Монтана е областен град, разположен в Северозападна България, административен и стопански център на едноименните община Монтана и област Монтана. Намира се на около 45 км южно от река Дунав, на около 35 км на северозапад от Враца и на около 30 км на изток от границата със Сърбия.
Град Монтана е разположен на река Огоста в предпланински район на север от Стара планина, заобиколен от изток от възвишението Пъстрина (555 м) и от юг от Монтанското бърдо (307 м), наречено в западната си част „Баира“. На югозапад от града се намира язовир „Огоста“.
Населението на града към 2011 година е 44 602 души.
Първото име на града, дадено му от римляните е Монтанензиум. При нахлуването на славянските племена района на римския град започва да се нарича със славянското име Кутловица, вероятно заради котловината, в която е разположена областта.През 1891 г. Кутловица е преименувана на Фердинанд, като с жеста си заслужава благоволението на княз Фердинанд I и получава статут на град.През 1945 г. правителството на Отечествения фронт преименува града на Михайловград на името на загиналия през 1944 г. комунистически активист Христо Михайлов. През 1993 г. градът е преименуван на Монтана (по античното си име Municipio Montanensium).
Районът на Монтана е бил населен от най-дълбока древност.Намерени са следи от поселищен живот датирани от праисторически времена.В най-долните културни пластове на крепостта Монтана, на хълма “Калето” са разкрити следи от жилища от каменно–медната епоха (V–ІV хил.пр. Хр.).
През І хил.пр. Хр.тези земи са обитавани от тракийското племе трибали. Останките от предримска крепостна стена под нивото на голямата крепостна кула са със запазена дебелина повече от 1 метър.
В земите на днешния български Северозапад римляните установяват своята власт в края на І в. пр. Хр. Стратегическото и икономическо значение на района, с център днешния град Монтана, с рудните си залежи и особено с възможностите за добив на злато по реките Огоста и Златица, е оценено високо от завоевателите. Това е един от значителните златодобивни райони на Балканите през І–ІІІ в.
Районът около Монтана става част от римската провинция Долна Мизия през 29 г. пр. Хр. Стратегическото  местоположение е изиграло главна роля за построяването на военен гарнизон, чиято цел е била да предпазва от идващи от север вражески нашествия.Първата известна военна част от І век на лагер в Монтана е една cohors Sugambrorum (Сугамбрийска кохорта).
Около военния лагер (praesidium) споменат за първи път в надпис от 134 г. и древното светилище при извора, в подножието на хълма, се развива селище, което в 160 – 161 г. получава статут на град с ранг на муниципий (municipium) със своя територия (regio Montanensium) от Стара планина до Дунав. Муниципиум Монтана управлява значителна административна територия със силно изразено военно присъствие.
Името на селището е известно от няколко епиграфски паметника от ІІ и ІІІ в.. То се свързва етимологически с mons – планина и montani – планинци. Според едно от становищата за произхода му, то може би е получено по името на римска военна част cohors Montanorum установена на лагер през втората половина на І в., от която няма преки сведения и документирано присъствие или се дължи на географското положение пред Стропланинската верига.
Монтана се развива и благоустроява по римски модел,тъй като е главен град и административен център на регион Монтанезиум в провинция Долна Мизия,в която се е намирал и стратегическият град-пристанище Рациария (Арчар). През този период е изградена крепостта на хълма над Монтана, обществени сгради, храмове, бани и театри. Монтана се превръща в типично имперско селище, където съжителстват местното романизирано население, италийски и малоазиатски заселници.
Административният,стопански и културен разцвет на града е прекъснат от готските нашествия в средата на ІІІ в.
Монтана е и утвърден култов център. Древното скално светилище при големия извор, в подножието на крепостта, придобива широка известност през римската епоха и вероятно е най-значителното в района.
С въвеждане на християнството като официална религия (313 г.), новата вяра дала и нов облик на живота и културата в Монтана.Потвърждение за това е наличието на четири старохристиянски църкви от IV в.,в това число влизат:една базилика в античната крепост,друга до крепостната ѝ стена(наскоро проучвана) и две при разкритите римски вили.
