ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Перущица
 

Местоположение и географска характеристика:
Изглед на град Перущица от северПерущица е град в Централна България, намира се в Област Пловдив и е център и единствено населено място в Община Перущица. Отстои на 144 км югоизточно от столицата София, на 25 км югозападно от Пловдив и на 8 км източно от най-близкия град - Кричим. Заемлището на Перущица граничи със това на селата: Йоаким Груево (на север), Брестовица (на изток), Храбрино (на югоизток), Скобелево (на югозапад), Устина (на запад) и Куртово Конаре (на северозапад).
Град Перущица е разположен в географската област Родопска яка, сред гънки от северните склонове на Върховръшкия рид на  Чернатица (дял от Западните Родопи), на 255 м надм. вис. Старата градска част се разстила амфитеатрално по възвишенията Вълковище и Власевица. В полето, на 2 км северно от града е отдалечен квартал Пастуша, който до 1959 г. е бил отделно село.
Местният преходноконтинентален климат с мека зима и слънчево топло лято, както и специфичните особености на тукашните почви, са благоприятствали от незапомнени времена за развитие на лозарството, особено на винения сорт Мавруд, който най-добре вирее в района на Перущица. Хубавото и с висока захарност грозде е основна суровина във Винпром „Перущица“, където се произвеждат едни от най-качествените вина в България. В плодородното перущинско поле се разработва и овощарство (предимно ябълки) и зеленчукопроизводство.
Населението на Перущица към 2014 г. наброява около 5 000 жители.

За името на града:
Съществуват различни предположенията за произхода на името на града. Но изглежда най-правдоподобно е становището, което обяснява, че Перущица идва от „Перистица“ - наименованието на средновековна българска крепост, чиито останки се личат върху стръмен скалист хълм, южно от града. Друга хипотеза свързва произхода на името със славянския бог Перун.

