ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Батак
 

Местоположение и географска характеристика:
Изглед на град БатакБатак е град в Южна България. Намира се в Пазарджишка област и е административен център на Община Батак. Отстои на 148 км югоизточно от столицата София, на 55 км югозападно от град Пловдив и на на 35 км южно от областния център гр. Пазарджик. В близост до Батак са градовете: Пещера (15 км ), Ракитово (15 км) и Велинград (27 км). Освен общинският център, други населени места в Община Батак са с. Нова махала и с. Фотиново, и двете, намиращи се на изток от града.

Батак и околността му с яз. Батак (в дъното)Град Батак е разположен в долина от западната част на Родопа планина, по двата бряга на Стара река, на 1036 м н. вис.  Заобиколен е от всички страни с издигащи се на 100-200 м над равнището му хълмове – "бърда" (Петрово бърдо, Кънева борика, Царюв комин, Кадино бърдо, Свети Георги, Пискилнева скала, Галагонката и Бучете ). Над тях живописно се извисяват по-високите планински върхове. Цялото землище на град Батак, както и територията Община Батак е заета от планински релеф. В околността се простира Баташка планина (дял от Западните Родопи), която на запад граничи с Чепинска река, на юг - с Доспатска река и яз. Доспат, на изток - с река Въча, на север - с Тракийската низина. Тук се намира защитената местност "Баташки снежник". Недалеч от града са и едни от най-високите върхове в Язовир БатакРодопите - вр. Баташки снежник (2082 м), вр. Голяма Сюткя (2185 м). Наред с неизброимите си красиви кътчета, уникални места за отдих, спорт и туризъм представляват и намиращите на територията на общината пет язовира: "Батак", „Голям Беглик”, “Широка поляна”, “Беглика” (най-малкият) и “Тошков чарк”. Последните четири се намират около шосето Батак-Доспат (51 км), по средата на разстоянието, сред дивната родопска природа.
Главната улица на БатакМестните климатични условия са изключително благоприятни за живеене, което е било оценено още от древните хора. Зимата е сравнително топла. През есенно-зимния сезон преобладават слънчевите дни. Характерно явление в този район е южният вятър, наричан от местното население „бял Вятър". Зимата е с обилни снеговалежи до 63 см в града и до 150 см в балкана. Лятото е прохладно и приятно, благодарение на което Батак и районът му се утвърждават като красив
 високопланински курорт.
Населението на Батак към 2014 г. наброява около 3 200 жители.

