ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Мулдава
 

Местоположение и географска характеристика:
Изглед на с. Мулдава от югМулдава е село в Южна България. Намира се в община Асеновград, Област Пловдив. Отстои на 174 км югоизточно от столицата София, 25 км в същата посока от гр. Пловдив и на 6 км източно от Асеновград. Мулдава се намира в близост (вляво) от пътя Асеновград – Кърджали. Селското землище граничи с това на селата: Козаново (на север), Стоево (на изток) и Червен (на юг).
 
Село Мулдава е разположено в северното подножие на Добростанския рид на Западните Родопи, в малка долина, откъдето на север започва да се простира равнината. През него минава рекичка - Мулдавска, която се влива в язовир „40-те извора“, намиращ се на 2-3 км северозападно от селото. Северната половина на мулдавското землище е заета предимно от поля, а южният му край – от планински възвишения.
Климатът е мек през зимата и относително прохладен през лятото, което е един факторите, допринасящи за упражняване на туризъм през цялата година. В близост до селото се намира ловно-стрелкови комплекс „40-те извора“.
Язовир "Четиридесетте извора"Местният климат и почви са благоприятни за отглеждане на овощни насаждения, лозя, зеленчуци (особено краставици) и тютюн. Поради тази причина поминъкът на населението е свързан предимно със селскостопанска дейност.
Населението на с. Мулдава към 2014 г. наброява около 1350 жители. Днес преобладаващата част от него е с мюсюлманско вероизповедание. Съотношението мюсюлмани-християни е 85:15.

За името на селото:
За произхода на името „Мулдава“ дава обяснение местно предание, според което „още в отдавнашно време са се преселили няколко души от Молдава (Влашко) и са основали селото, като са го именували Молдава с името на своето отечество.“ Може да се предположи, че заселването му е станало от върнали се от Молдова бежанци от турските безчинства.
 


История:
Районът на село Мулдава е бил обитаван от дълбока древност.  Със своите природни дадености -  климат, подходящи условия за живот, феномени, той е привлякъл едни от първите европейски заселници. В близост до днешното село в местността „40-те извора“ (на около 1,5 км западно) е разкрита праисторическа селищна могила от преди 8 500 години, при която е възникнало и съществувало селище през ранния неолит. Основни заслуги за излизането на бял свят на тази уникална находка има големия български археолог - праисторик проф. Петър Детев, Емблематичната за историята на Европа зооморфна култова фигира на елен, намерена в неолитния култов център в м. "40-та извора"който, освен селището, през 1967 г. разкрива и култов център. В него е намерена уникална керамична култова фигура на елен-сръндак във формата на проторитон, причислена към културата „Караново I“. Тя има внушителни размери (височина 55 см, дължина 65 см) и побира над 12 литра. Представлява богато украсен съд за течност (вероятно вино). Не по-малко интересни са и намерените на същото място други два артефакта - керамичен олтар изработено като факел (с куха дръжка) и чаша с три умба (полусфери) в основата ѝ над дъното, украсена с бяла охра. Трите съда са добре подкрепени от ритуален поднос и богато украсена купа. Откривателят им обуславя съществуването на древните фигури с култа към слънцето - Бог и обряд за плодородие, извършван в началото на пролетта и свързван с надеждите за плодородие.
В наши дни уникалните артефакти от култовия център при с. Мулдава вдъхновяват сина на откривателя на старината - Йордан Детев да създаде първото интерактивно видео в България, посветено на „Изкуството и археологията на Свещеното“. Според артдеятелът Й. Детев, който е и основател на  Международната фондация за българско наследство "Проф. П. Детев", отговорът на въпроса защо "основателите на Европа" избрали точно "Долът на 40-те извора" за свой първи култов център се крие на върха на планината, при хижа "Марциганица".  „Там има карстов извор, който от самия връх се скрива в недрата на Родопите, спуска се невидим по билото и... избликва(л) на около 3 км от полите ѝ, в Долът, в ЦЕЛИ 40 извора, прясна, целебна, свежа и студена (особено в жарките летни жеги на равнината), планинска вода. Истински феномен за първите жители.“ За жалост сега тези 40 извора са каптирани и чара на красивата долина се е поизпарил. Но можем да се докоснем до култовия обект и една от възможните причини за основаването му, поне във въображението си.
По-късно, хилядолетия след тези първи обитатели, природните богатства на тукашните земи били оценени и от траките, от племето беси. Интересно е, че те също избрали за място на светилище живописната и сакрална местност „40-те извора“. Това обяснява защо, освен праисторически находки, в местността са намерени много оброчни плочки на Тракийския конник, на Митра, на Зевс и Хера, оброчна плочка на Орел и др. Параклисът "Св. Три Светители"Някои от култовите предмети доказват, че светилището е съществувало и през римската епоха. Приемствеността на традицията за почитане на свещеното място се доказва дори и в наше време. В края на XX в. в непосредствена близост до праисторическия култов център е построен параклис „Свети Три Светители“.
Параклисът "Св. Илия" на едноименнтия връхДруго тракийско светилище е имало на връх Св. Илия (760 м) на възвишението Анатема, над Мулдавския манастир „Св. Петка“. Там е намерен оброчен паметник, който представлява мраморна плоча с размери 30 х 80 см. От краткият надпис върху плочата се разбира, че това е оброчен дар на Аполон Кендрисийски - един от най-тачените богове в Филипополската област, в чест на когото е бил изграден храм в Филипополис и откъдето най-вероятно оброчният дар е бил донесен на мястото.  Днес на върха има параклис „Св. Илия“, изграден в края на XIX в. върху древното светилище. Наличието на параклис на високо място и по-специално името на патрона му, имайки се предвид установената закономерност, че в голяма част от параклисите, посветени на Св. Илия, са строени на мястото на езически светилище, потвърждава стародавната сакралност на мястото.
Въз основа на гореописаните данни някои археолози прокарват хипотеза за произхода на името на селото, според която на тракийски език "Мулдава" означава "укрепено светилище".
Не е известно дали тукашното антично селище край светилището е имало пряк наследник в по-късен исторически период. Но намиращите се из землището на Мулдава останки от градежи и различни находки, недвусмислено говорят, че тук е имало селище и през средновековието. Следи от поселищен живот са открити в местността "Старата колиба" (на юг от селото), където при обработка на почвата се намират части от керамични съдове. Средновековни останки има и в м. „Юртище“, на север от селото.
Мулдавският манастирОснователно е да се предположи, че местното население е намирало духовна опора и упование в Бога в близкия Мулдавски  манастир „Св. Петка“, основан по време на второто Българско царство, най-вероятно през XIV век. Обителта е била неколкократно разрушаван и след това наново възстановявана с помощта на християнското население от околността.
Първите писмени сведения за село Мулдава черпим от османските данъчни регистри. То се споменава под същото име в подробния тимарски опис на Пловдивско от 1570 г., където е посочено като част от мюлка на някой си Шах султан. В същия документ е описан и манастирът над самото село - "Св. Петка Мулдавска", от който научаваме, че към 1570 г. монашеският състав на обителта е бил в състав от 6 души. Сведения за селото има и в краткия иджмал авариз-джизие регистър на Пловдивско от 1622 г., във който селото е упоменато като "Молдова", спадащо към нахия Конуш и е посочено със 6 християнски ханета (семейства). В подробния муфассал авариз регистър на Пловдивско от 1695 г., то отново е отбелязано като "Село Молдова" от нахия Конуш със записани под името му 9 християнски ханета.
Има сведения, че през размирните времена на османското робство, когато многократно е било разорявано, селото на няколко пъти е местило обиталището си. Това обстоятелство се доказва и от следите от поселища на различни места в селското землище. Вероятно при едно от тези опустошения, част населението се е изселило в Молдова (Влашко) и след време, при по-благоприятни времена, се е върнало и е дало днешното име на селото - „Молдова“ - „Мулдава“.
Мястото в Мулдавския манастир, където се е укривал Васил ЛевскиСелото се е заселило трайно на днешното си място едва през XIX в. В края на същия век то е брояло 65 къщи.
Българското национално самосъзнание на старото мулдавско население е засвидетелствано от факта, че мулдавци участват в национално-освободителните борби. По време на подготовка на Априлското въстание в Мулдавския манастир е идвал Васил Левски. Скривалището в което се е крил Апостола на свободата е запазено и днес.

