ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Арзан
 

Местоположение и географска характеристика:
Изглед на село АрзанАрзан е село в Западна България. Намира се в община Брезник, област Перник. Отстои на 50 км западно от столицата София, на 20 км северозападно от Перник и само на 2 км североизточно от общинския център град Брезник. Селото лежи на пътя Брезник – Сливница. Заобиколено е от селата: Долни Романци (от запад), Ракита (от север) и Гоз (от изток).

Село Арзан принадлежи на историко-географската област Граово. Селището е най-малкото в община Брезник. Състои се от три махали: Рангелова, Минджина и Кузина, всяка от които има по 10 – 15 къщи. Трите махали, пръснати на сравнително близко разстояние една от друга, са разположени в югозападното подножие на хълм от планината Вискяр. Най-високата точка на този хълм е връх Св. Илия (1010 м), на който се намира едноименно оброчище.
Из околността на АрзанСелското землище се простира на площ от 8,321 км² и е заето от равнинно-хълмист релеф. Околните хълмове са слабо залесени, с изключение на малки широколистни гори от бук и дъб, и изкуствено засадени през социалистическия период иглолистни гори. Но за сметка на това се среща изобилие от храстови (шипки, трънки, глог и др.) и тревисти видове (билки, полски цветя, горски ягоди) и гъби.
Не по-малко разнообразен е и животинският свят. Наред с неизброимо многото видове насекоми, влечуги и бозайници, особено присъствие в района имат пернатите. С право може да се каже, че околността на Арзан е истински рай за орнитолозите – среща се удивително многообразие от пойни птици, различни видове кълвачи, включително и редкият черен кълвач, няколко представителя на семействата на соколите и ястребите, кукумявки, пъдпъдъци и др.
Изобилието на билки е голямоОбработваемите земи, които заемат южната част на землището, са малко. Почвата не е особено богата, но добре виреят боб, картофи, слънчоглед и някои други селскостопански култури (предимно зърнени и фуражни). По-голямага част от прилежащата към селото територия се заема от пасища и гори. Последните предлагат идеални условия за развитие на пасищно животновъдство (овцевъдство, краварство и др.), което за жалост никак не е застъпено. Обилната паша с голяма наситеност на билки и чистият въздух са чудесна предпоставка за упражняване на пчеларство, но и то не е развито.
При все това, днес (2016 г.) село Арзан е почти обезлюдено, с население от 5 постоянно живеещи жители.

История:
Поглед към Минджина махала и връх Св. Илия над неяСпоред устни предания селото е основано след разпадането на турски чифлик. Негови първи жители били ратаи – българи, които работели в чифлика. Така например, Рангеловата махала била основана от двама братя - Рангел и Михаил, но тъй като Рангел нямал деца решили да кръстят махалата на негово име.
В тези предания има голяма доза правдоподобност и връзка с историческата действителност. Може да се приеме, че в определен период от османското робство (XVIII – XIX в.) Арзан е било чифлигарско село – жителите му са работели за местния земевладелец – бей (днес в един от селските дворове още личат основите на къщата-кула на местния чифлик сайбия). Но съществуват и достатъчно доводи за да опровергаят становището, че селото е основано около Освобождението (1878 г.) или през XIX в. Писмените извори и някои културни паметници сочат, че Арзан е старо средновековно християнско селище.
Останки от средновековната черква в местността "Манастирище"В османските списъци на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. то е записано под името Мързян, към казата Брезник. Друга податка, доказваща старинността на Стар надгробен кръсттукашното селище, намираме в наличието на средновековна църква. Останките от последната и днес се личат в местността „Манастирище“ при селските гробища. Топонимът „Манастирище“ дава основание да се предположи, че църквата първоначално е била манастирска и вероятно след разрушаването ѝ през турското робство, към нея е изградено гробището.
Отколешната християнска принадлежност на местното население е засвидетелствана и от наличието на други християнски култови обекти:
- Оброк „Св. Илия“ - разположен е на едноименния връх, извисяващ се високо над селото. От незапомнени времена на това място арзанци са давали почит към светията и са молели закрила.
- Света вода – извира от скала в северното подножие на хълма Св. Илия.

