тракийски племенен съюз.
На хълмът Небет тепе се намират останки от първото праисторическо селище на Трихълмието,което през XII век пр.Хр. в прераства в древнотракийския град Евмолпия,един от първите градски центрове в Югоизточна Европа.Разкритите здрави крепостни стени,ограждащи светилище и аристократичен дворец,са основните компоненти,характеризиращи селищата през тази епоха.Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да е спойка,с големи сиенитни блокове,в т.нар. циклопски градеж.
През 342 г. пр. Хр. Филип II Македонски завладява селището,обгражда го със здрави крепостни стени и го назовава Филипополис (град на Филип).Но македонското управление трае само около половин век.Смъртта на Александър Велики,син на Филип II,подбужда свободолюбивите траки към въстание и Сеутес III, цар на одрисите,възстановява тракийското царство.Траките отново поемат контрола върху селището и го наричат „Пулпудева“,превод на Филипополис.През периода II-I в.пр.Хр.,също така наред с името Филипопол е носел същевременно и името „Одрюза/Одриса/“.Под това си име е издавал и собствени дребни бронзови монети,групирани в 2 типа,които са изключителна рядкост.
Липсата на единство сред тракийските племена скоро става причина за първото голямо разрушение,което градът преживява през 278 г. пр. Хр. от келтите.
Повече от два века коства на римляните да покорят Тракия.Редуват се кръвопролития и дипломатически ходове до 72 г. пр. Хр.,когато римският пълководец Терентиус Варо Лукулус завладява цялото поречие на р. Марица,включително и Филипополис,който римляните наричат Тримонциум (град на трите хълма).Макар и покорени,траките запазват своята автономия до 46 г. от н. е., когато римският император Клавдий включва Тракия в пределите на империята.
По-късно Тримонциум става център на огромната провинция Тракия Романа.През II-III в. сл. Хр.. градът е обявен за метрополис на провинцията със собствен сенат и общотракийско събрание (койнон тракон) упълномощено да събира данъци и мита и да кове монети.Именно тогава Тримонциум достига своя икономически и културен зенит.В Тримонциум се пресичали няколко стратегически артерии в Римската империя,от които първата и най-важна"­Виа Милитарис",е главният военен път на Балканския полуостров.
Според известния римски историк от IV век Амиан Марцелин:"Големите градове Филипопол и Аугуста Траяна,който в древността се наричали Евмолпиада и Берое (днешна Стара Загора),красят провинция Тракия".
През римския период се строят също обществени сгради,храмове,бани,стадиони,театри.С разрастването си градът напуска очертанията на Трихълмието и се разпростира в низината.Старите укрепления са построени отново,издига се втора крепостна стена,за да обхване разрасналия се град.Тримонциум има модерни за времето си водоснабдителна система и канализация.
Разкопки в съвременния град днес разкриват само малка част от миналото величие на античния Тримонциум.Най-забележителните разкрити антични паметници в Пловдив са:
-Античният театър(Амфитеатъра)-построен е в началото на II век,по времето на римския император Траян.Театърът е разположен в естествената седловина между Джамбаз тепе и Таксим тепе.Той е разчленен на два ранга от по четиринадесет реда седалки,отделени с хоризонтална пътека(диазома).Вероятно театърът е побирал около 3 500 зрители.От южната страна на полукръглата орхестра се издига триетажната сценична постройка,украсена с фризове,корнизи и статуи.Театърът е проучен археологически,консервиран и реставриран.Тук се провеждат редица културни прояви,сред които Верди фестивал и Международният фолклорен фестивал.
-Римският Одеон-построен е през II-V в. и е вторият(или малкият) античен театър на Филипополис със седалки за 350 зрители.В действителност сградата е строена като булевтерион-седалище на градското събрание и по-късно е била реконструирана и пригодена за нуждите на покрита театрална сграда.Реставриран е през 2004 г.
