ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Друган
 

Местоположение и географска характеристика:
Общ изглед на село ДруганДруган е село в Западна България. Намира се в община Радомир, област Перник. Отстои на 40 км югозападно от столицата София и на 10 км югоизточно от град Радомир. Селото лежи на пътя Дупница – Радомир, в близост до автомагистрала „Струма“ (на 5 км западно от пътен възел „Долна Диканя“). Друган е обградено от селата: Стефаново (от запад), Старо село (от изток), Владимир (от югоизток) и Чуковец (от юг).
Село Друган принадлежи на историко-географската област Мраката. Разположено е в източната част на Радомирската котловина, в южното подножие на планината Голо бърдо и край хълмовете Св. Петър и Огоя. Друган е от пръснатия тип селища - разпръснато е на махалите: Чакърова, Джамалица, Грамада, Опалово и Блатото, разположени на 650 м ср. надм. вис.
Землището на Друган е сравнително голямо за тази част на България - 29,79 км². Северната му част е заета от хълмисто-планинския релеф на Голо бърдо, а южната е равнинна. В последната са разположени повечето обработваеми земи на селото, заемащи площ от около 9 000 дка.
Климатът е типично умереноконтинентален със зимни температурни инверсии и мъгли. Преобладаващата почвена покривка е представена от чернозем-смолници и алувиално-ливадни почви.
Местните природни условия са благоприятни за отглеждане на зърнени култури (пшеница, ечемик, слънчоглед), картофи, лен, овощия и др. Голите и затревени околни хълмове са идеална предпоставка за упражняване на пасищно животновъдство. Не случайно един от тях се нарича „Огоя“ - старинна дума за място, където се угоява добитък.
Населението на село Друган към 2017 г. наброява около 300 души (по настоящ и постоянен адрес, т.е. постоянно живущи). През лятото то се увеличава двойно.

