Чепино е село в Западна България,  намира се в община Ковачевци, Област Перник. Отстои на 8 км северно от общинския център  с. Ковачевци, на 25 км северозападно от бившия административен  (околийски) център гр. Радомир и на 60 км югозападно от столицата София.

Село Чепино принадлежи на историко-географката област Мрака. Махалите му са разположени  от двете страни на  р. Светля, повечето от които  в планината Черна гора (на изток) и съвсем малко в подножието на планината Рудини (на запад). Средната надморска височина на селището е около 750 м.
Село Чепино е едно от селата силно засегнати от демографската криза, днес е почти обезлюдено, като постоянно живущите в него са по-малко от 30 души (2013 г.)

Наличието на не малък брой старини в землището на с. Чепино, свидетелстват за неговата богата и отколешна история. Тук са разкрити антични сгради (до селските гробища и в местността „Кошаревище” или „Селище”, северно от селото)), античен каптаж и водопровод (в м. „Дубин кладенец”, на 0,5 км северозападно), както и една крепост. Последната е известна като „Градището” и се намира в м. „Янева могила”, на около 1,5 км южно от селото. Укреплението е разположено на естествено защитено възвишение от североизточните склонове на Рудини и обхваща площ от 2,5 дка. Днес на терена зает от крепостта се намират само фрагменти от строителна и битова керамика, датирана към късната античност и ранното (византийско) средновековие, а също и шлака и сгур. Тези данни определят принадлежността ѝ към същата епоха, а изграждането ѝ, свързват с металодобива в района. Стратегическото местоположение на твърдината, подобно на синхроничните ѝ крепости в околността, я свързва и с охраната на един от  пътищата от Тимошко-моравските земи към Бяло море, минавал по поречието на река Светля.
Днешното село Чепино е наследник на старо средновековно селище, към което са принадлежали двете средновековни църкви: Янево църкве (останали са само основите му), намиращо се под крепостта „Градище” и Ранинско църкве, което е добре запазено и възстановено. Тези църквици са съществували още преди изграждането на сегашното село.
Друг християнски култов обект, вероятно от същия период, е намиращият се югозападно от селото Чепински манастир "Свети Илия", преизграден през 1892 г. върху стар разрушен манастир.
Старото селище е съществувало поне до късното средновековие (XVII в.), но поради неизвестни причини е било напуснато. Може би то спада към групата мобилни селища в Радомирско, които не са имали възможността да се задържат по-дълго време на едно място. Потвърждение на това  дава наличието на топонима „Ранинци” - местност в северозападния край на селото (при Ранинското църкве, било недовършено), който се среща и на друго място, но малко видоизменен – мезра Равенка, намирала се на синора на селата Поцърненци и Егълница. Последното научаваме от обширния данъчен регистър от 1570/73 г. за Кюстендилски санджак, нахия Радомир, където се пояснява, че приходът от въпросния имот е включен към с. Поцърненци.
Трябва да се спомене и разкрития на 1 км югоизточно от селото средновековен некропол (в м. „Бойковци”), който се свързва с юруците – тюркска етническа общност, изповядваща  мюсюлманската религия. През късното средновековие те живели като номади, обитавали главно планински области в Мала Азия, Тракия, Македония и Епир.
Едни от първите писмени извори, в които се упоменава селото Чепино, представляват помениците на Рилския манастир от края на XVIII в. – началото на XIX в. Там то е записано като „Чепино-Сирищник”, което ще рече, че по-това време или преди това, селището е принадлежало към кааза Сирищник.
Поминъкът на местното население, както и в другите планински села от Мраката, е бил предимно овощарство и дребно животновъдство. А днес…..



Използвана литература:
1. Василиев,Ас. - Църкви и манастири от Западна България, Разкопки и проучвания, т.IV, 1950 г., стр. 73.
2. Митова-Джонова, Д. - Археологически паметници на Пернишки окръг., София, 1983 г., стр. 172-174.
3. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санджак., т. V, кн 1, Скопjе, 1983 г., с. 573.
4. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.