История:
Земите около Батак са били населявани в най-дълбока древност.  Доказателство за това ни дават многобройните и разнообразни находки и археологически обекти. Само в района на Батак са регистрирани около 20 тракийски, трако-римски, византийски и български крепости, над 10 черкви и манастири, много тракийски могили, римски мостове, рудници, воденици и др.
В м. „Кременете“ (в района на Горско стопанство “Беглика”), през 1958 г. проф. Йосиф Шопов попада на находище от старокаменната епоха, датирано към 12-то хилядолетие пр. Хр. Няколко години по-късно, в м. „Слънчева поляна“ (в района на ГС “Широка поляна”), е открито и второ такова находище. Пак в този район в пещерата Кривов чарк работници добивайки ломен камък, откриват неизвестни кости на грамадно животно. Изследванията в Института по палеонтология при БАН потвържИстория:дават откритието на изключителен екземпляр - носорог. Тази находка свидетелствала за живот тук от терциера - онази геоложка епоха, през която са се появили широколистните дървета и бозайниците, когато Родопите не са познавали снега и зимата.
Артефакти от античността експонирани в музея на Батак (симка: Исторически музей - Батак) До покоряването на Балканския полуостров от римляните (I в. пр. Хр.) Северна Тракия и Западните Родопи, в това число и района на Батак, се населяват от войнственото тракийско племе беси. Според древногръцкия историк Херодот именно бесите Тракийското скално светилище в м. "Дженевра"притежавали знаменитото светилище на бог Дионис. Свещеното място на бесите се прочува, след като през него минават Александър Македонски и бащата на великия римски император Октавиан Август - Гай Октавий. От траките са запазени множество могили, крепости и следи от поселища. Един от тези паметници е тракийското светилище и крепост в м. "Дженевра".
По-късно, римляните и византийците също оставили своя отпечатък върху живота и културата на областта, който днес откриваме чрез не малкото антични и късноантични паметници.
Римски път край с. ФотиновоПрез района на днешната Община Батак е минавал един главните антични пътища, които свързвали Горнотракийската низина и Мизия с Беломорието. Покрай този друм били разположени множество селища и крепости, свързани с охраната и поддръжката му. Старият римски път, чието трасе е било по направление Пазарджик – Пещера – Батак, е минавал край близката крепост „Касъкско кале“ или известно още като „Баташко градище“ (североизточно от Батак, в местността "Еледжик" - „Дъбето“). На същия стар път е била и крепостта на м. "Биглата" Други антични крепости в района са „Новомахленското кале“ (на изток от Батак) и „Каменишкото Рисунка - възстановка на раннохристиянската базилика в м. "Църковен рид" край с. Нова махала (по Петър Петров)кале“ (Каменица), намираща се в подножието на Баташкия снежник. Две крепости има и в района на м. "Беглика": „Тошбоазкото кале“ (южно от стената на днешния яз. Голям Беглик) и крепостта "Манастира" при м. "Герджикова поляна".  Към паметниците от този период се отнася и  раннохристиянската базилика с манастирски комплекс край село Нова махала.
През ранновизантийската епоха (IV-VI в.) и особено при управлението на император Юстиниан I Велики (527-565 г.), фортификационната система е укрепена, като голяма част от старите крепости са обновени и са изградени нови кастели. Но дори и тези привантивни мерки не спрели набезите на изгладнелите нашественици от север. По време на славянското заселване Византия изгубва стабилния си пряк контрол над Западните Родопи, макар в ръцете ѝ да се намират стратегическите пътища в северното и южното подножие на планината.
За това, че животът в района, с известни разлики, продължил съществуванието си и през средновековието, свидетелстват немалкото материални следи от тази епоха. Останки от средновековно селище, вероятно предшественик на Батак, са открити на около 3 км северозападно от града. Изхождайки от практиката да се надгражда върху по-стари структури, може да се предположи, че през средновековието са били преизградени и двете крепости в района на м. "Беглика": „Ташбоазкото кале“ и "Манастира". Според едно предание „Ташбоазкото кале било владяно от една Останките на средновековен манастир на връх Манастирищебългарска княгиня от Чепинско, но след окончателното настаняване на турците в Родопите, което станало едва след превземането на целия Балкански полуостров, крепостта била разрушена“. На върха са запазени основите на манастир, както и следи от други сгради. От разположеното на обгледно място укрепление се разкрива красива гледка към яз. Голям Беглик" и цялата околност. Останки от друг средновековен манастир има и на връх Манастирище, намиращ се над западния бряг на яз. Батак.

След като в Родопите окончателно се утвърждава властта на Османската империя, планински села като Батак привличат много непокорни българи, които, за да съхранят християнската си вяра, се заселват в тях. Поради липсата на исторически сведения трудно може да се определи с точност времето, в което възниква селището – предшественик на днешния Батак.
Според някои исторически паметници и най-вече според живото предание, първото име на селището било Батево, от брат, или от бате. Наречено е така вероятно от самите бежанци, избягали от репресиите поробителите. Настоящото си име тогавашното село получава по време на турското робство. Предполага се, че поради трудното за турския език произнасяне на името Батево то бива сменено на Батак (в превод от турски „кал“), изхождайки от намиралото се в близост до селото езеро, в северозападната му страна. Езерото било наричано от селяните «блато», а от турците «гьол» или «батак», защото по-голямата му част била покрита с преплетени над водата корени, обраснали с шавар, папур и трева, където мнозина, които не познавали местността, са пропадали с конете си и са потъвали на дъното му.
Каменният надпис в Кричимския манастир, в който се споменава "село Батак"Важно свидетелство, което потвърждава съществуването на селището през XVI в. е един надпис върху взидан камък на чешмата при Кричимския манастир "Рождество Богородично", върху който се разчитат, както името Батак, така и имената на батачаните, построили чешмата през 1592 г. - „От богохранимото село Батак”. По-късно селото се споменава в препис от 1657 г. на землищен крепостен акт от XV в., както и в османски документ от 1671 г.

