ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Чипровци
 

Изглед на ЧипровциЧипровци е град в Северозападна България. Той се намира в Област Монтана,административен център е на община Чипровци.
Град Чипровци отстои на 134 километра от столицата, град София, 35 километра от областния център Монтана, 44 километра от гр. Берковица и 18 километра от държавната граница с Република Сърбия.
Чипровци е разположен в планински район,в полите на Западна Стара планина почти на границата със Сърбия.В близост се намира връх Миджур(2168 м надм вис.).
Градът се намира на 550 метра над морското равнище, релефът му е планински и полупланински и е разположен в живописната котловина на Чипровската река.Центърът на Чипровци
Чипровци е много старо селище, възникнало още в тракийско време. Оттогава датира и рудодобивът по тези земи. Залежите били от мед,олово,злато,сребро и желязо.
Изворите на историческата наука сочат, че тук са живели трибали или сродни на тях племена. Разположението на тракийските селища може да се проследи по многобройните крепости, накацали най-вече по стратегическите височини в района .
През римската епоха районът около селището бил от най-значимите златодобивни райони на Балканите.Римляните установили своята власт в Северозападна България след 29 г. пр.Хр., а първото системно укрепяване на Мизия — Дунавската равнина, включително и селищата в земите от Искър до Тимок, станало при властването на император Траян (97—117 г. сл.Хр.).
Римски крепости (калета) са известни и около Чипровци. Например в местността Кула, на около 2 км западно от Чипровския манастир „Св. Иван Рилски”, има старо градище, познато сред населението като Латинско кале. Крепостта е била изградена на мъчнодостъпен връх. Според някои изследователи сравнително малките размери на това укрепление показват, че то вероятно е играло ролята на сигнален и преден отбранителен пост пред Чипровската котловина.На 2,5 км южно от Чипровци, върху връх със стръмни скали се издигала крепост, сега известна като Голямото градище. Със сигурност построяването й е свързано с наличието на антично селище и с познаването на околните рудни галерии, които функционирали и през древността.
Крепостта "Калето",южно от градаМногобройните крепости, останките от селища, черкви, чешми, пътища и др. от епохата на римското владичество в Чипровския край потвърждават, че римляните са придавали голямо значение на икономическото и културното му развитие.
От римското наименование на медта - купрум, идва и името на селището, което първоначално било Кипровец, после Чипровец и накрая днешното Чипровци (преименувано в 1956 г.).
С настаняването на славяните и на прабългарите през VI—VII в, които намерили завинаги своята родина в земите на Балканския полуостров, започнал нов етап в развитието на селищата в Северозападна България и в Чипровския край.
Не е известна съдбата на Чипровци след отхвърлянето на римското и на византийското владичество по нашите земи. Но като се има предвид значението му като рударско селище, възможно е то да е било унищожавано и възстановявано неведнъж след многобройните нападения на готи, хуни, авари, печенеги и др., а и по времето на Първата и Втората българска държава. Проф. Ив. Дуриданов предполага, че сегашното име на селището, вероятно свързано с ново заселване или възстановяване, трябва да се търси не по-рано от IX в. и по-определено към XII в.
През XIII-XVI век Чипровци е бил оживено рударско селище, ползващо се със значителни привилегии.
Паметникът на Историческия хълмТук се заселили и саксонски рудари(XIII-XIV в), които дали допълнителен тласък на тази дейност. Различия има и по въпроса колко са били и откъде са дошли саксите или сасите.Известно е, че през средновековието те са били специалисти по изграждането на мините и добиването на рудите. Затова са ги наемали в много страни (Влашко, Трансилвания, Сърбия и др.), където рудодобивът е бил поставен на по-примитивна основа. В България и по-специално в Чипровския край саксите също са били привлечени може би със специални договори.Те не могли да окажат съществено влияние в обществено-политическия, икономическия и културния живот на селището и саксите постепенно се претопили сред тукашните българи чрез смесени бракове и под въздействието на българската среда, езика, бита. Така че към XVI—XVII в. за тяхното съществуване тук вече не се говори, а е останал само споменът за тях и името на една от чипровските махали.
От саксонците е била изградена и църквата „Санта Мария“ от XIV в.,чиито основи са открити през 80-те години на XX век,останките от тази величествена някога катедрала  днес са консервирани и експонирани.


