ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Стефаново
 

Местоположение и географска характеристика:
Село Стефаново, северната му част (някогашната Проваленица)Стефаново (образувано през 1955 г. от сливането на селата Проваленица и Горни Раковец) е село в Западна България. Намира се в община Радомир, област Перник. Отстои на 50 км югозападно от столицата София и на 9 Южната част на селото - предишният Горни Раковецкм югоизточно от град Радомир. Селото лежи на пътя Дупница – Радомир, в близост до автомагистрала „Струма“ (на 10 км западно от пътен възел „Долна Диканя“). Стефаново е обградено от селата: Червена могила (от запад), Друган (от изток) и Долни Раковец (от запад-югозапад).
Стефаново с Червена могила (селото и комбината) и Радомир на западСело Друган принадлежи на историко-географската област Мраката. Разположено е в източната част на Радомирската котловина, в южното подножие на планината Голо бърдо и край хълмa Острица (в северозападното му подножие). Стефаново е от пръснатия тип селища - разпръснато е на махали, на 650 м ср. надм. вис. От лявата страна на селския поток (десен приток на р. Арката/Блато) са разположени махалите на бившия Горни Раковец, а от дясната (северната) тези на Проваленица, като най-отдалечена е махалата Егреците, намираща се северно от пътя Дупница – Радомир, в самото подножие на Голо бърдо.Язовир "Стефаново"
Землището на Стефаново е сравнително голямо за тази част на България - 31,394 км². Северната му част е заета от хълмисто-планинския релеф на Голо бърдо, а южната е равнинна. В последната са разположени повечето обработваеми земи на селото. Западно от селото се намира язовир „Стефаново“, захранван от един от многобройните потоци, извиращи в Голо бърдо.
Климатът е типично умереноконтинентален със зимни температурни инверсии и мъгли. Преобладаващата почвена покривка е представена от чернозем-смолници и алувиално-ливадни почви.
Изглед от възвишението ОстрецМестните природни условия са благоприятни за отглеждане на зърнени култури (пшеница, ечемик, слънчоглед), картофи, лен, овощия и др. Голите и затревени околни хълмове са идеална предпоставка за упражняване на пасищно животновъдство.
Населението на село Стефаново към 2017 г. наброява около 300 души (по настоящ и постоянен адрес, т.е. постоянно живущи). През лятото се увеличава значително.

История:
Село Стефаново има богата история. Наличните данни сочат за съществуване на интензивен селищен живот в миналото, особено през античността. В селското землище са регистрирани две антични селища, две антични вили и множество могили. Едното антично селище, което впечатлява със значителните си размери от около 100 дка,  е разположено в очертанията на предишното село Горни Раковец, в местността „Мали рид“. От него са разкривани стени, изградени от ломен камък и тухли с хоросанова и калова спойка. В същата местност е открита бронзова статуя, накити и много монети. Предполага се, че от тук произхожда и оброчната плочка на Хера (II – III в.) от с. Проваленица, съхранявана в Националния археологически музей. Останките от другото антично селище, което е продължило съществуванието си и през късната античност (IV-VI в.) са разкрити в м. „Кръсто“, на около 1,5 км южно от селото. Въз основа на пръснати из терена археологически материали се предполага, че неговата площ е била около 15 дка. И на това място в миналото са разкривани части от зидове, карамични съдове, монети и др.
Едната антична вила - рустика е разкрита при прокопаване на канал край махалата Егреците. Стените ѝ са изградени от ломен камък и тухли на хоросанова спойка. Сред руинити ѝ са разкрити хипокауст (подово отопление) и водопровод. Около вилата се среща изобилие от строителна и битова керамика, пръсната на площ от около 15 дка. В непосредствена близост има две надгробни могили, които несъмнено са нейно притежание.
Другата вила е разкрита в североизточния район на селото, в Дюлгерска махала. В дворовете и нивите в западна посока, на площ от около 15 дка, се намират археологически материали от монументално антично строителство. За размерите и Надгробната могила в Стефаново, върху която е изградена черквата "Св. Спас"представителността на вилата говорят разкрити фрагменти от колони и две бази с различни размери – едната с диаметър 0,45 м, а другата с диаметър 0,28 м. Вероятно с тази вила е била свързана с една доста голяма могила, върху която през XIX в. е изградена селската черква. В непосредствена близост до могилата са разкривани стени, по всяка вероятност останали от зидани гробници, изградени вторично в могилния насип и около него.