Батак значително да се е разраснало още през XVII в., след преселване на избягали от насилственото помохамеданчване българи от Чепинското корито. Сведения за това ни дава т. нар. Чепински летопис на по Методий Драгинов, писaн в края на XVII в.: ...тогись повечето бежанци оть страхоть отидоха при стара риека та сьгрядиха ново селище Батіево. Асань оджя за кашмерь натера потурняците та расипаха 218 црькви. И така Божию попущенію расипаха се бльгарете ва Цепина...“
Тогава и впоследствие в Батак  пристигат множество християнски семейства и от други застрашени райони – Доспатски, Неврокопски, Разложки.
Изглед на Кемеров мостНа територията на община Батак се намира един от малкото добре запазени и забележителни паметници от първите векове на османския период – т. нар. Кемеров мост. В сегашния си вид мостът е изграден (преизграден) вероятно през късното средновековие (XV-XVII в.), когато през него е минавал пътят, свързвал Тракийската низина със Солун. До 1912 г. мостът е лежал на самата гранична линия между България и Турция.

Старинната църква "Св. Неделя"Далеч от окото на поробителя, през целия период на османското робство, батачани запазват волният си дух на горди планинци. В сърцето на Родопите,  свободолюбивите и трудолюбиви жители на Батак развиват дърводобива и скотовъдството и свързаните с тях занаяти. От качествената местна дървесина се строят корабите на турската империя, развива се търговията. Търговците от Батак разгръщат връзките си със близките народи от Средиземноморието и Западните Балкани. В края на XVIII и началото на XIX век Батак е вече преуспяващо селище. Икономическия подем на селището дава тласък и на духовния живот. Построена е  църквата „Св. Неделя“ (1813 г.), открива се училище (1835 г.), а по-заможните и любознателни батачани се учат в Пазарджик, Пловдив и чужбина. Трябва да се отбележи, че в баташката църква службите се изпълнявали на български език, докато навсякъде в храмовете из областта било позволено да се служи само на гръцки език.
В такава обстановка израстват видни духовни дейци като игумен Йосиф Строителя, възстановил Рилския манастир в сегашния му вид, игумените Кирил и Никифор, авторът на забележителния “Български буквар” (1844 г.) Георги Бусилин, книгоиздателят Драган Манчов и др.  Все повече нараства и желанието на свободолюбивото населението за духовна и политическа независимост.

Приспособления за превозване на дървен материал, поради обработката на който се дължи възхода на някогашния Батак (експонати в музейна секция "Балинова къща")За архитектурния облик на Батак се говори още през 1819 г., когато се споменава като „дъскарско село“ със стотина къщи. Според пътешественика А. Викенел през 1847 г. селото наброява 1000 къщи, а в 1865 г. Стефан Захариев сочи, че то има: “400 къщя, много ханове, множество резници и 1500 жители”. През 1871 г. тук са регистрирани 283 чарка (дървопреработвателни работилници). Така през втората половина на XIX век Батак става най-голямото село в Родопите.