История:
Макар и малък, град Перущица има хилядолетна и богата история. Своят отпечатък тук са оставили траки, римляни, византийци, славяни, българи и др. Множеството разкрити археологически паметници в района показват едно богато културно разнообразие, натрупало се вследствие на  застоявалите се през вековете представители на различни народи и етноси.
Керамичен фрагмент от неолитното селище при извора ПастушаНай-ранното човешко присъствие е засвидетелствано от намиращите се на около 1,5 км североизточно от града (при карстовия извор Пастуша до „Червената църква“) останки от праисторическо селище, което е съществувало през неолита, халколита и бронзовата епоха или в периода от 7 - 6 000 г. пр. Хр до към 1 000 пр. Хр. Добрите условия за духовно и материално развитие около извор Пастуша довело до разрастване на селището и увеличаване на броя на населението му, а впоследствие и до разселвания и основаване на други праисторически селища в близката околност – района на Пастуша, Перущица и Брестовица. Свещеният извор Фрагмент от оброчна плочка на Тракийския конник, намерен при реставрационните работи на "Червената черква"и скално светилище стават център, около който се формира тракийско селище, просъществувало и през римската епоха (I–IV в. сл. Хр),  и през последвалите исторически периоди. За съществено тракийско присъствие в района свидетелства и наличието на значителен брой надгробни могили (29), сред които най-известните са Духова, Банова, Горката, Андреева могила. В околностите на Перущица са разкрити останки и от други тракийски и римски селища, както и от една малка крепост - „Калето“ (северозападно от града).
Раннохристиянската църква "Чевената черква"През късната античност (IV-VI в.), над скалното светилище при извора Пастуша е изградена внушителна  раннохристиянската църква, известна като "Червената църква". Впечатление прави оригиналният ѝ архитектурен план с уникално четириконхално ядро, датирано от края на IV в. Наличието на такава грандиозна култова сграда, говори, че още в зората на християнството, намиралото се в близост до църквата селище е играело значителна роля в духовния живот на областта.
Предполага се, че днешният Перущица е наследник на античното селище, което след заселването на славяните по тези земи приема името Драговец. Установено е, че в радиус от около 5 км от Драговец са били разположени 10 крепости, които са пазели подстъпа към града от всички страни. Три от тези крепости се намират южно от Перущица: "Градището", "Момино кале" и "Перестица". Селището и  прилежащите му отбранителни съоръжения продължили живота си и през средновековието. Тогава укрепленията в планината, като крепостта „Перестица“, са били важна част от севернородопския отбранителен щит. По време на Второто българско царство (XII-XIV в.) тези крепости са играели важна роля при сблъсъците между Византия и България и са преминавали ту в едни, ту в други ръце. Историческите извори сочат, че през този период Драговец е голям български град. Според византийския хронист Георги Акрополит:  „живущите там били българи и отхвърляли игото на чуждоплеменниците (т.е. Византийците)”.
Вероятно през времето на Второто българско царство е бил основан известният в миналото Перущенски манастир "Св. Тодор", останките на който се намират на 1,5 - 2 км южно от града, в близост до крепостта "Перестица".
Драговец и крепостите са били разрушени от османските завоеватели през втората половина на XIV в., от ордите на пълководеца Лала Шахин. Moжe да се приеме, че приемник на разореното българско селище е възникналото в някой по-късен период село Перущица. Първи писмени сведения за последното намираме в османските данъчни регистри. То се споменава в опис на войнуците за Пловдивски санджак от XVI в.: „Пейо, син на Трендафил, вместо него, от с. Перущиче“. Този документ свидетелства, че по това време Перущица вече е съществувало и в него са пребивавали войнуци – българи на служба в османската войсдка, които са ползвали определени привилегии (данъчни облекчения). Интересно е, че в същия този опис на войнуците е записано и село Пастуша (днес кв. на Перущица), но с 5 войнука (Манол, Христан, Апостол, Богдан и Наско), което дава основание да се предположи, че то е възникнало по-рано от с. Перущица (това, което е било на днешното му място).
Характерно за селото е, че през всичките векове на османското робство населението му запазило българско – християнско самосъзнание.
Дори и по време на големите зулуми в средата на XVII в., когато почти цялото население на Западните Родопи (Чепинското корито) било принудено насилствено да приеме исляма, опити на турците да помохамеданчат перущенци не успели. Цената, която платили тукашните горди българи била изразена в множество изпепелени къщи и изселване от родните огнища. По-късно, през 1794 г., селището било отново ограбено и опожарено, от кърджалийските банди на Мехмед Синап. През XVIII век в Перущица са се заселили бежанци – българи от най-западните предели на Балканския полуостров (дн. Албания и Епир).
През Възраждането, будното национално самосъзнание и ревностният дух на перущинци достигат най-големи постижения, както никога дотогава. Тогава в селото живеели и работили видни просветители и дейци на национално-освободителното движение, като: Петър Бонев, Спас Гинов, Кочо Честименски, Васил Соколски – Докторът.
