ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Долна Диканя
 

Долна Диканя с язовира и Верила планинаДолна Диканя е село в Западна България, което се намира в община Радомир, Област Перник. Отстои на  40 км южно от столицата София, на 17 км югоизточно от гр. Радомир и на 22 км северно от гр. Дупница. Съседни на Долна Диканя са следните села: Старо село и Боснек (на север), Горна Диканя (на 5 км източно, от център до център), Дрен и Гълъбник (на юг) и Владимир (на запад).

Село Долна Диканя принадлежи на историко-географската област Мраката. Разположено е в най-източната част на Радомирската котловина, в подножието на северозападните предпланински възвишения на Верила, на 693 м н. в. Селото е от пръснатия тип селища, като няколко махали са отдалечени на по 1 км от основната му средищна част, която се простира от двете страни на главния път Е79 (София – Кулата).
Селското землище обхваща площ от 29,795 km² и е заето предимно от хълмисто-равнинен релеф. Източно от селото, между Долна и Горна Диканя, се намира язовир Диканите, който се пълни от водите на река Арката. Последната разделя селото на две, след което пресича цялото Радомирско поле и накрая се влива в р. Струма.
Красивата природа в околността, в съчетание с  близкия живописен язовир, предоставя чудесни възможности за туризъм през цялата година.
Долна Диканя е едно от селата в Община Радомир със сравнително голямо население. Постоянно живущите в него към 2013 г. са около 300 жители.

Името на селото идва от диканя (тур. diken) - земеделско съоръжение за вършитба.

