ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Кладница
 

Изглед на село КладницаКладница е село в Западна България, намира се в община Перник, Област Перник. Отдалечено е на 27 км от София и на 17 км от Перник.
Село Кладница е разпложено сред жевиписни хълмове в югозападната част на планината Витоша, на 1154 м надморска височина. През землището на селото протичат рекиВилно селище "Делта Хил" край Кладницате Танчовица, Кладнишка река (по нагоре се събира от двата ѝ притока Йордан и Еничарски камък) и Матница, като последната се влива в намиращият се на 4 км от Кладница язовир Студена. Селото е изходен пункт на туристическите маршрути към витошките върхове: Селимица, Острица и Черни Връх. На около 3 км над селото се намира хижа "Селимица".
Населението на Кладница към 2011 г. е около 1000 жители.
Името на село Кладница произлиза от старославянската дума „клада", която означава купове дърва, склад за дърва за горене или правене на въглища. Това се потвърждава от изследванията на видния български възрожденец Найден Геров. Друга версия за произхода на името на селото е от кланета. При падането под византийска власт 39-те крепости на Кракра Пернишки са оказали яростна съпротива и завладяването им е било свързано със жестоки кланета, а една от тези крепости се намира на Кладница.
Изглед от "Градището"Кладница има богата и многовековна история. Археологическите находки в местностите „Градище" (в близост до средновековния манастир „Св. Никола"), „Брезовица" (в района на река Матница, приток на Струма), „Божкова поляна" и „Селимица" показват, че животът се е зародил тук във връзка с металодобива още по тракийско и римско време. От металодобива по това време до нас са достигнали големите халди, наричани от местното население „грамагье", личат вадите, в които са промивани рудите, и големите насипи от сгур. На скалисто възвишение, завършващо с малко плато по източния склон над Кладнишкия манастир, през праисторическата епоха е имало селище от което днес се намират само керамични фрагменти.
Селището е просъществувало и през късната античност (IV-VI в.), то е изградено върху по-ранното (пак в м. "Градище"), като е било укрепено с крепостна стена. Допреди 20-30 години все още били запазени незначителни части от източната крепостна стена, изградена от ломен камък с хоросанова спойка.
Останки от крепостната стенаПрез средновековието над късноантичната крепост и селище отново е изградена крепост. Проучена добре през XX век, тя е датирана към XI-XII в. (Ив. Велков) и XII-XIV (от П.Делирадев). По-всяка вероятност крепостта е изградена още през IX-X век, когато тези земи влизат в пределите на Първата българска държава и е една от крепостите, които оказват силен отпор на вПочивната станция, построена в чертите на крепосттаизантийският император Василий II Българоубиец. Завладяна, без да бъде разрушена, твърдината продължила съществуването си през цялото византийско господство (продължило близо 200 г.), а също и след това, по времето на Второто българско царство (XII-XIV в.). В наши дни част от тази крепост е обхваната от нова почивна станция, друга част е залесена, а керамични материали от този период са запазени съвсем малко. Дори се говори, че мястото било продадено на някой си новобогаташ (виж повече тук)
Към крепостта е имало и малка черква, наречена „Света Петка", чиито основи преди години се личели, но за жалост днес, както от крепостта, така и от старинния храм няма и помен. Средновековната крепост с църква и манастир „Градище" (при Кладнишкия манастир) по време на Втората Българска държава са били част Софийската Мала Света гора, която включвала около 40 манастира. Главният от тях - „Лаврата", се е намирал на мястото на днешната църква „Свети Георги" в Бистрица. С особена известност са се славили Боянският, Кладнишкия, Студенешкият, Владайският и Драгалевският манастири. Всички манастири са имали имоти - гори, пасищаКладнишкият манастир, ливади, голяма част, от които били дарявани от българските царе. Кладнишкият манастир „Св. Никола" е построен в средата на XIII век и до падането под турска власт е център на християнската духовност в района. С малки изключения повечето от тези манастири са пострадали по време на османското нашествие. Сградите са били изгорени, а имотите - разграбени. Тази съдба не подминава и Кладнишкия манастир.
Скица на крепосттаЗа крепостта "Градище" е запазено следното народно предание: "Някой си болярин е владеел някога целия тоя край със селата: Владая, Мърчаево, Кладница, Сръбски Самоков (несъществуващото с. Попово) и Крапец (също несъществуващо). Тоя болярин докарал бил селяни из Сърбия и ги заселил, в Сръбски Самоков та му плавили железо. Железо се плавило из всичките притоци на река Струма в тоя край, но най-много в селата Сръбски Самоков и Кръстец /Кръпец/. В Сръбски Самоков се плавило железо из реката Матница - приток на Струма, а в Крапец - от самата р. Струма и от притока наречен Врело. Тоя болярин имал на Градището замък с църква. Когато турците ударили на българите, кладнишкия болярин се затворил в своята кула и оттам се бранил срещу турците. Най-напред той се бранил при местността "Пещерата" в землището на с. Боснек, в крепостта Живата вода и в другите крепости при селото Крапец, над старата църква Св. Петка, при селото Сръбски Самоков (крепостта "Голямо градище") и най-после се оттеглил в "Градището" над Кладница. При завладяването на България от османлиите боляринът с своите момци се