ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Ловеч
 

Ловеч е областен град в Централна Северна България,административен и стопански център на едноименните община Ловеч и област Ловеч.Отстои на около 158 км североизточно от София,на 35 км южно от Плевен, на 35 км северно от Троян,на 85 км западно от Велико Търново и на 68 км северозападно от Габрово.
Град Ловеч е разположенна на двата бряга на река Осъм,на границата между Дунавската равнина и Предбалкана.Средната надморска височина на града е 360 м.,като най-високата му точка е хълмът „Ак баир“ (450 м), а най-ниската-централната част на селището (150–190 м).
Населението на Ловеч към 2010 г. е 39 541 жители.
Благоприятното разположение на града между планината и равнината,както и наличието на река,е причина тук да има човешки поселения от най-дълбока древност.Откритите в ловешките пещери останки свидетелстват за активно човешко присъствие от старокаменната,новокаменната,бронзовата и желязната ера.
Ловеч е един от най-старите градове в България.За първи жители на територията на град Ловеч се считат траките от племето мелди.Първото селище по тези земи е град Мелта,който вероятно се е разпростирал на територията на днешния квартал Вароша.
След като Балканският полуостров е завладян от Римската империя,селището влиза в границите на римската провинция Долна Мизия.Тогава на територията на днешния град е изградена римска станция,наречена Президиум,разположена е била на главния път от Дунав до Бяло море.Част от този друм може да се види и днес в околностите на града.
По-късно стратегическата станция прераства в значимо селище от градски тип.Според един гръцки надпис от III  в.,намерен в района,селището е било издигнато в ранг civitas(град,община).
Поради зачестилите набези на варварските племена в средата на ІІІ в.,селището е изнесено на хълма,предоставящ естествените условия за защита.
На новото си място градът-крепост е просъществувал до ранновизантийката епоха (VI-VII в.).За значимостта му през този период,който най-вероятно е изпълнявало функциите и на религиозно християнско средище,говори разкритата в най-високата част на хълма,голяма базилика,датирана от V-VІ в.
Вероятно след разрушаване на селището,вследствие аваро-славянските нашествия в края на VI началото на VII в.,за известно време хълмът запустява.
Изглежда,че крепостта е била възобновена,след като влиза в пределите на Първото българско царство.В потвърждение за това дава археологическия материал-битовата керамика и монетите,датирани от ІХ-Х в.
В българската история името Ловеч се среща главно във връзка със събития,станали от ХІ в. насам.
Първото споменаване на крепостта е свързано с нахлуването на печенегите в българските земи и военните действия на Византия срещу тях. От византийските хронисти Михаил Аталиат и Скилица Кедрин узнаваме,че един от печенежките главатари на име Селте останал в Ловеч с намерение да се укрепи в крепостта,но в 1059 г. бил прогонен от византийския император Исак І Комнин.
Ловеч играе ключова роля при въстанието на братята Асен и Петър,и се превръща в един от символите на възстановяването на Втората българска държава.Тук в 1187 г.,византийският император Исак II Ангел,след неуспешна тримесечна опсада на Ловешката крепост,е принуден да подпише примире с българите.
Вече във пределите на възродена България,градът изжявява голям стопански и културен разцвет.
Ловеч е митрополитско седалище още от времето на цар Иван Асен II (1218 — 1241 г.).За това,че е бил духовно средище показват и останките на няколко средновековни църкви в Ловешката крепост.
По време на археологически разкопки са открити голямо количество накити,предмети на бита,оръдия на труда,керамика и други артефакти,от които може да се направи заключение,че обитателят на средновековен Ловеч е поддържал един добър стандарт на живот за времето си.Откритите монетни находки пък,говорят за съществувалия оживен парично-стоков обмен,особено през XIV в.
В началото на XIV век тук е резиденцията на деспот Иван Александър, избран за цар на българите през 1331 г.
Слад падането на България под османска власт в края на XIV в.,Ловеч запада.Интересно е да се отбележи,че през първите години на робството Ловеч става васален град(полунезависим) с войвода Станко,известен с прозвището Кусам,който след окончателното ликвидиране независимостта на града се изявява като хайдутин.
От втората половина на XV в. Ловеч се съживява икономически,дори дубровнишки търговци основават тук своя колония.Градът станал главен призводител в Османската империяна на кози кожи(използвали се за производството на обувки).
За първи път в документ от 1520 г. градът е наречен заради богатството си Алтън Ловеч (Златен Ловеч),име с което ще бъде известен и през последващите векове.
По време на османското робство Ловеч е понижен в ранг от митрополитски в епископски вентър,и до 1852 г. ,в него ще служат гръцки владики(епископи).
Въпреки,че богослужението в ловешките храмове се е извършвало на гръцки език,в околностите на града успяват да се съхранят няколко манастира,които през тъмните векове на робството се утвърждават като средища на българщината и духовността.Това са:
- Сливекски манастир "Св.Богородица" ("Ястреб") - развивал е широка книжовна и просветна дейност.Сринат е из основи около 1700-та година,след което не бива възроден.
- Смоченски манастир - има  сведения,че през XVII в. е бил действащ,в него са се писали и превеждали богослужебни книги и т.н.Днес руините му все още могат да се видят в близост до ловешкото село Смочан.
В началото на XVIII в. Ловеч започнал да се замогва,покрай търговият мощен подем получило и занаятчийското производство.Градът се  се обособил като голям търговски център,а ловешките търговци излизали далеч,извън пределите на империята.В края на същия век Ловеч достига връхна точка на своя стопански възход,според някои данни тогава населението му надвишавало 20 000 жители.
През 1874 г. по време на поредната руско-турска война,градът бива опсаден и изгорен.25 горини по-късно (Руско-турската война /1806-1812/),руски отряд под командването на генерал-майор Михаил Воронцов от Дунавската армия на генерала граф Николай Каменски достигат и превземат Ловеч,но след оттеглянето си селището е отново разорено.Всичко това се отразило негативно върху икономическото развитие на града.Вследствие размириците населението му драстично намалява.
По време на Българското национално възраждане Ловеч изживява нов стопански и културен разцвет.Още през втората червърт на XIX . българският елемент взема надмощие в търговията и занаятчийството,като местните търговци остановяват контакти с градове от далечните краища на Османската империя,та дори и извън нея.
Един възрожденските символи,олицетворение на просперитета,който изживява Ловеч в тези години е покритият мост над река Осъм.Уникалният паметник е построен в периода 1872 – 1874 г. майстор Никола Фичев (Уста Колю Фичето),за времето си е бил единствен по рода си на Балканите.Изграден с дървена конструкция,в него се помещавали 64 малки магазинчета,но е изгорял през 1925 г.,като през 1931 г. е заменен с модерен—железобетонна конструкция.
През тази епоха ловешките граждани активно участват в борбата за създаване на независима Българска църква.В средата на XIX век ловчалии прогонват гръцкия епископ Милетий и за Ловчански епископ е ръкоположен българинът Иларион Ловчански (1852 — 1872 г.), наричан „дядо Ловчу“ Като най-възрастен духовник той председателства Първия църковно-народен събор (1871 г.).През 1872 г. е избран за български екзарх,но не встъпва в длъжността.През 1877 г. Ловчанският митрополит Йосиф I заема този пост.
В предосвобожденския период в Ловеч е имало 7 православни храма,от които три са построени през Възраждането:
- Църква „Света Неделя“ - изградена в първите векове на османското робство,тя е най-старата запазена църква в Ловешко.Възобновена е през Възраждането,по времето на епископ Иларион Ловчански.Тук се съхраняват чудотворните икони на покровителките на храма-Св.Неделя и Св.Петка.  
- Църква „Света Богородица“ - построена е през 1834 г.Тук е служил набедения за предател на Левски поп Кръстю.Намира се в квартал Вароша.
- Катедрален храм "Св. Троица " - изграден е през 1868 г.Тук се съхранява чудотворна икона на Св. Архангел Михаил и свети мощи на Св. Стефан,на Св.Безсребреници Козма и Дамян,на Св. Харалампий,на Св. Яков Персиец и на Св. Георги.
Общонационалният културно-присветен подем не подминава и Ловеч.В квартал Вароша се откриват безплатни и достъпни за всички деца училища: Горнокрайско и Долнокрайско ( 1847 г.) ,като главен учител в първото за учебната 1847/48 г. е бил П. Р. Славейков.През 1870 г. е учредено читалище "Учение",което по-късно е преименувано на "Наука",а две години по-късно е дадено първото театрално представление под ръководството на Ангел Кънчев.
През годините на националноосвободителното движение Лвеч се превръща в революционната столица на България.През 1869 г. Васил Левски полага основите на местния революционен комитет,а на следващата година избира Ловеч за център на Вътрешната революционна организация (БРЦК).
На 17.VII.1877 г. Ловеч е освободен от отряда на полковниците Жеребков и Паренсов,но след 10 дни турците отново го завземат и избиват над 2500 българи в града и околностите му.Окончателно е освободен на 3.IX.1877 г. от частите на генералите Имеретински,Скобелев и Доброволски.
След Освобождението Ловеч загубва пазарите на Османската империя,при което една значителна част от занаятчиите напускат града.Непосредствено след Освобождението свободен Ловеч наброява едва 4500 души.
Днес,всеки посетител на Ловеч,който иска да се докосне до многовековната история на града,трябва да посети Регионалния исторически музей.В богатия му фонд се съхраняват над 70 000 експоната,хронологично и тематично разпределени в четири отдела:„Археология“,„История на България ХV - ХІХ век“,„Етнография“ и „Нова и най-нова история на България“.Към музея се числят и обектите:Ловешка средновековна крепост,Музей „Васил Левски“,Филиал „Къкринско ханче“,Етнографски комплекс „Драсова и Рашова къщи“ и др.


 



СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"