ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
кв. Горни Воден
 

Местоположение и географска характеристика:
Изглед на Горни Воден от югДнес Горни Воден (до 1986 г. отделно село) е квартал на град Асеновград, Област Пловдив. Намира се от западната страна на Асеновград, като най-прекият път между тях е с дължина от около 1 км. На север Горни Воден граничи с квартал Долни Воден, на запад – със землището на с. Руен, а на юг-югозапад – със землищата на селата Лясково и Яврово.


Изглед на Горни Воден (на преден план), Долни Воден (вляво) и Асеновград (вдясно)Кварталът е разположен в североизточните разклонения на родопския рид Чернатица, на ср. надм. вис. 450 м. Той е предпоследното в източна посока населено място от географската област Родопска яка. Селището има събран, купен вид. По-голяма част от къщите са накацали амфитеатрално една над друга около стария център.
На влизане в Горни ВоденПо склоновете наоколо се намират множество карстови извори, като повечето от тях са каптирани в чешми. Такъв извор със сравнително голям дебит има и в самия център. Той е каптиран от незапомнени времена и навярно е първопричината за възникване на селището.
Западно и северно от квартала тече рекичката Килдере или Сингел, по чието течение в съседство на Долни Воден е построен малък язовир, служещ за напояване. През самия Горни Воден тече Чалък поток, който събира водата от изворите и се влива в Сингел.
Възвишение от рида Чернатица на Родопите южно от кварталаЮжно и западно от квартала растат гори от дъб, бук, габър, бряст, ясен и др., като през последните десетилетия някои от тях са подменени с иглолистни. Някога хълмовете по пътя за Воденския манастир са били обрасли с вековни дъбови и брястови гори, които през 20-те години на XX в. са били безогледно изсечени.
Климатът в Горни Воден, както при други севернородопски села, е преходно континентален с леко планинско влияние, а преобладаващите почви са кафяво горски. Тези природни дадености благоприятстват за развитие на лозарство (предимно сорта Мавруд), овощарство (череши, ябълки и др.), както и зеленчукопроизводство и тютюнопроизводство. Обработваемата земя на Горни Воден е 3 500 дка и е главно в полето – до р. Чая.
Днес, поради близостта си до Асеновград, Горни Воден продължава да бъде многолюден квартал. Населението му в етно-религиозно отношение е представено изключително от българи – християни (православни).

За името „Горни Воден“:
Общоприето е, че Воден произхожда от славянската дума „вода”, а определенията Горни и Долни са според местоположението им. Но според изследователи на миналото на селището, частта „Горни“ има друг произход. До Освобождението селото носи името „Воден“. За първи път руските освободителни войски в свой доклад през 1878 г. за преминаването им през маршрута Брестник – Куклен - Станимака употребяват наименованието Воден – горний. Тази добавка за обхождащите войски е имала руското си значение – "горний" (планински). Впоследствие, при временното руско управление за по-голяма точност често се среща употребата на това име – Воден-горний. През източнорумелийско време, макар и неофициално, понякога също се употребява вече добавеното – кога като Воден–горний, кога като Горний Воден. Сегашният Долни Воден се среща като Воден - новата махала, а не долната махала или Воден - долний. Днешното име – „Горно Воден“ е официално прието със Закона за ново административно-териториално деление от 16 май 1901 г.