-Римският форум от времето на император Веспасиан през I в. и доизграден през II в.,се намира до днешната Централна поща в град Пловдив и в непосредствена близост до Римския одеон.Заема площ от 11 ха и е бил заобиколен от магазини и обществени сгради.Тук са се фокусирали главните улици на Древния Филипопол.
-Римският стадион е най-значителният паметник на античния град.Разположен е в ската между Сахат тепе и Трихълмието,от днешния площад „Джумаята” стълбичките със статуята на Мильо.Построен е през II в. по модел на Делфийския стадион.В Древността Римският стадион е побирал 30 хил. души,които са наблюдавали гладиаторски битки и спортни състезания(Питийски,Александрийски и Кендрисийски игри).Понастоящем се виждат северната дъга на стадиона с 13 реда седалки,засводеният северен вход и част от пистата.През 2011 г. стартира проект по максимално възможното му експониране.
-Археологически комплекс „Ейрене”-намира се в южното подножие на Трихълмието,от северната страна на античната улица в подлез „Археологически”.Комплексът представлява останки от представителна сграда,строена през III – IV в. и по всяка вероятност ползвана като резиденция от виден гражданин на Филипопол.
-Римският акведукт-построен в периода ІІ–ІІІ в.,той се състои от два главни водопровода,отбиващи планинските извори в подножието на Родопите(единият от пещерата Марата,близо до село Марково,а другият черпи ресурс от изворите Кайнаците край с. Куклен,за охраната им е била изградена и антична крепост).Двата водопровода се обединяват край днешния пловдивски квартал Коматево.Там е открит масивен градеж от ломен камък.От Коматево към Джендем тепе били насочени два успоредни акведукта и един глинен водопровод.Останките им показват,че градежът минава по склоновете на Младежкия хълм,Бунарджика и Сахат тепе,а наклонът е към Таксим тепе.Името на хълма произлиза от думата таксим,която означава разпределително място.Там се е събирала планинската вода,а после се отправяла в различните посоки на града.Аквадуктът захранвал Филипопол с 43 000 тона вода ежедневно.Когато през 1983 година археолозите откриват части от акведукта,водата в тръбите била напълно годна за пиене.
За Римската империя настъпва период на упадък и тя се разцепва на две.Създадена е Източната римска империя­Византия,и Пловдивският регион е включен в нея.През 330 г. столицата на империята се премества от Рим във Константинопол.Така в края на IV в. започва т.н “византийския период” в историята на града.VI век отбелязва нов етап в развитието на вечния град,император Юстиниян Велики (527-565) обновява напълно Тримонциум.Една от целите на императора е да възстанови и укрепи близо стоте крепости в тракийските си владения.
През IV в. настъпва нов живот и в духовния живот на Филипополис,след приемането на християнството като официална религия в Римската империя,градът става важен религиозен център.Това намира материално отражение в строежа на много християнски храмове(базилики),голяма част от които са запазени частично и доднес.
Около средата на VI в. в града идват славяните,които постепенно променят етническия облик на целия регион.Те възприемат тракийското наименование Пулпудева,но го модифицират като Пълдин и Плоудин,откъдето произлиза и днешното име Пловдив.
След създаването на Първото българско царство Пловдив се оказва пограничен град,изключително важен в непрестанните борби между Византийската империя и младата българска държава.Българите окупират града и цяла Тракия десетки пъти.За първи път през 812 г. кан Крум завладява Пловдив,но градът бил официално включен в пределите на българската държава от кан Маламир през 834 г.От този момент до падането му под турско владичество,Пловдив многократно преминава ту в български,ту във византийски ръце.
Пловдив е по-малко или повече е бил повлиян от кръстоносните походи(продължили до 1291 г),които преминават през града,като два от тях го оставят в пламъци.След разрушенията на кръстоносците градът е възстановен и укрепен от византийския император Исак Ангел.
