ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Рани луг
 

Общ изглед на с. Рани лугРани луг е село в Западна България, намира се в община Трън, Област Перник. Отстои на 14 км западно от гр. Трън, на 90 км северозападно от София и само на 4 км източно от границата със Сърбия (ГКПП Стрезимировци). Съседни села на Рани луг са: Насалевци и Главановци (източно), Цигриловци и Раяновци (южно), Слишовци и Стрезимировци (западно) и Кална в Сърбия (северно).
Рани луг е едно от най-старите селища в историко-географската област Знеполе. Разположено е сред южните склонове на Ранилужката (Рудина) планина, която е част от Руйската планинска верига. Средната надморска височина на селището е 824 м. Южните склонове на планина Руй са стръмни, Руй планина с връх Щърби камик в дънотостъпаловидно разположени и в значителна степен разчленени от левите притоци на река Ерма, които се спускат от планината. Благодарение на тяхната дейност над селата, разположени по южната периферия на планината, са се развили интензивни ерозионни процеси. Те са особено силно изразени в районите на селата Рани луг, Слишовци, Милославци, Зелениград и най-много при село Забел.
На влизане в Рани лугРанилужкото землище, съобразно големината на селото, не е малко. Северно от селото е планинската част на землище то, която се разстила на височина и стига до голямото било — Барнос, на Ранилужката планина. В миналото селското землище е продължавало отвъд границата и се е врязвало дълбоко в северната част на балкана чак до с. Кална. Планинската област е обраснала с гъста дъбова, борова и букова гора, прошарена тук-таме със закътани поляни. Равнинната част се разстила южно от селището между насалевското землище от изток и на запад от слишовското, а на юг продължава в дълбочина до р. Ерма. То е изпъстрено по средата от няколко мочурливи „лугове”, обраснали с ели и люта трева — шавар. Тези лугове притежават съответните имена: Мали луг, Антонов луг, Реянов луг. След 9 септември 1944 г. са правени опити да бъдат отводнени, но ефект не е имало, местата пак са си останали мочурливи. Вероятно от въпросните лугове селището е получило името си.
Днес Рани луг е едно от най-силно засегнатите от демографската криза села в Трънско, населението му към 2013 г. е по-малко от 20 жители.   

Произходът на името на селото се свързва с наличието на мочурливи места - „много луга” в селското землище. Първата част на името -„Рани” , може би идва от това, че селището се е заселило твърде отдавна (рано) или пък, от обстоятелството, че по луговете най-рано се развива растителността. Името среща аналогии и по други краища из българските земи. Във Виргинската грамота на българския цар Константин Тих от XIII век се споменава село Ранi лѫгь, което някои автори отъждествяват с тукашното трънско село, но други го свързват с едноименното село Рани луг край Гниляне, Косово. Други селища с подобно наименование са с. Дълга лука, с.  Дебели лаг и с. Касилак.