История:
Районът на днешното село Друган има богата история, водеща началото си хилядолетия назад във времето. В селското землище са регистрирани останки от две праисторически селища. Едното се намира в местността „Средорек“ (на десния бряг на река Блато, на около 2 км южно от селото) и е датирано към неолита (VI – IV хил. пр. Хр.), а другото - в м. „Градище“ (на около 7 км североизточно, в южните склонове на Голо бърдо) е отнесено към ранножелязната епоха (първата половина на I хил. пр. Хр.).
При по-ранното селище се наблюдава приемственост, като над него през античността животът е подновен. Разпръснати по терена фрагменти от битова и строителна керамика разкриват, че това селище е със значителен за времето си обхват, с площ от около 30 дка. В същия район са разкривани стени от ломени камъни и тухли с хоросанова спойка. Откривани са и единични погребения, принадлежащи към некропола на античното селище.
Късноантична епоха (IV – VI в.) е представена с крепостта „Градище“, намираща се в м. „Боровец“ на около 7 км североизточно от селото, на южните склонове на Голо бърдо. Разположена е на естествено защитен терен на площ от около 10 дка. Разкрити в района на крепостта монети датират нейния първи период на съществуване от края на I до края на VI в. В центъра на крепостта иманярски изкопи са разкрили зидовете на църква. Въз основа на намерени в насипа върху нея каменни плочи с релефна украса, вероятно от олтарна преграда, църквата е причислена към раннохристиянската епоха (IV – VI в.).
На терена, зает от крепостта и около него, освен изобилен карамичен материал, се среща шлака и згур. Тази подробност, както и самото местоположение на крепостта – на отдалечено и изолирано място (далеч от главните пътища), спомагат нейното предназначение да се свърже по-скоро с металургията, отколкото със стратегията на Горнострумските земи.
Същата крепост функционира и през средновековието, като населението ѝ продължава да се занимава с добив на метал. Между керамичните фрагменти се срещат множество парчета от средновековни съдове. Не се изключва възможността през този период и църквата да е била преизградена и действаща.
Наличието на стопански и културен живот в крепостта загатва за съществуването на средновековно  селище в близост до нея, което би могло да се приеме за предшественик на днешното Друган. Средновековният произход на селото се потвърждава и от множество старинни имена на местности в селското землище, както и от самото селищно име – Друган, което според лингвистите е възникнало до XII в. Въз основа на тези данни може да се предположи, че селото е съществувало още през ранното средновековие. Много е възможно из тези места да се локализира изчезналото село Конерьзь (Коневръзъ), споменато в Мрачката грамота от 1347 г., с която цар Иван Александър обдарява Ореховския (Пещерския) манастир „Св. Никола“. Днес е запазен топонимът Конярнико, отнасящ се за местност недалеч от „Градището“, където според местни жители затваряли конете: „...мястото е оградено отвсякъде, има каменни зидове, на които са ги връзвали“.
През османското робство тукашното селище е причислено административно към Радомирска каза, Кюстендилски санджак. От началото на този период е първият писмен запис на селото – в османски документи е записано под името Гюрне Дурган, Средни Диркян и Долне Дуругян. По това време съществуват три села – Горни, Долни и Средни Друган, като първото се намира на мястото на днешното Старо село, второто – по-ниско в полето, където сега е разположен Друган, а третото е локализирано в землището на махалата Опалово. Това се потвърждава и от местните предания, според които най-напред селото е било по-високо - при Старо село, а по-късно е дошло на днешното си място, заради обработваемата земя. Според един от най-ранните документи, в които се среща името Друган (като Средни Друган) - данъчен дефтер от 1530 г. в селото има 156 домакинства или около 800 души. Това сравнително многобройно за едно селище население в тази епоха е поредното потвърждение за старинния произход на Друган, съществувал и преди османското нашествие. Селото се среща под същото име и в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г.
Богат източник на информация за селото представлява обширният тимарски опис на Кюстендилски санджак от 1570/73 г. От него научаваме, че Долни Диркян е разделено на четири махали (Попско маало, маало „Стойо“, маало „Доно Вело“ и маало „Йовчо Бойо“) и има 159 християнски семейства, 89 неженени и 10 бащинѝ, Средни Диркян – 280 християнски домакинства, 125 неженени, 14 вдовици и 10 бащинѝ, а Горни Диругян е с 70 християнски семейства, 21 неженени и 2 бащинѝ. От така представената информация разбираме, че по това време Друган е населен изцяло с християни и по численост е най-голямото село в Радомирско (с общо 509 семейства или около 2500 жители), което се равнява на един малък град по онова време и е повече от тогавашния административен център Радомир (264 домакинства).
Тези документи разкриват и присъствието на привилегировани прослойки от джелепкешани, доганджии (соколари) и войнуци – немюсюлмани на служба в османската войска, които се идентифицират с наличието на бащинѝ (общо 22 в селото). Концентрацията на хора от тази социална категория допринася не само за общото благосъстояние на селището, но и за неговото културно развитие. Данъчните облекчения на соколарите, войнуците и джелепкешаните предоставят акумулиране на средства, както за допълнителна стопанска дейност, така и за дарения и благоустрояване на местните културни институции (черкви, манастири и др.). Не случайно в района на Друган има значителен брой християнски паметници (архитектурно-художествени и книжовни). Сред тях има голям брой малки църкви, които принадлежат на отделни родове: Агаина, Маркова, (Х)аджийска и др. Днес е запазен топонимът Агаино цръкве.
Именно тези християнски храмове, някои от тях достигнали до нас в руинно състояние или като оброчища, категорично свидетелстват за поддържаните през вековете вяра и национален дух. В това число могат да се посочат следните култови паметници, намирали се в някогашното обширно землище на Друган:
- Храм „Възнесение Господне“ в с. Старо село – изграден през средновековието и обновен през Възраждането.
- Оброчище с параклис  „Св. Атанасия“ - намира се северно от с. Старо село;
- Параклис „Св.св. Петър и Павел“ край с. Старо село – изграден през 2006 г. върху старо оброчище;
- Оброк „Св. Богородица“ при Старо село;
- Оброчище „Св. Мирка“ - северно от Старо село (на мястото има зидове от църква);
- Оброк с параклис „Св. Иван Рилски“ - в м. „Дабьето“ край Старо село;
- Храм „Св. Троица“ в с. Друган – изграден през 1939 г. върху основите на стара църква;
- Параклис и чешма (света вода) „Св.св. Козма и Дамян“ - с. Друган;
- Оброчище „Очов ден“ край с. Друган - несъществуващо и отдавна забравено;
- Оброк „Св. Спас“ при Друган;
- Средновековен манастир „Св. Петър“ с параклис „Св. Петка“ - на хълма Св. Петър над с. Владимир;
- Манастир „Св. Димитър“ - на хълма Огоя над мах. Опалово на с. Друган.

Важен фактор в запазване на християнските традиции и обичаи сред местното население се оказва силното влияние по тези земи на общонародния закрилник Св. Иван Рилски. Голямата почит към Рилския светец е засвидетелствана от съществувалия до към края на XIX в. оброк „Очов ден/ Отчов ден“, на чието място според народното предание е спряла процесията по пренасяне мощите на Св. Иван Рилски от Търново в Рила през 1469 г. Това ревностно почитание, както и наличие на активен духовен живот, се потвърждава и от присъствието на отделни друганци в помениците на Рилския манастир. Така например в един от списъците е записано, че поп Велчо от Друган предвожда до Рилската обител група поклонници от паството си.

