ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Велинград
 

Изглед на ВелинградВелинград е град в Южна България, намира се в Област Пазарджик и е административен център на Община Велинград. Отстои на 130 км югоизточно от столицата София и на 45 км югозападно от областния център Пазарджик. Обширното землище на Велинград граничи с това на: с. Юндола (на запад),  с. Драгиново (на север), с. Дорково (на североизток), гр. Костандово и гр. Ракитово (на изток) и с. Грашево (на юг).
Град Велинград е разположен в Западните Родопи, на двата бряга на река Чепинска, насред Чепинската котловина. Средната надморска височина на селището е 755 м. От всичко страни то е обгърнато с хълмове, покрити с иглолистни гори. Във Велинград са съсредоточени едни от най-богатите хидротермални находища на Балканския полуостров. Минералните извори (80 на брой), мекият климат и прекрасната природа, са правили привлекателно мястото от най-древни времена до наши дни. Поради тази причина градчето се е превърнало в един от най-големите балнеологични курорти в България.  Не случайно Велинград е известен като "СПА столицата на Балканите". Тук са изградени множество санаториуми, лечебници, модерни СПА центрове и хотели.
Велинград е втория по големина град в областта след Пазарджик. Населението  му към 2014 г. наброява около  24 000 жители.

Градът е наречен на името на Вела Пеева - българска партизанка, родена в с.Каменица (дн. квартал на Велинград). Днешният град е образуван след сливането на селата: Каменица, Лъджене и Чепино.