История:
Скалният венец над манастира "Св. Кирик", където се намира тракийското светилищеСпоред наличните данни земите на днешните асеновградски квартали Горни Воден и Долни Воден са населени от дълбока древност. На около километър западно от Долни Воден, в местността „Вълча могила“, е открито праисторическо селище, датирано към 4 000 г. пр. Хр. Западно от Горно Воден, в близост до параклис „Св. Спас“, съществуват четири тракийски могили от около 1 000 г. пр. Хр. Към тази епоха принадлежи и тракийско селище, открито в района на Воденския манастир „Свети Кирик“. Между находките му са няколко оброчни плочи с релеф на Тракийски конник и две римски монети от II-IV в.
Поглед към местността, където се е намирало античното селище (северозападно от Горни Воден)В определен период тракийското селище съществува паралелно с атнично селище, намиращо се между параклисите „Св. Спас“ и „Св. Трапеза“. Животът в последното, което е със значителни размери, продължава в продължение на почти  1 000 години (от IV в. пр. Хр. до края на VI в.). На това място са намерени много археологически материали: мраморни олтари с гръцки надписи, оброчни плочки, строителна и битова керамика, останки от зидове и др. Цялата местност е осеяна с фрагменти от римски тухли, керемиди и антична битова керамика. И днес продължават да се откриват огромни делви (питоси, долиуми) с овъглени зърнени храни в тях. Намерено е и глинено гърне с монети, сечени в Тракийски Херсонес и град Парион от 480 до 350 г. пр. Хр. Този факт говори за развити връзки на Одриската държава, към която е принадлежало тукашното селище, със селищата по бреговете на Егейско и Мраморно море.
След 46 г., когато тези земи влизат в пределите на Римската империя, римляните преизграждат и разширяват тракийското селище. За това свидетелстват множеството намерени в района артефакти, датирани към римския период. В близост до античното селище, в местността „Арменка“, е открита раннохристиянска базилика от IV в. с внушителни размери, което говори за обслужване на много християни и наличие на голямо селище. Някои археолози са на мнение, че тук се е намирал римският град Бриндовей, но липсата на подобно име в намерените надписи за сега възпрепятства потвърждаването на тази хипотеза.
Тукашното селище продължава да съществува и след края на IV в., когато Поглед от крепостта над Горни Воден на север, към Тракийската равнинаБалканският полуостров влиза в границите на Източната Римска империя (Византия). През IV - V в. по тези земи нахлуват готи и хуни, а след тях славяни и авари. За възпиране на нашествениците от север византийската власт започва усилено строителство на крепости – най-вече в граничните области и край селищата, заемащи стратегически места. По протежение на цялата планина Родопи, в нейното северно подножие, е изградена крепостна система. Към това огромно отбранително съоръжение принадлежи издигната през V в. крепост на височината Свети Димитър, намираща се на около 300 м южно от днешния Горни Воден. Височината има стратегическо положение – от нея като на длан се вижда цялото Пловдивско поле, както и подстъпите към долината на р. Чая, по чието течение минава главният Централен трансродопски път към Беломорието. Също така от тук се подсигурява гърбът на големия град-крепост, известен днес като Асенова крепост, охраняващ прохода към вътрешността на Родопите.
Разкрит градеж от крепосттаОт направени през годините археологически разкопки е установено, че крепостта има трапецовидна форма и обхваща площ от около 15 дка. Има четири кули, които трябва да се превземат последователно от нападателите. Вътрешното изграждане и разпределение е съгласно византийските правила за строителство.
Добре устроената крепостна система не успява да възпре славяните, които нахлуват масово от север и скоро по тези места се настанява племето драговите. Те дават на крепостта името Воден, вероятно заради многобройните карстови извори, намиращи се в околността.
Крепостта "Воден" заснета от птичи поглед (снимка от архива на Н. Филипов)За първи път Пловдивска област, включително и Воден, влиза в пределите на българската  държава при кан Маламир през 836 г. По времето на цар Симеон I Велики (893-927 г.) тези земи се оказват почти в центъра на царството. През 965 г. руският княз Светослав ги отнема от българите, а през 970 г., по предлог за освобождаване от русите, те биват завладени от византийския император Йоан Цимисхий, който заселва в тях арменци, грузинци, сирийци и др. от източните покрайнини на империята, с цел да тушират помощта, която оказва местното българско население на българската държава. През тези бурни времена Пловдивско, респективно и Воден, минава под една или друга власт, при което последната споделя съдбата на погранична крепост между България и Византия. В историографията няма никакви сведения за селището и крепостта от първите векове на българската държава.
Първият писмен документ, където се среща името Воден, е Типика (устава) на Бачковския манастир от 1084 г. Там между имената на владенията, които дарява на манастира неговия основател Григорий Бакуриани, се споменава и Воден, и то на два пъти по два различни повода.
Схема на културно-историческите паметници в района на Горни Воден с античното селище, обозначено с пунктир (по Н. Филипов)През 1081 г. византийският император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) подарява крепостта Воден, заедно с огромни околни територии, на грузино-арменските княжески потомци -  братята Григорий и Апасий Бакуриани, заради заслуги към династията му и ги назначава на високи държавни служби. През 1083 г. Григорий Бакуриани основава в своите владения Бачковския манастир и го дарява с част от имотите си, запазвайки крепостта Воден за своя резиденция. Три години по-късно, като главнокомандващ западните войски на империята, той загива в сражение с узи и печенеги северно от Пловдив (при с. Белятово).
В глава втора на Типика на Бачковския манастир, след като съобщава, че  дарява на манастира крепостта и селото Петрич (Асенова крепост) заедно с именията към нея: Бачково, Добралък, Добростан, Яврово и др., Григорий Бакуриани пише:
„Освен това дадох и разположеното в съседство с тях село, наречено Стенимахос (дн. Асеновград), заедно с построените там от мен две крепости, а същи и техните полски имоти, сиреч Липница и местността, наречена „Св. Варвара“, съседна на Пренези със скитовете ѝ „Св. Никола“ (дн. параклис "Св. Никола), „Св. Илия“, „Св. Георги“, който се намира нагоре, а също и „Св. Георги“ (Метошки), който е долу, близо до селото. И тях също подарих изцяло, с цялата им околност и землище според определената от мене граница между тях и крепостта ми Воден“.
От този текст става ясно, че Григорий Бакуриани запазва като свое владение крепостта Воден, която получава като награда през 1081 г. В нея той прави някои архитектурни подобрения и оттук вероятно ръководи строителството на Бачковския манастир, странноприемница, църкви и параклиси.
