ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Долни Раковец
 

Изглед на село Долни РаковецДолни Раковец е село в Западна България,  намира в община Радомир, Област Перник. Отстои на 12 км югоизточно от Радомир, на 26 км южно от Перник и на 53 км в същата посока от столицата София. Съседни  на Долни Раковец са селата: Червена могила (северно), Стефаново (североизточно), Друган (източно), Кондофрей (южно) и Бобораци (западно).

Село Долни Раковец принадлежи на историко-географската област Мраката. Разположено е почти в средата на Радомирското поле,в северозападното подножие на хълма Острица, при средна надморска височина от близо 640 м. Река Блато край Долни РаковецТо е от купния тип селища –събрано на едно място, като  е застроено изцяло върху равен, хоризонтален терен. На около 1 км от него, южната част на селското землище се пресича от река Арката (Блато). Общата площ на землището на с. Долни Раковец е малко над 13 000 дка и почти изцяло е заето с обработваема земеделска земя (основно се отглеждат зърнени култури - пшеница, слънчоглед и царевица, горски площи няма).
На  50 - 60 м източно от последните къщи на селото от 9 извора блика минерална вода с общ дебит около 40 - 50 литра в секунда и температура 32 - 34 градуса. Там се образуват малки езерца, които местното население нарича "окното". Топлата вода идва от дълбочина от около 600 - 700 м и е с високо съдържание на карбонати (варовита). Има лечебни свойства към редица заболявания. Част от минералната вода е каптирана и от нея е водоснабдено селото. За жалост, днес това природно богатство на Долни Раковец не се използва пълноценно.
Населението на селото към 2016 г. наброява около 250 души (по настоящ и постоянен адрес).

Римски път край Долни РаковецСпоред наличните данни на територията на  днешното селско землище е съществувал поселищен живот още през античността. Останки от селища са разкрити в местностите "Кеваница" (в южния край на селото, в дясно от пътя за Кондофрей) и "Стубела", на 3,5 км западно от селото. Южно от селото в м. "Прогоно" и днес може да се види част от трасето на римски път, за който се предполага, че е свързвал Сердика с Пауталия. Древният друм е настлан с каменни плочи и калдъръм.


Сегашното село Долни Раковец има средновековен произход. Още с възникването си то неизменно съставя най-устойчивата част от етно-географската област Мрака. Вероятно първоначално селото е основано от заселили се по тези земи (около минералните извори) българи.
Първите писмени сведения за селището се намират в един турски документ от 1488 г., където е записано под същото име – Ракувчъ. С това си наименование или с малки изменения, то ще присъства в историческите извори до края на османското робство. Ценна информация за селото ни дават османските данъчни регистри. В обширния тимарски опис за Кюстендилски санджак от 1570/72 г. е записано, че селото Долни Раковец, принадлежащо към нахия Радомир, изплаща данък от 7257 акчета, който е причислен към село Цапарево (вероятно дн. Сапарево), нахия Дупница. Турският чиновник пояснява, че по това време в селото е имало: 64 християнски семейства, 53 неженени, 3 вдовици и 4 бащини (войнушки семейства). Късносредновековната църква "Св. Никола"Наличието на последните, които са ползвали определени данъчни облекчения и представлявали една заможна прослойка от българското население, предполага натрупване средства, от които несъмнено се е облагодетелствало цялото село. Може би, единственият запазен средновековен паметник в Долни Раковец - църквата „Св. Никола” "(XV-XVII в.), е изградена и поддържана именно от това съсловие.
Селището е вписано и в богатия информационен регистър на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г.  с името Ракофча.
През XVIII-XIX  в. Раковец, заедно с някои други радомирски села (Чуковец, Диканите и др.), присъства и свързва статута си  в културно-политическо отношение със Самоков, но през 60-те години отново е в светско и църковно отношение с Радомир. Сведения за селището от същия период черпим, както от епархиалните списъци, така и от помениците на Рилския манастир. В поменика, започнат  от 1793 г. , е записано, че поп Йоан от с. Раковец предвожда група поклонници от паството си  към Светата Рилска обител.
Известно е, че долнораковчанските потомствени свещеници поп Игнат Сакеларий и поп Михаил поп Георгиев – Сакелариев, с изградената от тях здрава енорийска организация,  са взели дейно участие в борбите за национално-църковна свобода (60-те и 70-те години на XIX в.).
В миналото основен поминък на жителите на Долни Раковец е бил земеделието и скотовъдството. В първите десетилетия след Освобождението в селището е засвидетелстван значим стопански напредък.  Само за 25 години (от 1882 до 1906) селото се разраства няколкократно и от 33 домакинства с 525 души, нараства на 176 домакинства с 1204 души. Средният брой на хората в едно семейство до към 1930 г е бил 7 души. До 1926 г то расте с доста по-бавен темп, като домакинствата достигат 209 с 1467 души, което е и максималният брой жители откакто съществува статистическа информация за селището.
Освен селскостопанската дейност, в селото се развиват и редица занаяти, упражнявани от местни занаятчии в продължение на десетки години - шивачи, кожухари, обущари, тенекеджии, въжари, дърводелци, ковачи, кацари, строители, воденичари, търговци и др.
При избухването на Балканската война един човек от Долни Раковец е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
Гарата в Долни Раковец (открита в 1928 г.) на жп линията Радомир - Дупница През годините на Царство България по-богатите от селото са симпатизирали на тогавашната власт, а бедняците са им завиждали. Това е основната причина, веднага след преврата на 9-ти септември 1944 г. осем души от имотните селяни да бъдат измъкнати от домовете им, зверски избити и хвърлени в един кладенец до с. Върба (днес квартал на Радомир).
До към средата на 50-те години на XX  век, хората в Долни Раковец са се задържали и препитавали в селото си, но след колективизирането на земята им, те масово "поемат" към съседните градове Радомир, Перник, Дупница, София и др. Днес малкото останали жители в трудоспособна възраст работят в завода в Червена могила.
Трябва да се знае, че едно от най-специфичните достойнства на хората от тук се явява тяхното майсторство при отглеждането и производството на чесън. Смята се, че в  Долни Раковец се произвежда най-хубавия чесън (с едри глави) в България, качествата на който го правят високо конкурентен и предпочитан на пазара от всички, които го познават.
Новата черква "Св. Никола"В близост до средновековната църквица „Св. Никола” се извисява едноименната нова селска черква (започната през 1927 г. и завършена в 1946 г.), която е изградена поради невъзможността на стария храм да поема нуждите на нарасналото тогава население. Тя е умалено копие на катедралния храм "Св. Александър Невски" в София.
Долни Раковец е известно и с кукерите си, които на 1 януари обикалят селото, за да прогонят злите духове от къщите. Общоселският събор се провежда в последната събота на септември.
 


Източници:
1. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санджак., т. V, кн 1, Скопjе, 1983 г.
2. Митова-Джонова,Д. - Археологически паметници на Пернишки окръг., София, 1983 г., с. 70-71.
3. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.
4. Местни източници - https://dolnirakovets.wordpress.com


"Св. Никола" - с. Долни Раковец

Средновековната църква „Св. Никола” се намира в центъра на с. Долни Раковец, в двора на училището. История: Не е известно точно по кое време е изграден този храм, но ако се съди ...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"