ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Ракитово
 

Местоположение и географска характеристика:
Изглед на гр. Ракитово, на влизане откъм БатакРакитово е град в Южна България. Намира се в Област Пазарджик и е административен център на община Ракитово, в който влизат и гр. Костандово и с. Дорково. Градчето отстои на 130 км югоизточно от столицата София, на 45 км югозападно от Пазарджик и на 12 км източно от град Велинград. Ракитово се намира в близост на селищата: гр. Костандово (на 4 км северно), гр. Батак (на 14 км югоизточно) и гр. Велинград (на запад).

Околността на РакитовоГрад Ракитово е разположен в Западните Родопи, в югоизточната част на Чепинската котловина, на 817 м надм. вис. През града протичат две малки рекички – Стара и Мустафчийница, които са леви притоци на р. Мътница (десен приток на Чепинска река). В района на Ракитово има няколко минерални извора, чиято вода е  особено полезна за артритни и стомашно чревно проблеми. Разположено в сърцето на Родопа планина градче е обгърнато чудно красива природа. Живописно извисяващите се хълмове наоколо са покрити с вечно зелени борови гори и тучни пасища. Районът на Ракитово се слави с изключително чистия си въздух, Сградата на читалище "Будилник" с паметника на загиналите във войните ракитовци (на преден план)особено подходящ за хора с астма и белодробни проблеми.
Сред множеството природни забележителности от околността попада и уникалната пещера Лепеница, отворена за посещение от 2010 г.  В нейните около 1500 проучени метри влизат няколко галерии, в които природата е изваяла причудливи форми.
Населението на Ракитово към 2014 г. наброява около  8 000 жители.

