Местоположение и географска характеристика:
Стрелча е град в Централна Южна България. Намира се в област Пазарджик и е административен център на община Стрелча. Отстои на 105 км югоизточно от столицата София, на 60 км северозападно от гр. Пловдив и на 40 км северно от областния център Пазарджик. Градът е отдалечен на 27 км северно по права линия от автомагистрала „Тракия“. Съседни населени места на Стрелча са: гр. Панагюрище (12 км на запад), гр. Копривщица (22 км на север), с. Кръстевич (11 км на изток) и с. Дюлево (8 км на юг).

Град Стрелча е разположен в малката и китна Стрелчанска котловина, оградена от север от Същинска Средна гора, а от юг – с по-ниски предпланински възвишение, които постепенно се снижават към Горнотракийската низина. Северно от града се извисява вторият по височина средногорски връх – Буная (1572 м). Средната надморска височина на Стрелча е 490 м. През него тече река Стрелчанска Луда Яна (ляв приток на р. Луда Яна, от басейна на р. Марица).
В Стрелча и околността му извира минерална вода, която се характеризира с не висока температура (22,8-42°С), слаба минерализация и ниска твърдост. Стрелчанската вода лекува заболявания на опорнодвигателния апарат, нервната система, сърдечносъдовата система, проблеми на дихателните пътища, гинекологични заболявания и др. Поради това свое богатство градът е обявен за балнеолечебен курорт с национално значение. В Стрелча функционира балнеосанаториум, в който са обособени спортно-възстановителен център, минерална баня и закрит плувен басейн, а през лятото е отворен и плаж с открит плувен басейн. Минералната вода е причина в последно време да се открият няколко СПА центъра и множество хотели и къщи за гости, които предлагат добри условия и могат да задоволят разнообразни предпочитания на своите гости.
В околностите на Стрелча има големи залежи на минерала фелдшпат, който е една от основните суровини в порцеланово-фаянсовото производство и важна съставка в сместа за приготвяне на стъкло (използва се и в производството на бои, пластмаси, керамични плочки и глазури). Едно от най-големите находища в района за добив на ценния минерал е кариера „Смиловене“, намираща се северно от града.
Град Стрелча е обгърнат с красива природа. Сред живописно редуващите се планински ридове и хълмове в околността се среща богато разнообразие от представители на флората и фауната. Характерна особеност на местния ландшафт са уникални скални образования, разположени в южните склонове на Средна гора, на север от града. Скупчени на групи, тези творения на природата с причудливи форми (обработвани са и изкуствено), са били използвани в древността за култови нужди. Най-голямото струпване на такива образования днес е известно като Тракийски култов комплекс „Скумсале“.
Със своето удобно местоположение и изумителни природни дадености, Стрелча е изходен пункт не само към известните обекти: Панагюрище, Копривщица, Хисаря, Карлово и др., но и за множество маршрути в Същинска Средна гора, някои от които водят към: връх Богдан, вр. Буная, вр. Влък, хижа „Барикадите“, хижа „Бунтовна“ и много други.
Климатът в района е преходноконтинентален, характеризиращ се с мека зима и горещо лято. Почвите се канелени горски и светлокафяви горски.
Местните природни условия с благоприятни за развитие на земеделие – овощарство (сливи, ябълки, череши), лозарство, зеленчукопроизводство (оранжерийно, с използване на минерална вода), зърнени култури, маслодайни култури и други; и животновъдство - овцевъдство, краварство и др. Традиционно за Стрелча е отглеждането на маслодайна роза (засадени са около 4 200 дка) и свързаното с него производство на розово масло. Стрелчанското розово масло се отличава с изключително високо качество, поради което се търси от престижни парфюмерийни компании от цял свят. Освен розите, в последните години успешно се отглежда лавандула, от която се извлича първокласно етерично масло.
Населението на Стрелча към 2015 г. наброява около 4 000 жители (по настоящ и постоянен адрес). В етно-религиозно отношение то е представено почти изцяло от българи-християни (православни).

