ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Бачково
 

Местоположение и географска характеристика:
Бачково е село в Южна България. Намира се  в община Асеновград, Област Пловдив. Отстои на 175 км югоизточно от столицата София, на 27 км в същата посока от гр. Пловдив и на 8 км южно от Асеновград. В непосредствена близост до Бачково, в южния му край, се намира Бачковският манастир, който е приел името на селището.
Село Бачково е разположено в Средните Родопи, на двата бряга на Чепеларска река, на 325 м надм. вис. Скътано в долина, селището е обградено от високо издигащите се над него планински възвишения Баба и Червената стена, които са покрити с широколистни, по-малко иглолистни  гори и храстовидна растителност.  Красивата природа из околността му крие много живописни местности. Сред тях попада известната местност „Клувията“, както множеството водопади на малка рекичка (десен приток на Чепеларска река).
Населението на село Бачково към 2014 г. е около 300 жители.

За името на селото:
Произходът на името на селото се обяснява от няколко хипотези, от които по-разпространени са две. Според едната името „Бачково“ произхожда от данъка бач (пътен данък), който се е плащал през средновековието от преминаващите по долината на река Чепеларска пътници. Другото обяснение, което изглежда по-правдоподобно, е че „Бачково“ се е добило от турската дума бачия – мандра, тъй като по-рано на мястото на днешното село се намирали манастирските мандри. Потвърждение за това дава и обстоятелството, че гърците от близкия град Станимака (Асеновград) кавали на селото „Бажо“, което също означава мандра.

История:
Районът на днешното село Бачково е бил населяван от древни времена. На мястото на Бачковския манастир, далеч преди неговото основаването, е имало тракийско светилище (намирани са оброчни плочки на тракийски конник), а в близост и селище.
Участък от стария друм край Бачково (снимка: Ивайло Мирчев)Изглежда, че тракийското селище е възникнало покрай път, който е съществувал още през древността (трако-елинистичната епоха) и е бил една от главните артерии, свързвали Тракийската низина с Беломорското крайбрежие през Родопите. Този друм, известен на историците като Източен трансродопски път, се е утвърдил след I в. сл. Хр., когато римляните завладяват Родопите и е просъществувал през последвалите исторически периоди, с малки изменения на трасето му, до наши дни.
Бачковският манастирПо-късно, през средновековието, в близост до пътя е основано селище, чийто наследник се смята днешното Бачково. Има вероятност това да е станало в периода около основаването на Бачковския манастир от двамата братя Бакуриани, грузинци на служба във Византийската държава, в края на XI в. След възникването на обителта цялата по-нататъшна история на Бачково е тясно свързана с нея.
По време на Второто българско царство (XII-XIV в.), като принадлежащо към родопска област селище, Бачково често минава от българско към византийско управление и обратно. През този период в близост е имало крепост, обвързана с минавалия по долината път. Според местни легенди тя се е намирала в местността „Черньовица“, където по времето на цар Иван Шишман е съществувала едноименната твърдина.
След завладяването на Родопите от османлиите (1371-1373 г.) Бачково запазило значението си на крайпътно селище. Попаднало в границите на Османската империя, впоследствие то влязло във вакъфска (посветена) земя, предоставена от местния феодал (един от пълководците – покорители на планината) за богоугодни нужди - на религиозни (мюсюлмански) учреждения.
Докъм XIX в. Бачково се е намирало на североизток от сегашното село, в местността „Юртища“. Преди това на днешното му място са били разположени манастирските мандри, в които работели хора от старото село, а после монасите им отстъпили тези земи, за да се заселят долу при реката.
Село Бачково - пощенска картичка от началото на XX в.Живеещи между Бачковския манастир и един от най големите центрове на гърцизма в България – Станимака (дн. Асеновград), жителите на Бачково са били подложени на гърцизация почти до Освобождението (1878 г.). Българският език в местното училище е бил въведен едва през 1875 г. Поради това във фермана за учредяването на Българската екзархия (1870 г.) селото е причислено към гръцките села и града Станимака. Българското самосъзнание у бачковци не е било заглушено, но поставени в географска и икономическа зависимост от силния гръцки  Приготвяне на листа от черница за хранене на копринени буби (снимка: National Geographic)елемент в града, те не са могли да водят някаква явна борба с гърците. И въпреки това, в годините преди Освобождението болшинството от местното население се е обявило за българско. При всичките неблагоприятни условия в национално отношение, през всичките си векове на съществуване,  Бачково се е запазило като чисто българско родопско село, което по живот, говор и обичаи принадлежи към етнографската група на рупците.
Храм "Св. Атанасий", 30-те години на XX в.Селската черква „Св. Атанасий“ е построена през 1848 г., като отначало богослужението в нея е извършвано на гръцки език, а след Освобождението на църковно-славянски.
Основен поминък на бачковци в миналото е било дребно земеделие (малко лозарство), дюлгерство през Месарница в Бачково, 1923 г. (снимка: National Geographic)лятото, дърварство, надничарство в Бачковския манастир, а от началото на XX в. и бубарство. Благодарение на близостта до града, който до голяма степен е осигурявал препитание на жителите, в следосвобожденския период Бачково продължава да се разраства и дори се оформя в едно от големите села в тази част на Родопите. Населението му през 1900 г. наброява 1107 жители.
Днес местното население се препитава с работа в Асеновград, както и с обслужваща дейност, свързана с целогодишния туристически поток към Бачковския манастир. В селото има множество  хотелчета, къщи за гости и ресторанти.


Източници:
1. Шишков, Ст. Езикови бележки из с. Бачково, сп. „Родопски напредък“, 1905 г.
2. Комплексна научна родопска експедиция през 1953 г., изд. БАН, София, 1955 г.
3. В описанието са поместени снимки от интернет сайтовете: „Родопски старини“ (по National Geographic) и „Станимака - Духовно наследство“.



Бачковски манастир

Бачковският ставропигиален манастир „Успение Богородично“ се намира  на около 10 километра южно от Асеновград, и на 1,5 км от центъра на село Бачково. Живописно оградеият от...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"