Разкрити при археологически разкопки структури от крепостта Воден И в действителност, при проведеното археологическо проучване на височината Св. Димитър се установява, че бакуриановият замък е изграден върху основите на ранновизантийската крепост и повтаря плана на същата. За съжаление, стените на средновековния замък-крепост на Бакуриани са разрушени през вековете, като за живота на това място от разглеждания период може да се съди само по останките от предмети на бита, монети и др., открити при археологическите разкопки.
От направеното проучване на крепостта се разбира и друга интересна подробност – новото население, което живее тук през X-XII в., е носител на славянобългарска култура. И това не е чудно, защото след заселването на славяните в Тракия и Родопите, вероятно античната крепост загубва своето основно предназначение и за известен период животът в нея замира. Същата обаче е възстановена и укрепена през втората половина на IX и началото на X в., във връзка с влизането на тази област в границите на българската държава. Тогава се налага да се укрепят имащите стратегически значение крепости по северните склонове на Родопите. Изграждането на средновековната крепост довежда до възникване на ново селище близо до нея, което вероятно е селото Захариу, споменато в Устава на Бачковския манастир, чиито останки днес се намират в м. „Арменка“, между кварталите Долни Воден и Горни Воден.
В глава XXIII на Утава Бакуриани пише:
„Свидетелства и удостоверения на ония, които правят панаири от Станимака, и разпоредбата, която маправи Месопотамит по императорска заповед за Воден и селото Захариу“.
Археологическите проучвания показват, че това село е съществувало от XI до XIV в., като жителите му си построили църква (предполага се че е арменска) върху основите на раннохристиянската базилика. Може би тук са живели част от заселените грузинци и арменци?!
Част от крепостната стенаЗа съществуването на крепостта Воден през XII-XIII в. научаваме от дневниците на Третия и Четвъртия кръстоносен поход. През 1189 г. на път за Йерусалим кръстоносците на Третия поход, предвождани от германския император Фридрих Барбароса, превземат Пловдив и остават да презимуват там. Тъй като продоволствието не е достатъчно, те предприемат нападение и ограбване на съседните природопски крепости, между които е и Воден. Летописецът на похода Ансберт описва превземането на Станимака, Брандовей и Пермис (Перущица). „По-особена съпротива оказала само крепостта Брандовей (Воден)“, пише Николай Хайтов в книгата си „Асеновград в миналото“.
Междувременно през 1187 г., след въстанието на Асен и Петър, българската държава е възстановена, първоначално в земите около Търново. През 1196 г. Иванко убива своя родственик Асен I, но не успява да се задържи на престола и избягва при византийския император Алексий III Ангел, който го оженва за своя сродница, дава му титлата „севастократор“ и земите между Станимака и Кричим. Във владенията на Иванко влиза и землището на Воден.
Гроб от средновековния некропол около параклиса "Св. Димитър"През 1204 г. оттук минават и кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход. Вероятно крепостта бива разрушена при един от тези два похода, защото в началото на XIII в. тя вече не съществува. До това заключение стигат и археологическите разкопки, които доказват че след края на XII в. животът на историческия хълм замира. Но около църквата на крепостта, която се намира в най-високата част на възвишението Свети Димитър и върху чиито основи в ново време е построен едноименен параклис - „Св. Димитър“, е открит некропол, където са погребвани жителите на Воден след XII в. Проучените гробове са типично християнски и според открития в тях погребален инвентар, те са датирани към XIII-XIV в. Според археолозите това е гробището на селището Воден до превземането му от османлиите през 1364 г.
Може би някои от жителите на крепостта и селището са се завърнали след отминаване на опасността и са възстановили по-запазените жилища. Следи от късносредновековни сгради, изградени от ломен камък и кал, са открити извън крепостната стена – в северозападна посока, откъм м. „Баград“, което показва че селището Воден се е преместило натам. Съществуват предположения, че селото се установява окончателно на днешното си място, около централния водоизточник, някъде към края на XIII в., като постепенно е приело населението на двете поселища – това около крепостта Воден и на съседното Захариу.
Съвременен изглед на Воденския манастирС периода XII-XIV в. (времето на Второто българско царство) се свързва и възникването на едно от големите духовни средища из тези земи – Воденският манастир „Св. Св. Кирик и Юлита“. Някои историци смятат, че обителта е основана по времето на цар Иван Асен II (1218-1241 г.), а други – през първите десетилетия на цар Иван Александър (1331-1371 г.), когато в околностите се развива усилено строителство на крепости, църкви и манастири. Но не се изключва и възможността манастирът да е възникнал още през Бакурианово време (XI в.) или тогава на негово място да е имало поне някакъв скит или църква. Основание за размисъл над тази хипотеза дава намерен в района оловен печат от Алексий I Комнин (1081-1118 г.).
Според османския хронист Саадедин, при завладяването на Пловдивско през 1364 г. от изпратения от султан Мурад военноначалник Лала Шахин паша, биват „покорени много градове и земи, опустошени голям брой места и взети в плен много неверници...“ Няма сведения дали Воден прави изключение в тази картина, но имайки се предвид безмилостните действия на нашествениците, надминаващи по жестокост предходните завоеватели, би трябвало да се приеме, че и той е бил опустошен.
Според някои историци (Константин Иречек), в Пловдив са настанени турски колонисти скоро след неговото превземане, а местното християнско население е разселено в близките села Стенимахос, Воден и Куклен. Други пък, като руският историк академик Н. С. Державин, написал подробна „История Болгарии“, смятат че това разселване е станало доста по-късно – през XVI в. Но когато и да е станало това, едно със сигурност е известно - към местното българско население във Воден се прибавя ново (от гърци или гърчеещи се българи) и второ – османските управители обещават на преселниците, че няма да бъдат тормозени в новите им поселения, т.е. ще се ползват с определение привилегии. Тези два факта са с изключително значение за местната история, защото опровергават общоприетото становище за гръцкия произход на коренното население на Асеновград, Воден и Куклен. Става ясно, че населението на Воден никога не е било изцяло гръцко, а по-голяма част от него по-скоро са били гърчеещи се българи и една част – евентуално грузино-арменци, потомци на бившето Захариу. А привилегиите, които османските владетели допускали за гърците, обясняват коя е причината, поради която немалка част от местните българи доброволно се погърчват. Така например, Воден попада в привилегировано владение – вакъфа на Шахабеддин паша, намиращ се в нахия Филибе, в който населението е освободено от някои държавни данъци и повинности.