За името на града:
Днешният град е наследил името на средновековния Стрелъц (Стрелъч-град) или Стрелица, който според преданията е бил основан от заселили се по тези земи българи – стрелци. Руините на този град днес са известни като „Стрелчанско кале“ и се намират на около 4 км южно от Стрелча. След завладяването на България от османлиите Стрелъцград бил разорен, а възникналото по-късно селище (на мястото на днешния Стрелча) било наречено от завоевателите на името на стария град - Стрелча, съобразно фонетични особености на турския език.

История:
Районът на днешния град Стрелча е населяван от най-дълбока древност. Наличните данни сочат за най-ранно човешко присъствие още в каменно-медната епоха (IV хил. пр. Хр.). В землището на града са регистрирани няколко праисторически поселения с богат подемен материал, който хвърля светлина върху бита и духовната култура на древните обитатели на тези земи. В местността „Калаващица“ са намерени дялани кремъчни сечива, които свидетелстват за живот от каменната (каменно-медната) епоха. В м. „Куманичево“ има останки от селище от бронзовата епоха (втората половина на IV – средата на II хил. пр. Хр.), а в м. „Галата“ (при „Стрелчанско кале“) се забелязват следи от укрепено селище от желязната епоха (края на II – средата на I хил. пр. Хр.). Останки от праисторическо селище се разпознават и в м. „Св. Илия“.
Първите известни обитатели на този дял от Средна гора са вероятно траки от племето великокойлалети, които според някои изследователи са клон на бесите, чийто ареал е предимно Родопската област. Траките оставят по тези земи изключително богато културно наследство. Само в района на Стрелча са регистрирани около 300 надгробни могили, 36 от които са проучени по време на тригодишна археологическа експедиция (1976-78 г.), ръководена от проф. Георги Китов. В тях са открити множество находки, свидетелстващи за материалната и духовна култура на местното тракийско население. Най- ранно датирана е тракийската могила в м. „Червенаковец“. Представляваща гробница от т.нар. саркофагов тип (изградена е от добре обработени каменни блокове), в нея е намерен гроб с богат погребален инвентар. Разкрит златен нагръдник, бронзови върхове на стрели, железни върхове на копия и ножчета, свидетелстват, че в гробницата е бил погребан знатен тракийски воин.
Южно от Стрелча се намира т.нар Жаба могила, която със своите впечатляващи размери (диаметър 90 м и височина 20 м), е не само най-голямата могила в района, но и една от най-големите в България. Разположен в центъра на Стрелчанската котловина, огромният изкуствен насип доминира над околния терен, така че се забелязва отдалеч. Археологическото му проучване установява, че древното съоръжение представлява уникален тракийски култов комплекс, включващ хероон (свещено място) с гробница – мавзолей и гробница – храм (светилище). Гробницата е разкрита в североизточната периферия на могилата и се състои се от две камери (кръгла и правоъгълна) и тясно предверие. В нейната вътрешност е извършено погребение на знатен тракиец, може би вожд или владетел, докаран до последния си дом с колесница. Храмът е разположен в северозападната периферия, като при разкриването му бил силно разрушен. Над фасадата му е имало две покривни плочи с релефни изображения на лъвове, които сами по себе си представляват връх в тракийското художествено творчество (до разкриването на релефите не се е подозирало за съществуване на художествено каменоделство в древна Тракия). Храмът се датира към ­V – ІV в. пр. Хр., а гробницата – мавзолей е построена няколко десетилетия по-късно.
Свидетелство за богатата тракийска култура ни дават и няколкото мегалитни култови комплекси, разположени северно от Стрелча, по южните склонове на Същинска Средна гора. За сега са установени поне седем, между които Скумсале, Качулата, Кулата и други. Първият е един от най-големите по площ на територията на България. Характеризира се с множество разнообразни скални обекти с култово предназначение. Особен интерес представлява конфигурацията от мегалити в северната му част, където на голяма поляна, заобиколена от всички страни с високи скали са разположени светилища, жертвеници, тронове, улеи и т.нат.
