ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Реяновци
 

Изглед на с. РеяновциРеяновци е село в Западна България, намира се в община Трън, Област Перник. Разположено е в непосредствена близост до българо-сръбската граница – на 4 км източно от ГКПП Стрезимировци. Отстои на 18 км западно от гр. Трън и на 94 км в същата посока от столицата София. Съседни на Реяновци са селата: Стрезимировци и Слишовци (северно), Цегриловци (източно), Бохова (южно) и Джинчовци (западно).
Село Реяновци принадлежи към историко-географската област Знеполе. Намира се в западната част на Трънската котловина, като събраните му вкупом къщи са разположени върху западен склон на един от северните ридове на планината Кървав камък. Средната надморска височина на селището е 895 м.
Населението на Реяновци към 2013 г. е около 20 жители.

Произходът на името на селото се обяснява от няколко легенди, преплитащи се с тези на съседните села Бохова, Джинчовци и Стрезимировци. Най-разпространената е, че селището носи името на основателя си Рея, който бил най-големият син на местният владетел-срез Страцимир (на него е кръстено с. Стрезимировци) и брат на: Джия (основал на с. Джинчовци), Боя (създал с. Бохова) и Косто (дал началото на с. Кострошовци, дн. в Сърбия).

От историческа гледна точка, изглежда, че далечен предшественик днешното село е античното селище чиито останки са разкрити в местността „Сабальевци”. Вероятно приемник на това древно поселище е известното от турските регистри от XV в. село Сибиловци, по-късно  изчезнало и през следващите векове вече не се споменава. Може да се приеме, че част от жителите на Сибиловци са едни от първите заселници на днешното село Реяновци.
Архитектура в РеяновциПървите писмени сведения за Реяновци намираме в османските данъчни документи от XV в., където е описано с 6 домакинства, плащащи данък от 480 акчета. Селището фигурира под същото име – Райанофче и в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. към кааза Изнепол, както и във войнушките списъци от средата на XVI и първото десетилетия на XVII в. В последния регистър то е записано вече с 22 домакинства, което е показател за неголямо, но устойчиво тенденциозно разрастване на селището. Присъствието му пък във войнушките списъци, подсказва за неговия особен статут на привилегировано селище, в което са пребивавали войнуци (българи-християни на служба в османската войска), ползвали определени данъчни облекчения и стояли на по-високо материално положение. Наличието на такава заможна прослойка предполага и дарителство за църкви и манастири. Вероятно намиращият се в близост Реяновски манастир „Св. Богородица” е бил обдаряван именно от войниците и техните наследници.
Реяновският манастир "Св. Богородица"Тъй като в селото никога не е имало църква, през османското робство, а и до днес, местното население се е черкувало в манастирския храм. Разрушаван и опожаряван от турците Реяновският манастир е бил основно обновен през 1929 г.
По време на войните за национално обединение (1912-1918 г.) на бойното поле загиват 13 души от Реяновци.
Училището в РеяновциСлед Освобождението Реяновци е влизало в Главановска селска община и в него е имало бирнически участък. Селото е било добре устроено и се е гордеело с най-голямата двуетажна училищна сграда в Трънския край, днес рушаща се. През 1934 г. в Реяновци са живеели 399 жители.
В миналото местното население се е занимавало предимно със зидарство и строителство. Реяновци е дало на България едни от най-добрите майстори-строители и предприемачи. От тук е родом големият строителен предприемач от следосвобожденска България Антон Колев (1855-1934 г.). Негово дело са: първата тухларна фабрика в София, спиртната фабрика в Княжево, множество представителни сгради в София и страната, пътища, мостове и тунели (по жп линията Земен-Кюстендил) и много др.


Източници:
1. Сборник Трънски край, изд. Трънско-Знеполско културно-просвѣтно и благотворително д-во „Руй”, София, 1940 г.
2. Турски извори за българската история, София, т. X, 1964, т. XIII, 1966, т. XXVI, 1986 г.
3. Митова-Джонова, Д.  - Археологически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г., с. 153.


Реяновски манастир "Св. Богородица"

Реяновският манастир „Успение Богородично” се намира на около 2 км югозападно от с. Реяновци. Скътан е сред букова гора в дол от северния склон на планината Кървав камък, на 960 м н. в....
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"