Страница от османския регистър от 1530 г., с дани за района на с. Воден и някои привилегии за жителите муЦенни сведения за историята на Воден от османския период черпим от османските данъчни документи. От досега проучените документи, Воден се споменава за първи път в иджмал - регистър от 1524 г. като село с 30 домакинства, осем от които са отбелязани като цигани. В същия източник за пръв път Паная (дн. с. Руен) се брои като отделно от Воден селище. Следващият източник е списъкът на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. за нахия Конуш, в който се изброяват всички съставни села, като селото е записано под името Водене. Тук прави впечатление, че за разлика от някои села, по това време Воден е единно селище – изчезнало е селото Захариу, а Долни Воден все още не се е появило. Важно е да се отбележи, че сред имената на джелепкешаните само в Станимака се срещата няколко гръцки, всички останали са представени с чисто български имена. Но съвсем различна е картината, която представя подробният вакъфски регистър от 1570/71 г., в който населението на Воден е записано по следните махали: „Давид“ с 26 ханета (домакинства), където живее свещеник Костадин Кара папас; махала „Св. Димитри“ с 18 ханета, където също има свещеник; „Алекси“ с 36 домакинства; махала „Поп Костадин“ с 31 домакинства и махала „Калуди“ с 30 домакинства. Посочени са и няколко мюсюлмански семейства и един имам. От този документ ясно се вижда, че за около 50 години населението на Воден е нараснало неколкократно – докато 1524 г. в него живеят 150-200 души, то в 1571 г. са около или над 850. Това нарастване е постигнато не с естествен прираст, а със заселване на хора отвън. Обяснението е именно това, което посочва акад. Державин – в селото се настаняват гърци или гърчеещи се българи от Пловдив и затова между общохристинските имена вече се появяват типично гръцки (Аргири, Никифор, Мавруди и т.н.). Силно впечатлява и величината на изплащания от немюсюлманите поголовен данък джизие, който във Воден е 19 550 акчета, докато в двойно по-многолюдното Станимака са определени 11 932 акчета. Това може да се обясни единствено с факта, че тук жителите са били значително по-заможни. Занимават се с високодоходни работи – търговия, производство на вино, плодове и зеленчуци, скотовъдство, пчеларство и др.
В следващия познат списък – от 1614/15 г., в който са отбелязани само облаганите с данък „джизие-геберан“ мъже немюсюлмани, навършили 15 години, селото е записано под Водене-и баля (добавката означава „горния“), с 132 ханета. То и Куклен са най-големите села във вакъфа – с по близо хиляда жители всяко.
Следвайки хронологията, следващият документ е „Сметка за приходите от вакъфите на Шахабадин паша“ от 1639/40 г. И тук прави впечатление големият брой данъци, както и появата на махала Долни Воден – селото е записано като „село Водене с Долно“ с 138 души (мъже, глави на семейства). От големината на данъците си вадим заключение, че населението на Воден се препитава главно от лозаро-винарство. Застъпени са още бубарство, овцевъдство и козевъдство. От този документ е видно, че през XVII в. Воден е средище на няколко села – Лясково, Яврово, Герово (изселено през 1719 г.) и Добралък.
През османското робство местното население се облага с множество и големи по размер данъци, но най-тежък е кръвният данък. Няма сведения дали Воден е плащал този данък, но селото попада в район, в който много българчета са изтръгнати от майчина прегръдка за да бъдат превърнати в еничари. Този момент от историята на Родопския край е отразен в една летописна бележка - „Чепинският летописен запис“, написана от поп Методий Драгинов, родом от село Корова  (дн. с. Драгиново над кв. Каменица на Велинград) през XVII в. В нея той описва насилственото помохамеданчване на българите от Чепинско през 1657 г.: „Които се Старинната воденска църква "Св. Георги"неизтурчиха, едни изклаха, друзи бегаха по гората и тям изгореха кащите.“ След това летописецът пише: „Асан оджя за кашмер натера потурняците (помаците), та расипаха сите цръкви от Костьенец до Станимъка, 33 монастире и 218 цръкви.“ В упоменатия район се намира и с. Воден, поради което най-вероятно бива опустошен и манастирът „Св. Кирик“, а също и воденската църква „Св. Георги“, защото след това е била възстановена, а не изградена (според мраморен надпис).
Както сочат историческите извори, през XVII в. Воден вече е проспериращо селище със заможни жители. Благата се държат изключително от преселилите от Пловдив гърци и гръкомани, които поради силно присъствие на Гръцката църква са по-образовани и тяхното влияние взима превес над по-ниско грамотното местно население. Поставени в такива условия, българите са принудени да изучават гръцкия език и дори да се погърчат, за да развиват успешно търговска и друга дейност. Гърците се възползват от това си статукво и започват всячески да пропагандират панелинизма. Така постепенно и коренното население започва да се гърчее. При смесени бракове потомството винаги се смята за гръцко, а всеки дошъл във Воден от околните села скоро се обръща на грък.
Енорийската църква "Успение Богородично"По време на размирните кърджалийски години (края на XVIII началото XIX в.), когато Пловдивско е подложено на опустошение сериозно пострадва и с. Воден. Жертва на кърджалиите на Емин ага става и Воденският манастир „Св. Св. Кирик и Юлита“, който е оплячкосан и разорен през 1810 г., както пише в своя „Наръчни на Пловдивска епархия“ поп Константин Иконом, родом от Воден, а неговите родители – от чисто българското село Паная (дн. Руен). Те го изпратили да учи гръцки език в Пловдив, като впоследствие той попада изцяло под влиянието на гърцизма. Наръчникът дава ценна информация за миналото на Пловдив и селищата в цяла Тракия, включително и Воден, за което авторът пише, че представлява като „две села, едно до друго“, имайки предвид новата махала – днешния Долни Воден.
За село Воден от XIX в. научаваме от различни източници, но най-забележителни са описанията на големия български поет и революционер Любен Каравелов, който посещава тези места неколкократно. Копривщенецът идва за първи път в селото през 1843 г., когато е на 15-годишна възраст и след като е изпратен от родителите му да учи турски и гръцки в Пловдив, защото „всеки голям търговец трябва да знае гръцки!“. Едно от многото му писания за селото гласи така: „населението на Манастирът "Свети Кирик" в края на XIX векселата Станимака и Воден е гръцко, но и там живеят много българи“; а за Воденския манастир, на който той отделя особено внимание: „манастирът „Св. Кирик и Юлита“ се намира на такава великолепна местност, на която няма да се откажат да пренесат престолите си дори олимпийските богове!“. Интересна подробност е, че много от прототипите на Любен Каравелов са почерпени именно от Воден и неговия манастир.
В района особено много се засилват позициите на гърцизма след ликвидиране автономността на Охридската българска архиепископия през 1787 г. Така например назначеният през 1850 г. в Пловдив митрополит Хрисант е гонител на всичко неелинско. Така Воден постепенно се превръща в център на еленизацията в района – т.нар. „Малката Елада“, в който живеят т.нар. лангери – гръкомани, гърчеещи се българи.
През 1861 г. руският вицеконсул Найден Геров, родом от Копривщица, пише в свой доклад: „В Пловдивски санджак има само три гръцки селища: Станимака, Водин (Водина) и Куклен. .....Воден е населен само с гърци, които са до 200 семейства....“