Други културни паметници, останали от траките разпознаваме в няколко крепости, намиращи се на територията на община Стрелча, повечето от които, разположени покрай р. Стрелчанска Луда Яна. Най-северно в стрелчанското землище, в м. „Смиловене“, се намира крепостта „Твърдишко кале“. В близост до нея в същата местност, но в землището на Копривщица, е разкрита тракийска резиденция от V в. пр. Хр., както и селище от еленистичната епоха. Тракийска крепост има и при село Дюлево, на левия бряг на Стрелчанска Луда Яна.
През V-IV в. пр. Хр. местното тракийско племе влиза в състава на тракийското държавно обединение, станало известно като Одриското царство. Койлалети проявяват твърда непримиримост срещу римската експанзия и заедно с други тракийски племена вземат участие в антиримското въстание от 21 г. сл. Хр. Макар, че въстанието претърпява неуспех, техния дух не бива сломен векове наред. В 43 г. сл. Хр. тези земите са включени в новосъздадената римската провинция  Тракия.
Характерно за римската епоха е възникването на нови селища и преустройството и разширяването на стари тракийски, както и прокарването на пътища, за чиято охрана и поддръжка се строят крепости. Има данни за съществуването на римско селище в района на днешния град. И това е съвсем обяснимо, тъй като римляните са ценили минералната вода, при което изграждат много селища покрай топли извори. Вероятно тукашното селище (а) е възникнало край римски път, който прекосявайки Средна гора, е свързвал Горнотракийската низина (Тракия) с Мизия (Подунавието). Трасето на стар римски път, който местното население нарича „Латинския друм“, може да се проследи в м. „Галата“ в близост до Стрелчанското кале. Пътят е вървял по течението на реката с направление север – юг и след като е прекосявал Стрелчанската котловина, се отправял през планината към Златица. Потвърждение за този маршрут на пътя ни дават останките от древен друм край връх Влък. Северозападно от Стрелча, в м. „Изгорял цер“ има следи от селище, което вероятно е възникнало покрай споменатия път. При изкореняване на гората в м. „Корубата“ селяни попаднали на останки от друго селище.
Сведения за материалната и духовна култура на местното тракийско племе през римската епоха ни дават, както проучените над­гробни могили, така и случайните находки, открити в селищата. Често срещаните стопански сечива и части от въоръжение разкриват, че добре развити са били занаятите железарство (ковачество) и грънчарство. В околностите на Стрелча в м. „Гребча“ е регистрирано свети­лище, което потвърждава, че едно от най-почитаните от траките божества през римския период е Тракийският кон­ник (Херос).
Голяма част от тукашните селища и изградената от римляните инфраструктура продължават да съществуват и през ранновизантийската епоха (IV-VI в.), когато тези земи влизат в границите на Източната Римска империя (Византия). През този период покрай стария римски път се изгражда крепост – укрепление, която през средновековието прераства в Стрелъцград, а днес е известна като „Стрелчанско кале“.
Районът на Стрелча влиза за пръв път в пределите на Първата българска държава вероятно още по време на кан Крум (началото на IX в.), а при неговите приемници тези земи стават неизменна част от територията на България. Установили се трайно в долината на р. Луда Яна, българите изграждат силна укрепителна система. Старите византийски крепости са възстановени, като при укреплението в м. „Галата“, на десния бряг на р. Стрелчанска Луда Яна се развива цветущ град, наричан Стрелъч[ц] град или Стрелец. Българите укрепват и разширяват старата крепост, така че мощни стени, достигащи до 2 м дебелина, ограждат пространство от около 22 дка с приблизителни размери: дължина - 130-140 м и ширина – 50-60 м. В подножието на крепостта се обособява селище (подградие). От провеждането на частични археологични разкопки са разкрити отделни страни от живота на средновековния български град. Добре развити били дървопреработването и  грънчарството, а отделни сечива разкриват, че основен поминък на мест­ното население е било земеделието. Богата колекция от върхове на стрели и копия илюстрира какво е било въоръжението през този период. Отделни накити дават данни за застъпено ювелирно изкуство.