История

Руини от тракийско укрепено светилище в м. "Св. Илия", над езерото КлептузаРайонът около днешния Велинград е бил населен от най-дълбока древност. Разкритите при археологически разкопки културни пластове дават основание да се твърди, че Чепинският край е обитаван от тракийски племена през V-VI век пр. Хр. Най-трайни са следите от племето беси - открити са могили, некрополи, стени от селища и крепости. Сред тях се открояват със своята Антична керамика от района на Велинградуникалност прекрасните образци на култова керамика (тип "Цепина"). Според някои изследователи мрежата от култови средища на бесите дава основание за предположение относно тяхното обособено място сред тракийските племена - като жреци, поддържащи религиозния култ. В околността на Велинград са разкрити няколко укрепени тракийски светилища - на връх Острец, в м. "Св. Илия" (над езерото Клептуза) и др. От траките са Археологически обект в околността на Велинградостанали и 7 надгробни могили в Баташкото блато /сега дъно на езеро/ и 2 могили в местността “Юндола”. Развалини от тракийски селища и крепости могат да се видят в местността “Печковец”, в подножието на средновековната крепост Цепина, където са намерени фрагменти и от тракийска керамика и оръдия на труда, както и на други места.
През 46 г. сл. Хр. римляните завладели Родопите и е поставено началото на един смесен трако-римски период, който продължава до идването на славяните. За римската култура в този край говорят археологическите находки от селища и укрепления в местностите “Биволичино дере” и “Ремово”. Това са останки от глинени тръбопроводи за минерална вода, от настилки за пътища, от укрепления, мраморни плочи, монети и т. н.
През римо-византийския период в района на Чепинското корито са изградени и много раннохристиянски базилики, останки от такива в околностите на града има на няколко места.
В началото на VI век Чепинският край е бил населен със славяни. Според проф. Петър Петров и проф. Марин Дринов тук е живяло племето драговичи. Славяните възприели много от обичаите, нравите и културата на траките, които им предали свои характерни черти. По-късно славяните се смесили и с българите.
Чепинската котловина е присъединена към българската държава при управлението на кан Маламир (831-836), а неговият наследник - кан Пресиян (836-852 г.) присъединява цялата родопска област.
За голямото стратегическо значение на тези места говори фактът, че след кръвопролитни боеве или чрез тайни заговори, те преминавали ту в български ту във византийски ръце. Окончателното им освобождаване от византийците става при цар Калоян. От този исторически период са останали следи от укрепления в местностите:  “Стража” (на 2.5 км източно от града); “Градот” (на 2 км северно) и др.
Крепостната стена на крепостта "Цепина"Това е времето, когато се разширява и доизгражда крепостта "Цепина", която постепенно се превръща в значим фактор от отбранителната система на българската държава. За кратък период от време(1207 – 1215 г.) твърдината е столица на самостоятелното феодално владение на деспот Алексий Слав, който по-късно премества седалището си в гр. Мелник.
По време на Второто българско царство из околността на днешния град са изградени много църкви и манастири, повечето върху основите на раннохристиянски храмове. Останките на някои от тях могат да се забележат и днес. Следи от средновековни църкви има на няколко места около днешния Велинград: "Св. Спас" в местността "Черковище" (под вр. Острец); "Никульова църква" - на около 3 км западно; "Илиина църква" - на Елин връх. На хълма „Гергьовица” е имало манастир, разрушен при османското нашествие. Днес на негово място е издигнат параклисът "Св. Георги".
Турското робство носи нови промени в този район на Родопите. Крепостта "Цепина" е разрушена, но названието на котловината и принадлежащите и планини остават със старите си имена (Цепина- Чепино). Превръщането на района във вакъфски имот играе значима роля при оформянето на спецификите му като обособено краище. С това обстоятелство се обяснява и наличието на християнски храмове в района от този период.
Османската империя имала нужда от съюзници в центъра ѝ и започнала да налага ислям доброволно или насилствено още в началото на XVI век. По времето на султан Мохамед IV (1656-1661 г.) част от населението е било принудено да приеме мохамеданството. Друга част обаче твърдо устоявала на натиска и се оттеглила в планината, в близост до село Каменица. С терор и оръжие турската власт се наложила и променила вярата на голяма част от населението на Чепинското корито, но народността и езикът се запазили.
Османският регистър отнасящ се за годините 1516-1517 посочва появяването на първите живеещи мюсюлмани в района. Тогава чепинските села са имали общо 624 домакинства, 12 от които мюсюлмански. Статистическите данни от XVI и XVII в. показват, че ислямът в Чепинското корито е навлязъл относително бавно и Носии от Чепинскопостепенно. Не трябва да се отрича и фактът, че голяма част от българите са сменили вярата си доброволно. Една от главните причини за това бил непосилният данък, който християнското население трябвало да плаща на гръцката патриаршия, в чийто диоцез влизал районът на Родопите. Известно е, че по времето на владиката Гавриил от Пловдив, който се оплакал на пашата и след като последният лично дошъл в Чепинско да уреди сметките, част от разбунтуваното население предпочело да приеме исляма, вместо да плати съответните налози на гръцката църква.
Възрожденската църква "Св. Троица" в кв. КаменицаЧепинското население не останало настрана от Възраждането и  националноосвободителните борби на българския народ. През 1816 г. каменчани изградили църквата “Св. Тройца”. Тя се превърнала в средище, където се укрепвало българското самосъзнание и се разпространявали знания и просвета. Наличието на храма оказва решаваща роля в създаването на първото килийно училище, открито през 1823 г. в двора на църквата. Първият учител в него бил Илия Ждраков.
Паметна плоча на загиналите каменчани във войните за национално обединение (на южната стена на храма "Св. Троица") Събитията от трагичната априлска епопея на Батак не подминават населението на Чепинско. Неговото активно участие в национално освободителните борби на българския народ срещу Османската империя достига апогея си през последните години на ХIХ век и първите десетилетия на ХХ век. Чепинско се превръща в един от основните гранични пунктове на ВМРО. От тук се осигурява връзка с поробена Македония, снабдяват се с оръжие най-близките райони, прехвърлят се чети. В Владо Черноземски в четническа униформатакава обстановка, в дом на родолюбиви българи, в с. Каменица е роден революционерът Величко Димитров Керин (1897-1934), станал известен с псевдонима Владо Черноземски. Започнал като редови член на ВМРО, той се издига до изпълнител на специални поръчки и става един от Паметникът на Владо Черноземски в кв. Каменицаприближените хора на Тодор Александров, а след това и на Иван Михайлов. На него е възложено убийството на омразния тиранин на българите от Македония сръбския крал Александър I Караджорджевич.  През 1934 г. в гр. Марсилия Владо Черноземски лично убива краля, след което е съсечен от охраната му. Днес главната улица в квартал Каменица носи името „Владо Черноземски“.
Освобождението заварва селищата, образували днешния Велинград, почти обезлюдени и в окаяно състояние.  
Село Чепино - Баня в началото на XX в.Село Чепино е най-южното от трите селища, предшественици на днешния Велинград. Преди основаването на града то е носило наименованието Баня Чепинска, което е преименувано през 1934 година на село Чепино (на името на Чепинската котловина). Името Чепино (съответно „Чепинска котловина“) е записано в османски документи от 1666 г. Центърът на днешния квартал ЧепиноПървоначалното име на котловината е Цепина (Цепино), но тъй като в турския език не съществува звукът „ц“, името е записано като Чепино. Недалеч от Чепино се намира прочутата средновековна крепост Сераика (Цепина), от която произлиза името на самата котловина. Крепостта се споменава от византийските писатели още през XIII - XIV в. Според легендите, тя останала в български ръце до 1657 г., когато е била разрушена от турците.
Главната улица - чаршията на с. Лъджене през 30-те години на XX в.Село Лъджене е било турски феодален чифлик, около който поради наличието на минералните извори и баните се е образувало селище. Името „Лъджа“ - баня произхожда от там.
Днес Лъджене е централен квартал на Велинград. В него се намират сградата на Община Велинград, Централната поща, Районният съд, Централният кооперативен пазар и други учреждения. В с. Лъджене е роден големият българси оперен певец - бас Николай Гяуров (1929-2004 г.).
Село Каменица от началото на XX в.Село Каменица е изградено след помохамеданчването на местното население. То е било унищожено от турски зулуми Центърът на квартал Каменица с паметника на Вела Пеева и църквата "Св. Троица" (в дъното)(безчинства) и е подновено през 1869 г. В Каменица са родени три исторически личности - Кочо Честименски, Владо Черноземски и Вела Пеева.
Днес квартал Каменица е най големия от трите квартала на Велинград. В него се намират много извори: Власа, Сярна баня и др.