укрепили се в Градището и се бранил дълго време срещу еничерите. Един ден една жена отсъствувала без да я види някой, нарочно или случайно се не знае, се разхождала покрай вратата на карепостта. Турците я видели и уловили - турнали я на мъка и тя изказала откъде взимат войниците вода. Като не могли турците да влезнат в калето, защото тайните врата били затворени, те счупили кюнковете и отбили водата в коритото. Вътре в калето останали без вода. От тогава тоя приток останал с името "Еничерски камък". Войниците, лишени от вода, не са могли да се бранят вече дълго време. Те са предложили да се предадат на вяра и турците приели. Когато, обаче отворили вратата и се предали, еничерите ги изловили и всички до един изклали заедно с болярина, това клане се извършило на срещния камък, от дето носи и името "Плачи камък", защото били изсечени всички: и мъже, и жени, и деца и плач се издигнал до небеса."
Главната улица в Кладница, водеща към манастираТакъв според легендата е бил краят на крепостта и принадлежащото ѝ селище. След сечта калетата заедно със сградите и църквите били изгорени и разрушени. Имотите били завладени от предводителя на еничерите, чиито наследници през XIX в. били Осман паша и брат му Саид паша в София.
След падането под турска власт, село Кладница за първи път се споменава в турските документи от средата на XV век (1445-1446 г.), където: „село Кладница е тимар (голям поземлен имот) на Караджа, шаам и-мир, преминал у него от Абдуллах, притежава берат (султанска грамота). Селото има 42 домакинства, което определя годишният му приход на 2125 акчета". Името Кладница срещаме в списъците на джелепкешаните от 1576 г. под името „Кладниче" в нахия Грахово, кааза София.
През времето на османското владичество рудодобивът постепенно запада поради вноса на по-доброкачествено и по-евтино желязо. Вероятно тогава жителите на Кладница слизат по-ниско и постепенно заемат днешното местонахождение на селото. Развива се земеделието и скотовъдството, започва производство на дървени въглища. Италиански майстори донасят каменарството като занаят и той постепенно се утвърждава в Кладница (1909-1953).
Зимна приказка над КладницаХайдутството, като народно движение за защита на българското население от произвола на турските господари, не подминава и  Кладница. Различни източници сочат, че селото е родно място на Дончо войвода, предвождал една от най-известните дружини в Югозападна България. В „История на българите" акад. Константин Иречек пише, че Дончо Ватах е бил съратник на гонителя на кърджалиите воевода дядо Никола. Фамилията „Ватах" е типична за Кладница по това време, свързана е с рудодобива. Така наричали майсторите на мадана. Друг известен хайдутин от Кладница е Кьосеоглу Вълко. За него се споменава в приписка от хрониста Трайко Лазаров от село Локорско: „Кьосеоглу Вълко, аслъ вехти хайдутин от Кладница..."
Историята на организираната борба за национално освобождение е съхранила документи и спомени за посещение на Васил Левски в Кладница. Гатю Стоянов Шишков от село Горни Раковец (роден през 1835 г.) е придружавал Апостола на свободата при обиколките му из Софийския и Изворския район през 1871 г. В село Църква Левски основава таен революционен комитет с участието на членове от Кралев дол, Църква и Кладница.
В Кладница никога не са се заселвали турци. След освобождението на България от турско робство в селото на няколко групи са пристигали преселници. лед Съединението на България и Сръбско-българската война в Кладница се заселват седем български рода от Знеполско (Трънско), наричани от местното население „сърби". Те са една част от населението, което в последствие слага началото на село Сръбски Самоков, по-късно наречено Витошко, при строежа на язовир „Студена", населението му е разселено по околните села. Към 1900 г. в Кладница пристига група италианци, които са били майстори-каменоделци. Те предават своя занаят на кладничани. От тогава Кладница става прочут производител и износител на павета за настилки чак до 1953 г. След 1917 г. в селото пристига и група руснаци „белогвардейци", предимно мъже.
 Тясно свъзан с историята на Кладница е Кладнишкият манастир "Св. Никола". Той е възстановен през 1841 година, на мястото на разрушения средновековен манастир, благодарение на  богатия селянин от Мръчаево дедо Спас Бурнов.
Оброчен кръст при реката ЙорданДруго свято място, духовно свързано с бита и обичаите на кладничани е оброчището, разположено на скалите в малката река Йордан (под Кладнишкия манастир), където, на място обозначено с каменен и метален кСъбор на "Св. Спас" (преди вековното дърво да бъде повалено)ръст, всяка година  на Йордановден се извършва Великия Богоявленски водосвет. Не по-малко тачен е и оброкът "Св. Спас", намъращ с при вече несъществуващия вековен дъб (повален от буря през 2007 г.), мястото е почитано от местните хора от незапомнени времена.


Източници:
1.Димитър Маринов - Кладнишкият манастир "Св. Никола" (статия), публикувана във в. "Народен Страж" през 1929 г.
2.Митова-Джонова,Димитрина.Археологически паметници на Пернишки окръг,София,1983 г.
3.Цено Иванов - Кладница в документи и сказания
4.Уеб сайт на Кладнишкия манастир


Кладнишки манастир "Св. Николай Мирликийски"

Кладнишкият манастир “Свети Николай Мирликийски - Чудотворец” се намира на 20 км от София в западния склон на Витоша. Извисява се малко над село Кладница, на едно възвишение между две р...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"