Според археологичските разкрития Стрелъцград просъществува и по време на Втората българска държава (XII-XIV в.). Историческите извори сочат, че по това време градът - крепост е духовен център, към състава на Пловдивска епархия и граничи със Златица и Пирдоп, които от XII в. насам са под юрисдикцията на Ловешка епархия.
В края на XIV в. османските нашественици заварват Стрелъцград като значимо духовно-просветно средище. За високото му културно ниво свидетелства разкрит в средновековната крепост „Стрелчанско кале“ голям храм с мозаечни подови настилки, както и останки от още няколко църкви, параклиси и скитове, съхранени в различни квартали и в покрайнините на днешния град. В началото на османското робство се оформят големи махали, повечето от които са от постоянно прииждащи преселници. Вероятно всяка махала е била достатъчно голяма, за да е имала свой храм, а общото селище -  манастир.
Становището за величието на средновековното селище се подкрепя и от множество местни предания. Едно от тях разказва, че целият град заедно с крепостта бил обграден с крепостни стени, а според друго – турците заварили цветущо селище със седем черкви: „Св. Неделя“, „Св. Богородица“, „Св. Св. Константин и Елена“, „Св. Георги“, „Св. Теодор Тирон“, „Св. Атанас“ и „Св. Никола“. По думите на един турски военачалник Стрелча е градът на седемте църкви и жилищата на два етажа. Над къщите се извисявали покривите на седем църкви. Това направило силно впечатление на поробителите и те нарекли селището Еди-клисе-кьой - селото със седемте църкви. Но все пак, както разказва една от легендите, някой си турски властелин се произнесъл:  "Иеди клисе вар, бир джами оладжак! - Седем църкви има, едната джамия да стане!". Тогава била превърната в джамия църквата „Св. Неделя". Турските колонисти се заселили близо до реката и топлия минерален извор "Банята", там, където били разположени църквите „Св. Теодор Тирон" и „Св. Неделя".
Като важни духовни средища в околностите на града се откроявали манастирите „Св. Спас" и ,,Св. Димитър". В Стрелча съществува спомен и за стара, отдавна заличена от лицето на земята църква или манастир на името на Спасителя - покровител на селото. Сведенията за мястото, където се е намирал този храм, не са много точни. Може да се предположи, че неговото местонахождение е в близост „Северното кале“, където до първите десетина години на XX в. вадели големи каменни блокове. Споменаването му в приписка от 1665 г. дава основание да се предположи, че в началото на XVII в. още е съществувал.
Каква е била съдбата на този издигнат български град след падането на България под османска власт: за сега историческата наука няма ясен отговор. Малко податки по този въпрос намираме отново в преданията, според които  Стрелъцград и неговите черкви съществували цели три века след началото на османското робство. По всяка вероятност този спомен, дълбоко загнезден в народната памет е бил продиктуван от реалния исторически факт, че местното население е ангажирано от османската власт да охранява средногорските проходи и пътища, в замяна на което се ползва с определени привилегии, откъдето и селищата в района имат особен статут.
Стрелъцград (Стрелец) бил преименуван от турците на Стрелча, а жителите му станали дервенджии (от дервенд – проход) – охранители на проходи и пътища. Ценна информация за селището от този период ни дават османските данъчни документи. За пръв път селото се среща в регистър на доганджиите в Румелия от началото на последната четвърт на XV в. (около 1475-80 г.) под името Хъдър Ашък (Къдършик). От него научаваме, че по това време в Стрелча има три къщи доганджии (соколари, отглеждащи и опитомяващи соколи за лов за султанския двор). Доганджиите са особена категория население в Османската империя и са освободени от някои данъци. Отново от османските документи се разбира, че в селото се е подвизавала и друга привилегирована прослойка – тази на войнуците (немюсюлмани - българи, които отбиват служба в османската войска). В опис на войнуците от 1548 г. е записано: „Войнук Райко, син на Добре, вместо Радомир – забегнал и не е налице, от село Истрелеч, спадащо към Излади [Златица]“. В друг регистър за войнуци в Пловдивско от XVI в. селото е записано като Истралча и към него са начислени седем войнуци, споменати поименно: Радил, Байо, Герги, Пейо, Радослав, Герги и едно неизвестно име (листът е скъсан).
