ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Гигинци
 

Местоположение и географска характеристика:
Центърът на село ГигинциГигинци е село в Западна България. Намира се в община Брезник, област Перник. Отстои на 55 км западно от столицата София, на 25 км северозападно от град Перник и на 14 км югозападно от гр. Брезник. Гигинци е обградено от селата: Бегуновци (от североизток), Ноевци и Непразненци (от изток), Планиница (от югоизток), Беренде и Габров дол (от юг-югозапад) и Кошарево (от северозапад).

Село Гигинци принадлежи на историко-географската област Граово. Разположено е сред северните склонове на планината Църна гора, чийто най-висок връх Тумба (1129 м) се извисява в югоизточна посока.
Пейзаж от околността на ГигинциСелското землище е заето от нископланински и равнинен релеф – южната част от възвишенията на Църна гора, а в северната се простира Брезнишката котловина, където се намират обработваемите земи на селото.
Околните хълмове са изградени от метаморфни и седиментни скали с мезозойска възраст. Преобладават канелени почви и черноземни смолници. Климатът е умерено-континентален, определен от сравнително голямата надморска височина.
Растителният свят е представен предимно от тревиста и храстовидна растителност, и широколистни гори.
Тукашните природни условия благоприятстват за отглеждането на предимно зърнени и фуражни култури, както и за развитието на пасищно животновъдство.
През последните години населението на селото, което към 2016 г. наброява около 100 жители, прогресивно намалява. Болшинство са хората над работоспособна възраст, а малкото останали млади жители ежедневно мигрират до близките градове Брезник и Перник.

История:
Районът на днешното село Гигинци има многовековна история, започваща далеч назад в дълбоката древност. В селското землище за сега не са регистрирани паметници от преди средновековието, но из околните селища се намират достатъчно останки от по-ранни култури (ранновизантийска, римска, тракийска, праисторически), за да се разбере, че по тези земи в продължение на хилядолетия е съществувал интензивен поселищен живот.
Културно присъствие през средните векове е засвидетелствано с наличието на останки от средновековен манастир (намират се в землището на съседното село Ноевци), смятан за предшественик на днешния Гигински (Църногороски) манастир „Св. Св. Козма и Дамян“. Други паметници от тази епоха се разкриват в лицето на няколко средновековни крепости из околността, някои от които, изградени върху по-ранни такива. Централно място и роля сред тях ще да е вземала крепостта на личния връх Китка (1118 м и втори по височина в Църна гора), откъдето се открива панорамна гледка към цяло Граово.
Средновековният произход на Гигинци се потвърждава и от споменаването на селището в османски данъчни регистри още в първия век на робството (средата на XV в.). В опис на тимари (ленни владения) за Софийско от 1446 – 1455 г. то е записано по същото име, с 18 домакинства – християни (около 100 души), от които се събира общ данък в размер на 1430 акчета. Съществуването на селото по това време (само 50 – 60 години след завоюването на тези земи от османлиите), при това с не малобройно за тогавашните норми население, може да се приеме за основателно доказателство, че селището е съществувало на същото място или някъде в близост и през предосманския (българския) период.
Старата черква в Гигинския манастирКрепител на българския дух и християнска вяра на тукашното население несъмнено е бил споменатият манастир „Св. Св. Козма и Дамян“. Последният е разрушен през тъмните години на османското робство и в последствие, вероятно през късното средновековие (XVI – XVII в.) е бил възстановен, но по-навътре в планината, в землището на село Гигинци, познат днес като Гигински манастир, като запазил патроните си Св. Козма и Дамян.
Възобновената обител също преживява разорение, но в началото на XIX в. бива възродена за нов живот. През епохата на Българското възраждане в Гигинския манастир функционира килийно училище, като наред с Билинския манастир и старинната черква „Св. Петка“ в Брезник се превръща в един от основните културни средища в Брезнишко.
Гигинци и брезнишките села сериозно пострадват през кърджалийските времена (края на XVIII - XIX в.), когато по тези места вилнеят бандите на противопоставилия Съвременен изглед на Гигинския манастирсе на централната власт главатар Кара Фейзи и неговия син Али бег. Именно по тяхно време е възстановен Гигинския манастир (1814 г.), след като приемат щедър подкуп – два угоени бивола от ктиторите поп Захарий и поп Игнат от с. Бегуновци. В една приписка е записано, че това става „у трудно и турско време, у властителство безбожного и прочутаго Кара Везия....Просихме милост и он ни милост подари за два упитани биволе“
Отколешните и дълбоко застъпени християнски традиции сред местното население, освен с Църногорския манастир, са засвидетелствани и с наличието на два оброка:
- Оброк „Св. Троица“ - намира се в южния край на селото, в местността “Дубье“, вдясно от пътя за манастира.
- Оброк „Св. Илия“ -  разположен на едноименно възвишение, недалеч от „Дубье“, вдясно от пътя за манастира.