Войводите на Баташкия революционен комитетИмето на града се свързва и завинаги ще остане свързано с героичното Априлско въстание. През зимата на 1876 г. започва трескава подготовка за предстоящото въстание. Доставя се оръжие и боеприпаси, изработват се и няколко черешови топчета. На 21 април комитетът научава за преждевременното избухване на бунта и веднага в църквата " Св. Неделя " въстанието е обявено. Общият брой на въстаниците надхвърля 1 000 души. В първите дни врагът е изненадан и смутен от смелостта на батачани. На 30 април стават първите стълкновения. С неописуем героизъм батачани отбиват всички пристъпи на озверения башибозук. На местността "Галагонката" един подир друг падат четири знаменосци на врага. От м. "Гробето" се стреля с черешови топчета. Но когато Ахмед ага Барутанлията с 8 000 души башибозук ги обграждат от всички страни, те са принудени да отстъпят в селото, където продължават героичната съпротива. Всяка къща, двор, училището и църквата се превръщат в гнезда на борба на живот и смърт. Особено драматична и трагична е съдбата на 2-те хиляди мъже, жени и деца, намерили смъртта си в малката църква “Св. Неделя”, превърнала се в тяхна последна крепост, надежда и... гроб. Десетки са случаите на безпримерен героизъм, саможертва и непреклонност, разказани от неколкото оцелели в тази Картината „Баташкото клане“ на полския художник Антони Пьотровскикървава вакханалия. Врагът показва нечувано варварство и жестокост. В неравната битка загиват около 5 000 души, а селото е превърнато в пепелище. Заловените, без разлика на пол и възраст, са избити по най-зверски начин, "Онова, което видяхме там - пише американския кореспондент Макгахан - беше толкова ужасно, че човек не можеше да спре погледа си повече от един миг…Навред ужаси, ужаси и само ужаси…"
Благодарение на славната саможертва на Батак за освободата на отечеството светът узнава за България и нейната воля за освобождение. Най-будните умове на човечеството издигат глас на протест и възмущение -­ Виктор Юго, Уйлям Гладстон, Макгахан, Достоевски, Лев Толстой. Баташкото клане най-силно отеква в европейските страни и дава морално право на Русия да се намеси и скоро да обяви Освободителната война.
Според наличната информация, преди въстанието Батак има население 8000 - 9000 души, а след това остават едва около 1200. Останалите живи батачани посрещат освободителната руска армия на 20 януари 1878 г.
Възрожденска архитектура - музей "Балиновата къща"След Освобождението Батак е възстановено почти във вида от преди разоряването му, като до първите десетилетия на XX в. запазва възрожденския си облик. Селището постепенно възвръща предишните си стопански позиции – съживяват се дърводобива и дървообработването, както и много други занаяти. До към 20-те години на XX век броят на чарковете отново надхвърлил 200. Баташките дъски от смърч били от най-прочутите по своето качество и се търгували успешно, както преди, така и след Освобождението.
Съгласно данните от първото преброяване на населението на Източна Румелия (след Освобождението, до 1885 г. Батак попада в границите на автономната област) от 1884 г. селото има 1815 жители. През 1912 г. е изработен първият регулационен план, съобразен със стръмния и оскъден терен край двата бряга на стара река.
Дори и след Освобождението населението на Батак не остава безпристрастно към останалите под османска власт сънародници. На 21 юни 1899 година в Батак се основава дружество на Македонската организация с председател Иван Хаджипопов, секретар Спас Калоянов и касиер Никола Попов. Още същата година в недалечния Паметник на загиналите във войните батачаниграничен пункт са изпратени 900 пушки и 280 сандъка с патрони, които в следващите месеци по тайните канали са прехвърлени в Османската империя.
При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Батак са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Освен тях, във войните за национално обединение участват и много други батачани, малцина от които оставят костите си по бойните полета.
Нова вълна преселници към Батак има след Балканската война, когато тук идват българи от серското село Горно Броди. Според проф. Иван Батаклиев групата на бежанците наброява 35 семейства. По-незначителен е броят на преселниците от Вардарска Македония (Прилепско и Кукушко) и от Албания (Призренско). Това население неминуемо е оказало своето въздействие върху местните нрави и културни традиции. Но в етническо отношение Батак е бил и си остава типичен български град.
Селището започва да се развива като планински курорт и туристически център след изграждането на Баташкия водносилов път (1953-1959 г.). Тогава започват да се строят първите станции и вили.
Батак придобива статут на град през 1963 г.
Действащият православен храм "Успение Богородично"Освен гореописаните паметници Батак може да се гордее и с други. В непосредствена близост до църквата-костница "Света Неделя" се издига величествената постройка на действащия православен храм "Свето Успение Богородично". Основите му са положени през 1912 година, а проектът е дело на чешкия архитект Йосиф Шнитер.
Обекти на поклонническия туризъм могат да бъдат и многобройните параклиси, опасващи Батак. Някои от тях са изградени върху  основите  на стари църкви или манастири. В това число:
1. Параклис „Св. Неделя“ - в двора на храма-костница „Св. Неделя“
2. Храм-паметник "Св. Архангел Михаил" – намира се в границите на града, в северния му край, в местността "Божановите гробища".
3. Параклис „Св. Василий Велики“ - в северния край на Батак, под монумента „Априлци“.
4. Параклис „Св. Георги“ - на около 2 км северно от града. Строен е около 1912 г., а е въстановен е през 1942 г.
5. Параклис „Св. Никола“ - в източния край на града, край пътя за Пещера. Построен по инициатива на братята Тодор и Димитър Коларови.
6. Параклис „Св. Димитър“ - на около 3 км югоизточно от Батак.
7. Параклис „Св. Илия“ - на около 500 м южно. Строен е от баба Султана и Васил Домусчиеви.
8. Параклис „Св. Богородица“ - на около 1,5 км южно.
9. Параклис „Св. Св. апостили Петър и Павел“ - на около 2 км западно, разположен е на възвишението Петрово бърдо.
10. Параклис „Св. Марина“ - на около 3 км западно от града, в местността "Превала". Разположен е в дясно до пътя за „Цигов чарк“.
11. Параклис „Св. Андрей Първозвани“ - на около 8 км западно от града, в самия курорт „Цигов чарк“. Официално осветен на 20 ноември 1992 г.
12. Параклис „Св. Троица“ - на около 2 км северозападно от града, разположено е на едноименното възвишение.