Наличието на една значителна прослойка от привилегировани жители в Стрелча се отразява не само върху материалното благосъстояние на селището, но и на неговото културно развитие. Тези българи, имайки по-големи права и финансови възможности, освен че осигурявали по-спокоен живот на селото,  отделяли не малка част от средствата си за строеж и поддръжка на културни учреждения – черкви, манастири, килийни училища. Последните поддържат българският дух буден и през най-тъмните векове на робството. Дори се говори за Средногорска или Стрелчанска книжовна и просветна школа. Известно е, че през XVI  в. към черквите в селото и манастирите около него функционират килийни училища, в които се обучават и момичета. В тези духовни средища кипи и книжовна дейност – пишат се и преписват книги. От Стрелча произхождат множество ръкописи: „Сборник от жития” на поп Георги, приписките на поп Асен, „Исторически чтения” на Бойчо поп Хаджиев и др.
Стрелча сериозно пострадва през размирните кърджалийски времена от края на XVIII – началото на XIX в., когато бива на няколко пъти опожарено, при което всичките му черкви са разрушени. След отминаването на опасността, когато селището започва постепенно да се възражда, през 1815 г. стрелчани си построяват нова черква - „Св. Архангел Михаил“, на ново място в българската махала. В нея се черкуват до 1876 г., когато изгаря при погромите на Априлското въстание.
Събудилото се за нов живот селище бързо се замогва и към средата на XIX в. изживява икономически и духовен подем. До голяма степен за стопанското въздигане на Стрелча спомага близостта на проспериращите Копривщица и Панагюрище. Стрелчани препродават стоки на копривщенските и панагюрски абаджии или изпълняват техни поръчки. Така в селото постепенно се обособява абаджийски еснаф с по-заможни хора.
Колоритна картина на Стрелча от оная епоха ни дава изтъкнатият възрожденец Стефан Захариев в своето "Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза", отпечатено във Виена в 1870 г.: „Стрелча, село в една долина на Средна гора, ....с 40 къщя, 1 джамия, 1 мехтеп [турско училище] с 15 ученици и 130 жители турци, и 32 къщя с 70 жит. татаре, а с 200 къщя, 1 черкова, 1 чилище с 80 ученика и 750 жители [при всички етноси е зачислено само мъжкото население] българи мъже – абаджии, земеделци, дърводелци и скотовъдци; и тука жените работят шаяци и плетат чорапи, има няколко дюгени и 1 баня с гореща минерална вода за къпане само.“ От това сведение се разбира, че по това време Стрелча е наброявало около 1 500 жители, представени от три етноса, като българите са абсолютно мнозинство.
Стопанският възход на селището неминуемо се отразява и на неговото културно развитие. В зората на Българското възраждане (края на XVIII в.) огънчето на българщината в Стрелча се поддържа от килийно училище, в което Продан Граматик, монах Никодим, йеромонах Митрофан Димов и други учат децата на четмо и писмо. През 1844 г. в Стрелча се открива светско (взаимно) училище (едно от първите за страната), което по-късно прераства в класно. Отначало в него учителстват местни учители от килийното училище – Добри Проданов, хаджи Евстатий Проданов, а през 1848 г. за учител в Стрелча идва дякон Поликарп Чуклев. След него, по препоръка на копривщенеца Найден Геров, учител става високо просветеният за времето си Христо Г. Данов, за когото стрелчани пазят най-мили спомени. Наред с децата любимият учител е учил на четмо и писмо и техните родители. От 1848 г. до 1854 г. в Стрелча функционира и девическо училище.