Православният храм "Св. Троица"
Отколешната религиозна – християнска принадлежност на мулдавци се доказва от наличието в селото и в неговото землище на не малко християнски култови обекти. Селската черква „Св. Троица“ е строена през 1912 г. Освен православния храм, в землището на с. Мулдава са разположени следните параклиси:


1. „Св. Св. Козма и Дамян“ - намира се в границите на селото.
2. „Успение Богородично“ - в самото село.
3. „Св. Георги“
4. „Св. Атанасий“ - намира се до дъбовата гора, в близост до яз. „40-те извора“, в м. „Ганевската кория“. Влиза в енорията на асеновградския храм „Св. Димитър“
5. „Св. Никола
6. „Св. Марина“ - югоизточно от селото.
7. „Св. Св. Апостоли Петър и Павел“ - югозападно от селото. Влиза в енорията на асеновградския храм ''Св. Атанасий''.
8. „Св. Три Светители“ - намира се в м. „Четиридесетте извора“. Последният изграден в района, през 1998 г. Влиза в енорията на асеновградския храм „Св. Димитър“
9. „Св. Илия“ - намира се на върха Свети Илия“. Влиза енорията на асеновградския храм "Св. Георги" в кв. „Амбелино“.

В с. Мулдава има и една джамия, за религиозните нужди на мюсюлманската общност. Тя е изградена много по-късно от православния храм.

Първото училище в селото е основано през 1878 г. Преди това, по време на османското робство,  мулдавци са се учили на четмо и писмо в килийното училище в манастира „Св. Петка“. Местното читалище „Н. Й. Вапцаров“ е открито през 1932 г.
Празникът на селото се чества Гергьовден (6 май). На този ден идват посетители от различни кътчета на страната, за да видят традиционните народни борби между стотици младежи от цяла България. Ежегодно в местната дъбова гора се извършва и традиционен молебен за дъжд, който се посещава от хиляди гости.


Източници:
1. Детев, П. Праисторическото селище при село Мулдава – В: Годишник на народния музей Пловдив, т. VІ, 1968 г., с. 9-48.
2. Хайтов, Н. Асеновград в миналото. изд. „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1983 г.
3. Енциклопедия на България, т. 4, изд. БАН, София, 1984 г.
4. Istanbul — Basbakanli osmanli arsivi — Tapu Tahrir defetrleri — BOA TD 494; Arsiv Genel Mudurlugu Maliyeden mudevver defterler — BOA MAD 3398, s.4-15/BOA MAD 3604, s.114-136. (Документите публикувани на български език и са от личния архив на историка Любомир Василев от село Кочево, Пловдивско)
5. В описанието е използвана информация от сайта „Станимака - Духовно наследство“ -  www.history.asenovgrad.org
6. Повече информация за праисторическия култов център - тук.


Мулдавски манастир "Св. Петка"

Мулдавският манастир „Св. Петка“ се намира на около 2,5 км югозападно по права линия от с. Мулдава и на около 4 км югоизточно от Асеновград. Разположен е на голяма тераса в северни...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"