След основаването на Второто българско царство цяла западна Тракия отново е включена в пределите на българската държава.По време на управлението на цар Иван Асен II,България достига своя зенит,а Пловдив остава в границите ? до смъртта на владетеля в 1241 г.
След нахлуването на османските турци на полуострова в средата на ХІV век и превръщането на Константинопол в османска столица,през 1364 г. те завладяват Пловдив и му дават ново име-Филибе.Завладяването на долината на р. Марица и на града било поверено на Лала Шакхин паша,чийто гроб и днес може да се види в двора на Имарет джамия.
Попадайки във вътрешността на Османската империя,Филибе губи стратегическото си значение на крепост и на прага на Ориента израства модерен за времето си,оживен икономически център,град на търговци и занаятчии.Постепенно и необратимо всички видими следи от древността изчезват и започва ново масово строителство на обществени сгради като джамии(имало е 55 ),ханове,страноприемници,бани.Градът напълно променил архитектурния си облик и се превърнал в типичен ориенталски град.
Забележителен паметник от периода на османското владичество е Часовниковата кула,издигната през XVI век на Сахат тепе.Смята се за първия градски часовник в Османската империя и една от най-старите часовникови кули в Източна Европа.
През епохата на Възраждането Пловдив изживява нов стопански и културен разцвет.Създава се класа от занаятчии и търговци с формирано ново българско национално съзнание и материално благосъстояние.Числено нарасналата българска буржоазия укрепва икономически и получава своето завидно влияние в обществото.Търгувайки с Европа и Русия,тази прослойка е отворена за модерните политически и културни течения и разбира огромното значение на науката и образованието.През първата половина на ХІХ век,наред с Истанбул,Солун и Одрин,Пловдив става голям икономически център в европейската част на Османската империя.По суша или с шлепове по Марица (през това време реката е била достатъчно пълноводна,за да бъде плавателна.)стоките от града достигали до Солун,Енос и Истанбул,а оттам поемали по целия свят.
През 1853 г. населението на града вече наброявало над 50 000 души.
Пловдив влиза в новата българска история с приноса си в развитието на националната култура и борбата за църковна независимост и най-вече в лицето на лидери като Найден Геров,доктор Вълкович,Йоаким Груев,цели родове като Чалъковите и Чомаковите.
Градът има своята пионерска роля и в развитието на българското образование.През 1839 г. в Пловдив е открито първото българско училище,а през 1850 г. се поставя началото на модерното светско образование с откриването на класното училище "Св. св. Кирил и Методий".На 11 май 1858 г. тук за първи път е честван празникът на светите братя,който впоследствие става официален празник на славянската писменост и култура.През 1868 г. училището прераства в първата българска гимназия.Негови възпитаници са едни от най-големите интелектуалц-политически идуховни лидери на нацията.
В дома и хана на братя Търпеви няколко пъти е отсядал Левски,а през 1870 г. е бил създаден местен революционен комитет.
След Априлското въстание(1876 г.) Пловдив посреща представители на европейската прогресивна мисъл като лейди Странгфорд и много журналисти и дипломати,които разгласяват пред света истината за зверствата на башибозука.
През 1877 г. избухва Руско-турската освободителна война.След падането на София руските войски под командването на ген.Гурко на 17 януари 1878 г. освобождават Пловдив.
Санстефанският мирен договор,подписан на 3 март 1878 г.,създава Княжество България,включващо всички земи с преобладаващо българско население.Космополитният Пловдив като най-голям,богат и оживен български град естествено е обявен за столица на новата държава и седалище на временното руско управление начело с принц Дондуков-Корсаков.Санстефанският договор е оспорен от Австро-Унгария и Великобритания и окончателното приключване на Руско-турската война се урежда чрез Берлинския договор.По силата ,на който току-що освободилата се българска държава е разпокъсана на няколко части,Пловдив става столица на автономната област Източна Румелия,а Османската империя изработва в тримесечен срок Органически устав (Конституция) на областта и назначава управител.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив е провъзгласено Съединението на Княжество България и Източна Румелия - един изключителен по своето значение революционен акт,доказващ силата и непримиримостта на българския дух в преследването на националния идеал.