Разположеният на главния път от София към долината на Струма и Бяло море Друган се среща в писанията на някои чужди пътешественици. Селото се споменава от османския пътешественик Евлия Челеби (XVII в.), който окачествява Друган като „село-крепост“ и пише: „Това село е българско и се състои от 200 къщи.“.
Разработването на рудните находища във Витоша, Верила и Голо бърдо през XVII в. и близостта на големия рудодобивен и металургичен център Самоков довеждат до някои административни промени в Радомирска каза, при които Друган заедно с други села в югоизточния край на Мраката (Дрен, Диканите, Чуковец) е причислен към каза Самоков, Софийски санджак. Селото остава в това положение почти без прекъсване до Освобождението (1878 г.).
През XVIII  и XIX в., с известни прекъсвания, Друган е отделен от Радомир и в църковно отношение. Но през 60-те години на XIX в. и около Освобождението отново принадлежи към Радомир (светски и църковно).
Селото сериозно пострадва през размирните кърджалийски времена (края на XVIII - началото на XIX в.), когато доста друганци, търсейки спасение от безчинствата на кърджалиите, се изселват към различни места из поробените български земи. Според местните предание една част се заселила в Брезнишко и Сливнишко, а друга се установява чак в Беломорска Тракия - в село Доган Хисар. Преданията разправят, че от друганските заселници в Доган Хисар е дядото на Капитан Петко Войвода – Кирко (Киркооглу), роден в Друган около 1785 г.
През Възрожденската епоха (XVIII  - XIX в.) сред местните хора се наблюдава особена религиозна ревност и активизиране на духовния живот. Въздигането на българщината се проявява в изграждането и обновяването на храмове – църквите: „Св. Николай“ в Старо село (1761 г.); „Св. пророк Илия“ в бившата друганска махала Владимир (1861 г.), „Св. Спас“ в Старо село (обновена в 1869 г.). Достатъчно показателна е и богатата книжнина, произхождаща от друганските храмове – от владимирската църква: лист от триод от 1710 г., осмогласник от 1860 г., требник от 1878 г.; а от Друган – приписка от 1742 г. с името на поп Атанасий. Първото училище в селото е открито през 1840 г. в тогавашната махала Старо село, а през 1868 г. с школо се сдобиват и долните махали, където се намира сегашният Друган.

Освобождението (1878 г.) заварва Друган като най-многолюдното село в Мраката с 1836 жители (през 1880 г.). До 1900 г. към него се броят Старо село и Владимир, след което последните се обособяват в самостоятелни селищни единици като махали, а от 1955 г. (и досега) са със статут на отделни села. През следосвобожденския период Друган (заедно с махалите Владимир и Старо село, които влизат в Друганска селска община) продължава да взема челно място сред селата в Радомирско по показателя численост на населението: 1900 г. - 2519 ж.; 1910 г. - 2963 ж.; 1920 г. - 3286 ж.; 1934 г. - 3703 ж.; 1946 г. - 3811 ж.
Основен поминък на местното население е земеделието (предимно зърнени култури) и скотовъдството с преобладаващо овцевъдство.

С промяната на политическото статукво след преврата на 9.09.1944 г. село Друган претърпява поврат в развитието си. Земеделската земя и стоката е отнета от стопаните, за да се включи в ТКЗС, при което много селяни остават без препитание. Вследствие се задейства процес на постоянен отлив на жители, който не бива спрян, дори и след всевъзможни опити на тогавашната социалистическа власт. За разлика от негативните социални последици, в икономически аспект се достигат значителни успехи. Окрупняването и механизираното обработване на земята увеличава многократно производителността. Модернизация претърпява и животновъдството. В Друган се изграждат няколко животновъдни ферми, сред които огромна свинеферма.
Днес Друган продължава да е едно от най-многолюдните села в Радомирско, но въпреки това населението му стремително намалява. Местните хора работят в близкия Радомир и комбината „Червена могила“, както и в селското стопанство. Почти цялата земеделска земя на селото се обработва от местни кооперации и частни производители.
За жалост, стратегическото местоположение на селото (до пътен възел на автомагистрала) и ресурсът от природните дадености и културно-исторически паметници въобще не са оползотворени, въпреки големият им потенциал, носещ перспективи за успешно развитие.
Новият храм "Възнесение Господне" (снимка: Софийска митрополия)Едно от паметните и хубави събития в най-новата история на селото е освещаването на новоизградения храм „Св. Възнесение Господне“ (на 28.05.2016 г.). Градежът на дългожадувания храм започва през 20-те години на миналия век. През 1932 г. става ясно, че няма да се съберат пари за завършването му и тогава се прави малък параклис върху останките на стара църква. Строителството започва наново едва през 2005 г. по инициатива на тогавашния кмет на селото Ненчо Мирков, който е записан и като първи ктитор на храма. Новата черква е изградена изцяло с дарения. Всеки жител на Друган помага с пари, материали или с труд, всеки според възможностите си.
Село Друган се слави и със своята сурвакарска група, произлизаща от местното читалище (основано 1905 г.). Групата се състои от над 100 души и има множество награди от различни фестивали из страната. Главно място в репертоара ѝ заема автентичния обичай “Сурвакарска сватба в Друган“.



Източници:
1. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за кустендилскиот санджак., т. V, кн 1, Скопjе, 1983 г.
2. Митова-Джонова, Д. Археологически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г.
3. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.
4. Чолева-Димитрова, А. - Местните имена в Радомирско., Сoфия, ИБЕ-БАН, 2009 г.
5. Официален сайт на Софийска епархия - https://mitropolia-sofia.org


Манастир "Св. Димитър" - с. Друган

Манастирът „Св. Димитър“ се намира на около 2 км югозападното от село Друган. Разположен е в най-високата част на възвишението Огоя на 800 м надм. вис., в близост до борова гора. И...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"