След Освободителната война (1877-1878 г.) в Чепинския край изникнали десетки чаркове за бичене на иглолистни трупи. В селищата се създават дървопреработвателни работилници и предприятия.

В края на XIX в. са издигнати другите две черкви на Велинград:
Лъдженският храм "Св. Богородица"Храм "Света Богородица” – намира се в кв. Лъджене. Заселниците християни в Лъджене, повече от съседното Каменица, ходили там на черква. По тяхно искане, Лъджене било включено в каменската енория със свещеник мастития Илия Попатанасов (поп Топорчо). Черковната сграда била покрита в края на август 1896 г. Иконостасът бил направен от майстора – резбар Йосиф и калфата му Марангозов от Пловдив. Иконите били нарисувани от зографа Манол Моралиев от Банско.
Храм "Свети Георги" – намира се кв. Чепино. Строежа на черквата е започнал през 1894 г. и е завършил през 1898 г., като първоначално била само покрита и измазана, без да има камбанария и вътрешна украса. Изографисването на храма започва през 1939 Черквата "Св. Горги" в кв. Чепиног. и продължава 9 години. Красивият резбован иконостас е направен през 1961/62 г. от резбаря Иван Косев от с. Ганчевци. Накрая, през 1970 г., черковната сграда е облицована с мраморни плочи. Така черквата придобива завършен облик на уреден божи храм, какъвто заслужава преобладаващото християнско население на Чепино. Средствата за украсата са набрани изключително от дарения, като основни ктитори са Христо Попов, преселник от Македония в София и Петър Джамджиев от Пловдив. 

Дървен иконостас при параклиса "Св. Илия" край кв. Чепино, поставен върху останките на тракийско светилищеВажно е да се отбележи, че освен гореописаните храмове, важно място в живота на християнската общност в Чепинско са заемали и светите места – онези сакрални точки, които, разположени във и около населените места, са осигурявали на местното население през вековете духовна защита и общение с Бога.  Голяма част тях, носейки в заряда си приемствеността на различни епохи и култури, са възниквали върху по-стари свещени места – от средновековието, от  раннохристиянската епоха и дори от предхристиянски времена. Може да се каже, че след като са съществували с прекъсване, през различни периоди от време, като цяло тези култови обекти се възраждат за нов живот в средата на XIX в., чрез  изпълняването на обредни практики - хлебна жертва, курбан, запалване на свещ и др. След това функционирането им е Новият параклис "Живоприемний източник" в кв. Лъдженепроменливо и периодично, като, имайки се предвид демографските изменения и социалните фактори, тяхно възраждане е извършено основно през 20-те и 30-те години на XX в., 90-те години на XX в. и особено в началото на XXI в. Днес, точките опасващи сакралното пространство на Велинград се разпознават чрез направени от християнската общност реални маркери – построени параклиси, дървени иконостаси - „параклисчета“, каменни надписи и др.
Уважавайки добрите желания за възраждане на традициите на местните християни, Изграденият върху древен манастир параклис "Св. Георги" в м. "Гергевана"не трябва да се премълчава и тревожната страна на тяхното ново строителство, която разкрива унищожаване на старите култови паметници. Това е практика, която се наблюдава повсеместно из България. По този начин, за да се изградят нови параклиси (в много случаи „кичозни“) се разрушават и безвъзвратно губят ценни културни паметници (църкви и манастири), съхранители на духа и историята на святото място. Неминуемо, така се нарушава и сакралният заряд на мястото.
Към светите места в района Велинград принадлежат следните обекти:
1. Параклис „Св. Георги“ - намира се югозападно от квартал Каменица, в местността „Гергьовица“ (на каменски диалект - „Гергевана“). Построен е през 30-те години на XX в. върху разрушен от турците манастир.
2. Параклис „Св. Никола“ - намира се западно от кв. Каменица, в местността „Никульова църква“. Изграден е през 2009 г. на мястото е стар християнски храм.
3.  Параклис „Св. Илия“ - северозападно от кв. Каменица, на Елин връх. Построен е през 2007 г. върху стара църква.
4. Оброчище (черквище) „Марина черква“ - северозападно от кв. Каменица. Не се обслужва.
5. Оброчище “Св. Влас” (Власа) – край кв. Каменица“
6. Оброчище “Св. Тодор”(Тудора) - край кв. Каменица“
7. Оброчище “Св. Атанас” - в кв. Каменица“. На негово място в началото на XX в. е построено училище.
8. Черквище „Св. Марина“ - източно от кв. Каменица, в м. „Тъпанарското гробище“.
9. Параклис „Живоприемний Източник“ - в северния край на кв. Лъжене. Началото на почитането на святото място, край тогавашното село Лъджене, е поставено през 30-те години на XX в., във връзка с характерните за периода спорни игри и състезания.
10. Оброчище „Св. Иван“ - край кв. Лъджене.
11. Оброчище „Св. Спас“ - намира се западно от кв. Чепино, в подножието на връх Острец. Върху останки на стар манастир е поставен дървен иконостас и плоча с надпис.
12. Параклис „Св. Георги“ - западно от кв. Чепино, на самия връх Острец. Строежът на параклиса е започнат през 2010 г. върху основите на средновековна църква и в близост до тракийско светилище.
13. Оброчище „ Света Неделя” - край кв. Чепино. На мястото е поставена каменна плоча с надпис.
14. Параклис „Св. Илия“ - източно от кв. Чепино, над езерото Клептуза. Построен е в първите години на XXI век.
15. Параклис „Св. Петка“ - намира се западно от Велинград, край с. Юндола. Изграден е в края на 90-те години на XX в. на мястото на стара църква.