След Съединението Пловдив остава и до ден днешен е вторият по големина и значение град след столицата София.През 1888 е построен железопътен път между двата града.
През 1892 г. градът е домакин на Първото българско изложение с чуждестранно участие,чийто директор е писателят Михалаки Георгиев.Наследник на това начинание днес е Пловдивският международен панаир.
В началото на XX в. Пловдив израства като голям промишлен и търговски център със силно развита лека и хранително-вкусова промишленост.В града са инвестирани германски,френски и белгийски капитали и се развива модерна търговия,банково дело и индустрия.
В годините на Втората световна война Пловдив не спира да расте и през 1943 г. достига 119 хил. жители.
В годините на Народната република в Пловдив са построени мащабни индустриални предприятия като Комбинат за цветни метали,Текстилен комбинат,Електроапаратурен завод,Тютюнев комбинат, Консервен комбинат и др.
През 70-те и 80-те години на XX в.са разкрити много от археологическите паметници в Пловдив,изцяло е реставриран Стария Пловдив-обявен за архитектурно-исторически резерват.
Старият Пловдив е уникален жив градски комплекс,изграден от археологически обекти,музеи и галерии с ценни експонати,старинни сгради,действащи храмове с богата живописна и дърворезбена украса.На територията на древното Трихълмие са съхранени значителни паметници от античността.Тук се издигат крепостни съоръжения от всички епохи.
В Стария град може да се проследи цялото развитие на възрожденската жилищна архитектура след XIX век.
Пловдив може да се гордее и с добре организираните и богати музеи,сред тях голям интерес будят:
Археологическият музей-създаден през 1882 г. като Народен музей на Източна Румелия,той представлява най-голямата съкровищница на археологическото богатство на древна Тракия.Трите отдела - „Праистория”,„Античност” и „Средновековие”,съдържат ценни находки от старокаменната епоха (палеолит) до ранноосманския период в българската история (XV-XVI век).
Исторически музей-Пловдив е създаден през 1951 г. като научен и културен институт за събиране,опазване,научно изследване и популяризиране на историческите свидетелства за миналото на Пловдив и Пловдивския край за периода от XV до ХХ в.Експозициите му са разположени в три отделни сгради-паметници на културата.

Пловдив и християнството:
Тъй като Пловдив е бил един от най–известните градове в Римската империя,главен град на провинция Тракия,в него християнството прониква не дълго след като Христовите апостоли и техните ученици тръгват да разпространяват Светото Евангелие.Според църковното предание онзи, който първи донесъл Христовото благовестие в този град,бил свети апостол Ерм,когото свети апостол Павел поздравява в Посланието си до римляните.Свети апостол Ерм основал в града християнска община,на която става първият епископ.
Доброто състояние и развитие на общината проличава и от факта,че при започналото гонение срещу християните при император Диоклециан (286 – 305 г.),пловдивската християнска община дала и своите мъченици за вярата–свети 38 пловдивски мъченици,свети Диносий Станимашки и светите Севериан и Мемнос.
На лобното място на тези първи известни пловдиски мъченици,непосредствено след Миланския едикт(издаден от свети цар Константин през 313 г.,даващ право на християнството да бъде изповядвано свободно),е издигнат първият християнски храм,там,където днес се намира старинният храм „Св.Св. Константин и Елена”.
Сведения за митрополитската катедра в древния Пловдив намираме у гръцкия историк Теофил,живял през втората половина на IV в.От него научаваме името на пловдивския епископ Евтихий,ревностен привърженик на арианството,под чието ръководство арианите напуснали провеждания във връзка с тяхното лъжеучение събор в Сердика и организирали такъв в Пловдив през  343 г.На този антиправославен събор арианите подложили на анатема свети Атанасий Александрийски,великия защитник на праославното учение и борец срещу ереста им.