При Освобождението (1878 г.), когато всички турци от Брезнишко се изселват обработваемата земя попада в ръцете на българските чорбаджии и селяни. Така и Изоставена къщаземите на турския чифлик в Арзан са разпределени между бившите му ратаи и изполичари, които дотогава са безимотни. Някогашния чифлик започва постепенно да придобива селищен вид. Според изложената статистика от първото преброяване на населението в Княжество България през 1881 г., селото има 100 жители. По това време, в Брезнишка околия само бурелските села Камбелевци и Манафски чифлик (дн. с. Начево) са с по-малко население – по 50 жители.
Паметник на един от местните първенци, издигнат от наследниците му пред къщата, в която е живял в Митрева махалаПрез следосвобожденския период основен поминък на местното население продължава да бъде земеделието и скотовъдството. Но за разлика от много села в Брезнишко, Арзан се разраства с много бавни темпове, като си остава едно от най-малките селища. Данните от преброяванията през годините са красноречив показател на тази тенденция: 1900 г. - 139 ж. и 20 къщи; 1920 г. - 186 ж. и 26 к.; 1934 г. - 228 ж. и 33 к.; 1946 г. - 234 ж. (максимумът).
След идването на социалистическата власт на 9.09.1944 г. и отнемането на земята и стоката на селяните, положението в Арзан рязко се влошава. В резултат, за по-малко от 20 години населението на селото намалява наполовина – от 234 ж. през 1946 г. на 116 ж. през 1965 г.
Същият процес се наблюдава и след настъпване на т.нар. „демократични промени“ (1989 г.), когато селото е под реалната угроза от обезлюдяване.
С оглед на природните дадености и наличието на културно-исторически забележителности, днес единственият път към спасяването на Арзан би могъл да се открие в разработването на екологично земеделие и животновъдство и туризъм (селски, културен, нископланински, ловен и др.).




Източници:
1. Георги Нешев, Петко Асенов, Елена Огнянова, Вельо Велев. Брезник и брезнишко /краеведски изследвания/, изд. "Вулкан 4", София, 2005 г.
2. Митова-Джонова, Димитрина. Археологически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г.
3. Списъкъ на населените места (по преброяваньето от 1 януарий 1881 г.), издава Княжество България - Статистическо бюро, София, 1885 г.
4. Списъкъ на населените места въ Княжество България споредъ преброяването на 31 декемврий 1900 г., издава Княжество България – Дирекция статистика, София, 1902 г.
5. Списъкъ на населените места въ Царство България споредъ преброяването на 31 декемврий 1920 год., издава Царство България – Главна дирекция на статистиката, София, 1924 г.
6. Списъкъ на населените места въ Царството (преброяване на 31 декемврий 1934), издава Царство България – Главна дирекция на статистиката, София, 1939 г.
7. Списък на населените места в НР България по административно деление към 1 ноември 1973 г., с население от преброяванията през 1934, 1946, 1956, и 1965 г. и изчислено население за 1973 г., издава Министерство на информацията и съобщенията, София, 1973 г.
8. Сайтът на Национален статистически институт: www.nsi.bg
9. Уеб страница на селото в „Уикипедия“


Света вода - с. Арзан

Светата вода се намира на около 2 км северозападно от село Арзан, вдясно от пътя за Сливница. Извира от скала, разположена в северното подножие на хълма Свети Илия от Вискяр планина. Изворът попада...
» виж детайли


Средновековната черква в м. „Манастирище“ - с. Арзан

Средновековната черква в местността „Манастирище“ се намира около 2 км североизточно от село Арзан. Разположена в ляво от пътя за Сливница, непосредствено до селските гробища. Днес...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"