Издаваният в Цариград вестник „Турция“ през 1865 г. пише, че някои атински вестници в дописки и изложения от Пловдив и Воден изказват похвала на гръцкия консул в Пловдив за неговата дейност по погърчване на българските деца във Воден.
Църквата "Св. Богородица - Успение"При такава обстановка и при изострена църковна борба на 28 февруари 1870 г. излиза ферманът за учредяване на самостоятелна Българска екзархия. Според член десети, където се изброени епархиите на екзархията, изрично е упоменато, че в Пловдивска епархия не влизат Станимака, Куклен, Воден, Бачково, Белащица и някои други селища, както и манастирите: Бачковски, Кукленски, Белащински и Воденски. Посочените селища и манастири остават под юрисдикцията на Цариградската гръцка патриаршия и десетилетия след това се води ожесточена борба за връщането им в лоното на Българската църква.
Оцеляла част от някогашния метохПо това време от гръцки свещеници се обслужват и двете воденски черкви - „Св. Георги“, която се смята за един от най старите храмове в района и енорийската - „Св. Богородица – Успение“, изградена в днешния ѝ вид през 1830-33 г. Към последната съществува метох (срутва се от самосебе си през 1978 г.), подведомствен на манастира „Св. Кирик“, в който отсядат поклонниците на път за намиращата се над селото обител.
Село Воден е временно освободено от османско робство на 6 (19) януари 1878 г., след като през него минават руски войски, които водят боеве под с. Брестник, минават през Куклен и по пътя за Станимака изпращат по един взвод накъм Воден, Лясково и Яврово за прочистване на района. По време на този обход за първи път се използва наименованието „Воден – горний“, като добавката „горний“ е със значение „планински“. До края на XIX в. селото се споменава във всички документи, книги и статии само като Воден, като до 1884 г. долната махала (днешният Долни Воден) е броена към Воден, без да се смята за отделно населено място.
Стара къща от времето, когато във Воден живеят "гърци"Берлинският конгрес от юни-юли 1878 г. оставя тези земи извън новоосвободена България, в рамките на автономната област Източна Румелия, подвластна на Османската империя. И понеже турците употребяват понятието „рум“ в смисъл „гръцки“, то мнозина гърчеещи се приемат, че Източна Румелия е гръцка провинция. През тези години воденските лангери изпращат в околните села гръцки свещеници, при което започват да се гърчеят и някои български села като Паная (дн. с. Руен), Долнослав и др., които неслучайно първоначално са изключени от фермана за учредяване на Българската екзархия.
След Съединението на България (1885 г.) и след детронирането на княз Александър Батенберг (9 август 1886 г.) в страната започва борба между русофили и русофоби, като се стига до организиране на русофилски бунтове. Такъв бунт е трябвало да се осъществи и от християните в Родопската яка. Така се стига до формиране на чета, която тръгва от с. Яврово с присъединили се към нея четници от Добралък, след това, минавайки през Лясково се отзовават едва неколцина, но във Воден всички мъже се изпокриват, след което настъпва общо разочарование и бунтът се проваля.
В началото на XX в. във Воден се случват няколко забележителни събития. Най-напред това е актът от 1901 г., с който се узаконява новото му двойно име – Горни Воден. Тогава долната махала е призната за отделно селище под името Долни Воден. През 1903 г. в селото избухва пожар и изгаря по-голяма част от къщите му, като е засегната и църквата „Св. Георги“. По това време се разпространява и филоксерата – болест по лозята, която унищожава хилядолетния поминък на воденици. Но те не се отчайват и скоро се преориентират в Горноводенското училищедоходоносното производство на пашкули чрез копринени буби. Така инициативните и предприемчиви жители на Горни воден успяват бързо да се замогнат. Възстановяват опожареното село, обновяват изгорялата църква, а през 1906 г. построяват ново училище, в чиято сграда учат децата и днес. През споменатата година раждаемостта поставя рекорд – 62 новородени. За възстановяването на селото започва масова сеч, при която вековните гори около манастира „Св. Кирик“ са унищожени.
Забележително е, че още в началото на XX в в Горни Воден е има улично осветление, при положение, че много градове няма такова. Дори се предвижда и пускането на трамвайна линия от Пловдив, прокарването ѝ започва, но войната осуетява завършването на този проект.
Стара горноводенска къщаПрез разглеждания период българското население в околните села нараства и започва да се окопитва спрямо гръкоманската политика. През лятото на 1906 г. отряд въоръжени мъже от с. Лясково превземат манастира „Св. Кирик“ от гърчеещите се патриаршисти, а група явровци превземат Кукленския манастир, след което и двата манастира са предадени в ръцете на Екзархията. Гръцките (гърчеещите се) духовници са изгонени от манастирите, като на тяхно място по-късно са настанени бежанци от Македония и Тракия. Тези акции са отговор на започната от Гърция така наречена „Битка за Македония“, при която в Македония  под турско са изпратени  3 000 гръцки инструктори със задачата да злепоставят българските свещеници и учители пред османската власт и да ги заменят с гръцки такива. След Балканските войни, през 1913 г. цялото гръцко духовенство напуска България и се изселва в Гърция. Заедно с него поетапно същия път поема и по голяма част от живеещите в България, гърци и гръкомани, в това число и тези от Горно Воден.
Семейна двойка от 1915 г., жители на с. Горни ВоденВ резултат на войните някои от „гръцки патриоти“, родени и отгледани във Горни Воден, с почувстват по гърци от истинските гърци и отивайки в Гърция започват да тероризират местното българско население. Както пише Недялко Чолаков в своята книга за гръцкия варваризъм над българите в Македония и Тракия: „В Гърция по-големи обиди и унижения българинът понася от гърците, родени и възпитани в Българи, а най-вече от тия, изселени из Пловдив, Станимака .... из селата Куклен и Воден.“
Повечето изселници от Горни Воден се установяват в градовете Верия (Бер) и Гумениса и селата Ферми и Варвара, където и сега живеят техните потомци.
След позорния и престъпен Ньойски договор (1919 г.), вследствие на който българското население в Егейска Македония и Беломорска Тракия остава под гръцка власт и последвалите го „Конвенция за свобода на емиграцията между България и Гърция“ и спогодбата „Моллов-Кафандарис“, от България за Гърция се изселват 80 хиляди, а от Македония и Тракия идват 280 хиляди българи-бежанци. Целият този процес пряко засяга и е онагледен в Горни Воден. За по-малко от година, до есента на 1924 г., от Горни Воден за Гърция се изселват 177 семейства, като остават само Русалийски игри в Горни Воден през 70-те години на XX в., останали като наследство от македонските бежанциняколко, които впоследствие се преселват в Станимака и Пловдив. На мястото на гърците и лангерите идва двойно повече народ – над 300 семейства. Преди още да са се изселили всички местни жители и да са дошли последните бежанци, според сведение от 21 ноември от 1924 г. в Горни Воден има 290 семейства с 1083 члена. В следващите няколко години населението на селото се оформя като конгломерат, представен изцяло от тракийски и македонски бежанци, дошли от над 30 села и градове:  Ениджевардарско – с. Грубовци (около 40 семейства или 280 души), с. Пилорикь (30 сем.), с. Кониково (15 сем.), с. Аларе, гр. Енидже Вардар (дн. Яница) и др.; Кукушко – с. Планица (над 20 сем.), с. Лельово, с. Раяново, с. Мурарци и др.; Воденско – с. Корнишор (до 50 души), с. Асар Бегово, с. Градище, Баровица и др.; Дедеагачко – с. Доганхисар (родното място на кап. Петко Войвода), с. Чемерен и др.