След арианина Евтихий епископ на Пловдив станал Силван,строго православен,прочул се още приживе с дара на чудотворство.
Пловдивската епископия (митрополия) била една от най-големите.До 451 г. заедно с Траянополската, Адрианополската, Маркианополската и Томската тя образувала отделен екзархат.
Наличието на немалко раннохристиянски базилики в Пловдив и околностите му показва,че градът наистина е бил важен християнски център.Сред тези първи християнски храмове могат да се посочат:
- Базилика източно от форума на Филипопол (Епископската) - намира се на бул."Мария Луиза".Тя е най-голямата раннохристиянска базилика в България е една от най-големите на Балканския п-в,с размери- 86 м обща дължина и 38,5 м ширина.
- Малката базилика - намира се на бул. "Мария Луиза",между блокове 22 и 23.
- Базилика под църквата "Св. Св. Константин и Елена" - предполага се,че това е първият християнски храм в Пловдив.Върху него през средновековието и Възраждането са били издигнати църкви.
- Базиликата на Джендем тепе - вероятно е била част от манастирски комплекс.
- Базилика  под днешния храм „Света Петка”
- Базилика в кв. Коматево - трикорабна сграда с впечатляващи размери (43,50 х 26,30 м).
- Базилика в местността "Браниполе" - намира се на около 5 км южно от Пловдив.
Историческите сведения показват,че и днешните храмове в Пловдив– митрополитският „Света Марина”,катедралата „Успение Богородично”,храмовете „Света Неделя” и „Свети Димитър”,построени в сегашния си вид през ХIX в.,са на мястото на много по-стари храмове,началото на които е било в раннохристиянско време.
През по-голямата част от своята ранна и средновековна история,Пловдив е град в състава на християнска Византия.Забележителен за християнския живот на Пловдив е периодът,когато градът влиза в пределите на България при управлението на цар Иван Асен II.Тогава владетелят възстановил разрушения от цар Калоян град и издигнал в него величествен катедрален храм,посветен на света Петка Епиватска (днес Джумая джамия).
Друг български владетел,свързан по-тясно с християнската история на Пловдив,е цар Иван Александър (1331 – 1371).Има предположения,че на мястото на днешната катедрала „Успение Богородично”,той изгражда голям манастирски комплекс,който е и книжовен център, посветен на Божията майка.
Последният  Пловдивски митрополит,преди завладяването на града от османските турци,е епископ Дамян.Той успял да опази Пловдив от унищожение при превземането му,но по-късно,при настъпили междуособици между синовете на султан Баязид,загинал мъченически,като бил убит по време на служба в един от пловдивските храмове,след което тялото му било изхвърлено извън градските стени.Предполага се,че храмът,в който е бил убит светителят,е днешната арменска църква „Сурп Кеворк”(„Свети Георги”).
Първият пловдивски митрополит след падането на Второто българско царство под османско робство бил Дионисий,ученик на свети Марк Ефески.Същият по-късно бил избран за Цариградски патриарх.
Краят на XVІІІ в. и началото на ХІХ век бележат възход в духовното състояние на епархията и нейния център–Пловдив,западнало в първите векове на османското иго.Разведряване на османската политика към друговерците довежда до бързо и масово възстановяване на стари и строежа на нови църкви и манастири.Просперитетът на пловдивското християнско население в областта на търговията и занаятите е друга основна причина за оживление на църковното строителство,каквото се забелязва още от началото на XVIII в.
До Освобождението,за малко повече от половин век,в Пловдив са изградени дванадесет православни храма.От всички тях до днес на Трихълието са се запазили сравнително непроменени осем църкви:
-Митрополитската храм “Света Марина”-многократно е разрушаван и съзиждан.В днешния си вид е от 1856 г.Иконостасът е от старата църква(демонтиран през 1828 г.),а иконите са дело на Станислав Доспевски.Изписването на нартиката със старозаветни сцени е от Зограф Никита Одричанин.През 1870 г. към църквата е построена пететажна дървена камбанария,изградена от дърво,с височина от 17 метра.