Християнските храмове и вилите са разрушени в края на ІV в. след новата вълна от готски нашествия. Животът в селището и крепостта продължава затихващо до VІ в., когато Монтана е сполетяна от участта на много други селища в днешна Северна България, които са разрушени от авари и славяни.В края на VІ век - началото на VІІ век, Монтана напълно изчезва от картата на Византия.
По-късно славяните създават селище наречено Кутловица върху останките на античен Монтана.Съдейки по керамичните съдове открити в региона, монетите и някои други предмети,може да се каже, че това селище е просъществувало до Х-ХІ в.,когато е влизало в пределите на Първата българска държава.
По времето на Втората българска държава селището отново се съживява и според някои недостоверни източници,то  става център на епархия.
След превземането от турците в края на XIV в. селището е разорено и запустява.По време на турското владичество Монтана се споменава  под името Кутловица  в турски документ от 1575 г.
В борбите срещу османците Кутловица е известна с голямото сражение, което се води в близката местност "Жеравица" по време на Чипровското въстание през 1688 г.(днес, централният площад на Монтана носи името “Жеравица”).
От периода XVI-XVII в.,в околността на Кутловица(Монтана),в селата Горна и Долна Вереница,са оцелели две църкви с един и същ патрон-Св.Никола.
Освобождението (1878 г.) заварва селището с името Голяма Кутловица (река Огоста го деляла от Малка Кутловица) и с население по-малко от 1000 жители.След Освобождението, заедно с динамичните демографски процеси, Кутловица преживява бърз икономически разтеж, който продължава и пред следващите десетилетия.През 1891 г. е преименувано на Фердинант,когато става град и център на околия.По това време вече е занаятчийски център и голям пазар за добитък. На годишния панаир идвали търговци от цялата страна, както и от чужбина - Турция, Румъния, Сърбия. За ускореното развитие на града допринася прокарването на жп линията Бойчиновци-Берковица (1916), която минавала и през град Фердинанд. След Първата световна война тук се заселват много бежанци от Царибродско и Босилеградско.
Град Фердинанд е известен в новата история на България с участието си в Септемврийските събития през 1923 г.
В периода 1945 – 1992 г. градът се нарича Михайловград, на името на Христо Михайлов (1893 – 1944), политически функционер на БКП, който е един от ръководителите на въстанието през септември 1923 г.Михайловград постепенно се превръща в модерен за времето си град, със свой облик и място в живота на България – първо като околийски, после като окръжен и областен административен център.
От 1993 г. (с Указ на Президента на Република България от 18 януари 1993 г.) град Монтана, областен център в Република България, носи първото си исторически известно име - на древното селище от римската епоха - Монтана, неразделна част от модерната история и културната традиция на днешния град.
Може да се каже,че най-голямата забележителност на града е античната крепост Монтана.Тя се намира на възвишението “Калето” или “Градището” в югозападния край на Монтана, на около 40 м. над нивото на града. В резултат на археологическите разкопки са разкрити порта с кула, голяма кула – блестящ пример за крепостно строителство през III – IV в., казармени и други сгради, базилика и зидове от римската епоха, жилища от каменно – медната епоха в най – долните културни пластове, както и славянски жилища и светилище.
Посетителят на Монтана не би трябвало да подмине и Историческия музей.Той е създаден през 1953 г.,зблизо пет десетилетия се извършва значителна по обем събирателска, научно – изследователска и популяризаторска работа. От 1968 до 1994 г. се провеждат системни археологически разкопки. Проучванията не само обогатяват с нови данни представата за развитието на селището през римската епоха, но свидетелстват за поселищен живот в района на днешния град от каменно – медната епоха до края на Второто българско царство през XIV век.Днес музеят притежава богата колекция от движими паметници на културата.
Освен гореспоменатите раннохристиянски църкви,до наши дни не са останли други старинни храмове.Монтанската църква "Св.Св.Кирил и Методий"е строена сравнително късно (1898 г.),но впечатлява с величествената си осанка.В момента в Монтана се строи нов храм -  "Св.Дух", който в скоро време трябва да бъде завършен.