ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Стрезимировци
 

Изглед на с. СтрезимировциСтрезимировци е село в Западна България, намира се в община Трън, Област Перник. Престъпният Ньойски договор от 1919 г. разделя селището на две части, като по-големият му дял – „Горно Стрезимировци”, заедно с църквата, гробището и голяма част от жителите му, остават в пределите на Сърбия. Сръбската част на селото се намира в община Сурдулица, Пчински окръг. Разположеното на сами българо-сръбска граница Из околността село отстои на 18 км западно от гр. Трън, на 93 км северозападно от столицата София, на 40 км североизточно от общинския център гр. Сурдулица в Сърбия и на 73 км в същата посока от окръжния център гр. Враня. Съседни на Стрезимировци са селата: в България – Слишовци (източно), Джинчовци (южно); в Сърбия – Сухи дол и Драинци (южно), Грознатовци (западно) и Преслап (северно).
Село Стрезимировци принадлежи на историко-географската област Знеполе. Множеството  му махали са разположени от двете страни на река Ерма, по южните склонове на планината Рудина (дял от Руй планина) и по най-северните възвишения на планината Кървав камък. Средната надморска височина на селото е 830 м. Природата тук е изключително красива и девствена.
Централната част на селото при митницатаДнес Стрезимировци е най-слабо населеното селище в Община Трън, след селата Къшле и Шипковица, постоянно живущите в него към 2012 г. са само 4 жители и при това на преклонна възраст. Младите хора идват главно през лятото, празниците и големите ваканции. Митницата и граничната полиция и пощата са единствените административни сгради, които "съживяват" останалото без жители село.

За произхода на името на селото обяснение дават няколко местни легенди. Според най-разпространената, то „идва от човек на име Страцимир и, че тази част на Знеполе била владение на петима братя: Боча, Джоя, Раян, Слишан и Страцимир. Те се скарали и решили да си поделят земята.” В друг вариант на същата легенда се разказва, че „двамата братя Страцимир и Слишан си поделили и всеки основал свое селище.”
За името Стрезимировци съществува и друга версия, която разказва, че поради стратегическото местоположение на селото тук е имало седалище на местен управител - „срез”. Този феодал „се казвал Стрезимир и бил владетелят на най-западната част на Трънско. Земите му се намирали в днешните села - Кострошовци, Сухи дол, Паля от Западни покрайнини, както и селата в България - Бохова, Реяновци, Джинчовци, а също и Стрезимировци, което носи името му.
Стрезимир е бил добър приятел на Кракра Пернишки, чиито имения са били далеч по-големи от тия на Стрезимир. Кракра посредством свои куриери е имал постоянна връзка със Самуил. Преди падането на крепостта му край река Струма под византийска власт, той се срещнал със Стрезимир, от който искал да въоръжи и обучи 300-500 войници. Войниците на Стрезимир заедно с тия на Кракра трябвало да отидат в помощ на Самуил. Василий II българоубиец, предприел няколко похода против България. В битката край Вакарел, българите пуснали много домашни животни, върху главите на които закрепили свещи и войници подкарали добитъка напред. Войската на Василий се втурнала срещу тях, било тъмно, а българската армия ги ударила в тил, нанесла им страшно поражение. Обаче походите на Византия продължили и на всички е известен трагичния край на пленените войници на Самуил.
Поради преклонна възраст Стрезимир умира. Настъпват раздори между наследниците му, които довели до подялба на земята, наследена от баща им. Джия станал господар на земите на днешно Джинчовци, Рея заел имотите на село Реяновци, а Боя на село Бохова. Коста пък станал владетел на днешното село Кострошовци и други селища, които възникнали по-късно.
Така се осуетило изпращането на жива сила в помощ на Самуил...
” И тази легенда има друг вариант: „На един от хълмовете на Рудина се намирала крепостта на Стрезимир войвода. Той имал четири синове. Джия бил най-големият, а след него били Реян, Боя и Косто. По времето на Самуил и Кракра, Стрезимир определил Реян да води бащиния отряд. Като се върнали от войната, братята се разделили. Джия изградил Джинчовци на височината „Сврачковица”; Реян се заселил при „Дупкина кория” и там се появило селото Реяновци; Боя се заселил по „Равна шиба” и се създало селото Бохова, а Косто се качил в планината – там се образувало село Кострошовци, сега в Сърбия. Там, където се срещат Рудина и Въртоп, днес е село Стрезимировци, на името на войводата Стрезимир”.