Центърът на Батак със сградата на историческия музейИнтерес представляват и няколкото стари баташки къщи, реставрирани и обявени за паметници на културата (Балиновата къща и др.).
Едно от местата, които посетителят на града не бива да пропуска е и Градският исторически музей. Поместен е в нова и обширна сграда, той показва интересни експозиции от историята на Батак.
 

 


Източници:
1. Захариев, Стефан. "Географико-историко-статистическо описание на Татар Пазарджишката кааза", Виена, 1870 г.
2. Венедиков, Йордан - История на възстанието в Батак - 1876 год., София, печатница "Художник", 1929 г.
3. Батаклиев, Ив. Село Батак - Пещерско. Антропогеографски развойна едно родопско село, ИБГД-кн.VIII, 1940 г.
4. Енциклопедия на България, т. 1, изд. БАН, София, 1978 г.
5. Пейчинова, E. Занаятите в живота на батачани в края на XIX и първата половина на ХХ век. - В: Народните занаяти. Минало, настояще и бъдеще. Т. I. Габрово, 2006, 33-58.
6. Брошура за Батак, издание на Исторически музей – Батак, изд. „ВИОН“, Пловдив, 2013 г.
7. Интернет сайт на Исторически музей – Батак – www.museumbatak.com
8. Туристически сайт на Батак - www.batak-bg.com




Църква - костница "Св. Неделя" - гр. Батак

Църквата-костница „Света Неделя“ се намира в центъра на китното родопско градче Батак. Този храм заема особено, величаво място в историята на България и българския народ. История...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"