ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Костандово
 

Местоположение и географска характеристика:
Центърът на гр. КостандовоКостандово е град в Южна България и се намира на територията на Община Ракитово, Област Пазарджик. Отстои на 128 м югоизточно от столицата София, на 42 км югозападно от гр. Пазарджик и на 10 км източно от Велинград. Заедно с гр. Ракитово и с. Дорково, Костандово е едно от трите селища на общината. Градчето е отдалечено на равно разстояние (на 3 км) от другите две общински селища и лежи в средата на поле, поради което в миналото е било наричано Орта кьой (от тур. Средно село).
Град Костандово е разположен в Западните Родопи, в източната част на Чепинската котловина, на 900 м надм. вис. През него тече р. Мътница, която е десен приток на Чепинска река. Землището на града се простира върху земи с разнообразен релеф – равнинен и планински. Околните хълмове са покрити с борови гори и пасища. Тези особености придават на местната природа очарование, усещащо се особено през летните горещини. В Костандово има три минерални извора и басейн. Водата е с лечебни свойства - влияе благоприятно за хидратацията на кожата и спомага за лечението на много вътрешни и бъбречни болести.
Населението на градчето към 2014 г. наброява около 4 200 жители.

История:
Из целия район на Чепинското корито се намират следи от най-древни поселища и тъй като Костандово принадлежи на тази област, то не прави изключение.
В района на днешния град е съществувало селище още в тракийско време. Вероятно с последното са били свързани тракийските крепости „Алков камък“ и „Калето“, чиито останки се намират северозападно от Костандово.
Най-съществени са останките от ранновизантийската епоха (IV-VI в.), когато,  изглежда, тук е съществувал административен и духовен център. За това свидетелства наличието на три раннохристиянски църкви - в местностите „Барата“, „Беглика“ и „Рангела“. Такава концентрация на християнски храмове, като се прибавят и тези в околните селища (гр. Ракитово, с. Дорково, гр. Велинград), говори за значимостта на района като религиозно и духовно средище през късната античност. Цялата тази култура прекъсва съществуването си след варварските нашествия в края на VI в., когато тукашните селища и прилежащите им храмове били разрушени.
През средновековието повечето от раннохристиянските базилики са били надграждани и местата им са използвани за некрополи, което подсказва за съществуване на селище/а от този период. Според намерените археологически находки, то е датирано към XII-XIV в. В началото на XIII в. тукашното селище е влизало във феодалното владение (княжество) на деспот Алексий Слав (племенник на българските царе Асен, Петър и Калоян), чието седалище се е намирало в близката крепост „Цепина“ (над с. Дорково).
Може да се приеме, че като наследник на споменатото средновековно селище, Костандово е едно от най-старите селища в Чепинската котловина. Сведения за неговия късносредновековен – османски период (XV-XVII в.) черпим от османските данъчни документи. Най-ранното му споменаване се среща в данъчен регистър от 1516 г., според който селото има 87 християнски семейства и само едно мюсюлманско. Статистиката от следващите векове разкрива коренна промяна в съотношението мюсюлмани/християни: през 1597 г. - 49/47, 1712 г. – 190/2, 1842 г. - 210/0. В период от около 200 години Костандово се превръща в напълно помашко селище. Голяма част от местните българи са сменили доброволно вярата си поради икономически причини – като мюсюлмани са плащали по-малки данъци.  Но и не малко са били насилствено помохамеданчени, особено през кървавия XVII в., когато според историческите извори в Чепинското корито е извършено масово „потурчване“ (1666 г.). Сведения за тези събития са открити в една летописна приписка в требник, написана от поп Методий Драгинов от с. Корова (дн. Драгиново) в края на XVII в. Текстът на поп Методий е публикуван за първи път в книгата на възрожденеца Стефан Захариев "Географико-историко-статистическо описание на Татарпазарджишката кааза". Последната е опечатена във Виена през 1870 г. Във възпроизведен вид, част от летописа, гласи така: „И Мехамет пашя са много йеничар доде ва Цепина на Костантово и сабра вси попове и кметове, та ги тури на веруги и каза: "Брех хаинлар, вас Али Осман патишя милува, та не давате царйево; само кога трйеба, помагате на нашата воскя. И ние ви милуваме като нашите йеничаре, а вие сти искали да дигате глава на вашя цар".
Тогис бан Велю и протопоп Костантин отговориха: "Честити везиро, нашите момчета доскоро са били са царските войски по Тунос, по Траболус и Мисир. Че що видяхте грозно от нас?" И пашата каза: "Вие лажете. Мене обади карабашот ва Филибе /Плодински митрополит проклет Гаврил/." И тье казаха: "Он нас не заповеда, та че оти му не даваме, та ни клевети." И пашата отговори: "Ели сте и вие кауре, оти да не давате? Ето че сте асии." И повеле на йеничерете да ги изколят сите. Тогис некои Кара имам Хасан оджя умоли пашата да ги прости, ако се потурчат.
И на Гергювден се потурчиха бан Велю, протопоп Константин, поп Гюрге и поп Димитър ва Костантово, и сите кметове и попове от друзите села. И като бьеше много гладия, пашата остави още четири оджи да ни турчат и кои се потурчат, да им дадат жито за яденье. И он отиде прьез Разлога ва Солун. Нашите се турчиха до Богородица /августа/. Кои се не изтурчиха, едни изклаха, друзи бегаха по гората и тям изгореха кащите.
Асан оджя пусна много конье ва градот, та докараха жито от Беглик хан и стовари го ва църквите "Светаа Петка" и "Светии апостол Андрея" ва Костантово, и раздаде на потурчените кащи по две мьери просо. Та че на Петковден доде ферман от царот да се саберат блъгарете, та да станат рая, да дават харач и верим и да ходят на ангария, и само турцето да отиват на воискя. И събраха се бежанците, та сагрядиха кащи ва Камънец и Ракитово.“

