ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Хисаря
 

Хисаря е град в Южна България,намира се в Област Пловдив и е административен център на община Хисаря.Отстои на 43 км северно от областния център Пловдив,на 167 км източно от столицата София и на 26 км югозападно от Карлово.
Град Хисаря е разположен в малка котловина сред югоизточните покрайнини на Същинска Средна гора,на 364 м н.в.Характерно за Хисаря е термалното находище от 22 извора,разположени в малък район,с различна физико-химична характеристика и температура и доказани лечебни качества.
 Населението на Хисаря към 2010 г. е 7 660 жители.
Хисаря има богата хилядолетна история.Благоприятният климат и минералните води са привличали хората по тези места от най-дълбока древност,като различните народи и цивилизации са оставили след себеси ценни образци от своята материална и духовна култура.Тук е съществувал поселищен живот още през праисторическата епоха.По-късното тракийско селище около минералните извори е влизало в пределите на Одриската държава.Около минералните извори били изградени лечебно-религиозни светилища (нимфеуми) От този период датират и големите тракийски култови съоръжения край близкото село Старосел.
След завладяването на тези земи от римляните през 46 г.,те влизат в провинция Тракия ,а около минералните извори възникнал голям римски град.Прочут бил със своите минерални извори из цялата Римска империя,тук се стичали болни от целия Балкански полуостров,Мала Азия и Егейските острови.След опожаряването му от готите през III век,не след дълго той бива възстановен.През 293 г. император Диоклециан му дава статут на град и оттогава започва неговото укрепяване с масивни крепостни стени и изпълнението на нови градоустройствени решения. По своята запазеност и оригиналност укрепителната система и архитектурата на римския град Диоклецианопол се нарежда на едно от първите места в Европа.
В античния град се е влизало през четири големи порти.Археологическите проучвания уточняват,че крепостта е била подсилена от 44 кули.Днес хисарската крепостна стена е едно от най-запазените късноримски укрепления,дълга е 2315 м.,на много места тя достига височина до 11 метра,а южната крепостна порта("Камилите") се извисява на 13 м.Разкритите масивни жилищни сгради,амфитеатър, бани(бански комплекс,обхващащ площ от около 2000 кв.м.),търговски комплекси и улици са показател за някогашното високо икономическо състояние на града.Термите на Диоклецианопол са едни от малкото запазени римски терми на Балканския полуостров,в които са били извършвани процедури и лечение с минерална вода.Съхранени почти до покрив,те впечатляват със своята оригиналност.
Към средата на V в. Диоклецианопол попада под ударите на хунски нашествия.Сринати са северната и източната крепостна порта,казармените постройки и др.
След въвеждането на християнството като официална религия в римската империя през първите десетилетия на IV в., Диоклецианопол се превръща във важен християнски център–седалище на епископ.Откритите в града 10 раннохристиянски базилики от периода IV – VI в. отразяват особеностите в развитието на раннохристиянската архитектура.Това може да се види и днес в добре запазените и експонирани храмове.Списъкът на разкритите монументални базилики в града и околностите му е следния:
- Базилика 1 - намира се на 100 м западно от южната порта на крепостта.
- Базилика 2 - намира се в източната половина на крепостта,на 115 м от средата на източната крепостна стена.
- Базилика 3 - намира се на 120 м южно от крепостта.
- Базилика 4а и 4б - втората е построена върху руините на първата със значително по-големи размери,намира се извън крепостната стена,северно от североизточния ъгъл на крепостта.
- Базилика 5 - намира се извън крепостните стени,до гарата на Хисаря.
- Базилика 6 - останките ѝ се намират извън крепостната стена,на 45 м южно минералния извор "Чаир баня".
- Базилика 7 - намира се североизточно от източната порта на крепостта.
- Базилика 8 - намира се извън крепостните стени,в центъра на днешния град Хисаря.
- Базилика 9 - намира се на около 700 м южно от крепостната порта "Камилите".
- Параклис до източната крепостна стена.
- Базилика в местността "Юрта",на 5 км източно от Хисаря.
- Раннохристиянска църква в кв.Веригово,в местността "Манастирището".
През V и VI век градът преживява своя разцвет,бидейки вече в пределите на византийската империя.В историческите извори се съобщава,че по това време градът се е нареждал на трето място по големина сред градовете в провинция Тракия,след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора).
В края на VI и началото на VII в. Диоклецианопол отново е подложен на разрушение,в резултат от нашествието на аварите и трайното заселване на славяните по тези земи.
През по-голямата част от времето между IX и XIV в. градът е в пределите на българската държава и носи името Топлица.
При завладяването от османлиите,градът оказал ожесточена съпротива,което му коствало почти пълното разрушаване и избиване на населението.Едва през XVII век турците оценили природните дадености на бившия курорт и го заселили наново, давайки му сегашното име - Хисар (крепост),заради множеството крепостни останки.
През османското робство населението на Хисар било предимно турско,но в околните села Синджирлий(дн. Веригово) и Кюсилери(дн. Момина баня),сега квартали на града, живеели будни българи,които взимат дейно участие в борбите за национална свобода.През 1868 г. В. Левски създал в Синджирлий революционен комитет,от който 15 души участвали във Великото Народно събрание на Оборище.
Селото възстанало през Април 1876 г. заедно с околни български села,но пострадало сериозно при разгрома- разграбено,опожарено,много избити,други заточени или прогонени.
Днес в Хисаря има три православни храма и два католически:
- Църквата „Свети Димитър“ в квартал Веригово е най-старата.Построена е през 1845 – 1850 година.Опожарявана по време на Априлското въстание и отново съградена през 1882. На пода на църквата има мраморна плоча датираща събитието.През 1856 г. в двора е построено първото килийно училище в селото.
- Църквата „Успение Богородично“ в квартал Момина баня е завършена през месец септември 1883 година.Обявена е за паметник на културата през 1975 г.
- Православният храм „Свети Пантелеймон“ - намира се в центъра на Хисаря.Построен е през 1889 г.Най-впечатляващи са стенописите,пресъздаващи почти всички библейски истории.
- Католическият храм „Свети Свети Петър и Павел“ в квартал Миромир е построен през 1882 година от отец Павел Цакия и отец Карлос.Красивите стенописи са дело на художника Стоян Изов.Към храма има изграден пансион.
- Католическата църква „Пресветото семейство от Назарет“ е най-новия храм в града,строителството му е завършено през 2010 г.
Многовековната история на Хисаря може да се проследи в Градския исторически музей-основан от местния родолюбец и патриот генерал Тодор Марков.Разполага с богата сбирка от археологически и етнографски находки.Отлично запазени образци от праисторическо време,както и тракийски,римски и византийски артефакти.


СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"