ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Гоз
 

Местоположение и географска характеристика:Махалата Логатор на село Гоз
Гоз е село в Западна България. Намира се в община Брезник, област Перник. Отстои на 50 км западно от столицата София, на 21 км северозападно от град Перник и само на 2 км североизточно от град Брезник. Селото е заобиколено от следните села: Арзан (от северозапад), Гургулят (от север) и Делян и Бабица (от изток).

Пайзаж от околността на ГозСело Гоз принадлежи на историко-географскта област Граово. Разположено е сред хълмове от планината Вискяр, на 900 м надм. вис. Гоз е от купния тип селища - събрано е на едно място, в северозападното подножие на хълма Цървеняк (983 м) и в югоизточното подножие на рида Свети Илия. Изключение прави само махалата Логатор, която е отдалечена на около 3 км в североизточна посока. През селото тече поток, прерастващ на запад в малката Брезнишка река (ляв приток на р. Конска).
Селското землище се простира на площ от 12,271 км², като само в една съвсем малка част от него (западната) теренът е равнинен и се обработва. Останалата територия е заета от хълмист релеф с пасища и гори.
Пътят за махалата Логатор - път в РаяТукашните хълмове са обрасли предимно с тревиста и храстовидна растителност и тук-таме с малки горички от бук и дъб. По-обширни са изкуствено засадените през социалистическия период иглолистни гори. Животинският свят е доста разнообразен, особено от страна на пернатите. Из околността на Гоз се среща удивително многообразие от пойни птици, различни видове кълвачи, грабливи птици (няколко представителя от семействата на соколите и ястребите, кукумявки), от семействата на фазаните - пъдпъдъци и др.
Споменатите природни дадености, в съчетание с чист въздух, са изключително благоприятни за развитието на пасищно животновъдство (овцевъдство, краварство и др.), както и на пчеларство.
Противно на естествената логика, днес (2016 г.) село Гоз е едно от най-слабо населените селища в община Брезник, с едва 3-ма постоянно живеещи в него жители.

История:
Районът на днешното село Гоз е населяван от дълбока древност. На територията на селското землище са регистрирани четири праисторически селища: три край рекичката Пеклюк: в местността „Селище“, м. „Мусинец“ и м. „Църквище“ и едно в подножието на връх Цървеняк (в югоизточния край на селото). Голямата наситеност на културни останки свидетелства за интензивен и почти непрекъснат поселищен живот от новокаменната епоха (около IV хилядолетие пр. Хр.) до към средата и края на I хил. пр. Хр. При повечето от споменатите праисторически селища се забелязва наслагване на културни пластове, което подсказва, че живота в тях е продължил на по-късен етап или са били наследени от други, новоизградени селища, на същото място. Така например, при селището в подножието на Цървеняк се срещат керамични фрагменти от V – I в.  пр. Хр. Това по-късно селище, вероятно е било свързано с намираща се над него антична и късноантична крепост, известна като „Св. Петър“.
План на крепостта (по Ив. Велков)Крепостта е разположена върху самостоятелно обособено възвишение от западния склон на връх Цървеняк и заема площ от около 1 дка. Археологът Иван Велков датира укреплението към V в. пр. Хр. и го свързва с траките. По негови данни крепостта има елипсовидна форма с дължина 45 м и широчина 22 м. На западната ѝ страна той е видял и заснел четириъгълна кула, изградена от ломен камък без спойка. Днес на терена се очертават затревени валове от засипани с пръст крепостни стени. Керамични фрагменти свидетелстват, че крепостта е съществувала до късната античност (IV в.). Много по-късно, през късното средновековие (XV – XVII в.) или Възраждането (XIX в.), местното население издига в границите на укреплението оброчище в чест на Свети Петър, откъдето всъщност идва името на крепостта.
Съществуването на поселищен живот по тези места през античността, освен с крепостта „Св. Петър“, е засвидетелствано и с наличието на останки от няколко антични селища: едно при местностите „Пазарище“ и „Забел“, което, поради близостта си до „Св. Петър“ се свързва с крепостта; второ в м.м. „Мусинец“ и „Татарски ижи“ с археологически материали, пръснати на площ от около 100 дка; трето в м. „Товариина ливада“ с културни останки на около 50 дка и четвърто при махалата Логатор, с предполагаема площ от около 50 дка.