В текста прави впечатление споменаването на „църквите "Светаа Петка" и "Светии апостол Андрея"“ , което подсказва, че по това време (около 1666 г.) в селото все още е имало значително християнско население, както и църкви, някои от които изградени над споменатите горе раннохристиянски храмове. При направено през 60-те години на XX в. археологическо проучване е установено, че освен около старите църквища, некрополи е имало в сверозападния край на Костандово (на изток от някогашната асфалтна база), както и в североизточния край (до шосето за Дорково). Според сведения на селяни, гробове с много накити е имало в т. нар. "Услева махала", около чешмата. Там е имало и църква, която при помохамеданчаването е била превърната в джамия, а през 1913 г. отново е станала църква, но след това е разрушена. По разкази на стари хора, църква е имало и в м. "Гърба", в близост до шосето Костандово - Ракитово, където са открити следи от антично селище.
Според Стефан Захариев към средата на XIX в. (около 1865 г.) в Костандово има 80 българо-мохамедански къщи и 270 жители – българо-мохамедани (помаци).
Освобождението (1878 г.) заварва Костандово като напълно помашко селище. Впоследствие, в селото постепенно започват да се заселват българи – християни, повечето бежанци от останалите под чужда власт български земи.
От 1878 г. до 1885 г. (Съединението на България)) село Костандово е в границите на автономната провинция на Османската империя Източна Румелия.
Костандовската църква "Св. Св. Костантин и Елена" по време на ремонт (лятото на 2013 г.)През 1912 г., разрасналата се вече християнска общност си построява нов православен храм – църквата „Св. Св. Константин и Елена“.
Основното училище - „Неофит Рилски“ е основано през 1906 г., а по-късно в  Костандово е открито и читалище „Просвета“.
На 5 септември 2003 г., с решение № 615 на МС, село Костандово е обявено за град.
Днес град Костандово има облика на едно приветливо и добре поддържано градче. Поминъкът на местното население е свързан основно с обработката на хмел и дървесина. Тук се намира единствената на Балканите фабрика за хмелов гранулат. Намиращите се в района производствени фирми осигуряват добра заетост на населението. Само в Костандово има 23 дърводелски фирми, както и  парфюмериен, килимарски, шивашки, бояджийски и тухларски цехове.
Комбинацията от природни дадености и културно-исторически паметници, близостта до Велинград  и общинския център Ракитово, правят градчето привлекателно място за посещение. Всичко това чертае добри перспективи за развитие на туризма.



Източници:
1. Захариев, Стефан. "Географико-историко-статистическо описание на Татар Пазарджишката кааза", Виена, 1870 г.
2. Чангова, Й. и Шопова, Ан. - Археологически проучвания във Велинградски район, Родопски сборник, т. 2, 1969 г.
3. Михаил Кил - Таблица за населението по домакинства на селата от Чепинското корито, 1998 г., с.106.
4. Официален сайт на Община Ракитово - www.rakitovo.net


Църква в м. "Барата" - гр. Костандово

Раннохристиянската църква се намира западно от гр. Костандово, в местността „Барата“ или известна още като „Пожар грамада“ или „Черковище“. История: Споре...
» виж детайли

Църква в м. "Беглика" - гр. Костандово

Раннохристиянската църква се намира югозападно от гр. Костандово, в местността „Беглика“, наричана още „Старото гробище“. Разположена е недалеч югозападно от друга раннохрис...
» виж детайли

Църква в м. "Рангела" - гр. Костандово

Раннохристиянската църква се намира в западния край на гр. Костандово, покрай шосето за Велинград, в местността "Рангела". Останките ѝ лежат под земята в частен двор, собственост на насле...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"