Село Долна Диканя има многовековна и богата история. Началото на поселищния живот по тези земи е поставен още от епохата на неолита. Потвърждение за това ни дават останките от праисторическо селище при Гаджова и Лазова махала. Разкритите три антични селища в границите на днешното селско землище свидетелстват, че  през съответния период районът е бил гъсто населен. Най-значимо и голямо, с площ от около 200 дка, е било това, което е изградено върху праисторическото (тракийско)  селище и около него.  Днес на терена все още има значително количество антична строителна и битова керамика. На много места ясно се очертава планът на големи сгради с масивни, дебели стени.  Разкритите тук материали от три последователни исторически периода – халщатски, латенски и античен, дават основание да се приеме известна приемственост между старото тракийско селище и наследилото го, което продължило своето съществуване и през античността.
Разглежданото селище е било едно от най-големите в Радомирската котловина. Не случайно някои автори локализират тук античната крайпътна станция Елея, а други смятат , че тук е бил главният град на агрианите.
Останки от други антични селища са открити в м. „Търнене” (на около 0,8 км югозападно от селото) и в м. „Джелепко” (на 1 км северозападно от селото, на северните склонове на възвишението Св. Петър), като в близост до последното има и светилище на Асклепий.
През късната антична на най-високата част на хълма Св. Петър (на 3 км западно от селото) е била изградена  крепост – „Градище”. Над нея през средновековието е изграден малък манастир, който е отдавна разрушен и в наше време, на терена където се очертава мястото му, е  построен параклисът „Св. Петка” (виж Владимирски манастир).
За сега не е установено дали има приемственост между античното селище и възникналото в близост до него средновековно. Известно е, че днешното село Долна Диканя е пряк наследника на старо средновековно селище. Първите сведения за него черпим от османските данъчни документи от XV в. В турските дефтери от 1528/29 г. то е записано с население от 145 домакинства, от което разбираме че е било едно от големите селища в нахия (по-късно кааза) Радомир.  Селото е записано в обширния тимарски регистър на Кюстендилски санджак от 1570/72 г. под същото име – Долни Диркян с 159 християнски семейства, 89 ергени и 10 бащинѝ, като е събирало общ приход за спахията 16 248 акчета. Селището се споменава и в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. През този период в селото са пребивавали известен брой войнуци (българи на служба в османската войска), което говори че то е било до известна степен привилегировано селище.
През следващите два века жителите на Долна Диканя са били със статут на маденджии/ рудари. Това става след като от първата четвърт на XVII в. започва интензивно разработване на рудните находища по склоновете на планините Витоша, Голо бърдо и Верила. Рудодобива в този район бил развиван още от Древността, след което е възобновяван през различни периоди. Поради гореописаните причини и близостта на селото до известния рудодобивен център Самоков, то било откъснато от кааза Радомир и присъединено към кааза Самоков, Софийски санджак, почти без прекъсване до Освобождението.
През XVIII  и XIX в., с известни прекъсвания, Долна Диканя е било отделено от Радомир и в църковно отношение. Но през 60-те години и около Освобождението, в светско и в църковно отношение, то отново е принадлежало към Радомир. Източниците, проследяващи развитието на селото през последните два века от османското робство представляват предимно документи, свързани с религиозния живот на местните хора. Така например по-заможни жители на Долна Диканя са обдарявали Зографския манастир (подобно на жители от съседните села Г. Диканя и Дрен) и техните имена са записани в манастирския поменик през 1808 г.
Имената на долнодиканци присъстват и в поменика на Рилския манастир, от който научаваме че в края на XVIII в. поп Тодор от Долна Диканя е предвождал поклонници от паството си към светата Рилска обител.
Отколешната християнска принадлежност на жителите на селото и дълбоко застъпените религиозни традиции са засвидетелствани и от не малкия брой на християнски култови обекти.
От  съществувалото през късното средновековие (XV-XVII в.) селище допреди няколко десетилетия били запазени три черкви. Две от тях вече не съществуват - "Свети Никола" и "Св. Богородица". От първата църква  до 80-те години на XX в.  все още е имало отделни стени, но при построяването на комунистическият мемориален паметник, те били напълно разрушени. Днес на това място е построен малък параклис със същото име – „Св. Никола”.  Другата църква  се е намирала на 100 м югоизточно от "Св. Никола". Останки от нея се личали (допреди 30 години) над терена, но при изграждане пътя покрай река Арката е била изцяло засипана. Разрушаването на този храм е станало още през късното средновековие и под същото име е изграден друг, отстоящ само на 100 м от стария (при днешните селски гробища) . Гробищната църква "Света Богородица" вероятно е построена в последното столетие на късното средновековие (XVI-XVII в.). Запазена е сравнително добре, но стенописите ѝ се нуждаят от реставрация и консервация.
Действащата долнодиканска  черква "Успение Богородично" е изградена по-късно, през  Възраждането - 1832 г.  Последната е възобновена и основно ремонтирана през 2002 г. През 2000 г. е построен  параклисът "Свети Димитър".
В землището на Долна Диканя има и две местности с християнски имена: „Манастиро” с останки от зидове (в м. „Корията”, 2 км североизточно от селото) и „Св. Лука” с развалини от църква.
Училище в селото има от 1880 г. Читалището  "Никола Павлов Корчев" носи името на живелия известно време в Долна Диканя и роден в съседното Горна Диканя, спасител и последен знаменосец на Самарското знаме.  
През XX  в. Долна Диканя продължава да бъде едно от големите и богати села в Радомирско. Населението му достига до 2596 жители (1946 г.).
Днес селото е благоустроено и с добре поддържана инфраструктура. Красивата природа около него и наличието на културно-исторически паметници го превръщат в привлекателно и  интересно място за посещение.


Използвана литература:
1. Митова-Джонова, Д. Археологически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г.
2. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санджак., т. V, кн 1, Скопjе, 1983 г.
4. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.
5. Чолева-Димитрова, А. - Местните имена в Радомирско., Сoфия, ИБЕ-БАН, 2009 г.


"Св. Богородица" - с. Долна Диканя

Късносредновековната църква "Света Богородица" се намира в гробищата на село Долна Диканя, на възвишението над левия бряг на река Блато (Суха река или Арка). Тази църква вероятно е из...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"