-Катедралата “Света Богородица”-на нейно място още през IX в. е съществувала църква,възобновена е като катедрален храм през 1189 г. по време на филипополския епископ Константин Пантехи,по-късно към църквата е обособен манастир.При завладяването на Пловдив от османлиите е разрушена,съградена е наново османското робство.През 1844 г. църквата е отново съборена и брациговски майстори построяват на мястото й внушителна трикорабна псевдобазилика.Иконостасът е дело на дебърските резбари–братята Андон и Димитър Станишеви.През 1859 г. в храма е извършено първото богослужение на български език.
-Църквата “Св. Св. Константин и Елена”-разположена е в самото сърце на Стария Пловдив.Построенa e на място,където е съществувало стар християнско храм,който се е наричал „Св. св. Севериан и Мемнос”(на имената на посечените тук пловдивски граждани),датиран от началото на IV век.През многовековното си съществуване храмът е претърпял много преустройства.В днешния си вид е от 1832 г.,когато е била една от най-големите за времето си.Уникалният иконостас в църквата е изработен от българския майстор Йоан Паскулис от Мецово(Епир).Иконите в църквата са дело на различни автори,сред които Захари Зограф и брат му Димитър.През вековете църквата е съхранила много ценни творби на средновековната църковна живопис.Една от тях е малката чудотворна икона на Св. Св. Константин и Елена.Местните хора разказват редица легенди за чудотворното й  влияние.
- Църква “Света Неделя” -построена е през 1578 година,като от този период е запазен иконостасът на параклиса към храма.Върху основите на стария храм през 1831-1832 година е издигнат нов.Църквата притежава интересни икони на Димитър Зограф,Станислав Доспевски,Никола Одричанин.Дърворезбата в църквата е дело на Дебърската школа.Към храма през Възраждането е функционирало училиеще,в което през 1864 г. е учил големият българския възрожденец Йоаким Груев.Църквата е назована като храм-паметник на борбите за църквна свобода в Провдив.Днес,тази църква се намира в много лошо състояние,нуждае се от спешен ремонт!   
- Параклис “Свето Въведение Богородично” - принадлежи към храма "Св.Неделя".Изграден е през 1829 г. и е най-малкият пловдивски православен храм.
- Храм-параклис “Свети Николай” - намира се на самото Таксим тепе.Той всъщност е параклис към катедралния храм.Предполага се,че бил строен по времето на българския владетел Иван Александър,някъде около 1355 г.Сегашната сграда на параклиса датира от 1835 г.,когато била съградена с дарени средства от пловдивския възрожденец Вълко Тодоров Чалъков.Когато той умира (на 17 май 1841 г.),заради големите му заслуги за църквата енориашите го погребват в наоса на параклиса „Свети Николай” и надгробната му плоча и до днес се пази там.По своята същност параклисът представлява малка,еднокорабна,едноабсидна постойка с размери 17,5 м на 9,80 м на 6 м.Иконостасът на параклиса е от старата съборена църква,поради което той е най-старият иконостас в Пловдив.Датира от 1733 г. и е с интересна и оригинална старинна резба.Предполага се,че е изработен от местни майстори,повлияни от дърворезбата в голямата църква на Бачковския манастир.
- Църква “Света Петка" - намира се под Джамбаз тепе. Смята се, че храмът е приемник на средновековна църква носила същото име,и която била превърната в джамия(Джумая джамия).В сегашния си вид храмът е построен през 1836 г. с ктиторството на богатия пловдивски чорбаджия хаджи Вълко Чалъков–Големия и неговите сродници и с даренията на местните българи и гърци,както и на българи от околните села и градчета като Карлово и Клисура.Една от най-големите забележителности на храма са иконите.Осемте икони от царския ред на иконостаса са дело на Захарий Зограф,а трите реда малки икони над тях са на зографи от Одринската зографска школа.
