ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Нова махала
 

Местоположение и географска характеристика:
Изглед на с. Нова махалаНова махала е село в Южна България. Намира се в община Батак, област Пазарджик. Отстои на 150 км югоизточно от столицата София, на 60 км югозападно от Пловдив и на 38 км южно от гр. Пазарджик. Нова махала се намира в съседство на селищата: гр. Батак (на 8 км западно), гр. Пещера (на 17 км северно), с. Равногор (на изток) и с. Фотиново (на югоизток).
Село Нова махала е разположено в малка котловина сред живописните северни склонове на Западните Родопи, в Баташка планина, на 1 300 м надм. вис.  През селото тече Новомахленска река (десен приток на Стара река), която го дели на две махали - „Горна“ и „Долна“.
Местоположението на селището почти изцяло определя поминъка на населението му, който е свързан с добив на дървен материал и дървопреработване, както и с Кметствотомного слабо земеделие и скотовъдство. През летните месеци местното население се препитава и от даровете на природата – берат се билки, гъби, горски ягоди, къпини, малини, боровинки и др.
Днес населението на Нова махала е изцяло от мюсюлмани (сунити). Жителите му смятат, че са потомци на заселили се по тези земи юруци. Към 2014 г. в селото живеят около 2 100 души.


История:
Районът на днешното село има хилядолетна история. За това говори наличието на не малко археологически паметници, както и изобилието от разнообразни находки, намирани в границите на селското землище. Първите известни обитатели на тези земи са траките, от племето беси. Свидетелство за тяхно отколешно присъствие са останките от крепост – т. нар. „Новомахленско кале“, намираща се на около 2 км южно от селото. Укреплението е разположено на естествено защитено възвишение, като характерното при него е, че до голяма степен за крепостна стена са използвани местните материкови скали. Може да се предположи, че крепостта е била свързана с рудодобива и/или с охраната на древен път, свързвал Горнотракийската низина с Бяло море.
Останки от древно селищеСлед завладяването на Балканите от римляните, местните тракийски племена са взаимствали и усвоявали от културата на завоевателите. Показателен пример за тази приемственост е приемането на християнството от бесите през IV в. Вероятно от същия (късноантичен) период е селището, чиито останките могат да се видят североизточно от Нова махала (днес разсипани и унищожени от иманярите). На около 600 м северно от селището, в местността „Църковен рид“, са разкрити основите на раннохристиянски култов комплекс с базилика, датирана в периода IV-VI в. На обекта е проведено цялостно археологическо проучване с ръководител А. Меламед. Но след това паметникът не е бил консервиран и вследствие на последвалите груби иманярски набези, днес не е останало почти нищо.
Руините на манастира в м. "Църковен рид"Възможно е първоначално базиликата да е принадлежала на близкото селище. По-късно, когато тези земи влизат в границите на българската държава, върху раннохристиянския храм е изграден манастир с църква (X в.). В края на XII в. районът е пограничен и при военни действия между България и Византия манастирът е отново разрушен. Тогава навярно, като граничен пост, е била възобновена крепостта „Новомахленско кале“, върху старото тракийско укрепление. През XVII в. върху останките на църквата в м. „Църковен рид“ е изграден малък параклис, просъществувал като постройка до началото на XX в. Последното сведение е достатъчно доказателство за да се разбере, че през XVII  в. в близост е съществувало християнско селище, чието население е обслужвало параклиса. Вероятно при помохамеданчването на българите в Чепинско (1666 г.) това селище, чието име не е известно, е било унищожено, а жителите му, които не приели исляма, са избягали и са се заселили другаде.
Може да се приеме, че днешното Нова махала, с предишно име Ени махле (Енидже махле), чрез останалите тук „потурчени“ българи, е приемник на намиралото се в близост старо средновековно селище.
Нова махала и околността муСведение за миналото на Ени махле получаваме от двама руски монаси, минали в 1835 г. през Батак на път за Света гора. В Батак останали два дни. По късно през 1839 г. един от монасите -  Партений описва своите спомени от това пътуване в „Разказ за странствуването и пътешествието ми из Русия, Молдавия, Турция и Светата земя“. За селото Партений отбелязва следното в две изречения : „Недалеч от Батак се вижда друго българско село. По-рано жителите му били християни, но турците ги помохамеданчили, а иначе и до днес говорят български.” Тези сведения за това селище монаха получил вероятно от своите домакини в Батак.
По-късно, през 1865 г. Стефан Захариев завършва своето „ Географико – историко – статистическо описание на Татар Пазарджишката кааза”. В нея за Ени махле четем следното: „От това село …понеже лежи на крайната пола на Рудопа над Стара река, ние го причисляваме на тях праведно, защото и то е било едно от тези села, дето Българете останали непотурчени; но после Джамията в Нова махалапонеже ги нападнали Помаците, те се вдигнали вседомовно и се населили в сегашното село Али ходжа (сега с. Капитан Димитриево), а после много години там ся преселили някои от Солунските Юруци и го нарекли Ени махле, а старото негово име никой не помни.„
И сега сред днешните новомахленци е запазен спомен, че имат родственици в с. Капитан Димитриево. Изселили се и някои от тях, които вече били приели исляма, но след заселването на юруците в някогашното им село, се върнали в Енидже махле и се смесили с тях.
Читалище "Христо Смирненски"Към средата на ХІХ в. новото село имало 50 къщи, 1 джамия и 160 жители турци-юруци,  занимаващи се с абаджийство, земеделие и скотовъдство.
Селото е преименувано на Нова махала през 1934 г.
Празникът на селото се отбелязва с голям събор, който се провежда всяка година през август в местността „Калето“ (Новомахленско кале), в близост до старинната крепост.Почивка на връщане от нивата

Днес туризмът в селото никак не е застъпен, въпреки наличието на множество предпоставки за развитието му -  културно-исторически паметници, красиви природни дадености и не на последно място  - гостоприемството на местните хора.
 

 


Източници:
1. Захариев, Стефан. "Географико-историко-статистическо описание на Татар Пазарджишката кааза", Виена, 1870 г.
2. Меламед, А. Манастирски комплекс „Църковен рид“ при с. Нова махала, Община Батак., В: www.petrovart.net
3. Туристически сайт на Батак - www.batak-bg.com
 


Базилика с манастирски комплекс - с. Нова махала

Раннохристиянският манастирски комплекс се намира на около 4 км североизточно от с. Нова махала, Община Батак в местността „Църковен рид“. Разположен е в най-високата част на полегат хъ...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"