Бежанци от Македония и Тракия на опашка край Пазарската чешма Дошлите тук бежанци запазват своя език, обичаи и национална принадлежност с цената на много несгоди. Те напускат родните си огнища, защото там им е забранено да говорят родния си език дори у дома. За най-малко отклонение от великогръцката идея - „Мегали идея“ хиляди са избити или изчезват безследно. Така например поп Лазар от с. Постол (дн. Паля Пела) гръцки андарти забиват нож в гърба му, само защото произнесъл думите „Христос возкресе“ на български.
Един от първите кметове на Горни Воден след заселването на бежанците - Зина войвода (Христо Петров Зинов, родом от ениджевардарското село Корнишор)Отначало, въпреки правителствената спогодба, гърците не желаят да напусната Горни Воден, а кметът възпрепятства настаняването на нови хора. По това време в селото идва тракийският войвода от ВМРО Георги Арнаудов, родом в с. Чопкьой, Източа Тракия и съдейства за бързото настаняване на бежанците. След няколко, ръководени от него показни акции, при които падат убити един полицай и тогавашният кмет гръкоман, в селото е въведен ред – изселването на горноводенските гърци е ускорено, бежанците се настаняват безпрепятствено (голяма част от тях в манастира „Св. Кирик“) и е назначена нова управа (тричленка).
Освещаване на знамената на македонските организации през 1928 година в горниводенската църкваТака населението на Горни Воден се сменя на сто процента и пада последната крепост на гърцизма в района - „Малката Елада“.
Скоро след настаняването на бежанците в Горни Воден войводата Георги Арнаудов създава тракийско дружество „Лазар Маджаров“, което през 1927 г. изпраща революционна чета в Дедеагачко (дн. Алексанрополис) с цел да защитава от безчинствата на гърците останалото там българско население. По-късно е основана и младежка македонска организация „Струма“.
През 1926 г. населението на селото наброява 1585 жители, съставляващи 330 семейства, почти всички от които без собствени къщи. Отначало положението на бежанците е окаяно – без жилища и средства за преживяване, но те постепенно са задомени и оземлени. До 1933 г. на 69 семейства от Горни Воден се предоставени къщи и на други 96 – парцели за строеж.  Предоставят се и около 300 ниви от изселените гърци.
Пазарният площад - тържище в Горни Воден, 1937 г.През 30-те години Горни Воден започва бавно да се замогва и благоустроява – водата от някои околни извори е каптирана и въведена в селището, изграден е отводнителен канал, построена е сграда за общината, създадено е читалище и др. То продължава да е оживено средище и пазар (предимно за пашкули). Съгласно новото административно устройство от 1934 г. Горни Воден е център на селска община, в която влизат селата: Долни Воден, Добралък, Лясково, Яврово и Паная. През тези години Горноводенска община взема участие със свой щанд на Пловдивския панаир, като представя производството на пашкули, грозде, вино, тютюн и др.
В началото на 40-те години активни действия (предимно с културна насоченост) развива родолюбивата организация „Бранник“. На 13 мат 1942 г. в Горни Воден е уредена бранническа група с ръководител Васил Траянов, родом от с. Планица, Кукушко.
Общ изглед на Горни Воден, 1940 г.Според едно сведение в селото през 1943 г. живеят 1117 жители. Намаляването на населението спрямо предишното преброяване може да се обясни с факта, че след т.нар. „Български великден“ (април 1941 г.), с който българската администрация е върната в Беломорска Тракия, не малко тракийски бежанци в Горни Воден се завръщат по родните си места. Но престоят им там не е за дълго – връщат се през септември 1944 г.
След 9 септември 1944 г., с идване на социалистическата власт, в живота на Горни Воден настъпват значителни промени. Макар и по-късно от околните селища, ТКЗС в Горни Воден е основано през 1956 г. Още същата година, не без натиск, са записани 162 члена, а по-богатите (24-ма), имащи повече земя, насилствено са принудени да влезнат в кооперацията на следващата година.
През тези години Горни Воден започва постепенно да изостава в развитието си, за сметка на съседното село Долни Воден, което от 1946 до 1956 г. е център на самостоятелна община.
През 1956 г. Горноводенска и Долноводенска община са закрити и селата стават съставни селища на Асеновградска община. По това време някои селяни напускат Горни Воден и се заселват в Пловдив и Асеновград. Този процес не спира и през следващите десетилетия, продължава и до днес. Отливът на жители и по-ниска раждаемост са причина в селото да се настанят няколко турски семейства, желаещи Новопостроеният читалищен дом в Долни Воден, 1974 г.жителство и парцели. Това се позволява с цел да се запази училището и осигури работна ръка за ТКЗС-то. През 1958 г. тук се заселват първите десетина семейства от Кърджалийския район. По това време - годините на кооперирането се заселват много хора и в Долни Воден, предимно от родопските села. Голяма част от тях са българи мохамедани от Смолянски и Кърджалийски окръг.
През социалистическия период (1944-1989 г.) в Горни Воден се извършват редица благоустройства, с което селището значително изменя облика си. През годините са правят следните нововъведения: електрификация (1949 г.), изграждане на ВиК, просторна детска градина (1973 г.), пощенска станция, асфалтиране на уличната мрежа и т.н.
Според справка от 1966 г. в с. Горни Воден живеят 340 домакинства, като от тях 80 души се самоопределят като турци. През 1977 г. жителите на селото са 1324, а в съседното Долни Воден – 4077. Тази статистика недвусмислено говори за смяна на ролите на първенствуващо място. Така някогашната махала на Горни Воден задминава в развитието стария селищен център.
Самостоятелното развитие на Горни Воден приключва на 26 март 1986 г., когато с Указ № 970 на Държавен съвет селото е заличено от Списъка на населените места в България и е присъединено към Асеновград като негов квартал. Същото се случва и със село Долни Воден.
Един от хотелите в Горни ВоденПрез последните десетилетия квартал Горни Воден се развива като зона за отдих на асеновградчани и пловдивчани. Освен многобройните вили в околността му, тук се изграждат редица хотели и ресторанти, между които и вилно селище.
Днес Горни Воден представлява едно приветливо и добре уредено населено място, чиито жители живеят в разбирателство и религиозна толерантност. Местните мюсюлмани, които са малцинство в квартала, си имат свой молитвен храм – джамия.
Със своите свети места Горни Воден е важен пункт от поклонническия маршрут на т.нар. „Асеновградска Малка Света гора“. Освен Горноводенския манастир „Св. Св. Кирик и Юлита“, църквата „Успение Богородично“ с нейната чудотворна икона „Св. Богородица“ - „Златна ябълка“ и по-малката църква „Св. Георги“, която се ползва обикновено само на Гергьовден, в квартала и около него има дванадесет параклиса:

- „Св. Атанасий“ - намира се в самото селище.
- „Св. Никола“ -   намира се в селището.
- „Св. Тодор“ - намира се в селището.
- „Св. Яков“ - намира се в селището.
- „Св. Архангел“ - костница в черковния двор на църквата „Успение Богородично“.
- „Св. Спас“ - намира се на запад от квартала.
- „Св. Трапеза“ - намира се северозападно от квартала, в границите на античното селище. Той е най-старият в Горни Воден, с традиции от раннохристиянско време.
- „Св. Св. Козма и Дамян“ - намира се на изток от квартала, вляво от най-прекия път за Асеновград. Той е най-новият параклис.
- „Св. Влас“ - южно от квартала. Спада към Воденския манастир "Св. св. Кирик и Юлита"
- „Св. Димитър“ - южно от квартала, разположен е на едноименното възвишение.
- „Св. Петка“ - югозападно от квартала, вдясно до пътя за манастира.
- Параклис-аязмо "Св. Св. Кирик и Юлита" - намира се над Горноводенския манастир и принадлежи към него.



Източници:
1. Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден. Пловдив, 2011 г.
2. Енциклопедия на България, т. 2, изд. БАН, 1981 г.
3. Хайтов, Николай. Асеновград в миналото, Пловдив, 1983 г.
4. Морева, Росица. Археологически разкопки край Горни Воден. Публикация в сайта „Станимака – културно наследство“ - www.asenovgrad.org/history/publikacii-izsledvaniq-40.htm
5. В описанието са използвани снимки от личния архив на Никола Филипов