Останките на средновековната църква в м. "Църквище"Наличните данни сочат, че днешното село Гоз е пряк наследник на старо средновековно селище. Руините на средновековна църква в м. „Църквище“ край Логатор, известна като „Св. Дух“, недвусмислено говорят, че такова селище в действителност е съществувало, а населението му се е черкувало в същия храм. Впоследствие, след като църквата е била разрушена, местното население превърнало мястото в оброчище, посветено на Свети дух, като поставило сред останките ѝ оброчен кръст.
Друга податка, доказваща средновековния произход на село Гоз, намираме в присъствието на махалата Логатор под същото име – Лъгутер в османските списъци на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. Този документ разкрива, че в селото пребивава една от привилегированите прослойки немюсюлмани в Османската империя (в лицето на овцевъдите), което неминуемо се отразява върху статуса на селището.

Освен от оброчището „Св. Дух“, отколешните български-християнски традиции на тукашното население са засвидетелствани и от други християнски култови обекти:
- Оброк „Св. Петър“ - намира се на територията на едноименната крепост.
- Оброк, разположен върху възвишение от югоизточните склонове на рида, североно от селото.

През османското робство земите на тукашните българи са отнети и влизат в тимар – ленно владение, собственост на спахия. След разпадане на османската феодална система (първата половина на XIX в.), повечето обработваеми земи са включени в турски чифлици, в които селяните работят като ратаи и изполичари, обикновено само за прехраната, а в много случаи и ангария (без заплащане).
Нерадостният живот на тукашните селяни се влошава още повече след 1864 г., Изглед от махалата Логаторкогато в местността „Липетинец“ край Логатор са настанени черкези. По заповед на османската власт на пришълците е заделена земя от селските имоти, българите им строят безплатно жилища и дори известно време са изхранвани от тукашното население. Освен това, присъщо на природата им, черкезите се отдават на грабежи и тормоз над обезправените селяни.

В първите години след Освобождението (1878 г.), според преброяването на населението в Княжество България през 1881 г., в село Гоз живеят 198 души, а при следващи преброявания, както следва: 1900 г. - 249 жители и 51 къщи; 1920 г. - 322 ж. и 65 к.; 1934 г. - 370 ж. и 66 к.; 1946 г. - 384 ж. (максимумът). Движението на броя на жителите представлява един своебразен барометър за състоянието и развитието на селото. До идването на социалистическата власт на 9.09.1944 г. населението на Гоз, макар и с бавни темпове, постоянно нараства, докато след това (след изземването на земята и стоката на селяните) се забелязва отчетлив спад: 1965 г. - 172 ж.; 1975 г. - 74 ж.; 1985 г. - 50 ж. Положението се влошава още повече след настъпването на т.нар. „демократични промени“ в 1989 г., когато Гоз започва бавно, но сигурно да обезлюдява: 1992 г. - 37 ж.; 2001 г. - 32 ж.; 2011 г. - 8 ж., за да се стигне днешните (2016 г.) едва 3-ма жители....




Източници:
1. Георги Нешев, Петко Асенов, Елена Огнянова, Вельо Велев. Брезник и брезнишко /краеведски изследвания/, изд. "Вулкан 4", София, 2005 г.
2. Митова-Джонова, Димитрина. Археологически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г.
3. Списъкъ на населените места (по преброяваньето от 1 януарий 1881 г.), издава Княжество България - Статистическо бюро, София, 1885 г.
4. Списъкъ на населените места въ Княжество България споредъ преброяването на 31 декемврий 1900 г., издава Княжество България – Дирекция статистика, София, 1902 г.
5. Списъкъ на населените места въ Царство България споредъ преброяването на 31 декемврий 1920 год., издава Царство България – Главна дирекция на статистиката, София, 1924 г.
6. Списъкъ на населените места въ Царството (преброяване на 31 декемврий 1934), издава Царство България – Главна дирекция на статистиката, София, 1939 г.
7. Списък на населените места в НР България по административно деление към 1 ноември 1973 г., с население от преброяванията през 1934, 1946, 1956, и 1965 г. и изчислено население за 1973 г., издава Министерство на информацията и съобщенията, София, 1973 г.
8. Сайтът на Национален статистически институт: www.nsi.bg


Средновековна черква в м. "Църквище" - с. Гоз

Средновековната черква в местността „Църквище“ се намира на около 5 км североизточно от село Гоз, в близост до принадлежащата му махала Логатор. Разположена е върху самостоятелно обособ...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"