Прииждащите от Мала Азия османски пълчища в края на XIV в. не отминали и Северозападна България. Оценявайки икономическите изгоди от добиването на скъпите и ценни метали в Чипровци и в други селища в района, нашествениците не ги подложили на огън и сеч, както другаде из поробената ни страна, а ги запазили,като сложили ръка и на рудниците.
Известно е, че в навечерието на османското нашествие последните български феодални владетели на Чипровци, а вероятно и на рудГерб на фамилията Парчевичниците около него, са били Соимировичи, чипровски болярски род. След завладяването на Северозападна България Соимировичи, или част от рода им, успели да избягат в Дубровник, където запазили привилегиите си на знатни благородници. Два века по-късно, през 1686 г., властите в Дубровник издали документ, в който се посочва, че фамилията Соимировичи „е от древните и знатни фамилии, че тя е притежавала град Чипровец и крепостта "Градище" със златните и сребърни мини преди тиранията на турчина да завземе казаните места и някои села...” .
 Чешма от османския периодВ условията на влошаващото се положение на християнското население след непрекъснатите войни на Османската империя трябва да се отбележи едно характерно явление за Чипровци. Всички известни сведения говорят за сравнително широко самоуправление на българите тук и в другите селища на покрайнината по време на робството до въстанието от 1688 г. Тук имало — за цялото воеводство — само един управител турчин, който представлявал държавната власт. Останалите въпроси се решавали от българите.
През първите три века от чуждото владичество Чипровци достига своя икономически, политически и културен разцвет. Принос към този разцвет имат павликяните и дубровнишките търговци, който наред с българските аристократи представляват основната част от населението на града според историята на поп Ставри от Чипровци. От занаятите най-голямо развитие получило златарството. Високохудожествената продукция очертала града като най-големия златарски център на Балканския полуостров през XVI и XVII век наред с Цариград,Солун и Белград. Търговията със знаменитите чипровски чаши е процъфтявала не само на Балканите и Османската империя, но достигала и Централна Европа. В тази значително замогнала се и културна среда се строели църкви, манастири, училища, богати и красиви къщи.
Оброчен кръстПрез средновековието Чипровци било не само важно католическо, но и православно средище на българите, което личи и от това, че на днешната територия на града или непосредствено до него е имало и няколко православни черкви и манастири. Известният етнограф Д. Маринов открил и описал преди 100 години останките на четири църквОброчен кръсти.
Пилатовската черква се издигала близо до Пилатовския дол, а Буновската — в Буновски дол. Д. Маринов намерил само развалини от двете черкви и един голям каменен кръст с надпис 1642 г., за който предполага, че е бил надгробен камък в една от двете черкви и след Освобождението служел за оброчен на местното население.
От този период са и църквите „Свето Възнесение“ (възстановена през XVII в.) и Св. Никола“ (разрушена през Чипровското въстание,руините ѝ са запазени и днес).
И още една стара православна черква в този край, съществуването на която от далечни времена подсказва колко трудно е било на западната църква да се бори за надмощието на католицизма тук — черквата „Св. Николай” в Железна, била построена през епохата на Втората българска държава и възобновена през XVII в.
В околностите на Чипровци имало и два манастира - Чипровския “Св.Иван Рилски“ и Гушовския “Св.Архангел Михаил“,които били благоденстващи, в тях се развивала просветна и книжовна дейност.
Възрожденска къщаПрез втората половина на XVII в. Чипровци бил един от българските градове, които се развили и укрепнали като „изходно-входни центрове” за дубровничани и други търговци. Значението на Чипровци и на други подобни градове се увеличавало и от създаването тук на добра търговска база, помещения за настаняването на търговските кервани, „междинни пазари” и др. Последица от това били стопанското оживление на тези селища, привличането на повече хора към местния пазар и разширяването на търговските връзки с други търговски средища .
Ранното установяване и повече от двувековното пребиваване на дубровнишките търговци в Чипровци се потвърждава от много данни. Ив. Сакъзов съобщава, че „най-добрите черкви на дубровничаните в България били в София, Провадия и Чипровци”.
През XVI—XVII в. католическата пропаганда изиграла важна роля за развитието на Чипровци и на други селища от покрайнината. Макар че не били много, измежду Чипровските католици се издигнали редица дейци, които имат определен принос и заслуги пред българския народ. Особено през XVII в. те са ръководили процеса на народностно осъзнаване и настойчивите опити да бъде решен българският въпрос, да се възстанови българската държава. Още повече, че самите те са били носители на българското народностно съзнание.
През XVI век се заражда Чипровската книжовна школа. Нейните “върхове” са: “Абагар” на   Филип Станиславов богословските, философските и историческите произведения на Петър Богдан, Яков Пеячевич-професор по философия във висшето богословско училище в Загреб;Кръстю Пейкич-„българин от Чипровец”, както се подписвал, абат на Чанадската епископия и каноник на Фюнфкирхенската епархия в Австрийската империя; Блазиус Клайнер — лектор по богословски науки в българската францисканска семинария в гр. Алвинц (дн. Винцул де Жос) и др.
Най-известният, плодовит, с дълбока научна, философска и обществено-политическа мисъл творец от Чипровската книжовна школа е бил Петър Богдан. Той бил не само ръководител на българската католическа църква, но и талантлив писател и преводач, историк — основоположник на новата българска история, и идеолог на освободителното движение в Северозападна България през XVII в., чийто израз е въстанието от 1688 г.
След него се нарежда Петър Парчевич-български католически епископ,роден е през 1612 г. в стар чипровски род. Учи в католическо училище, след което продължава образованието си в Италия във висшите школи в Папството. Връща се като доктор по богословие и каноническо право. Удостоен е с баронска титла от императора на Свещенната Римска империя.Почива на 23.юли 1674 г. в Рим.
През 1688 г., след тежките поражения, нанесени на Турция от австро-полско-венецианската коалиция, чипровските водачи решават, че моментът е дошъл. Българите от цялата област хващат оръжието. Избухва Чипровското въстание, което е договорено с коалицията. Но военно-политическата конюнктура се променя. Въстанието е оставено без подкрепа от войските на коалицията.
 През септември 1688г. избухнало Чипровското въстание, оглавено от Георги Пеячевич, Богдан Маринов, братята Иван и Михаил Станиславови и др.В местността „Жеравица“ се състояло решителното сражение, където войските на турския васал - маджарския граф Емерик Текели разбили въстаналите българи. Останалите живи се укрепили в Чипровци и в Гушовския манастир, но и тяхната съпротива била сломена. Настъпили нечувана сеч и зверства. Повече от половината население било избито. Голяма част от оцелелите потърсили спасение във Влашко, Маджарско, Хърватско.
Има устни сведения, че жители на Чипровци - бегълци от зверствата, след въстанието са се заселили в село Трекляно- Кюстендилско Краище и околните села. Едно макар и малко доказателство за това е запазеният Чипровски говор в тези краища.
След тази катастрофа Чипровци и регионът постепенно се възстановяват. По редица, предимно икономически причини, Чипровци никога вече не достига предишната си значимост за страната.
Изложба на чипровски килими при Гушовския манастирЧипровци въстават и в 1836 г. (Манчовата буна), и в 1837 г. (начело с Върбан Пенев). Жителите му участват и във Видинското въстание през 1850 г.
През XIX век голямо развитие получава килимарството. Известният чипровски килим се изработва ръчно, на вертикален стан, от чиста вълна. Намира пазар по целия свят и днес, а в хиляди домове на България греят багрите на чипровската природа, събрани и увековечени от нежните ръце на чипровските майсторки.
Днешният Чипровци си има и свой символ - гербът,на него е изобразено дърво, поставено между козел и много особен лъв с две опашки. Козелът е взет от герба на Петър Парчевич, а лъвът с две опашки е от герба на Петър Богдан Бакшев(символ на град с две християнски общности – католическа и православна – съжителствали в хармония помежду си).
Може би лъвът с 2 опашки олицетворява единната Църква с двете християнски традиции, а козелът – силата и упоритостта на българина. Символ на миналото, настоящето и бъдещето.