„Св. Богородица – Успение“ - кв. Горни Воден, Асеновград

Енорийската църква „Св. Богородица – Успение“ се намира в централната част на на квартал Горни Воден на Асеновград. Разположена е вдясно на самата главна улица, преди центъра. Т...
» виж детайли


„Св. Димитър“ - кв. Горни Воден, Асеновград

Параклисът „Св. Димитър“ се намира на около 300 метра югоизточно от квартал Горни Воден и на около 100 м вляво от пътя за Горноводенския манастир „Св. Св. Кирик и Юлита“. Ра...
» виж детайли

Параклис-аязмо „Св. Св. Кирик и Юлита“ - кв. Горни Воден, Асеновград

Параклисът-аязмо „Св. Св. Кирик и Юлита“ се намира на около  3,5 км южно от центъра на кв. Горни Воден на Асеновград и на около 500 м в същата посока от Горноводенския манастир, къ...
» виж детайли


Базилика в м. "Арменка" - кв. Горни Воден, Асеновград

Раннохристиянската базилика се намира в местността „Арменка“, между днешните асеновградски квартали Долни Воден и Горни Воден. Разположена е върху височина, южно от Долни Воден, на леви...
» виж детайли


Горноводенски манастир "Св. Св. Кирик и Юлита"

Горноводенският манастир „Св. Св. Кирик и Юлита“, известен още като „Св. Кирик“, се намира на около 3 км южно от центъра на кв. Горни Воден на Асеновград и на около 6 км юго...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"