Реяновци е село в Западна България, намира се в община Трън, Област Перник. Разположено е в непосредствена близост до българо-сръбската граница – на 4 км източно от ГКПП Стрезимировци. Отстои на 18 км западно от гр. Трън и на 94 км в същата посока от столицата София. Съседни на Реяновци са селата: Стрезимировци и Слишовци (северно), Цегриловци (източно), Бохова (южно) и Джинчовци (западно).
Село Реяновци принадлежи към историко-географската област Знеполе. Намира се в западната част на Трънската котловина, като събраните му вкупом къщи са разположени върху западен склон на един от северните ридове на планината Кървав камък. Средната надморска височина на селището е 895 м.
Населението на Реяновци към 2013 г. е около 20 жители.

Произходът на името на селото се обяснява от няколко легенди, преплитащи се с тези на съседните села Бохова, Джинчовци и Стрезимировци. Най-разпространената е, че селището носи името на основателя си Рея, който бил най-големият син на местният владетел-срез Страцимир (на него е кръстено с. Стрезимировци) и брат на: Джия (основал на с. Джинчовци), Боя (създал с. Бохова) и Косто (дал началото на с. Кострошовци, дн. в Сърбия).

От историческа гледна точка, изглежда, че далечен предшественик днешното село е античното селище чиито останки са разкрити в местността „Сабальевци”. Вероятно приемник на това древно поселище е известното от турските регистри от XV в. село Сибиловци, по-късно  изчезнало и през следващите векове вече не се споменава. Може да се приеме, че част от жителите на Сибиловци са едни от първите заселници на днешното село Реяновци.
Първите писмени сведения за Реяновци намираме в османските данъчни документи от XV в., където е описано с 6 домакинства, плащащи данък от 480 акчета. Селището фигурира под същото име – Райанофче и в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. към кааза Изнепол, както и във войнушките списъци от средата на XVI и първото десетилетия на XVII в. В последния регистър то е записано вече с 22 домакинства, което е показател за неголямо, но устойчиво тенденциозно разрастване на селището. Присъствието му пък във войнушките списъци, подсказва за неговия особен статут на привилегировано селище, в което са пребивавали войнуци (българи-християни на служба в османската войска), ползвали определени данъчни облекчения и стояли на по-високо материално положение. Наличието на такава заможна прослойка предполага и дарителство за църкви и манастири. Вероятно намиращият се в близост Реяновски манастир „Св. Богородица” е бил обдаряван именно от войниците и техните наследници.
Тъй като в селото никога не е имало църква, през османското робство, а и до днес, местното население се е черкувало в манастирския храм. Разрушаван и опожаряван от турците Реяновският манастир е бил основно обновен през 1929 г.
По време на войните за национално обединение (1912-1918 г.) на бойното поле загиват 13 души от Реяновци.
След Освобождението Реяновци е влизало в Главановска селска община и в него е имало бирнически участък. Селото е било добре устроено и се е гордеело с най-голямата двуетажна училищна сграда в Трънския край, днес рушаща се. През 1934 г. в Реяновци са живеели 399 жители.
В миналото местното население се е занимавало предимно със зидарство и строителство. Реяновци е дало на България едни от най-добрите майстори-строители и предприемачи. От тук е родом големият строителен предприемач от следосвобожденска България Антон Колев (1855-1934 г.). Негово дело са: първата тухларна фабрика в София, спиртната фабрика в Княжево, множество представителни сгради в София и страната, пътища, мостове и тунели (по жп линията Земен-Кюстендил) и много др.


Източници:
1. Сборник Трънски край, изд. Трънско-Знеполско културно-просвѣтно и благотворително д-во „Руй”, София, 1940 г.
2. Турски извори за българската история, София, т. X, 1964, т. XIII, 1966, т. XXVI, 1986 г.
3. Митова-Джонова, Д.  - Археологически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г., с. 153.