Не е известно дали описаните антични и късноантични селища имат пряк приемник в по-късен период, но със сигурност е установено, че съставните селища на днешното Стефаново - Горни Раковец и Проваленица имат средновековен произход.
Първият писмен запис на селата намираме в османски данъчни документи от XV в, в които са записани под същото име – Проваленича и Ракофче. В обширният тимарски опис на Кюстендилски санджак от 1570/73 г. са вписани като Проваленица и Горни Раковец към каза Радомир. По това време първото село има: 63 християнски семейства, 58 неженени, 5 вдовици и 9 бащинѝ (общо около 350 жители); а второто: 42 християнски семейства, 25 неженени, 3 вдовици и 5 бащинѝ (общо около 250 жители). Селото се среща под същото име и в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г.
От така представената информация разбираме, че двете села са населени изцяло с християни и са сравнително многолюдни. Наличието на бащинѝ (общо 14 в двете села) се отъждествява с присъствието на войнуци - немюсюлмани на служба в османската войска, който ползват известни привилегии, включително и данъчни облекчения. Последното обстоятелство позволява акумулиране на средства, както за допълнителна стопанска дейност, така и за дарения и благоустрояване на местните културни институции (черкви, манастири и др.). Тази зависимост се потвърждава от значителния брой християнски култови паметници в района на Проваленица и Раковец.
Именно тези християнски храмове, някои от тях достигнали до нас в руинно състояние, като оброчища или само като имена на местности, категорично свидетелстват за поддържаните вяра и национален дух през вековете на османско робство. В землищата на Проваленица и Горни и Долни Раковец могат да се посочат следните свети места:

- Оброчище с нов параклис  - намира се на гол хълм от възвишението Острица, южно от селото;
- Оброчище "Св. Илия" или "Кръсто" - намирало се е южно от селото, сред склоновете на Острец;
- Параклис „Св. Георги“ при мах. Егреците – изграден през 2005 г. на мястото на старо оброчище;
- Извор „Манастирска чешма“ - североизточно от мах. Егреците, в Манастирски дол на Голо бърдо;
- Руини от стара църква – в гробището на Горни Раковец;
- Храм „Св. Възнесение Господне“ - изграден през 1879 г. върху надгробната могила в центъра на Проваленица;
- Оброк „Св. Спас“ - на около 1,5 км северозападно от Долни Раковец (на мястото има каменен кръст);
- Късносредновековна църква „Св. Никола“ - в центъра на Долни Раковец.

Според предание първоначално село Проваленица се е намирало в м. „Св. Илия“, като се е преместило на днешното си място след пожар. По-голяма част от жителите му са преселници от околните села. Предание разказва, че и Долни Раковец е имало друго местоположение – в м. „Кеваница“ (равнище между Д. и Г. Раковец).

Село Проваленица се сдобива с храм една година след Освобождението – през 1879 г. е осветена черквата „Св. Възнесение Господне“ - „Св. Спас“, като в същата година е открито и училище. През 1880 г. Проваленица има 609 жители, а Горни Раковец – 284 ж. При следващи преброявания двете села имат общо следното население: 1920 г. – 1660 ж.; 1934 г. - 2007 ж.; 1946 г. - 1975 ж.
През 1955 г. към Проваленица е присъединено село Горни Раковец и новообразуваното село е наречено Стефаново, на партизанина Стефан Георгиев Бурнаски – Даскала (1924-1944 г.), родом от Проваленица.

Днес Стефаново е едно сравнително оживено село, особено през топлите месеци, когато в него пребивават много „виладжии“. Една от новите му придобивки е хотелският комплекс „Кралско село“, изграден в близост до зеленчукова и овощна градина и недалеч от язовир „Стефаново“. Гостите на комплекса сами да могат да откъснат екологичнo чисти плодове и зеленчуци, местно производство, както и да упражняват риболов.
В последно време в Стефаново са изградени два нови параклиса („Св. Йоан“ и „Св. Георги“), но има още много да се прави по запазването на другите културно-историческите паметници. Селският храм „Св. Спас“ се намира в много лошо състояние. Положението му се влошава още повече вследствие разрушителното земетресение в Перник през 2012 г. Заплашен е от пълна разруха, въпреки сърцатите опити на някои местни хора.




Източници:
1. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за кустендилскиот санджак., т. V, кн 1, Скопjе, 1983 г.
2. Митова-Джонова, Д. Археологически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г.
3. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.
4. Чолева-Димитрова, А. - Местните имена в Радомирско., Сoфия, ИБЕ-БАН, 2009 г.


Оброчище с параклис - с. Стефаново

Оброчището с параклис се намира южно от село Стефаново. Разположено е в най-високата част на гол хълм от възвишението Острица, на 813 м надм.вис. На самия връх са наредени камъни, изписващи им...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"