Село Рани луг има доста богата история, водеща началото си още от античността. Останките късноантично и ранносредновековно селище в местността „Балката”/”Селището” говорят за поселищен живот по тези места, съществувал вероятно далеч преди възникването на днешното село. Древното селище е разположено на площ от около 7 дка върху скат от Ранилужката планина, на 2 км северно от селото. Намиращите се там археологически материали – керамика, шлака, сгур, монети и др., подсказват, че населението му, през съответната епоха,  е било заето с рудодобива. Недалече от това селище, в м. „Рупье” (1 км северозападно от селото), се намира крепостта „Градище”/”Кулата”, датирана от същия период.  Укреплението е разположено на площ от 1,5 дка в най-високата част на естествено защитено възвишение  в южното подножие на връх Щърби камик. В миналото над земята са били запазени стени, изградени от ломен камък, споен с хоросан. Намирани са тухли, съдчета, долиуми (делви) и бронзови монети. Днес на терена зает от крепостта има само фрагменти от строителна и битова керамика. Самият топоним „Рупье”, със значение – галерия, дава основание крепостта да бъде свързана и с металодобива. Твърдината е съществувала и през ранното средновековие, и е била тясно свързана със селището от близката местност „Балката”. Късноантичната и ранносредновековна крепост „Кулата”, като част от отбранителната система, изградена по Руйската планинска  верига, основно е била заета с охраната на Знеполе.
Поглед към централната част на селотоНе е известно дали днешното село Рани луг има пряка приемствена връзка с тези древни поселния, не е установено категорично  и през кое точно историческо време е било основано, но със сигурност се знае че, то е едно от най-старите средновековни селища в Знеполе.
Ценна информация за селището от османския му период черпим от турските данъчни документи. За първи път се среща в тимарския опис от 1454 г., където е записано, че селото е с 64 домакинства и плаща общ данък от 4685 акчета. От този документ се разбира, че няколко десетилетия след падането на България под османска власт Рани луг е било вече едно от най-големите села в Знеполе с население от около 700 души, повече дори и от Трън, който по това време е имал 63 домакинства и е плащал данък само 1315 акчета. От тези данни, може да се извади и заключението, че със същото си име, селището е съществувало и през предосманския период, поне през втората половина на XIV в.
Селото фигурира и в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. към кааза Изнебол (Знепол), под същото име – Ранолуг, с 3 джелепкешани, които дос¬тавяли 150 овце. През XVII в. селището не се среща в данъчните регистри, вероятно поради силно намаляване на населението му, което не е могло да излъчи достатъчно заможни люде, за да участват в системата на държавните доставки. Възможно е през този период  селото да е било разорено, за което потвърждение дават и местните предания – „редица семейства се изсе¬лили по поречието на река Морава”. Последната теза за упадъка на Рани луг е съвсем правдоподобна, тъй като е известно, че през XVI-XVII в. компактни групи българско население от Македония, Косово, Централна България масово се заселват из пустеещите по това време земи на Поморавието.
Средновековната църква "Св. Николай"Късносредновековното съществуване на Рани луг е засвидетелствано  от единственият запазен паметник от този период – гробищната църква „Св. Николай”, датирана към XV-XVI в.
Друга податка, доказваща прогресивността на населението на Рани луг в една мракобесна епоха като османското иго, представлява вече несъществуващият ктиторски надпис за повторното изографисване на църквата в Трънския манастир „Св.  Архангел Михаил”, който бил заварен в края на XIX в. от Константи Иречек и записан така: „Църквата „Архистратига Михаила” се изографиса по поръка на настоятелите: кир Войхна от с. Рани луг и кир Костадин от с. Туроковци – 1643 г.”.
Не е известно кога селището се възражда, но замогването му трябва да е станало постепенно, от заварени пришелци — другоземци,  дошли от различни по-близки или по-далечни места. През XIX в. то отново е едно от значимите и заможни селища на Знеполе. Към края на XIX в. тук жи¬веели наследниците на 28-те най-стари рода, между които Иванкови, Малинини, Лечини, Ярчови и други.
Според преданието, „първото училище в с. Рани луг е било килийно, основано през 1859 г. при черквата „Св. Николай”. За първи учители тук са смятали някои самоковски занаятчии, дошли в селото, но по кое време, не се знае, нито пък имената им се помнят. Те живели в къщата на някой си Златко Рашин. След като научили и него да чете и пише, сиреч, ограмотили своя ученолюбив хазаин, си заминали и го оставили като техен приемник — продължител на килийното обучение.”.
Доказателство за функционирането на това първо училище през Възраждането са  приписките към една от църковните книги - „Апостолът" на ранилужката църква.
Към една от махалите на Рани лугКакто в духовно-просветната сфера, будните жители на Рани луг не остават безучастни и в борбите за политическа свобода. Наред със събратята си от други знеполски села, те  участват в почти всички въстания и войни срещу османския поробител от XIX в. провеждани в Знеполе, Моравско и Тимошко. Така например синът на Мито Комитата (името му е неизвестно) от с. Рани луг е сред редиците на българското опълчение в Сръбско-турската война от 1876 г.
Дългът към отечеството е достойно изпълнен и след Освобождението, когато синовете на Рани луг участват във воните за национално обединение.  През войните от 1912-1918 г. са загинали 27 ранолужани.
Една от малкото оживени махали на селотоСлед Освобождението селото продължава своя възходящ път на развитие. Населението му се е занимавало със земеделие, скотовъдство и дюлгерство. Максималната си населеност селището достига през 1934 г. - 727 жители. Според статистическите данни от 1939 г. селото е разполагало с 3730 декара ниви и ливади, 188 декара пасища и 2594 декара гори. Отглеждани са 68 коня, 3 магарета, 326 говеда, 1223 овце, 4 кози, 117 свине и 960 птици.
Рушащият се културно-комунален комплекс на селотоСлед образуването на местното ТКЗС през 1956 г., постигнато чрез насилствено изземане имотите на селяните, се поражда първата голяма изселническа вълна от Рани луг. По време на социализма селото е водоснабдено и благоустроено. През 80-те години на XX век е построена голяма търговска и културна сграда (днес рушаща се), където се помещава и читалището (основано в 1898 г.)…но, като че ли всичко това е напразно – хората вече ги няма и селото днес върви към пълното си обезлюдяване – 19 жители през 2012 г………


Източници:
1. Сборник Трънски край, изд. Трънско-Знеполско културно-просвѣтно и благотворително д-во „Руй”, София, 1940 г.
2. Турски извори за българската история, София, т. X, 1964, т. XIII, 1966, т. XXVI, 1986 г.
3. Митова-Джонова, Д.  - Археологически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г., 150-151.
4. Чолева-Димитрова, А. - Селищни имена от Югозападна България, Изследване, Речник, София, 2002 г.
5. Даскалова, А.  и др. Грамоти на българските царе. София,  Академично издателство „Марин Дринов“, 2005, с. 333.
6. Интернет - Уикипедия


"Св. Николай" - с. Рани луг

Средновековната църква „Св. Николай” се намира в гробищата на с. Рани луг, на около 300 м в южна посока извън селището. История: Ранилужката църква „Св. Николай” е ед...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"