Историческата достоверност на гореописаните легенди частично се потвърждава от наличието на някои археологически паметници. На 2 км северно по права линия от центъра на селото се намира старинната крепост „Кулата”. Тя е разположена на площ от около 2 дка върху естествени защитено възвишение от южния склон на Рудина. В миналото са били запазени части от крепостните стени и кулата, която в последствие е дала името на местността. Там са изваждани долиуми (делви), строителна и битова керамика, бронзови монети и др. Днес на терена зает от крепостта има само фрагменти от антична и ранновизантийска керамика, които разкриват съществуването на укреплението и през ранното средновековие. Намиращите се шлака и сгур, свидетелстват за връзката на крепостта с металодобива. Стартегическото местоположение на твърдината и близостта ѝ със  синхроничните крепости при с. Рани луг, с. Милославци, с. Зелениград и др., определят принадлежността ѝ към укрепителната система охранявала Знеполе. Тъй като досега при крепостта не са правени археологически разкопки, а само теренно обхождане, много е възможно при едно бъдещо проучване да се докаже, че тя е била използвана и по-късно, а именно през времето на цар Самуил (втората половина на X – началото на XI в.) или след това.
Надгробна полоча от XI-XII в.Потвърждение за съществуването на средновековно селище в района на днешното село са останките от средновековната църква при махалата Боини, върху чиито основи днес е издигнат параклиса „Св. Архангел Михаил”. Показателен е и фактът, че до църквата са открити надгробни камъни с издълбани върху тях кръстове, характерни за XI-XIV в.
Първите писмени сведения за селището с днешното му име намираме в османските данъчни регистри от 1451 и 1453 г., където е вписано под същото име – съответно Стрязимировци и Истразимирофча, с 23 домакинства, плащащи годишен данък на спахията 1671 акчета. В документите от следващото XVI столетие се забелязва намаляване  на домакинствата, а през XVII в. Стрезимировци отсъства от данъчните описи. Последното може да се обясни с временно изпадане на несъстоятелност на жителите му или с разоряване на самото селище, подобно на други села в Знеполе, от които през XVI-XVII в.се изселва компактно българско население към Поморавието.  
В по-ранните турски документи се споменава, че в селото е имало и войнуци – българи на служба в османската войска, които са ползвали определени данъчни облекчения и съответно са били в по-високо социално положение. Интересна е връзката, която местните хора правят между войнуци и дюлгери: „Войниците [войнуците] от село Стрезимировци ходят от Гергьовден до Архангеловден.” Това подсказва, че войнушките задължения вероятно са били съчетавани с пътувания за допълнителен поминък – дюлгерството, който е характерен за района на Трънско.
Съществува легенда за преселването на българи след Чипровското въстание (1688 г.), „те обикаляли през Албания и идват тука, в днешната махала Боина на с. Стрезимировци. Така възникнала махалата Боини. Смята се, че е историческа истина, тъй като от рода им се женят пак в Албания – Гюла, щерка на Боин, се оженила в Корча. Родът се подрежда така: Боин – Китан, Гюла; Сокол Китанов – Ито соколов; Тодор Итов, роден 1897 г. – поч. 1972 г.; Борис Тодоров Итов. Следователно Боин се изчислява към 1700 г. (?)”  
Изглежда, че възраждането на селището през XVIII и XIX в. е станало постепенно, със заселването на нови жители – пришълци, а вероятно и с някои наследници на старото коренно население.
Факт е, че в средата на XIX в. Стрезимировци вече равноправно присъства в духовния и стопански живот на Знеполе.
Стрезимировци си построяват нова църква (днес в сръбската част) през 60-те години на XIX в.
Будните жители на селото не участват безучастни и в борбите за национална свобода и обединение. Във войните от 1912-1918 г. загиват 9 жители на Стрезимировци.
Тежък удар върху развитието на селището е нанесен от несправедливия Ньойски договор (1919 г.), според който новопрокараната граница между България и Югославия разсича селото на две части. Граничната бразда минава през дворовете на къщите, през нивите, горите и разделя братя и сестри, цели семейства. Така биват причинени рани, които не успяват да зараснат през следващите десетилетия, та дори и досега.
Въпреки, че по-голямата част от селото (около 2/3) попада в Сърбия, след около десетилетие селото в българската територия успява да се замогне. Изградена е отделна инфраструктура, включваща солидно училище, митница, телеграфо-пощенска станция и др. През 1934 г. селото е брояло 337 жители.
Обичайната гледка днес в СтрезимировциСлед 1944 г., с колективизацията на селското стопанство, Стрезимировци поема поредния жесток удар, последван от изселване на населението му към градовете, след което никога повече не успява да се съвземе…фактите са красноречиви – 4 души население…..

 

 


Източници:
1. Сборник Трънски край, изд. Трънско-Знеполско културно-просвѣтно и благотворително д-во „Руй”, София, 1940 г.
2. Турски извори за българската история, София, т. X, 1964, т. XIII, 1966, т. XXVI, 1986 г.
3. Митова-Джонова, Д.  - Археологически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г., 160.
4. Петрунова,Б.; Григоров,В.; Манолова-Николова, Н. - Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско, МЦПМКВ, София, 2001 г.
5. Мильов, С.; Иванов, Р. – Шетба из Пернишко, София, изд. ТАНГРА, 2006 г.
6. Интернет – www.strezi.hit.bg


Църква при оброка "Св. Рангел" - с. Стрезимировци

Средновековната църква при оброка „Св. Рангел” се намира при махалата Боини на знеполското село Стрезимировци. Разположена е сред вековни дъбови дървета върху заравнена тераса от северн...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"