През целия период на петвековното робство свободолюбивите стрелчани заемат непримирима позиция срещу османското подтисничество и не престават да отстояват правата си. Те не остават безучастни и в националноосвободителното движение. През октомври 1871 г. Васил Левски основава в Стрелча революционен комитет и организира будните стрелчани в общата борба. След него, през 1876 г. в селото идва и Георги Бенковски. На Великото народно събрание в Оборище от Стрелча присъстват двама делегати – Иван Балтов и Сава Попевстатиев. Друг стрелчанин – Динчо Джумайов, е делегат в с. Елешница, а трети – Мильо Балтов, е куриер на Бенковски във Врачански революционен окръг.
Стрелчани заемат достойно място в събитията от Април 1876 г. Определената дата на въстанието не е дочакана, поради предателство на един от делегатите на събранието в Оборище – Ненко от с. Балдьово. Към Копривщица незабавно е изпратен Неджип ага, а за Панагюрище – Ахмед ага. Мобилизирани са и стрелчанските турци и татари. След като на 20 април в Копривщица проехтява първият изстрел на свободата и към обяд пратеник известява в Стрелча за случилото се, веднага ръководството на местния комитет изпраща трима куриери за Панагюрище (Мильо Балтов, Енчо Фингаров и Мильо Чиширанов), за да получат от главното командване необходимите инструкции и да поискат помощ. Още същия ден - 20 април вечерта църковните камбани тревожно забиват и събират всички българи. Поп Бойчо съобщава радостната вест, че в Копривщица и Панагюрище въстанието е обявено и че е ред и на Стрелча да счупи оковите и да се провъзгласи за свободно. Под ръководството на Иван Балтов въстаниците обсаждат турската махала. След около час пристига помощ – чета от 70-80 души, начело с апостолите Панайот Волов и Орчо войвода. През  това време турците успяват да се укрепят в джамията (здраво каменно здание), оградено с масивна ограда. Като главнокомандващ  на стрелчанската и панагюрската чета, въстаническите действие в Стрелча се ръководят от Волов. Поставят се стражи на всички изходни посоки на селото. Изпращат се куриери за Красново и Старо ново село да се провъзгласи въстанието и там. Още през нощта се подпалват турските къщи. По заповед на Волов жените, децата и старците се изпращат в Копривщица. Обсадата на джамията продължава. Турците не се предават, тъй като очакват помощ. През нощта в тъмнината от джамията успява да се измъкнe Кара Мехмед, който стига до Османово, където се събира башибозук.
На третия  ден се взема решение да се направи топ от казанова лула и да се стреля по джамията. Докато се направи топа, пристигат 500 души башибозуци. Като вижда, че не може да се устои на това множество, Волов нарежда да се изтеглят на “Кози могили”. Турците са освободени от джамията и в последвалите сражения падат много жертви. Стрелча е оплячкосано и опожарено. Изгорени са черквата, училището и всички къщи.
На 30 април столицата на Априлското въстание Панагюрище е обляна в кръв и хвърлена в пламъци и разорение. Шепата стрелчански въстаници се оттеглят в Копривщица, където участват в освобождаването на затворените въстаници и водачите им. В жестоко потушеното въстание загиват много свидни синове на Стрелча, други са пленени и заточени, а трети бродят из дебрите на Средна гора и Стара планина до идването на руските войски.

Освобождението на Стрелча настъпва на 31 декември 1877 г., когато, гонейки отстъпващи турски табори на Искендер паша, дивизион от Екатеринославския драгунски полк под командването на полк. Николай Тимирязев влиза в селото.
След Освобождението голяма част от избягалите по време на Априлското въстание стрелчани се прибират и изграждат наново опожареното село, в което заварват едва седем оцелели къщи. Първото нещо, което правят, преди да са осигурили подслон на децата си, е да възстановят своя храм. Още в началото на 1878 г. те започват да строят нова черква върху основите на разрушената по време на кърджалийските набези стара църква „Св. Неделя“. С общи усилия новият храм е завършен само за три месеца и е наречен на стария - „Св. Неделя – Огняна“. За нещастие на целия град черквата е съборена през 1969 г., а на нейно място е издигнат Паметник на антифашисткото съпротивително движение. Днес е подета инициатива за възстановяване на този храм - символ на единението и духовния подем на стрелчани.