Използвана литература:
1.Василиев.Асен,Църкви и манастири из Западна България,Разкопки и проучвания,т.IV,1950 г.
2.Стойков.Г.,Комплексна научна експедиция в Северозападна България,изд.БАН.1958 г.
3.Петър Чолов-Чипровското въстание 1688 г. ,изд.Народна Просвета, София, 1988
г.


"Св. Възнесение Господне" - гр. Чипровци

Средновековната църква „Свето Възнесение Христово“ се намира на възвишение над центъра на Чипривци,между Чипровската и Мартиновската река. Има сведения ,че на това възвишение е било н...
» виж детайли

"Св. Никола" - гр. Чипровци

Средновековната църква „Свети Никола“ се намира в южния край на Чипровци,близо до стара чешма — т. нар. „Шарена чешма“. Не се знае кога е била изградена,но с разгром...
» виж детайли


Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“

Гушовският манастир „Свети Архангел Михаил“(„Св.Рангел“) се намира на около 7 км югозападно от Чипровци.До мястото води добър чакълиран път,достъпен  за леки коли. Пр...
» виж детайли

Чипровски манастир "Св. Иван Рилски"

Чипровският манастир "Свети Иван Рилски" е разположен в долината на река Чипровска Огоста, на около 5 километра североизточно от град Чипровци. До манастира се стига по отбивка по пътя ме...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"