- Църква “Свети Димитър” - разположен е на Джамбаз тепе,над катедралния храм „Света Богородица”.На негово мястото през ХІХ в.е имало малък храм,посветен също на Свети Димитър.Има предположение,че този древен храм е бил построен по времето на цар Иван Асен ІІ, най-вероятно след битката,състояла се при Клокотница през 1230 г.В днешния си вид храмът е изграден в годините от 1830 до 1838 г. на мястото на стария и малък храм.Средствата за новия храм били дарени от родолюбиви българи от Перущица,Карлово,Сопот и Пловдив,като най-щедри били ктиторите чорбаджи Вълко Чалъков(Големия),Иван Политоглу и пловдивският абаджия Антон Камизопуло.ай-голямата забележителност на храма е неговият мраморен иконостас.На 20 май 1924 г., след масовото изселване на гърците по нареждане на Пловдивската митрополия,храмът „Свети Димитър” била предоставена за ползване на руската емигрантска колония в Пловдив,основана от блажения архиепископ Серафим Соболев от емигранти след Октомврийската революция в Русия.В 1964 г., когато храмът е отново върнат към катедралата „Света Богородица”.
Възрожденските православни църкви В Пловдив са дело на едни от най-изявените творци на българската архитектурни,резбарски и живописни школи от епохата на Възраждането.Строителството им е възлагано предимно на най-добрите майстори от Брациговската школа.Иконостасната резба е работа на резбари от прочутата Дебърска резбарска школа и от Мецово в Епир.Иконописта е изпълнена от най-известните зографи от Самоковската и Одринската художествена школа.
Най-големият ктитор на пловдивските възрожденски църкви е Вълчо Чалъков–Големия.С негови и на роднините му дарения били построени пловдивските храмове:„Свети Константин и Елена” ,„Света Неделя” , „Света Параскева”,„Свети Димитър” , „Света Богородица”, „Света Марина” .Вълко Чалъков бил ктитор и на Бачковския и Рилския манастир,както и на манастирите Зограф и Хилендар в Света гора.
През Възраждането Пловдив е един от основните центрове на борбата за църковна независимост,приключила тук едва в 1906 г.
Тясно свързани с историята на Пловдив и Пловдивска епархия са и манастирите намиращите се в околността на града: Кукленският “Св. св. Козма и Дамян”,Белащинският "Св.Георги",както и отдавна запустелите Брестовички "Св.Никола",Перущенски "Св.Тодор" и Кричимските "Св.Св. Козма и Дамян" и "Св. архангел Михаил".
Наред с източното православие,християнската общоност в Пловдив,е представяна през вековете и от римокатолическото и арменоапостолическото изповедание.Техни храмове са:
- Католическата катедрала "Свети Лудвиг"-осветена на 25 март 1861 г.,когато е и окончателно завършена,тя е един от най–големи католически храмове в България.
- Арменската църква „Сурп Кеворк”-първоначално е била източноправославна,посветена на Св. Георги Победоносец,през 1767 е преотстъпена на Пловдивската Арменска Епархия,в днешния си вид е от 1828 г.
Днес Пловдив има 37 християнски църкви,от които 27 са източноправославни.Всички се намират в добро състояние(с изключение на православен храм "Св.Неделя") и са отворени за посещение всекидневно.

      


Голямата базилика - гр. Пловдив

Голямата базилика наричана още Епископска се намира близо до кръстовището на бул. Княгиня Мария Луиза и бул. Цар Борис ІІІ Обединител в гр. Пловдив. Тя е най-голямата раннохристиянска базилика в Бъ...
» виж детайли

Малката базилика - гр. Пловдив

Малката базилика се намира на бул. "Мария Луиза", до бл. 23, близо до кръстовището с ул. Ген. Скобелев на гр. Пловдив. Площта върху която е разпложена, за щастие е останала незастроена и&...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"