Така, скоро след Освобождението Стрелча се възражда за пореден път, като от пепелищата израства ново китно селище. Според първото преброяване на населението в Източна Румелия през 1884 г. в него живеят 1702 жители.
С течение на времето населението на селото се увеличава и започва да изпитва необходимост от по-голяма черква. Стрелчани отново са обзети от религиозни и обществени чувства и в самият кай на XIX в. се обединяват в решението си да построят нов храм, който да служи като паметник на Освобождението, и да изразява почитта към скъпите жертви през Априлското въстание. Чрез средства, събрани изцяло от дарения и със собствен труд, на мястото на разрушената през въстанието селска черква, те издигат величествен и забележителен по своята архитектура храм-паметник „Св. Архангел Михаил“. Строежът започва през 1900 г. Първата служба в новия храм се извършва от свещеник Иван Евстатиев на 25 декември 1902 г. Тържествено е осветен на 5 септември 1904 г. от Пловдивския митрополит Теодосий.  
Храмът впечатлява и респектира със своята забележителна архитектура, каменни зидове, прекрасни вътрешни квадратни и кръгли  колони с капители, външни ъгли и подпокривния корниз - всички от специално издялан  гранит, две  кубета, триетажна камбанария, три голями  камбани с неповторима тоналност. Като се прибавят забележителните икони на художника Мильо Балтов, прекрасните дълбоко релефни дърворезби на олтара и архирейския трон, подарен от стрелчанските овчари, се получава един звършен ансамбъл.
На северната фасада на храма са поставени паметни плочи на загиналите стрелчани в Априлското въстание, Балканските войни и Първата световна война. Днес храм-паметникът  „Архангел Михаил” е със статут на архитектурен паметник на културата с национално значение.

В началото на XX в. селото вече брои 650 къщи с близо 4 000 жители, 2 черкви и едно основно училище. Основен поминък на местното население през следосвобожденския период продължава да бъде земеделието, скотовъдството и горското стопанство, като не са прекъснати и традициите в кираджийството, търговията с добитък и занаятчийството с местно значение. Стрелчани се занимават и с производство на дървени въглища, които се ценят на пловдивския пазар. Кюмюрджийството довежда до поголовно изсичане на околните гори, което принуждава заетите с тази дейност да се насочват към други източници на средства. Отглеждат се черници за копринени буби, както и рози, включително с производство на розово масло. С високото си качество, последното донася не само добри печалби на местните производители, но и прославя селото. Развиват се лозарството и овощарството (орехи, ябълки, круши, сливи). През 1936 г. за чужбина са изнесени 36 вагона ябълки и сливи.
Към 1939 г. селото има валцова мелница, фабрика за сода и лимонада, 2 розоварни, 10 сушилни за сливи, амбалажна фабрика, а реката движи 9 воденици, 6 тепавици и 1 дарак.

С идването на социалистическата власт след преврата на 9 септември 1944 г. настъпва коренна промяна в развитието на Стрелча. Народната власт национализира (отнема) частната собственост – изземва описаните по-горе малки фабрики и производства, а след това, при образуването на ТКЗС, са отнети и земеделските имоти и живата стока на селяните. Впоследствие селото става център на АПК (Аграрно-промишлен комплекс), който се изгражда на базата на традиционните селскостопански отрасли и занаятчийски производства. Откриват се: завод за преработка на етерични масла, цехове за килими – тип персийски, предприятие „Труд“ за услуги и др. Развива се предимно животновъдството (краварство, овцевъдство, свиневъдство), но се отглеждат и традиционните: сливи, ябълки череши, лозя, зеленчуци (оранжерии), маслодайна роза, лавандула и др.