История:
Територията на община Ракитово, която е част от Чепинския край, е обитавана от най-дълбока древност. Археологическите разкопки и проучвания разкриват неолитни Находки от неолитните селища край Ракитово (експонати в Историческия музей Ракитово)селища от VІІ-VІ хилядолетие преди Христа (при гр. Ракитово, с. Дорково). Останки от неолитно селище край Ракитово са открити в местността „Макаков мост“.
По-късно Западните Родопи са населявани от тракийското племе беси. Тяхно дело са няколко крепости в района с важно стратегическо значение: в местностите "Пашино бърдо" и "Качаков чарк" край гр. Ракитово и "Алков камък" при гр. Костандово. Останки от тракийско селище и рудодобивна дейност са открити в м. „Ремово“.
С влизането на Родопите в границите на Римската империя в първата половина на I в. сл. Хр., завоевателите донасят нова култура, която постепенно се смесва с местната тракийска. Следи от римско присъствие на територията на общината са засвидетелствани в местността "Ремово", където са открити и останки от римско селище, наследило по-ранното тракийско.
Раннохристиянската базилика в м. "Николица" в РакитовоГолемият брой на базилики от раннохристиянската епоха (IV  -VІ в. сл. Хр.), които се срещат на територията на общината, дават основание да се приеме, че през късната античност тук е съществувало важно културно, религиозно и духовно средище, a може би и център на епископия. Най-впечатляващ от тези храмове е ранновизантийскта базилика в м. „Николица“ (в южния край на града ). Три църкви от същия период има около близкото градче Костандово, както и една базиликата в крепостта "Цепина".
Крепостта "Кулата-Градот"В околностите на Ракитово се срещат множество паметници, които свидетелстват за активен живот и през средновековието. Освен прочутата твърдина "Цепина" (над с. Дорково), наричана от хронистите "чутовна" и "недостъпна, югозападно от града се намира една малко позната и все още непроучена крепост, известна като "Кулата-Градот". За жалост единствените, които досега са "проучвали" старината  са иманярите. Дори след последните им разкопки е разкрита средновековна църква с учудващо добре запазени стенописи. Ако не се вземат най-спешни мерки и те ще бъдат загубени. Със средновековна датировка са и укрепленията: стражевата крепост „Пелевата кула“, крепостта „Коилето“ над яз. Батак, крепостта „Калето“ над м. „Качаков чарк“ и др.
Първите християнски средища, които възникнали в Чепинско още пез късната античност, намерили приемственост и през средновековието, когато върху по-голяма част от раннохристиянските храмове били издигани църкви и манастири. Така например, на мястото на раннохристиянската базилика в м. „Николица“, през средновековието (XII - XIV в.) е бил издигнат манастир, известен като „Св. Никола“, който е разрушен по време на турските зулуми из Чепинското корито през XVII в. В 1923 г. на негово място е построен параклис, чийто стени лягат върху част от зидовете на древната базилика.
Сведения за селищата в Чепинското корито от времето на турското робство, в това число и за Ракитово, черпим от турските данъчни документи. През 1516 г. в селото, известно под името Ракитовец, има 85 християнски домакинства, 3 вдовици, един неженен и 6 мюсюлмански семейства. Данъчните описи на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. показват, че Ракитово е селището с най-големи приходи за местния спахия - признак за едно голямо българско селище.  Но статистиката от следващите векове показва една постепенна смяна на съотношението между живеещите в селото мюсюлмани и християни. Ако през 1596 г. християните са имали все още превес – 92 мюсюлмански семейства на 96 християнски семейства, то след това картината коренно се променя: през 1712 г. - 189/12 и през 1842 г. -  248/40. Смяната на  верската принадлежност на местното население е станало поради икономическа изгода (мюсюлманите са плащали по-малко данък), при което Носии от Чепинскомного българи доброволно приели исляма. Но трябва да се изтъкне, че не малка част от населението е била насилствено помохамеданчена, потвърждение за което дават историческите събития от XVII в. Показателно е , че за същия  век XVII в., когато се предполага, че е станало масовото помохамеданчване на българите от Чепинското корито (и не само там), в османските регистри данни за мюсюлманите не са записвани, а само на християнските домакинства, защото те плащали големите данъци.
Според Стефан Захариев към средата на XIX в. (около 1865 г.), в Ракитово има 80 къщи с 260 жители помаци и 40 къщи с 300 жители българи – християни. По това време в селото е имало една джамия и една църква, като жителите му са били дърводелци, абаджии, ленари, земеделци и скотовъдци.
През Възраждането Ракитово преживява стопански и духовен разцвет. От XIX в. придобива известност като абаджийско и текстилно средище.
След разрушаването на старата църква в м. „Николица“, в селото дълго време  не е имало православен храм, поради което християните ходили да се черкуват  в с. Каменица. След Хатихумаюна (1856 г.) - султански манифест, даващ религиозно равноправие на всички поданици в Османската империя, през 1861 г. ракитовци се сдобиват със собствена черква, на която дават името „Св. Неделя“. В изграждането ѝ участват християни и мюсюлмани.
Първото училище в Община Ракитово е основано през 1865 г., в двора на ракитовската църква „Св. Неделя“. Първи учител в него Илия Топорчев (1836-1933) от село Каменица. Голяма заслуга за образоването на ракитовци и чепинските българи има и известната българка Неделя Петкова, която се заселва в тогавашното село през 1883 година.
Часовниковата кулаЕдин от малкото запазени паметници, представители на възрожденската архитектура, е часовниковата кула, която е и един от символите на града. Построена през 1872 г. на височината Бърдо, тя е разположена в непосредствена близост до източната част на града. Висока е 18,6 m, а стените ѝ са дебели 0,8 m. Има формата на осмоъгълник, а градежът ѝ е каменно-дървен. Според местно предание кулата е построена от Митхад Паша в чест на красива ракитовка.
След Освобождението (1878 г.) Чепинския край попада в автономната област Източна Румелия. Според първото преброяване на населението в областта от 1884 г., в Ракитово живеят 1915 жители. При преброяването на населението в Царство Местна архитектура от първата половина на XX в.България през 1910 година, в  Ракитово живеят 3485 души, от които 1510 помаци. Трябва да се отбележи, че за разрастване на селището допринася заселването на много българи – бежанци в него, чиито родни места останали под чужда власт.
Ракитово достига връх в развитието си  през 1935 година, когато е най-големия туристически център в района. Но след отклоняването на влаковата линия Септември - Добринище, селото запада.   
Ракитово в средата на XX в.През 1963 г. Ракитово е обявено за планински климатичен курорт, през 1964 г. - за селище от градски тип, а през 1969 г. - за град. През 1977 г. става общински център.
Днес Ракитово представлява едно приветливо и добре уредено градче. Икономиката му е зависима предимно от дърво-преработвателната промишленост, която е основен работодател в района. Красивата природа е предпоставка за развитие на различни видове специализиран туризъм. На около 7 км югоизточно от града се намира курортен комплекс Цигов чарк, разположен на брега на язовир Батак.
Макар и с не много голяма територия, Община Ракитово може да се похвали и с множество културни обекти. Един от тях е добре подреденият Исторически музей. В него посетителят може да се запознае с живота на местните хора от най-древни времена до наши дни.
Удобното местоположение, уникалната природа, съчетана с наличието на множество културно-исторически паметници, превръщат Ракитово в една интересна туристическа дестинация, с добър потенциал за бъдещо развитие.


Източници:
1. Захариев, Стефан. "Географико-историко-статистическо описание на Татар Пазарджишката кааза", Виена, 1870 г.
2. Чангова, Йорданка u Анета Шопова. "Археологически проучвания във Велинградски район". В: Родопски сборник, т. 2, София , БАН, 1969 г.
3. Михаил Кил - Таблица за населението по домакинства на селата от Чепинското корито, 1998 г., с.106.
4. Иванов, Е., Аладжов, А. Късноантична и средновековна крепост Кулата-Градот при Ракитово. - Археологически открития и разкопки, София, 2010 г.
5. Гореизложената информация е предоставена и със съдействието местния осведомител Елена Димова (уредник на Исторически музей Ракитово).


Базилика в м. "Николица" - гр. Ракитово

Раннохристиянската базилика се намира в южния край на гр. Ракитово, в местността „Николица“ или както я наричат още манастир „Св. Никола“. История: На мястото през 19...
» виж детайли


СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"