ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Джинчовци
 

Изглед на с. ДжинчовциДжинчовци е село в Западна България,  намира се в община Трън, Област Перник. Разположено в непосредствена близост до българо-сръбската граница(на около 400 м източно от граничната бразда), то отстои на 20 км югозападно от гр. Трън и на 96 км западно от столицата София. Съседни на Джинчовци са селата: Стрезимировци (северно), Реяновци (източно), Бохова (югоизточно), и отвъд границата – Кострошовци (южно) и Сухи дол и Драинци (западно).
Село Джинчовци принадлежи към историко-географската област Знеполе. Скътано е сред живописните източни склонове на планината Кървав камък, на 833 м н. в. Природата наоколо е почти недокосната от човешка ръка, въздухът е чист, а хора се срещат все по-рядко.
Джинчовци никога не е било сред многолюдните села в Трънско, но днес то е заплашено да остане без население – към 2013 г. постоянно живущите в него са 12 жители.

Произходът на името на селото се обяснява от няколко легенди (всяка с по 2-3 версии), взаимосвързани с тези на околните села. Най-разпространената е, че селото носи името на основателя си Джия/Джоя, който бил най-големият син на местният владетел-срез Страцимир (на него е кръстено с. Стрезимировци) и брат на: Рея (основал с. Реяновци), Боя (създал с. Бохова) и Косто (дал началото на с. Кострошовци, дн. в Сърбия). Една от легендите продължава със сказанието, че „..след като се върнали братята от война се разделили, като Джоя изградил своето село - Джинчовци на височината „Сврачковица”…..”.
Тъй като с. Джинчовци се намира в край, изключително наситен с много и разнообразни легенди, то съвсем обяснимо е и почти всеки род да си има своя легенда. Ето една за рода Джуджини от с. Джинчовци: „ Джуджини хващат един дявол, взимат му дрехите и той им става слуга, но прави всичко наопаки. Като го изпратят за дърва, вика другите дяволи, които натоварват колата, вдигат я на раменете си и воловете изобщо не се уморяват. Когато му кажат да щади воловете, всички дяволи се качват на колата и воловете пристигат в селото с изплезени езици. Веднъж Джуджините правят сватба и пискали от „гявола” да им потанцува. Той поискал да му дадат дрехите. Джуджиният дявол се облякъл и изкочил през комина. Като изкочил се спрял чак на един баир до с. Насалевци, който от тогава се нарича Джуджин връх. Днес наричат всеки човек, който върши нещата на опако, джуджин дявол”.