През социалистическия период се правят значителни стъпки в благоустрояването на селището. Построява се нова училищна и читалищна сграда, открива се поликлиника и други учреждения. Изгражда се курортен комплекс с балнеосанаториум, почивни станции, минерална баня и открит плувен басейн.
През 1963 г. село Стрелча е обявено за балнеолечебен курорт с местно значение, а в 1969 г. за град и курорт с национално значение.
През този период, за разлика от много други малки градове, чието население намалява драстично, отливът на хора от Стрелча е сведен до минимум, а броят на жителите се задържа на едно постоянно ниво от около 5 000 души.
Тази тенденция се наблюдава и след настъпването на тнар. демократични промени (1989 г.), като в началото на 90-те години дори е регистрирано леко увеличение на населението – през 1996 г. градът има 5 144 жители.

Днес Стрелча представлява едно приветливо и добре устроено градче. В ръцете на частната инициатива продължава да се развива курортното дело, при което изникват все нови хотели и къщи за гости, способни да задоволят всякакви вкусове.
Местната икономика е с преобладаващ селскостопански профил, въпреки че в последно време се утвърждават някои промишлени производства. Отглеждат се зърнени култури, овощия, експлоатират се оранжерии, но главно място заема розопроизводството и добивът на розово масло. През последните години Стрелча се утвърждава като най-големия розопроизводителен район в България. Дори розовари от Казанлък и Карлово купуват розов цвят от Стрелча. Благодарение на благоухайния цвят и качественото розово масло малкото средногорско градче добива световна известност.
В чест на розата от 1996 г. насам всяка година в първата събота на юни се провежда Празник на розата. С течение на времето празникът придобива национална и международна известност. Със своята самобитност и колорит събитието привлича хиляди гости и стрелчани – цялото население на градчето и завърнали се от различни места. На този ден навсякъде се вижда розов цвят и се носи благоухаен аромат.
Голямо богатство на Стрелча е и неговия Исторически музей, чиито интересни експозиции са поместени в музеен комплекс, представен от възрожденската къща на Бойчо Неделев (участник в Априлското въстание) и къщата на чорбаджи Нешо Грозев, специално изградена за музей, по прототип на оригинала. Първата е реставрирана с идеята да се използва за етнографска сбирка, представяща бита и културата (обичаи, обреди) на някогашните стрелчани, но днес в нея е обособена просторна изложбена зала, в която се провеждат различни мероприятия, както и временни изложби на музея. Във втората къща, която е същинското лице на Исторически музей – Стрелча, са поместени отделите: „Археология“, „Българските земи ХV–ХІХ в.“ и „Художествен“. Добре подредените им експозиции онагледяват историята на Стрелчанкия край от дълбоката древност до XX в.
С наличието уникални природни дадености и многобройни културно-исторически обекти, пред Стрелча се откриват идеални възможности да се утвърди и развие като още по-привлекателно място, предлагащо целогодишно разнороден вид туризъм: балнеоложки, планински, исторически, поклоннически и др.




Източници:
1. Бойчев, Янко. Стрелча. IV-то издание, Пазарджик, 2006 г.
2. Белчов, Т. Стрелча. София, 1973 г.
3. Енциклопедия на България. т. VI, 1988 г.
4. Заимов, Й. Местните имена в Панагюрско. София, 1977 г.
5. Захариев, Стефан. Географико-историко-статистическо описание на Татар Пазарджишката кааза, Виена, 1870 г.
6. Иречек, К. Пътни бележки за Средна гора и Родопските планини. кн. IX, 1884 г.
7. Китов, Г. Тракийските могили край Стрелча. София, 1979 г.
8. Турски извори за българската история. Том I. София, 1961 г.
9. Турски извори за българската история. Том V. София, 1974 г.
10. Цончев, Д. Археологически паметници по южните склонове на Панагюрска Средна гора. София, 1963 г.
11. Официален сайт на община Стрелча – www.strelcha.bg