Курортът Велинград от средата на XX в.В края на ХІХ век и особено през първите десетилетия на ХХ век трите селища – Лъджене, Каменица и Чепино-Баня, постепенно се оформят като един от най-популярните курорти в България. Особени заслуги за тяхното налагане като водещ курорт има кметът Откритият минерален плажЙосиф Шнитер. По негова инициатива през 1937 г. е построен минералния плаж в Лъджене – един своеобразен венец на усилията му.
През 1948 година селата Чепино, Лъджене и Каменица са обединени в едно общо селище - град Велинград, който в 1977 г. става общински център.

Изглед от съвременния курортКрасивата природа, минералните извори и благоприятните за лечението на редица заболявания климатични особености правят Велинград предпочитана от български и чужди туристи дестинация. Коронован като „СПА столица на Балканите“ градът посреща своите гости и им предлага разнообразни СПА процедури, вкусна кухня и живописни места за почивка и рекреация. Изградени са балнеосанаториуми за рехабилитация и заболявания на различни заболявания, както и множество хотели.
Езерото КлептузаСред най-забележителните, романтични и тайнствени кътове на Велинград е изворът Клептуза, а едноименният парк с двете си езера е един от символите на града. Той се намира в квартал Чепино, който е една от трите термални зони във Велинград. Тук се намира и карстовият извор Клептуза. Големи количества от водата му се ползват за питейни нужди, другата част от водата образува две красиви езера, които след това се вливат в Чепинска река. Паркът „Клептуза“ е изграден със собствени средства от бившата селска община с. Чепино – Баня, като първото езеро е установено през 1933 г.

Перспективи в развитието на Велинград се откриват в популяризиране и разработване на богатото културно наследство в района. За разлика от минералните извори, множеството археологически и културно-исторически паметници не се използват пълноценно. Тяхното проучване и експониране би привлякло хора със специфични търсения, което респективно ще се отрази върху увеличаване на общия туристически поток.

 


Източници:
1. Захариев, Стефан. Географско−историко−статистическо описание на
Татарпазарджишката кааза. Виена, 1870 (фототипно издание и коментар, С., 1973).
2. Куманов, Георги. Още един опит за периодизация на сакралната география на Чепинско. В: Етнос и сакрална география, ROD, София, 2012, 86-96.
3. Информационен интернет сайт за Велинград - www.gradvelin.com


„Св. Троица“ - гр. Велинград

Църквата „Св. Троица“ се намира в центъра на квартал Каменица на град Велинград. Разположена е непосредствено северно от централния площад „Възраждане“. История: Черк...
» виж детайли


"Св. Илия" край Клептуза - гр. Велинград

Параклисът „Св. Пророк Илия“ се намира на около 500 м югозападно от квартала Чепино на гр. Велинград, над езерото Клептуза. Разположен е на хълм с конусовидна форма, покрит с борова гор...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"