За старинността на селището, освен местните легенди, достатъчно говорят и историческите факти. Наличните археологически находки подсказват, че в района зает от днешното селско землище е съществувал поселищен живот от най-дълбока древност. Праисторическо селище е разкрито в югоизточния край на селото, към местността „Шопка”. На равнината, над левия бряг на дола се намират керамични материали, датирани към неолита (6-4 хил. пр. Хр.).
Явно доказателство за по-късната населеност на тукашните земи, през тракийско и римско време, са останките от древно селище в м. „Локва”, на около 0,5 км източно от селото. В полето на площ от около 150 дка се намират археологически материали от голямо антично селище. При изкопи там са разкривани стени, изваждани са цели тухли, намирани с монети и много керамични фрагменти. Селището е в близост с надгробни могили – три в м. „Локва и други в западните райони на Знеполе, които по всяка вероятност са част от неговия некропол. Разкрит е и водопроводът, захранвал с вода селището, който идва от м. „Шопка” и минава през днешното село в посока към Поглед към Знеполе, на преден план м. "Локва", където се е намирало древното селищем. „Локва”. Сегашният селски водопровод е изграден над античния каптаж. През селището е минавал античен път, който е свързвал Сердика с Адриатика, през Сурдулица. Мочурливата местност е наложила този сектор от пътя да бъде изграден над землен насип. Пряката му връзка със Сурдулица и Власинското езеро е наложила неговото поддържане и през средновековието, и запазването му, с малки изменения в трасето, до наши дни.
Не е известно дали има пряка приемственост, но в по-късен период, върху античното селище и южно от него, в м. „Църквище”,  е възникнало голямо средновековно селище, просъществувало през XII-XIV в. На площ от около 100 дка се намират керамични материали, между които и фрагменти с изрязани с острие кръстове, характерни за средновековната българска култура. Вероятно през  този период е била изградена и църквата, която е отдавна разрушена и останките ѝ са останали под землен насип. Дълги години съществуването на този храм е било отразено само с топонима „Църквище”. Преди години на святото място е изградено малко параклисче „Св. Петка”, недалеч от Светата вода посветена на същата светица.
Вероятно това голямо българско селище е било напълно разрушено още през първите години на османското робство. Може да е допусне, че негов пряк наследник е известното от турските регистри от XV в. изчезнало село Сибиловци, съществувало приблизително в днешната местност „Сабальевци”. Има резон част от жителите на Сиболовци да са положили началото именно  на Джинчовци, което се намира в близост до напуснатото местоживелище. Може би и за това първите писмени сведения за село Джинчовци са от средата на XVI в. Тях намираме в турските данъчни регистри, в които селището е записано под същото име – Джинчофче, със само едно домакинство.  
Джинчовци е вписано и в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. под името Джинчофча  към кааза Изнебол. Селището бързо се е разраствало щом през следващия XVII в. е записано в данъчните документи с вече 9 войнушки башини. Последното ще рече, че Джинчовчи е били привилегировано войнушко селище, жителите на което са ползвали определени данъчни облекчения и привилегии. Това неминуемо се отразило върху общото му благосъстояние и по нататъшното му проспериране.
Потвърждение  за утвърдените християнски традиции през тези времена е запазеният до наши дни оброк „Св. Спас” с оброчен кръст в м. „Кръст”, датиран към XVI-XVII в., той е един от най-старите в Знеполе.
Обновената църква "Св. Николай"Духовните стремления на местното население през епохата на Възраждането са увенчани с изграждането на църквата „Св. Николай” (1840 г.). През последните десетилетия на XX в. храмът изпада в изключително окаяно състояние, достига почти до пълно унищожение. Но благодарение на инициативата на местните хора, той е основно обновен и тържествено осветен през 2009 г.
Устояло на превратностите през вековете, Устояло на превратностите през вековете, Джинчовци дочаква Освобождението (1878 г.) и във вече свободна България се оформя като едно китно и добре устроено селище. През 1934 г. населението му достига 334 жители, след което започва постепенно да намалява и особено драстично след 1944 г., когато имотите на хората биват насилственото иззети.
Основен поминък на местното население е бил земеделието, скотовъдството и зидарството.
По време на войните за национално обединение (1912-1918 г.) десет свидни синове на Джинчовци загиват на бойното поле.
Интересно е, че сред многото известни личности свързани с Джинчовци, попада и българката Ива Ваня (Иванка Янакиева), чийто корен е от тук. Тя е една от най известните певици и актриси в предвоенна Германия,  Мис Германия 1930 г. и съпруга на автора на песента Лили Марлен - Норберт Шулце.


Източници:
1. Сборник Трънски край, изд. Трънско-Знеполско културно-просвѣтно и благотворително д-во „Руй”, София, 1940 г.
2. Турски извори за българската история, София, т. X, 1964, т. XIII, 1966, т. XXVI, 1986 г.
3. Митова-Джонова, Д.  - Археологически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г., 61.
4. Петрунова,Б.; Григоров,В.; Манолова-Николова, Н. - Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско, МЦПМКВ, София, 2001 г.
5. Мильов, С.; Иванов, Р. – Шетба из Пернишко, София, изд. ТАНГРА, 2006 г.
6. Интернет – Уикипедия


Света вода с параклис "Св. Петка" - с. Джинчовци

Светата вода с параклис „Св. Петка” се намира в югоизточния край на знеполското село Джинчовци. Изворът със светена вода е известен на местните жители от незапомнени времена, за чу...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"