Стопанският просперитет и духовният напредък на Перущица през XIX в. дават изражение в създаването на редица културни учреждения. През първата половина на века е издигната възрожденската църква “Св. Архангели Гавраил и Михаил” (1847 г.) и първото начално училище, в което първи учител е бил свещеникът П. Рипчев, като отначало обучавал деца в дома си. Негови приемници са били Ст. Б. Николов от с. Цалапица, Кр. Ненчев от Етрополе, П. И Ст. Рипчеви, Т. Михайлов, който донася препис от Паисиевата история в селището и др.  Приемник на това школо е светското „Даново училище“, в което първи преподавател е бил бележитият български просветител Христо Г. Данов, въвел през 1850 г. взаимоучителния метод. През 1853 г. той открива и девическо училище, с което се образува едно от първите смесени училища в поробена България. Читалище „Просвета“ е основано през 1862 г.
През 1869 г. самият Васил Левски полага основите на таен революционен комитет, чиято дейност е възобновена по-късно (през 1876 г.) от Георги Бенковски. Перущица е едно от първите селища, започнали подготовка за въстание.
След избухването на Априлското въстание в Перущица на 23 април 1876 г., перущинци удържат седем дни непрестанните атаки на многократно Картина "Защитата на Перущица", художник: Добри Добревпревъзхождащия ги по брой и въоръжение противник. Те са принудени да се бият срещу освирепелите тълпи на 5 000 – 6 000 башибозуци, предвождани от тамрашлията Адил ага, а на 29 април пристига и турска редовна войска начело с Решид паша. Едва когато топовете разрушават покрива на въстаническата крепост - църквата “Св. Архангели Гавраил и Михаил”, в която били събрани около 600 старци, жени и деца, въстаниците  прекратяват съпротивата. Турците ограбват селището и опожаряват 350 къщи. В черквата загиват 347 души, начело с Петър Бонев - другар и съратник на Раковски и Левски в Белградската легия и водач на въстанието в града. Безпримерен героизъм и саможертва проявява неговият съратник Кочо Честеменски. Виждайки, че няма спасение от налитащите башибозуци в беззащитната вече църква, той убива жена си и децата си и сам слага край на живота си. Последван е и от други. Геройски загиват и останалите водачи на въстанието - Спас Гинев, отец Тилев, д-р Васил Соколски. Впоследствие костите на тези мъченици са събрани и погребани в същата тази черква, за да ги помнят хората.
През юли 1876 г., Перущица е посетена от френския журналист Иван дьо Вестин, който докладва, че след зверското потушаване на въстанието в града са останали 150 „старци и деца от оригиналното население от над 2000 души“.
Стара перущинска къща от началото на XX в.Перущица е освободено от османско иго на 3 януари 1878 г., но след Берлинския договор от 13 юли 1878 г., селото попада в автономната и васална на Османската империя област Източна Румелия. Според първото официално преброяване от 1884 г. населението му наброява 2 053 жители. Гражданите на Перущица са от първите, обявили се за Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г.
Помаци из чаршията в Перущица, а над тях - съхнещи тютюневи нанизи, 30-те години на ХХ в. (снимка: lostbulgaria.com)През XX в. Перущица се развива в селище, на което основен дял от икономиката му заема селското стопанство и по-точно лозарството и овощарството. През 1929 г. в селото е образувано първото в България дружество на тютюнопроизводителите, а през 1935 г. и лозаро-винарска производствена кооперация „Напредък“. По-късно е основано средно професионално-техническо училище.
След 9.IX.1944 г., в годините на социалистическата планова икономика, в Перущица работят: алектроапаратурен завод за командни ел. табла, предприятие на „Винпром“ за естествено пенливи вина, 2 предприятия за производство на туристически принадлежности, Дирекция „Лозарство“ към националния производствен комплекс „Г. Димитров“ в Пловдив, дивечова ферма „Норка“ и др.
През 1969 г. село Перущица е признато за град
Днес Перущица има облика на приветливо градче, чиято икономика е ориентирана към съживяване и развиване на старите селскостопански традиции. С наличието на красива природа и изобилие от културно-исторически паметници, големи перспективи за развитието на селището се откриват в разработването на туризма. През 2013 г. е реставриран и социализиран намиращия се в околността на града национален паметника на културата „Червената църква“. Но трябва да се забележи, че интегрирането като туристически обект на това уникално за България и Европа Историческият музей в Перущицакултурно наследство стартира доста вяло.
Друга културна забележителност за града е и Историческият музей - създаден през 1955 г.,  експозицията му разкрива историята на селището, преминавайки през различните епохи - от траките до Априлското въстание и след това.



Източници:
1. Панайотова. Д. Червената църква при Перущица. София, 1956 г.
2. Гълъбов, К. Въстанието на героична Перущица. Април, 1876 г., София, 1965 г.
3. Турски извори за българската история, т. V, изд. БАН, София 1974 г.
4. Стойчев, Ст. Перущица, София, 1976 г.
5. Енциклопедия на България, том 5, изд. БАН, София, 1986 г.
6. Ваклинова, М. Червената църква и нейният средновековен некропол., София.


Перущенски манастир "Св. Тодор"

Перущенският манастир "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" (кратка история)   Автор: гл. ас. д-р Димитър Христов   Перущенският манастир “Св. Св. Тео...
» виж детайли


Червената църква - гр. Перущица

Раннохристиянската църква известна като „Червената църква“ се намира на около 1,5 км североизточно от гр. Перущица. До нея се стига по пешеходна алея (дълга 720 м), която започва от ляв...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"