Селската черква "Успение Богородично"В самия център на Гигинци се намира храмът „Успение Богородично“, който е изграден след Освобождението, през 1881 г. По това време селото наброява 423 жители и е едно от големите селища в Брезнишка околия. През следващите десетилетия Гигинци се разраства значително, като достига своя пик в 1934 г., когато в него живеят 833 души. Поминъкът на местното население е свързан изключително със земеделие и скотовъдство.
Стара селска къщаВ развитието на селото настъпва обрат след идването на социалистическата власт в 1944 г. Отнемането на земята и живата стока и включването им в ТКЗС остава много селяни без работа. Вследствие на това се задейства миграционна вълна към близките градове, при което населението започва тенденциозно да намалява: 1946 г. - 805 жители; 1965 г. - 532 ж.; 1985 г. - 288 ж.; 1992 г. - 283 ж.
Сградате на кметство ГигинциТози процес не е спрял и до ден днешен. В противовес на обезлюдяването и спиране на разрухата в последните години е създаден „Инициативен комитет за спасяване на с. Гигинци“. Комитетът е изготвил дългосрочна програма за благоустрояването на селото, като за осъществяването ѝ се разчита основно на средства от община Брезник и дарения, както и на финансиране по програми на ЕС.
Днес единственият икономически фактор в Гигинци, като се изключи Гигинския манастир, който има собствено стопанство и привлича Изглед от Гигинцивсе повече хора, е земеделска производителна кооперация - ЗПК "Гигинци", разполагаща с обработваема площ, обори, складова база и техника. Перспективи в развитието на селото се разкриват в разширяване и подобряване на селскостопанското производство, както и в прилагането на туристически услуги, с оглед на природните и културни дадености.



Източници:
1. Георги Нешев, Петко Асенов, Елена Огнянова, Вельо Велев. Брезник и брезнишко /краеведски изследвания/, изд. "Вулкан 4", София, 2005 г.
2. Митова-Джонова, Димитрина. Археологически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г.
3. Списъкъ на населените места (по преброяваньето от 1 януарий 1881 г.), издава Княжество България - Статистическо бюро, София, 1885 г.
4. Списъкъ на населените места въ Княжество България споредъ преброяването на 31 декемврий 1900 г., издава Княжество България – Дирекция статистика, София, 1902 г.
5. Списъкъ на населените места въ Царство България споредъ преброяването на 31 декемврий 1920 год., издава Царство България – Главна дирекция на статистиката, София, 1924 г.
6. Списъкъ на населените места въ Царството (преброяване на 31 декемврий 1934), издава Царство България – Главна дирекция на статистиката, София, 1939 г.
7. Списък на населените места в НР България по административно деление към 1 ноември 1973 г., с население от преброяванията през 1934, 1946, 1956, и 1965 г. и изчислено население за 1973 г., издава Министерство на информацията и съобщенията, София, 1973 г.
8. Сайтът на Национален статистически институт: www.nsi.bg
 


Гигински манастир "Св. Св. безсребреници Козма и Дамян"

Гигинският манастир “Св. Св. Козма и Дамян”, известен още като Църногорски се намира в подножието на вр. Китка (1118 м н.в.) в невисоката планина Черна гора, на около 4 км югоизточно от...
» виж детайли


Оброк „Св. Илия“ - с. Гигинци

Оброкът „Св. Илия“ се намира на около 0,5 км южно от село Гигинци. Разположен е върху височина сред малка широколистна горичка, намираща непосредствено вдясно от пътя за Гигинския манас...
» виж детайли

Оброк „Св. Троица“ - с. Гигинци

Оброкът „Св. Троица“ се намира в южния край на село Гигинци, в местността „Дубье“. Разположен е вдясно до сами пътя за Гигинския манастир. На святото място има вековен ...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"